Определение № 31911 от 01.09.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 31911 гр. София, 01.09.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в закрито заседание на първи септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско дело № 20261110116109 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Производството е образувано по предявени от Н. Б. Д. срещу „.“ ЕООД искове по чл.

222, ал. 3 КТ и чл. 86 ЗЗД, които се явяват допустими, а исковата молба – редовна.

Ответникът в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК депозира отговор на исковата молба.

По доказателствените искания:

Ищецът е представил към исковата молба, а ответника - към отговора на исковата молба, писмени доказателства, които са относими, необходими и приемането им е допустимо.

Съдът намира, че следва да бъде допусната поисканата от ищеца съдебно-счетоводна експертиза, който да отговори на поставения в исковата молба въпроса, преформулиран по следния начин: „Какъв е размерът на полученото от Н. Б. Д. брутно трудово възнаграждение за последния пълен отработен месец, предхождащ месеца, в който е прекратено трудовото му правоотношение?

Следва да бъде оставено без уважение искането за поставяне на задача към съдебносчетоводната експертиза за изчисляване на законната лихва, доколкото ищецът е изчислил мораторната лихва до датата на подаване на исковата молба, а законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане се присъжда без посочване на конкретен размре.

Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание, като производството не е по реда на чл. 310 и следващите от ГПК, доколкото не е предявен иск, който да попада в обхвата на чл. 310, ал.1, т.1 ГПК.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА приложените към исковата молба и к ъ м отговора на исковата молба 1 писмени доказателства.

ДОПУСКА съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на поставения от ищеца въпрос: „Какъв е размерът на полученото от Н. Б. Д. брутно трудово възнаграждение за последния пълен отработен месец, предхождащ месеца, в който е прекратено трудовото му правоотношение?“ при депозит в размер на 100 евро от бюджета на съда.

НАЗНАЧАВА за вещо лице Сашка Филева Войнска, която да бъде уведомена незабавно за поставена и задача.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за поставяне на задача към съдебносчетоводната експертиза относно изчисляването на законна лихва.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 27.10.2026г. от 11.15 часа, за когато да се призоват страните и вещото лице, като им се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца препис от отговорите на исковата молба и приложенията към него.

СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД, както следва:

Предявени са от Н. Б. Д. срещу „.“ ЕООД обективно кумулативно съединени осъдителни искове по чл. 222, ал. 3 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 3303.97 евро, представляваща обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на брутното трудово възнаграждение за шест месеца, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 08.06.2026г до окончателното плащане и сумата от 388.18 евро – мораторна лихва за периода от 29.07.2025 г. до 05.06.2026 г.

В исковата молба и в уточнителна молба от 30.06.2026г се излагат твърдения, че между страните по делото е бил сключен трудов договор на 28.02.2023г, по силата на който ищецът е бил назначен на длъжност „.“, въпреки че е изпълнявал и други функции.

Поддържа се,че трудовото правоотношение е било прекратено на 28.07.2025г със заповед № .г, като последното брутно трудово възнаграждение е било в размер на 1077 лева.

Подчертава се, че реално трудовото правоотношение е възникнало още на 01.04.2013г.

Излагат се и твърдения, че на 23.04.2007г. ищецът е постъпил на работа в „.“ ЕООД, като от тогава до 28.07.2025г е полагал труд с кратни прекъсвания изцяло под контрола на ., който прехвърлял ищеца в различни свои дружества, на които е едноличен собственик на капитала и управител. Ето защо се сочи, че ищецът е полагал труд в „.“ ЕООД в периода от 23.04.2007г до 01.09.2008г. на длъжност „технически сътрудник“, в последствие от 01.09.2008г. до 16.04.2009г в „.“ ЕООД без да му е посочена конкретна длъжност и в последствие от 01.04.2013г до 25.07.2025г. в ответното дружество. По отношение на всички изброени дружества се сочи, че са били управлявани от ., поради което същите попадат в обхвата на дефиницията на §1, т. 2а ДР на КТ за „група предприятия“. Поддържа се, че на 19.11.2025г с разпореждане на . на ищеца е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. С оглед това се изтъква, че независимо на какво основание е било прекратено трудовото правоотношение с ответника, то ищеца има право на обезщетение по чл.222, ал.3 КТ в размер на 6 брутни заплати, тъй като е полагал труд при същия работодател повече от 2

10 години. Ето защо се моли исковете да бъдат уважение.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва предявените искове като неоснователни.

Подчертава се, че изложените от ищеца твърдения в исковата молба не отговарят на действителността, тъй като съгласно приложените по делото документи той се намира в трудово правоотношение с ответното дружество от 01.03.2023г, а не от 01.04.2013г., като самото дружество е вписано в Търговския регистър на 31.10.2022г. Сочи се, че видно от трудовата книжка на ищеца същият е бил от 01.04.2013г в трудово правоотношение с „.“ ЕООД, което дружество е различно от ответното и е с едноличен собственик на капитала . а не .. Посочва се, че . е бил съдружник в „.“ ООД в периода от 19.07.2021г. до 21.10.2022г, но само с 34 % участие в капитала, т.е същият не е можело да взема управленски решения. От така посочено се извежда като извод, че ищецът не е придобил трудов стаж повече от 10 години при един и същи работодател или при работодатели попадащи в обхвата на „група предприятия“. В случая не било налице продължаване на трудовото правоотношение на ищеца при условията на 123 КТ. Излагат се и подробни аргументи защо ответникът счита, че не са налице група предприятия по отношение на „.“ ЕООД и на „.“ ЕООД. Сочи се, че дори и към периода, в който ищецът е полагал труд при ответника, да се прибави времето на полаган труд в „.“ ЕООД и „.“ ЕООД, то отново не са на лице основания да се присъди обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ. Изтъква се, че и в тези дружества . не е бил единствен управител. Сочи се, че ищецът не е доказал и твърдението си, че към датата на прекратяване на трудовия договор с ответника е имал право на пенсия, тъй като пенсията е отпусната считано от 09.09.2025г., а не от 28.07.2025г. Оспорва се и размерът на получаваното месечно трудово възнаграждение. С оглед изложеното се моли исковете да бъдат отхвърлени и в полза на ответника да бъдат присъдени сторените по делото разноски.

По доказателствената тежест:

По иска по чл. 222, ал. 3 КТ в тежест на ищеца е да докаже съществуването на трудово правоотношение с ответника за твърдения период, прекратяването му на съответното основание; че към датата на прекратяване на правоотношението с ответника – 28.07.2025г ищецът е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, както и че е работил при ответника или в други свързани предприятия, които представляват „група предприятия“ не по-малко от 10 години към момента на прекратяване на трудовото правоотношение, както и размера на брутното трудово възнаграждение.

На основание чл. 146, ал. 2 ГПК указва на ищеца, че не е ангажирал доказателства за твърденията си, че е бил в трудово правоотношение с „.“ ЕООД считано от 2013г.

По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже наличие на главно задължение и изпадане на ответника в забава.

При установяване на горните предпоставки в тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил задълженията си за заплащане на дължимoтo обезщетениe при прекратяване на правоотношението.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК съдът отделя за безспорни между страните 3 следните обстоятелства: че между страните е съществувало валидно трудово правоотношение в периода поне от 28.02.2023г до 28.07.2025г, което е било прекратено със заповед № .г. Не се спори и, че ищецът е полагал труд при следните работодатели – „.“ ЕООД и „.“ ЕООД.

УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.

УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4