Решение № 729 от 16.12.2021, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 729 гр. Пловдив, 16.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Членове:

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева

Дафина Н. Арабаджиева при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева като разгледа докладваното от Дафина Н. Арабаджиева Въззивно гражданско дело № 20215300501421 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК във връзка с чл. 17 ЗЗДН.

Образувано е по две въззивни жалби срещу Решение № 260781/11.03.2021 г. по гр.д.№ 4181/2020 г. на ПРС, с което се задължава М. И. Г. да се въздържа от извършване на всякакъв акт на физическо и/или психическо насилие по отношение на Н. Л. М. и малолетната К. М. Г. и двете от гр.П.

Ответникът М.Г. обжалва решението като неправилно и незаконосъобразно. Поддържат се оплаквания за процесуални нарушения от страна на първоинстанционния съд, изразяващи се в неприемане на поискани от него доказателства, установяващи причината за възникналата ситуация, както и за неправилна преценка на събраните такива по делото. Оспорват се изводите на съда за осъществено насилие от негова страна по отношение на молителката и малолетното им дете. Заявени са доказателствени искания.

В отговор на тази жалба насрещната страна е изложила становище за правилност на решението. Възразява относно събиране на поисканите от ответника доказателства. Настоява решението да бъде потвърдено.

1

С въззивната си жалба молителката Н. Л. М. действаща лично и като законен представител на малолетното дете, изразява недоволство от постановеното решение, с което съдът не е наложил и други мерки за защита по чл.5, ал.1, т.3 ЗЗДН. Също поддържа извършени от съда процесуални нарушения, както и нарушение на материалния закон. Повдига оплаквания за неправилна преценка на събраните доказателства и необсъждането им поотделно и в съвкупност. Настоява за налагане на мярката по чл.5, ал.1, т.3 ЗЗДН за максималния предвиден в закона срок, за което излага подробни съображения. От тази страна не са заявени доказателствени искания.

В отговор на тази жалба ответникът поддържа становището си, че не е извършил описаното от молителката насилие. Отново заявява доказателствените си искания.

ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното:.

Първоинстанционното производство е образувано въз основа на молба на Н. Л. М. с ЕГН **********, лично и в качеството й на майка и законен представител на малолетната й дъщеря К. М. Г. с ЕГН **********, и двете с адрес гр. ********** против М. И. Г. с ЕГН ********** с адрес гр.

************ за защита от домашно насилие осъществено на 06.04.2020 г. на ***********.

В молбата се твърди, че молителката и ответникът живеели на семейни начала. От съжителството имат родено дете- К. В момента са разделени.

Твърди се, че на 06.04.2020 г. молителката чакала пред дома на ответника, за да вземе дъщеря си. Първоначално той излезнал сам и крещейки започнал да я обижда и заплашва, след което влезнал в жилището и довел детето. Поискал двете да се качат в колата, при което дърпал К. за ръката и бутал М., за да се качи в колата му. На въпроса й къде ще ходят и, какво ще правят, той отговорил, че ще ги убие. Това накарало М. да се отдръпне и да не се качва в автомобила. След това ответника рязко потеглил без да закопчае предпазния колан на детето. М. го последвала с нейния автомобил и когато Г. спря, тя препречила пътя му. Детето плачело и молителката отново помолила ответника да й позволи да го вземе. Намесил се и приятел на М., който бил нападнат от ответника в присъствие на детето. Молителката се опитала да 2 вземе детето от колата, но тогава Г. много силно я бутнал и затиснал с вратата на колата. През това време крещял заплахи и псувни. М. успяла да извади дъщеря си от колата на ответника, а той след намесата на случаен минувач избягал с автомобила си. Детето било стресирано и плачело. Трудно се успокоило. От тогава молителката живее в непрекъснат страх, да не се повтори случилото се. Между страните има образувано и друго съдебно производство- гр. д. № 2774 по описа на Районен съд - Пловдив, III бр. с. за 2020 г., за определяне местоживеенето на детето, упражняването на родителските права по отношение на него и осъществяване на личните отношения с родителите.

Отправено е искане за защита с налагане на мерки ограничаващи възможността за нови актове на насилие.

В предоставения срок за отговор ответника оспорва твърденията за осъществен акт на насилие на посочената дата. Потвърждава, че страните са живеели заедно до м. юли 2019 г., както и, че К. е тяхно дете. Посочва, че след 20.02.2020 г. между страните се появило напрежение, тъй като молителката започнала своя конкурентна търговска дейност. Твърди, че здравето на детето се е влошило от март 2020 г. Признава, че същото е било при него от 05.04.2020 г. до 06.04.2020 г. Заявява, че на процесната дата е слязъл първо сам при молителката, за да разговарят за здравето на детето, но тя се държала агресивно. Той настоял да отидат до лаборатория за провеждане на изследване, затова се върнал да вземе детето. Предложил да пътуват заедно, но тя отказала. Не е употребявал сила или заплаха по отношение на тях. След потеглянето установил, че е забравил да сложи колана на детето и спрял на удобно място, за да го стори. В този момент се появил Г. П. и нападнал ответника. Двамата си разменили удари. Внезапно се появил непознат мъж, който ги приканил да спрат боя. Автомобилът му бил паркиран в близост. Молителката и П. крещели, че се отвлича детето, което заинтересувало минувача. След като ответника обяснил, че е баща на детето, човека ги приканил да преустановят конфликта. Ответника позвънил на тел.

112 заради нападението над него.

С определение от 08.04.2020 г. първоинстанционният съд е разпоредил издаване на заповед за незабавна защита за задължаване на М.Г. да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Н.М. и К. М. Г., като е 3 оставено без уважение искането за постановяване на мерки за незабавна защита чрез забрана на М.Г. да приближава молителката и К.Г.

Представено е Определение от 07.05.2020 г., с което е прекратено производството по гр.д. № 2774/2020 г. по описа на ПРС, образувано по молба за одобряване на споразумение за упражняване на родителските права, режима на лични контакти и издръжката на детето К. М. Г.

Не се оспорва и от представените писмени доказателства удостоверение за раждане от ******г. е видно, че страните имат родено общо дете-К.Г. на ** г.

От приетото по делото съдебно – медицинско удостоверение, издадено от лекар от отделение по ********* се установява, че при прегледа на Г. Х. П. са констатирани кръвонасядане и охлузване на лигавицата на горната устна; охлузване по лигавицата на долната устна; оток в дясната слепоочна област; оток в лявата челно – слепоочна област и охлузване на дясната глезенна става. Констатирано е, че описаните травматични увреждания са причинени при механизма на удар или притискане с или върху тъп предмет или неговото тангенциално действие и е възможно по начин и време да са възникнали така, както съобщава освидетелстваният в предварителните сведения – на 06.04.2020 г. около 12.30 часа на паркинг в гр. П. му бил нанесен побой от познат за него мъж. За нанесени телесни повреди на М.Г. също е издадено СМУ за случилото се на същата дата, от което се установява, че при прегледа на М.Г. са констатирани кръвонасядане в областта на корема, оток и охлузване на лявата подбедрица, оток и кръвонасядане на втори пръст на лявата ръка. За него също се установява, че описаните травматични увреждания са причинени при механизма на удар или притискане с или върху тъп предмет или неговото тангенциално действие и е възможно по начин и време да са възникнали така, както съобщава освидетелстваният в предварителните сведения – на 06.04.2020 г. около 12.00 часа на улица в гр.

П. му бил нанесен побой от познат с ритници по тялото.

Така констатираните обаче телесни увреждания, съдът счита, че не следва да се обсъждат в настоящото производство по ЗЗДН, чиито предмет е установяване на твърдените от молителката спрямо нея и малолетното дете актове на насилие от ответника. Още повече, че същите са предмет на наказателни производства, които към настоящия момент не са приключили.

От приетото по делото писмо от Първо РУ към ОД на МВР –П. се 4 установява, че в масивите на районното управление няма информация за регистрирани сигнали и писмени доказателства за извършено домашно насилие от М.Г. спрямо Н.М. и К.Г..

От приетото по делото писмо от Дирекция „Национална система 112“ се установява, че на 06.04.2020 г. в 12:36:29 е прието повикване от номер ******** с продължителност на аудиозаписа 1:39 минути, като обаждащата се е представила с име Н.М.. На същата дата е прието повикване в 12:38:18 ч. от номер ********** с продължителност 03:53 минути, като обаждащият се е представил за М.Г.. Прието е повикване и в 13:04:46 ч. от номер ********* с продължителност на аудиозаписа 02:10 минути, като обаждащият се не се е представил.

За установяване на съдържанието на повикванията на тел. 112, описани по горе е прието по делото заключение на съдебно – техническата експертиза, което съдът кредитира изцяло, като компетентно изготвено, обосновано, пълно и неоспорено от страните.

Относно първото повикване, при което е посочено, че обаждащият се е Н.М. се установява, че същата е заявила, че се бият пред детето й зад Дома на културата *****, като заявила, че я удрят и нея – „Удрят ме и мен…, моля ви се ““… прекъсва..“ и е поискала медицинска помощ за момчето, което е бито. Прието е искането за изпращане на полиция, които да се погрижат и за спешната помощ, като обаждащата се е дала и адрес: **********, на ъгъла.

След това обаждане е регистрирано и обаждане в

12:38:18 ч., като обаждащият се е представил за М.Г. и е съобщил, че е нападнат от настоящия приятел на бившата си жена, като е казал, че мисли, че пръстът му е счупен.

Свързали са го директно с Второ районно, като са отчели, че преди това за същия адрес е подаден сигнал. Обаждащият се е заявил на представителите от Второ Районно, че е мисли, че му е счупен пръста, но е добре и че Г. П., който го е нападнал, е избягал, като е посъветван да отиде в районното да подаде жалба. Обаждането в 13:04:46 не се установява от кого е, но също се дават показания за сбиване зад Дома на културата, като обаждащият е посъветван да отиде във ІІ-ро РУ да подаде жалба.

От приетия по делото социален доклад се установява, че към момента на изготвянето му 05.06.2020 г. основни грижи за отглеждането и възпитанието на К. полага майка й, като родителите на детето съжителстват с нови 5 партньори. Майката споделя за оказано върху нея насилие от страна на г-н Г., което се отразява негативно на психо – емоционалното състояние на детето, като г-н Г. отрича да е осъществявал насилие спрямо майката. Контактът между бащата и детето е прекъснат от 3 месеца. Дадена е препоръка, че поддържането на конкретни отношения между родителите и членовете на разширените им семейства ще допринесе за възприемане от детето на наложените семейни обстоятелства и ще осигури благоприятна психо – емоционална среда.

Приета е като писмено доказателство и представената от молителката декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, на която законът придава значение на писмено доказателство. В нея молителката е посочила, че на 06.04.2020 г. докато чакала да вземе детето К.Г. пред жилището на ответника М.Г. на ул.

„**********, Г. излязъл първоначално сам, разкрещял се, обиждал я и я заплашвал. Молителката се стреснала от агресията му и позвънила на адвокат, за да поиска съвет как да постъпи. Когато чул, че говори с адвокат Г. влязъл в дома си и се върнал с К., казал на молителката „Качвайте се в колата“, като дърпал К. за ръката, а тя се дърпала и протягала ръце към молителката.

Молителката казала, „Къде ще ходим, пусни детето“, като ответникът започнал да я бута да влиза в колата му, а тя се дърпала. Страхувала се да влезе в колата, понеже няколко пъти се е случвало да я закара някъде, след което я е карал на един безлюден път в една гора и я а е удрял, там, където никой не може да го види. Молителката няколко пъти го попитала „Къде искаш да отидем, знам, че нещо ще ми направиш, какво смяташ да правиш“, а той казал „Ще ви убия“. Молителката се дръпнала, а ответникът потеглил с форсиран двигател, без дори да закопчае колана на детето, а молителката го последвала с нейната кола. На паркинг, находящ се на около 100 метра от дома му, Г. изведнъж спрял, молителката спряла, като буквално му препречила колата, за да не може да тръгне. Детето плачело в колата му, молителката отново го молила да вземе детето. В този момент пристигнал приятел на молителката, на който се била обадила за помощ. Когато го видял, Г. започнал да го заплашва, нападнал го, започнал да го дърпа и до го бие.