Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 432 от 20.10.2026, Районен съд - Русе

Съд
Районен съд - Русе
Дело
Административно наказателно дело 351/2026
Вид
Решение № 432
Подписан
20.10.2026
Състав
Пламен Георгиев Ченджиев

Цитирани разпоредби

  • чл.52, ал.4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.53, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57, ал.1, т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63, ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.15, ал.4 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл.59, ал.5, т.6 · Закон за въвеждане на еврото в Република България

РЕШЕНИЕ

№ 432 гр. Русе, 20.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Г. Ченджиев при участието на секретаря Виолета К. Цветкова като разгледа докладваното от Пламен Г. Ченджиев Административно наказателно дело № 20264520200351 по описа за 2026 година Постъпила е жалба от И.Х.Х. от гр. Ш. в качеството му на управител на „Едеа ритейл“ АД Ш. против наказателно постановление № 87218861954/23.01.2026 г. на началник Отдел „Оперативни дейности“ в ТД на НАП Варна, с което на основание чл.59, ал.5, т.6 от ЗВЕРБ на дружеството са наложени пет административни наказания ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ всяко едно в размер на ДВЕ ХИЛЯДИ И ШЕСТОТИН евро.

Процесуалният представител на дружеството жалбоподател моли съда да отмени обжалваното наказателното постановление като неправилно и необосновано.

Представител на административно-наказващия орган моли съда да потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление.

От събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Не се оспорва обстоятелството, че жалбоподателят е управител на „ Едеа ритейл“ АД Ш..

Дружеството стопанисва обект – хипермаркет, находящ се в гр. Русе, бул.

„Липник“ № 121Д. В хипермаркета се предлагат за продажба хранителни и промишлени стоки общо 24 057 артикула.

1

Свид. П. изпълнява длъжността старши инспектор по приходите в ЦУ на НАП. В това качеството е възложено извършване на проверка на хипермаркет „Едеа“ относно обоснованост на повишаване на цените във връзка със Закон за въвеждане на еврото в Р. България.

На 01.10.2025 г. свид. П. посещава обекта на наказаното дружество в гр.

Русе, бул. "Липник" № 121Д и връчва покана за предоставяне на информация относно ценови равнища с изх. № 55-30- 16615/01.10.2025 г. и списък със стоки и предварително подготвена таблица в Excel с параметри, които според НАП могат да обусловят повишение на цената. В тези параметри умишлено не са включени такива, които представляват данъчно признати разходи. В следващите двадесет дни свидетелката и длъжностните лица от дружеството извършват комуникация и изпращане на документи. Изпраща и вече попълнена предварително подготвената таблица, чиито параметри според НАП представляват основание за повишаване на цени. От анализа на получената информация свид. П. установява, че от всички 24 057 артикула са увеличени цените на 28 продукта. Изисква допълнителна информация за тях и по-конкретно доставна и продажна цена към м. август 2025 г. и доставна и продажна към м. октомври 2025 г. и приема, че цената на пет от тези 28 артикула е необосновано повишена, тъй като продажната цена е увеличена с по-голям процент от доставната. Съставя акт за установяване на административно нарушение за необосновано повишение на продажните цени на следните стоки:

1 „Картофи мити II", на които повишението на доставната цена към 01.10.2025 г. спрямо 11.08.2025 г. е 25,00%, а повишението на продажната цена към 01.10.2025 г. спрямо 11.08.2025 г. е 33,52%, т.е. повишението на продажната цена е с по-голям процент спрямо повишението на доставната цена и не е обосновано от обективни икономически фактори. Съгласно представени обяснения от дружеството, датата, на която е увеличена продажната цена на продукта е 15.09.2025 г.

2 „Кисело мляко „Верея" 3,6% 400 гр., на което повишението на доставната цена към 01.10.2025 г. спрямо 11.08.2025 г. е 11,17%, а повишението на продажната цена към 01.10.2025 г. спрямо 11.08.2025 г. е 13,42%, т.е. повишението на продажната цена е с по-голям процент спрямо повишението на доставната цена. Съгласно представени обяснения от дружеството, датата, на която е увеличена продажната цена на продукта е 12.08.2025 г.

3 „Сирене краве „Наше село" 200 гр." на което повишението на доставната цена към 01.10.2025 г. спрямо 11.08.2025 г. е 7,69%, а повишението на продажната цена към 01.10.2025 г. спрямо 11.08.2025 г. е 10,03%, т.е.

2 повишението на продажната цена е с по-голям процент спрямо повишението на доставната цена и не е обосновано от обективни икономически фактори.

Увеличението на продажната цена е от 12.08.2025г.

4 „Краве масло „Лудогорие" 82% масленост 125 гр.", на което повишението на доставната цена към 01.10.2025 г. спрямо 11.08.2025 г. е 4,35%, а повишението на продажната цена към 01.10.2025 г. спрямо 11.08.2025 г. е 6,69%. Увеличението на подажната цена е от 17.09.2025 г.

5 „Замразена скумрия „Мичик 4/6 премиум" Норвегия пак на повишението на доставната цена към 01.10.2025 г. спрямо 11.08.2025 г. е 12,92%, а повишението на продажната цена към 01.10.2025 г. спрямо 11.08.2025 г. е 13,18%,. Съгласно представени обяснения от дружеството, датата, на която е увеличена продажната цена на продукта е 20.08.2025 г.

Според обстоятелствената част на акта са извършени пет отделни нарушения на разпоредбата на чл.15, ал.4 от ЗВЕРБ. Актът е връчен на представляващия дружеството и по него са постъпили възражения. Според тези възражения освен повишение на доставната цена върху определянето на продажните цени са действали и други икономически фактори като повишение на разходи за ел. енергия, работна заплата и разходи за снабдяване с програмни продукти и преетикиране на стоките точно свързани със ЗВЕРБ.

По-късно с обжалваното наказателно постановление № 87218861954/23.01.2026 г. началник Отдел „Оперативни дейности“ в ТД на НАП Варна без изобщо да разгледа възраженията и да извърши допълнително разследване на спорните обстоятелства налага на основание чл. 59, ал.5, т.6 от ЗВЕРБ на дружеството представлявано от жалбоподателя пет административни наказания ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ всяко едно в размер на ДВЕ ХИЛЯДИ И ШЕСТОТИН евро. В наказателното постановление не са посочени изрично време и място на извършване на нарушенията.

Изложеното се установява от показанията на свидетелката и констатациите в акта, както и от писмените доказателства покана, таблица.

Факти от предмета на доказване се установяват и от заключението на назначената в хода на съдебното следствие съдебно икономическа експертиза.

Анализът на събраните доказателства дава основание на съда да намери, че жалбата е допустима, тъй като изхожда от оправомощено лице и е подадена в предвидения в ЗАНН срок, а разгледана по същество е основателна.

На първо място обжалваното наказателно постановление е постановено при съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като не са посочени дата и място на извършване на нарушението, така както изисква 3 разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН.

В разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, която има императивен характер законодателят е предвидил като задължителни реквизити на наказателното постановление времето и мястото на извършване на нарушението. Законодателят е предвидил изрично посочване, а не възможност тези обстоятелства да могат да се изведат от посоченото. Посочване на датата на извършване на нарушението е от изключителна важност, тъй като въз основа на него се определят преклузивните срокове за съставяне на акт и наказателно постановление и друго обстоятелство от съществена важност приложимия закон за определяне на наказанието. Докато разпоредбата на чл.53, ал.2 от ЗАНН допуска издаването на наказателно постановление въпреки нередовности в акта, то същото е недопустимо за наказателното постановление. Липсата на този реквизит дори и след като в обстоятелствената част са посочени дати на увеличаване на продажните цени на тези стоки пречи на съда да извърши преценка на законосъобразността на обжалваното наказателно постановление, предвид невъзможността да се определи приложимия към момента на деянието закон, неговите изисквания относно съставомерността на деянието, а също така и справедливостта на определеното наказание. Тук следва да се отбележи, че в обстоятелствената част е посочено кога според длъжностните лица от наказаното дружество са увеличени цените, но относно този факт не са събирани конкретни доказателства и не е посочено, че се приема, че това е и датата на извършване на нарушението. Липсата на място на извършване на нарушението е също съществено нарушение.

Посочването на мястото на извършване на нарушението е формално изискване, но спрямо него се определя териториалната компетентност на решаващия съд. Същата не се определя от мястото на извършване на проверката, а от мястото на извършване на нарушението.

На второ необосновано. място, обжалваното наказателно постановление е

Липсата на легална дефиниция за обосновано и необосновано покачване на цените води до различни тълкувания на тези обстоятелства. Независимо от всичко обаче не може да се направи извод, че стойността на продажните цени е пряка и единствена функция от доставната цена. Точно този извод е 4 направил наказващият орган и съобразяването единствено с доставната цена е довело до необоснованост на изводите на наказващия орган. В хода на административнонаказателното производство не са събрани всички съотносими доказателства, за да се направи безспорен извод относно обоснованост или не на продажните цени на пет вида стоки от асортимент от над 24 000 отделни артикула. Не се спори относно обстоятелството, че писмено жалбоподателят е възразил, че върху цената на стоките влияят и други фактори извън посочените в таблицата и е представил доказателства.

Наличието на възражения подкрепени с доказателства е ангажирало задължението на наказващия орган регламентирано в разпоредбата на чл.52, ал.4 от ЗАНН да извърши разследване на спорните обстоятелства. Като се е задоволил с това да маркира, че е постъпило възражение, без обаче да коментира същността на възраженията, наказващият орган е направил необоснован извод, че е налице необосновано покачване на цените на пет продукта. Напротив, в хода на съдебното следствие от заключението на експертизата се установява на първо място, че върху крайната цена влияят и редица други параметри необсъдени от наказващия орган, а не само стойността на доставната цена.Такива са увеличението на работна заплата на заетите в дружеството, повишение на разходите за софтуерни продукти точно за въвеждане не еврото и увеличение на разходите за ел. енергия. Независимо, че тези разходи се приспадат при определяне на дължимия данък те влияят при формирането на продажната цена.

Видно от заключението на експертизата назначена едва в хода на съдебното следствие, а не преди издаване на наказателното постановление разходите за ел. енергия за работата на обекта са се повишили точно през изследвания период с над 100% само поради повишение на цените на ел. енергията при намалено потребление в обекта. Разходите на наказаното дружество за работна заплата са се увеличили през същия период с близо 40%, разходите за преетикиране на стоките и въвеждане на специфичен софтуер точно за въвеждане на еврото са се увеличили с 0,284%. При дял на инкриминираните стоки от общо продаваните – 0.21%. Според заключението на експертизата тези три изследвани параметъра влияят пряко върху продажните цени и са се увеличили значително повече от увеличението на продажната цена за същия времеви период. Този извод налага извода, че констатациите на наказващия орган за необоснованост не съответстват на 5 обективните обстоятелства, влияещи върху определянето на продажната цена, поради което и обжалваното наказателно постановление е необосновано.

Предвид изложеното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление като необосновано и постановено при съществени нарушения на процесуалните правила следва да се отмени изцяло.

Съдебните разноски следва да се поемат от наказващия орган.

На първо място наказващият орган ще следва да възстанови на наказаното дружество сумата от внесения депозит за експертиза в размер на 500 евро.

Искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателят - 1440 евро адвокатски хонорар поддържано от пълномощника му в приложеното писмено становище е частично основателно. По делото защитникът е представил пълномощно и платежно нареждане. И в двете е посочена сумата от 1440 евро. Според чл.63, ал.3 от ЗАНН, в съдебните производства по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК.