Решение № 92 от 27.02.2023, Окръжен съд - Смолян

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 92 гр. Смолян, 24.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Н. Кокудева

Членове:

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова при участието на секретаря Софка М. Димитрова като разгледа докладваното от Зоя Ст. Шопова Въззивно гражданско дело № 20235400500003 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258-273 ГПК.

С решение № 103/17.11.2022 г. по гр.дело № 141/2022 г.

Девинският районен съд ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по иска по чл.109 ЗС, предявен от С. Н. С. и В. А. С., че са съсобственици с Р. Н. С. и Д. Г. С. на пригоден за живеене избен етаж, части от който са коридор и килер, намиращ се в жилищна сграда с идентификатор *****.***.***.*, в гр. Девин, кв. Н., ул.

Гр. № 9, построена в поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Девин, придобит в режим на „СИО“, с договор за покупко-продажба, извършен с нотариален акт № 141, том III, рег. № 4171, Д № 495/29.06.2007г., съставен от нотариус Цв. П., вписан с №455 в рег. на НК на РБ, при равни права, придобити в режим на съпружеска имуществена общност; ОСЪЖДА Р.

С. и Д. С. да прекратят неоснователните си действия, изразяващи се в премахване на врата на килер в избен етаж от жилищна сграда с идентификатор *****.***.***.* и затваряне със стена от тухли итонг и преграждане на коридора в избения етаж от жилищна сграда със стена от тухли итонг, с които действия пречат на С. и В. С.и да упражняват правото си 1 на съсобственост върху коридора и килера от избения етаж на жилищната сграда, отредени за общо ползване между съсобствениците, като ПРЕМАХНАТ изградената от тях стена от тухли итонг, преграждаща достъпа до килера, и изградена от тях стена от тухли итонг, преграждаща коридора в избения етаж от жилищната сграда, повдигнати в син цвят, а стената на килера, на която е зазидана вратата - в червен цвят, на приложената към заключението на вещото лице скица, на основание чл.109 ЗС.

Отразено е, че неразделна част от решението е изготвената от в.л. инж. Ан. П. скица, на която изградената стена от тухли итонг, преграждаща достъпа до килера, и изградената стена от тухли итонг, преграждаща коридора в избения етаж от жилищната сграда, са повдигнати в син цвят, а стената на килера, на която е зазидана вратата - в червен цвят, подписана и заверена от съда. Също така, Р. и Д. С.и са осъдени да заплатят на С. и В. С.и сторените от тях разноски по делото в размер 710 лв., на основание чл.78, ал.1 ГПК, във връзка с чл.80 ГПК.

Указано е, на основание чл.115, във връзка с чл.114а, във връзка с чл.112 ЗС, на С. и В. С.и, да извършат вписване на решението в шестмесечен срок от влизането му в сила по представен препис в Агенция по вписванията – Девин; като са предупредени и за последиците от невписване на решението в този срок – че вписването на исковата молба губи действието си.

Срещу това решение е подадена допустима въззивна жалба от Р. Н. С. и Д. Г. С., чрез пълномощника им адв.Б. Мл., с искане да бъде отменено и исковете на С.и – отхвърлени. С.и претендират и за направените пред двете инстанции разноски.

В съдебно заседание жалбоподателите, редовно призовани, не се явяват. За тях пълномощникът им адв.Б. Мл. поддържа жалбата.

С отговор по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемите С. Н. С. и В. А.

С., чрез пълномощника им адв.Н. П., оспорват жалбата и молят за присъждане на разноските за въззивното производство.

В съдебно заседание въззиваемите С.и, редовно призовани, се явяват лично и с пълномощника си адв.Н. П., като поддържат подадения от тях отговор.

2

Въззивният съд намира, че решението е правилно и следва да се потвърди, като се имат предвид изложените от Девинския районен съд мотиви на осн.чл.272 ГПК. По оплакванията в жалбата съобразява следното:

Именно съобразно дадените от ВКС разрешения в ТР №

4/06.112017 г. по тълк.дело № 4/2015 г. на ОСГК, първоинстанционният съд е извършил конкретна и задълбочена преценка как неоснователните действия на ответниците-жалбоподатели създават за ищците-въззиваеми пречки да упражняват правото си на собственост и тези пречки са по-големи от обикновените: прието е, че ответниците в съсобствения при равни права първи/избен/ етаж са зазидали вратата на стената на килера /оцветена в червено на скицата/ и са издигнали в коридора преградна стена от итонгови тухли /оцветена в синьо/ и по този начин са затруднили достъпа на ищците до ползваната от тях част на общия етаж и са променили квадратурата на тази част, като са причинил изключителни неудобства на С.и да упражняват правото си на собственост върху етажа. Този извод напълно се потвърждава както от разказа на свидетеля Здр. С., както и от заключението по изслушаната съдебно-техническа експертиза.

Свидетелят С., който по възлагане на СМР от ищците е работил на същия етаж в продължение на 3-5 месеца преди около година две, сочи, че тогава коридорът е общ, няма стена, която да го разделя, и има врата към стълбището. При по-скорошно посещение свидетелят вижда, че вече в коридора, който преди е бил широк около 2 метра и с площ от около 78 кв.метра, е изградена стена от итонг, която стеснява подхода на ищците към ползваните от тях южни стаи, така, че той става вече само около 70 см, ето защо двама души там не могат да се разминат; и е почти невъзможно през този коридор да се внасят и изнасят мебели. Свидетелят изтъква, че това е много неудобно и е имал чувството, че се намира в пещера. Също така, вратата на килера в този коридор вече е зазидана и стената е измазана. Здр. С. не знае ищците да са давали съгласие да се издигне стената в коридора.

Съгласно неоспореното от страните пред РС-Девин и прието от съда заключение по СТЕ, при огледа се установява, че входът на първият етаж е от запад на жилищната сграда. След входа следва стълбищна клетка с площадка и стълбище за горните нива на къщата. Стълбата е двураменна, като под едното рамо е имало килер с врата към него. Понастоящем тази врата 3 е зазидана и измазана, като вещото лице не може да види с какви точно материали е зазидана, но врата за пространството под стълбището няма. Има главен вход от стълбищната площадка, който води към двете обособени жилищни части. Пред двете части се намира общо преддверие. Частта на ищците представлява коридор непосредствено след преддверието /без ограждане помежду им/ и две стаи. Частта на ответниците е затворена с входна врата, разположена отляво на антрето. След тази врата следва антре и кухненски бокс, свързани с отворен портал, задънен коридор в общо пространство с антрето, стая, от която се влиза във втора преходна стая.

Между коридора на ищците и коридора на ответниците е изпълнена стена от тухли „Итонг“, която разделя избения етаж на две части. Стената, която затваря помещението под стълбището /килер/ е с размери - ширина 0,90 м и височина 2,65 м. Вещото лице предполага, че на това място е имало врата, която е зазидана. Площта на килера, преустроен в санитарно помещение от страната на ответниците, е 3,15 кв.м. Приобщено към санитарното помещение е и пространството под другото рамо на стълбището, което е скосено с височина - от 0 м до 2,52 м. Площта на тази скосена част е 2,85 кв.м.

Разделителната стена между двете обособени части е със Z - образна форма и е с размери: дължина - 1,03м /при входа за частта на ответниците/ + 1,00м /срещу входната врата на етажа/ + 2.14м /по дължина между двата коридора/: височина - 2.65м; дебелина - 0,15м. Разстоянието между разделителния зид и южните стаи на избения етаж /ширината на коридора на ищците/ е 1,00 м.

Площта на общото преддверие след главния вход за етажа е 1,02 кв.м.

Вещото лице инж.Ан. П. обяснява на съдебното заседание от 17.10.2022 г., че коридорът след преграждането е тесен, може да минава човек, но мебели - не. След преграждането от страната на ответниците е по-тясно, но там се получава един задънен коридор, който може да се ползва като килер.

Преди изграждане на спорната стена коридорът е бил широк 2 метра, ползван и от двете страни свободно. Вещото лице предполага, че, след изграждане на стената, от прозорец може да се влезе, но мисли, че прозорците не са много големи. Описва, че се влиза се в едно малко общо антренце, после 1,03 метра се влиза в коридор, който е 1 метър широк, а дължината е 3,17 метра. Малко по-тесен е от стандартния коридор, който трябва да бъде. На ищците е 1 метър широчината, а на ответниците е 87 см. ширина, ако има мазилка; ако 4 няма – широчината за тях е към 90 см. При ищците не е коридор, защото е задънено пространство, където може да се сложи вграден шкаф, не води към никакво помещение там. Ответниците имат едно по-голямо атренце, където може да развъртят мебели, да ги изкарат. Счита, че преграждането на коридора е следвало да стане по съвсем друг начин, за да е удобно и за двете страни.

Ясно е от така събраните доказателства, че ищците са лишени от възможността изобщо да ползват съсобствения при равни права килер на първия етаж, защото е приобщен, чрез зазиждането на отвора за вратата му със стена, към северните стаи, ползвани само от ответниците; както и от възможността да ползват също съсобствения при равни права коридор в пълен обем, като са принудени вече да имат за достъп до ползваните от тях южни стаи стеснения от 2 метра до около 1 метър проход, през който не могат да се пренасят мебели и да минават двама човека едновременно.

Неоснователно е оплакването във въззивната жалба как ДРС не обсъдил обстоятелството, че страните били постигнали споразумение да се изгради преградната стена и били разделили ползването на жилището, като ищците били дали съгласие на ответниците да изградят стената в коридора и килера.

За да има обсъждане на такова обстоятелство, най-напред трябва да се въведе твърдение, че се е осъществило и, ако това е спорно, да се докаже наличието му. В случая изобщо не е въведено твърдение за съществуването на подобно споразумение; съответно – няма и доказателства за него.

В отговора на исковата молба липсва каквото и да е оспорване на твърдението на ищците, че, около година преди завеждане на делото, без питат ищците и въобще без тяхно знание и съгласие, ответниците самоволно премахват вратата на килера, зазиждат отвора и с тухли и преграждат коридора с друга стена от същите тухли, която се намира само на 70 см от двете южни стаи, поради което ползването им от ищците става почти невъзможно. Единственото възражение срещу иска, съдържащо се в отговора на исковата молба, е, че той е недопустим заради липса на правен интерес, защото исковите претенции не можело да се решат, преди да приключи 5 заведено отпреди между същите страни дело за делба на същия етаж.

От събраните по делото доказателства и изявленията на страните се налага категоричният извод, че изобщо няма постигано между страните съгласие ответниците да зазидат отвора на вратата на килера, мястото под стълбището, и да преградят коридора. Жалбоподателите се опитват да обосноват съществуването на такова споразумение с факта на прекратяване на гр.дело № 308/2021 г. на Девинския районен съд, за което твърдят, че е станало по съгласие с ответниците. Не е спорно между страните и се установява от приложеното на л.15 от делото на РС копие на определение, че между същите ищци С.и против същите ответници С.и е водено посоченото гр.дело, по което на осн.чл.109 ЗС С.и са искали С.и да бъдат осъдени да премахнат същата преграждаща коридора стена и зазиждането на вратата на същия килер. От С.и чрез техния пълномощник се изтъква в отговора на въззивната жалба, че онова дело е прекратено, защото са оттеглили исковете си, но това е от човещина, тъй като към онзи момент ответницата С. е била в болница с влошено здраве- Това твърдение на въззиваемите не се оспорва от жалбоподателите, нито от последните се представят доказателства за обратното.

Лишено от основание е и следващото оплакване във въззивната жалба - как не е взето предвид обстоятелството, че откъм страната на помещенията в спорния етаж, ползвани от ищците, те са направили пристройка и така чрез създаване на допълнителни жилищни помещения са разширили жилището си, а същевременно не допускат ответниците да си направят тоалетна и баня. Както се отбеляза по-горе, трябва да е въведено твърдение за такова обстоятелство, то да има значение за спора и да е доказано. В случая пред първоинстанционния съд няма каквито и да доводи във връзка с изграждането на пристройка от ищците, като в настоящото производство те не оспорват, че са направили такава и че тя е откъм южната част на етажа и ползваните от тях южни стаи. Изграждането и съществуването и обаче не се вижда да имат връзка с настоящия спор и не могат да направят основателно извършеното от ответниците преграждане на коридора и зазиждане отвора на килерната врата, защото законът не предвижда това. Както се посочи, няма твърдения, нито доказателства, че ищците са се съгласили ответниците да ги направят, в замяна на съгласие на ответниците ищците да си направят пристройката, за която няма твърдение да 6 пречи на ответниците С.и да ползват съсобствения етаж. Това е и една от причините за отхвърляне искането за допълнителна СТЕ, съотв. за изслушване на ищците по въпросите, зададени във въззивната жалба.