Определение № 637 от 07.01.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 637 гр. София, 07.01.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в закрито заседание на седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЕТЪР М. МИЛЕВ като разгледа докладваното от ПЕТЪР М. МИЛЕВ Гражданско дело № 20241110151946 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.248 ГПК.

Образувано е по молба по чл. 248 ГПК с вх. № 110619/28.03.2025г. на етажните собственици в сграда в режим на етажна собственост, находяща се на адрес: **********, с която се иска допълване в частта за разноските на постановеното по настоящото дело определение № 12726 от 17.03.2025г., с което производството е прекратено на основание чл.

130 ГПК, като в полза на ответника бъде присъдена сумата от 1000 лева за адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил отговор от ищеца И. Н. Й., който счита, че искането е неоснователно и моли да бъде оставено без уважение. Поддържа, че определението за прекратяване не е влязло в сила и искането за допълване е преждевременно. Счита, че искането за разноски не е своевременно заявено. Оспорва реалното плащане на адвокатско възнаграждение от насрещната страна, тъй като липсвали доказателства в този смисъл. Прави възражение за прекомерност на заплатеното възнаграждение.

Софийски районен съд, I ГО, 27 с-в, след като обсъди възраженията, доводите и исканията на страната и доказателствата по делото, намира за установено следното:

Молбата по чл. 248 ГПК е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна, имаща право да иска допълване на определението в частта за разноските, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е частично основателна по следните съображения:

Допълване на решението/определението в частта за разноските се предприема, когато съдът не се е произнесъл по валидно заявено и прието искане за разноски и съставлява процесуален способ за отстраняване непълноти при формиране волята на съда.

С процесното определение от 17.03.2025г., потвърдено от СГС с определение № 9412 от 15.05.2025г. по в.гр.дело № 5272/2025г., съдът е прекратил производството по делото на основание чл. 130 ГПК поради недопустимост на предявения от ищеца отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК, но не се е произнесъл по въпроса относно разпределението на отговорността за разноски в производството, поради което този пропуск следва да бъде отстранен по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК. Съгласно чл.78, ал.4 ГПК, ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото, какъвто е и настоящия случай.

Етажните собственици в сграда в режим на етажна собственост, находяща се на адрес: ********** своевременно са заявили още в отговора на исковата молба искане за 1 присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение. Към отговора на исковата молба е представен договор за правна защита от 12.11.2024г., по който е уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева, като е отбелязано, че сумата е заплатена изцяло при подписване на договора, поради което в тази част същият има характер на разписка за получената сума. Предвид това, съдът приема, че по делото е доказано заплащането на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева.

Ищецът е направил в отговора си на молбата по чл. 248 ГПК възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК на заплатеното адвокатско възнаграждение. Съдът намира, че възражението е своевременно направено и следва да бъде разгледано.

Когато по делото е имало открити съдебни заседания и страната, която прави възражение за прекомерност, е била редовно призовавана за тях, тя следва да заяви искането си по чл. 78, ал. 5 от ГПК срещу направеното искане за разноски до приключване на устните състезания в съответната инстанция. След този момент възражението за прекомерност е преклудирано, т.е. то не може да бъде заявено, а бъде ли заявено, следва да се остави без разглеждане. За възражението за прекомерност срокът, посочен в чл. 80 от ГПК, не се прилага, само когато страната поради развитието на процеса не е могла да вземе участие в него - без открити заседания или без надлежно осъществена размяна на книжата, и тогава тя може след прекратяване на производството да заяви възражението за прекомерност в срока и по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК /определение № 36/26.01.2015 г. по ч.гр. д. № 5936/2014 г. на І г.о., ГК на ВКС/. В случая делото е било насрочено за открито съдебно заседание, но е било прекратено в закрито заседание преди неговото провеждане, поради което ищецът е бил лишен от възможност да вземе отношение по искането на насрещната страна за разноски в рамките на производството преди то да бъде прекратено и да заяви възражение за прекомерност в срока по чл. 80 ГПК – до приключването на устните състезания, каквито не са били провеждани. Поради това, съдът приема, че възражението за прекомерност на платеното от ответника адвокатско възнаграждение е своевременно наведено с отговора на молбата по чл. 248, ал. 1 от ГПК и подлежи на разглеждане.

Разгледано по същество, възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК е основателно.

Независимо, че в разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК е предвидено, че когато заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер, но не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗАдв, съдът намира, че при определяне размера на дължимото адвокатско възнаграждение следва да се съобрази Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22, с което се приема, че при извършване на преценката относно размера на адвокатското възнаграждение съдът не е обвързан от определените с Наредба на Висшия адвокатски съвет минимални размери на адвокатските възнаграждения /така и Определение № 1717 от 08.04.2025 г. по к. гр. д. № 3691/2024 г., г. к., ІV г. о. на ВКС; Определение № 50015/16.02.2024 г. на ВКС, Първо ТО, по т. д. № 1908/2022 г.; Определение № 343/15.02.2024 г. на ВКС, Второ ТО, по т. д. № 1990/2023 г. и др./. Като критерии за определяне на адвокатското възнаграждение следва да бъдат взети предвид фактическата и правна сложност на делото, произтичаща от предмета му, в това число и размера и броя на предявените искове, вида и обема на процесуалните действия, продължителността на производството. В случая размерът на предявения иск не е твърде висок, а делото не се характеризира с особена фактическа и/или правна сложност, при съобразяване на твърденията, изложени от ищеца в исковата молба. Следва да се отчете обстоятелството, че производството е приключило преди да бъде проведено открито съдебно заседание, поради което единственото извършено от процесуалния представител на ответника действие се изразява в подаване на отговор на исковата молба. Предвид изложеното, съдът намира, че справедливият размер на адвокатското възнаграждение, което съответства на извършената адвокатска работа, фактическата и правната сложност на делото, възлиза на сумата от 500 лева, която сума следва да бъде присъдена.

2

С оглед изложеното, съдът намира, че искането по чл. 248 ГПК е частично основателно. Определение № 12726 от 17.03.2025г., постановено по настоящото дело, следва да бъде допълнено по реда на чл. 248 ГПК в частта за разноските, като И. Н. Й. бъде осъден на основание чл. 78, ал. 4 ГПК да заплати на етажните собственици в сграда в режим на етажна собственост, находяща се на адрес: **********, сумата в размер от 500 лева, представляваща разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, като за разликата над 500,00 лв. до пълния претендиран размер от 1000 лв. искането следва да бъде отхвърлено.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА на основание чл. 248 ГПК определение № 12726 от 17.03.2025г. по гр.дело № 51946/2024г. по описа на СРС, I ГО, 27 състав, в частта за разноските, като:

ОСЪЖДА И. Н. Й., ЕГН **********, да заплати на основание чл. 78, ал. 4 ГПК на етажните собственици в сграда в режим на етажна собственост, находяща се на адрес:

**********, сумата в размер на 500 лева, представляваща разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, като ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на разноски за разликата над 500,00 лева до пълния претендиран размер от 1000 лева.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от определението да се изпрати на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3