Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 2178 от 30.08.2024, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно частно гражданско дело 3295/2022
Вид
Определение № 2178
Подписан
30.08.2024
В сила
30.08.2024
Състав
Цветко Лазаров, Нина Стойчева, Ралица Димитрова

Цитирани разпоредби

  • чл. 128 т. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 129 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.274 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.55-59 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.55-59 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.55-59 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.55-59 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.55-59 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.2в · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.2в ал.1 т.2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2178 гр. София, 30.08.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на тридесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева като разгледа докладваното от Нина Стойчева Въззивно частно гражданско дело № 20221000503295 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.274 ГПК, вр. с чл. 129 ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от „СЪНИ СИСТЕМ“ ЕООД, чрез адв. Х. Х. срещу определение № 9383 от 28.09.2022г., постановено по гр.д. № 7816/2022г. по описа на СГС, ГО, 13-и с-в, с което съдът е върнал исковата молба на ищеца и е прекратил производството по делото, поради неизпълнение на дадените от съда указания в посочения срок.

Жалбоподателят твърди, че първоинстанционният съд неправилно е определил правната квалификация и именно поради тази причина е определил внасянето на държавна такса в размер на 6532 лв. Твърди, че с молба от 05.09.2022г. е поискал съдът да преразгледа разпореждането си, като несъответстващо на съдържанието на предявената искова молба и на приложените към нея доказателства. Излага подробни съображения в тази насока.

Моли съда да отмени обжалваното определение като неправилно и незаконосъобразно и да върне делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Софийският Апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирано да обжалва лице и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е допустима. Р Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба с вх. № 46816/22.07.2022г., подадена от „СЪНИ СИСТЕМ“ ЕООД, чрез адв. Х. Х..

С разпореждане от 24.08.2022г. , съдът при проверка на редовността на исковата молба по чл. 129. ал. 1 ГПК е констатирал, че същата е нередовна и я 1 е оставил без движение като е дал указания и е представил на ищеца възможност: да ангажира доказателства за внесена по сметка на Софийски градски съд на държавна такса в размер на 4 % от размера на иска.

Със съобщение, получено от И. С. на 29.08.2022г., ищецът е уведомен за постановеното разпореждане и са му указани последиците от неотстраняването на установените нередовности в срок.

С молба с вх. № 56035/05.09.2022г. ищецът е представил платежно нареждане за сумата от 25 лева, платена по сметка на СГС и са наведени твърдения каква би следвало да бъде правната квалификация на иска и съответно какъв следва да бъде размерът дължимата държавна такса, а именно че предявеният иск е с правно основание чл.2в ал.1 т.2 от ЗОДОВ, и че дължимата държавна такса е 25 лв., която сума е и и внесена по сметка на СГС. Изложените са подробни съображения в молбата.

Първоинстанционният съд не е възприел изложените в молбата аргументи и с обжалваното определение е прекратил производството по делото, поради неизпълнение в срок на указанията му да бъде внесена държавна такса в размер на 4% върху размера на иска, а именно сумата от 6532 лв., като в мотивите е препратил към свое предишно разпореждане от 24.08.2022г.,

Настоящият съдебен състав, намира обжалваното определение за неправилно и незаконосъобразно, както и за преждевременно постановено, поради следното:

Разп. на чл.127 и следв. от ГПК уреждат редовността на исковата молба. Съгл. разп. на чл. 127 ал.1 т.3 ищецът посочва цената на иска, когато той е оценяем. Съгл. разп. на чл. 128 т. 2 от ГПК към исковата молба се прилага документ за внесена държавна такса.

Съгл. разп. на чл.129 от ГПК в задължение на съда е да следи за редовността на исковата молба. Когато съдът констатира нередовност на същата, той е длъжен да я остави без движение и да укаже на ищеца да отстрани в едноседмичен срок допуснатите нередовности.

В случая, с разпореждане №. 13878 от 24.08.2022г., съдът е констатирал, че не е внесена държавна такса и е дал указания и подходящ срок на ищеца за внасяне на такава, като не е посочил размера на същата, а само метода на изчисляването й.

2

Първоинстанционният, с посоченото разпореждане е дал правна квалификация на „главните искове“ чл.55-59 от ЗЗД, т.к. се претендирани суми поради неоснователно обогатяване.

Към мотивите на това разпореждане препраща определението, с което е прекратено производството по делото, поради неизпълнение в срок на указанията на съда за внасяне на държавна такса, което определение е предмет на обжалване в настоящото производство.

Видно е от исковата молба, че същата е редовна досежно съдържание: обстоятелствена част и петитум, и може да се направи обоснован и точен извод досежно правната квалификация на предявените искове, реда на тяхното съединяване и размера на всеки от тях ( който размер е точно посочен). С исковата молба, ищецът е посочил правна квалификация на предявените искове, посочил е реда на тяхното съединяване.

Очевидно е, че съдът с разпореждането си от 24.08.2022г. не е възприел правната квалификация на исковете, дадена от ищеца, но не е изложил нито правни аргументи, нито мотиви ( каквото задължение има) защо, не възприема тази правна квалификация, нито е посочил точна правна квалификация, а само е препратил към института на неоснователното обогатяване, като се е позовал на евентуални житейски обстоятелства, които не могат да се квалифицират като правни мотиви.

Ищецът, с допълнителна молба, като е съобразил изложеното в разпореждането на съда, ищецът е посочил допълнителни съображения за претендираната от него правна квалификация на предявените искове.

Правната квалификация на предявените искове, дадена от ищеца е вярна и правилна. Видно, е че ищецът претендира от Държавата вреди, нанесени му от действия и бездействия на НС изразяващи се в несинхронизиране или неправилно синхронизиране на вътрешната правна уредба с тази на правото на ЕС. Държавата отговаря за вредите, причинени от незаконни актове, действия или бездействия на НС, като държавен орган, като уредените в ЗОДОВ процесуални правила изключват тези на ГПК, когато дело за обезщетяване на претърпени вреди, причинени от нарушения правото на ЕС ( чл.2в ал.1 т.2 от ЗОДОВ) се разглежда по реда на ГПК, както поради принципа, че специалният закон винаги изключва прилагането на общия, така и поради конкретното препращане на разп. на ал.3 от чл.2в от ЗОДОВ, към 3 разп. на чл.9а и 10 за определяне на дължимите държавни такси и разноски.

Първоинстанционният съд, като не е съобразил посочените правни разпоредби, както и задължителната практика на ВКС в тази насока, както и ясно и точно изложеното от ищеца обстоятелство, че се претендират реално претърпени “загуби“, е дал грешна правна квалификация на предявените искове и съотв. е определил погрешно дължимата държавна такса.

Първоинстатционнrят съд е следвало преди определяне на дължимата държавна такса, да съобрази и обстоятелството колко иска са предявени, при условията на какво съединяване - евентуално, кумулативно и пр. и да определи по всеки иск, както дължимостта на държавна такса, така и размера на същата, който размер следва да бъде посочен в абсолютно число, а не само като метод на изчисляване. Държавата отговаря за вредите от нарушаване на правото на Европейския съюз, когато нарушението е достатъчно съществено, като за нейната отговорност е без значение от поведението (действие или бездействие) на кой от нейните органи са причинени вредитеДържавата отговаря за вредите от нарушаване на правото на Европейския съюз, когато нарушението е достатъчно съществено, като за нейната отговорност е без значение от поведението (действие или бездействие) на кой от нейните органи са причинени вредите Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно, същото следва да бъде отменено, а делото върнато на първонистанционния съд, на същия състав за продължаване на процесуалните действия при съобразяване на дадените с настоящото определение указания.

Водим от горното СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, Х-ти с-в:

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 9383 от 28.09.2022г., постановено по гр.д. № 7816/2022г. по описа на СГС, ГО, 13-и с-в, с което е върната искова молба с вх. № 46816/22.07.2022г., подадена от „СЪНИ СИСТЕМ“ ЕООД, чрез адв. Х.

Х. и е прекратено производството по грaжданско дело на СГС, 13 с-в.

ВРЪЩА делото на СГС, ГО, 13-и състав за продължаване на съдопроизводствените действия, съгл. дадените указания.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5