Решение № 252 от 29.12.2023, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 252 гр. София, 29.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Емил Томов

Членове:

Драгомир Драгнев

Геновева Николаева при участието на секретаря Росица Ал. Иванова като разгледа докладваното от Геновева Николаева Касационно гражданско дело № 20228002104396 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Н. А. В. срещу решение № 1035 от 12.07.2022 г. по в. гр. д. № 1802/2021 г. на Софийски апелативен съд в частта му, с която е потвърдено решение № 262052 от 29.03.2021 г. по гр. дело № 2676/2018 г. на Софийски градски съд, в частта му, в която е отхвърлен като неоснователен предявеният от праводателя на касатора – А. М. В. срещу Б. С. С. иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за прогласяване нищожността поради противоречие с добрите нрави на договор от 28.09.2017 г. за продажба на апартамент № 21, представляващ самостоятелен обект с идентификатор ....................., находящ се в [населено място],[жк], с площ 74. 77 кв. м., състоящ се от две стаи, хол, кухня и обслужващи помещения, при съседи: изток - [улица], запад - [улица], север - стълбище и държавен апартамент, юг - [улица], заедно с мазе № 22 с площ 8 кв. м. и с 5. 05% ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, обективиран в нотариален акт №......., том ..........., рег. № ..........., дело № ..................... г..

Касаторът - ищец поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди, че е неправилен извода на въззивния съд, че продажната цена на процесния апартамент не е нееквивалентна, за да нарушава добрите нрави, макар да е равна на данъчната оценка и макар да е ноторно 1 известно, че пазарната цена на подобни имоти в района на процесния е значително по – висока и е от най – високите за [населено място] към момента на атакуваната сделка.

Поддържа също, че първоинстанционният и въззивният съд са извършили съществено нарушение на процесуалния закон като не са допуснали поисканата от ищеца, респективно от встъпилия в правата му по делото негов единствен наследник по закон – касатора, повторна техническа експертиза за пазарната цена на процесния апартамент, макар приетото по делото заключение на единичната техническа експертиза да е било оспорено своевременно, поради това, че вещото лице е дало сериозно занижена пазарна цена в размер на 84 299 лв. и то без да извърши оглед на имота. Счита, че процесният договор за продажба е нищожен поради накърняване на добрите нрави, изразяващо се в нееквивалентността на насрещните престации и в заплащане на цялата продажна цена от купувача на трето лице.

Моли атакуваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново решение, с което предявеният иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД да бъде уважен.

Ответникът по касационната жалба – Б. С. С. подава писмен отговор, в който изразява становище за нейната неоснователност и моли атакуваното решение като правилно да бъде потвърдено.

С определение № 1090 от 15.05.2023 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по процесуалноправния въпрос: Какво е правомощието на въззивния съд, когато във въззивната жалба въззивникът е поискал допускане на повторна съдебно – оценителна експертиза, при положение, че своевременно е направил оспорване на приетата единична такава от първоинстанционния съд?. Отговор на този въпрос е даден в т. 2 и т. 3 ТР № 1 от 09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС, чиито задължителни разрешения са доразвити в практиката на ВКС по чл. 290 ГПК, според които, въззивният съд е задължен да допусне повторна или тройна експертиза и да формулира задачата й, при въведено оплакване за допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение, изразяващо се в неспазване на нормата на чл. 200, ал. 3 ГПК при своевременно оспорване на първоначалната единична екпертиза пред първоинстанционния съд, в резултат на което делото е останало неизяснено от фактическа страна, или са необосновани фактическите изводи в първоинстанционното решение.

Касационната жалба е основателна.

Първоначалният ищец, починал в хода на въззивното производство, твърди в исковата молба, че с ответника С. били приятели и той му споделил, че не му достигат пари за осъществяване на сделка, решил да му помогне като ипотекира процесното свое жилище и изтегли кредит в полза на кредитодател И. К.. Тримата се договорили в горепосочения смисъл и на 28.09.2017 г. се явили пред помощник – нотариус Г., който изповядал процесната сделка, но след снабдяване с копие от нотариалния акт, установил, че вместо учредяване на ипотека върху недвижимия имот, е подписал договор за неговата продажба.

Поддържа, че никога не е имал намерение да продава имота си, още повече да даде съгласие за превод на продажната цена на друго лице или да продава „на безценица“. Счита, че 2 процесният договор за продажба е нищожен поради накърняване на добрите нрави, защото продажната цена е като данъчната оценка на имота, а тя е значително под пазарната му стойност, и защото продажната цена не е преведена по сметка на продавача, а на трето неучастващо в процеса лице.

Ответникът С. осрова изцяло иска с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, поддържайки, че наведените обстоятелства в исковата молба са неверни, а продажната цена на жилището е съответна на пазарните стойности с оглед лошото му състояние, за което свидетелства и продажбата му от ответника на трето лице след около два месеца през същата година на близка стойност.

От приетите по делото писмени доказателства се установява, че на 28.09.2017 г. първоначалният ищец А. М. В., починал на 30.08.2021 г., е продал на ответника Б. С. С. процесния апартамент за цена от 73 300 лв., която продавачът е заявил, че е получил напълно, по банков път, от купувача преди подписване на нотариалния акт, по банкова сметка на третото лице – И. Т. К.. Данъчната оценка на имота към 28.09.2017 г. е била 73 209. 20 лв.. Банковият превод на продажната цена от 73 300 лв. е нареден на 28.09.2017 г. от ответника в полза на И. Т. К., с посочено основание – покупка на имот. На 13.12.2017 г. ответникът е продал на В. Л. В. процесния недвижим имот за сумата 75 000 лв., като договорът за продажба е оформен в нот. акт № ..................... г. на Нотариус Ц. Д., с рег. № ............ и район на действие - СРС. От приетото от първоинстанционния съд, оспорено от ищеца, заключение на техническата експертиза на вещото лице Й. Н., извършено само въз основа на външен оглед на сградата, се установява, че средната пазарна стойност на процесния апартамент към 28.09.2017 г. и според състоянието му отпреди основен ремонт, извършен впоследствие „според свидетелски показания“, възлиза на 84 299 лв.. Свидетелски показания за състоянието на процесното жилище към момента на сключване на атакуваната продажба и към последващ момент, вкл. към момента на изготвяне на горепосоченото заключение, не са допускани и изслушвани по делото. В о.с.з. от 19.01.2021 г., в което е изслушано и прието заключението на техническата експертиза на вещото лице Н., последното е оспорено изцяло от процесуалния представител на ищеца, но първоинстанционният съд не е допуснал поисканата в тази връзка повторна оценителна експертиза, без да изложи мотиви за това.

Във въззивната си жалба, ищецът В. е навел допуснати съществени процесуални нарушения от първоинстанционния съд, при които е останал неизяснен въпросът за действителната пазарна цена на процесния апартамент към 28.09.2017 г. и според състоянието му към този момент, последното неустановено с каквито и да било доказателства, макар такива да са били поискани в първоинстанционното производство. Посочил е, че този въпрос е от съществено значение за решаване на спора по чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД с оглед извършването на преценката накърнени ли са добрите нрави при извършване на атакуваната продажба, като в хипотезата на чл. 266, ал. 3 ГПК е поискал назначаване на повторна съдебно – оценителна експертиза за справеделивата пазарна оценка на процесния недвижим имот. С определението си от з.з. от 21.06.2021 г., въззивният съд е приел, че като не е допуснал повторна оценителна експертиза, първоистанционният съд не е извършил процесуално 3 нарушение и поради това е оставил без уважение повторно направеното във въззивната жалба доказателствено искане в този смисъл.

По предявения иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, който е единственият предмет на касационното производство, доколкото въззивното решение е обжалвано от касатора само досежно този иск, въззивният съд е посочил, че според съдебната практика значителната липса на еквивалентност в насрещните престации при двустранните договори може да се приеме за противоречие с добрите нрави, доколкото те са опредени като граница на свободата на договаряне, предвидена в чл. 9 ЗЗД. Свободата на договарянето от своя страна е ограничена от императивните разпоредби на закона. Поради това при преценка на действителността на двустранните възмездни договори относно това дали са накърнени добрите нрави следва съдът да преценява действителната воля на страните съобразно с чл.

20 ЗЗД. За да приеме иска с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за неоснователен, апелативният съд е приел, че уговорената продажна цена от 73 300 лв. по процесния договор за продажба е почти равна на данъчната оценка на имота към 28.09.2017 г., възлизаща на 73 209. 20 лв., и е около 1. 15 пъти по - ниска от пазарната му стойност от 84 299 лв., определена от оспореното заключение на техническата експертиза, прието по делото.

Заключил е, че тази разлика е в рамките на допустимата обективна нееквивалентност, тъй като свободата на договаряне предполага преценката за равностойността на престациите да се извършва от страните с оглед техния интерес. Цитирал е решение № 24 от 9.02.2016 г. по гр. д. № 2419/2015 г. на ВКС, III г. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, разрешенията на което е споделил, според което значителна и явна нееквивалентност на насрещните престации, която води до нищожност поради противоречие с добрите нрави, е налице, когато насрещната престация е практически нулева. Когато престацията не е толкова незначителна, съдът може само да извършва преценка дали не е налице сделка при явно неизгодни условия, сключена поради крайна нужда - унищожаемост по чл. 33 ЗЗД, ако такъв иск е предявен, каквито твърдения в исковата молба и уточненията към нея правилно е счел, че отсъстват. Намерил е за неоснователни твърденията на ищеца, че първоинстанционният съд не е посочил каква трябва да бъде разликата между продажната и пазарната цена на имота. Счел е, че напротив в първоинстанционното решение подробно е изложено какви са критериите според практиката на ВКС за преценка на значителната нееквивалентност. По довода на ищеца за липса на насрещна престация по договора за продажба в полза на продавача, е заключил, че макар да е установено, че продажната цена от апартамента не е платена на ищеца, а на едно трето лице, за това плащане ищецът изрично се е съгласил.

Налице е хипотезата, при която кредиторът е овластил длъжника да изпълни на трето лице, касае се за уговорен начин за разплащане между страните по сделката съгласно изрична уговорка и при нарочно овластяване едно трето лице да получи дължимата на продавача от купувача цена. Този начин на плащане не води до нищожност на сделката поради накърняване на добрите нрави и не сочи на липса на престация и нулева еквивалентност.

Посочил е, че с нотариалния акт от 28.09.2017 г. ищецът е потвърдил пред ответника като купувач по сделката, уговорения вече начин на плащане на продажната цена по сметка на трето лице и така всъщност е уведомил длъжника си за овластеното да получи изпълнение 4 трето лице, плащането на което ще има погасителен ефект. Поради това е счел, че с нотариалния акт не е уговорен начин на удовлетворяване, различен от предвидения в закона.