Решение № 351 от 03.08.2025, Районен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 351 гр. С., 03.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С. в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Славка Кабасанова при участието на секретаря Сирма Купенова като разгледа докладваното от Славка Кабасанова Гражданско дело № 20255440100475 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.55 ал.1 предл.първо ЗЗД.

Образувано е по постъпила искова молба от М. С. К. ЕГН: **********, адрес гр. С., ул. ***, срещу "И." АД ЕИК: *** и "Ф." ЕООД ЕИК: ***, с която са предявени кумулативно обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.55 ал.1 предл.първо ЗЗД, по които се претендира осъждане 1) на ответника "И." АД да заплати на ищцата сумата 360,05 лв., от които 144,05 лв., платена без правно основание лихва по договор за паричен заем № ***/07.05.2024 г. и 216,00 лв. платена без правно основание възнаградителна лихва по договор за паричен заем № ***/01.08.2024 г, които суми представляват разликата между чистата сума по кредитите и извършените плащания, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба до окончателното издължаване;

2) на ответника „Ф." ЕООД да заплати на ищцата сумата от 1 369,95 лв., представляваща платени без основание възнаграждения по нищожни договори за предоставяне на гаранция, от които 550,95 лв. по договор № ***/07.05.2024 г. г. и 819,00 лв. по договор № ***/01.08.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба до окончателното издължаване.

1

В исковата молба ищцата сочи, че на 07.05.2024 г. като заемател сключила договор за паричен заем № *** с „И." АД за предоставяне в заем на сумата от 1 000 лв. Съгласно условията по договора погасителните вноски от по 76,27 лв. са платими на 15 дневни вноски, срока на заема в седмици е 30. Посочен е фиксиран лихвен процент от 45 %, приложим на годишна основа към сумата на усвоеният кредит, като размерът в лева на договорната лихва се равнява на разликата между общо дължимата сума, посочена в т.7 — 1 144,05 лв. и заемната сума от 1 000 лв. В чл. 8 от Договора за паричен заем е посочен ГПР 56.44 %.

Датите на плащане на всяка от погасителните вноски, платими през 14 дни са описани в договора. С чл. 4 от договора е предвидено задължение за заемателя, в срок до три дни от подписването му да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения:

„ 1. Две физически лица-поръчители, всяко от които да отговаря на следните условия: да представи служебна бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение: нетния размер на осигурителния му доход да е над 1000 лева; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор сключен с „И. “ АД; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения към други банкови и финансови институции, или ако има - кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да не е със статус по- лош от ,,Редовен“. Поръчителят подписва договор за поръчителство.

2.Банкова гаранция с бенефициер — заемодателя за сумата по чл.2, т. 7 със срок на валидност 30 дни след заплащане на задълженията по настоящия договор.

3.Одобрено от заемодателя Дружество - гарант, което предоставя гаранционни сделки. “.

М. К. излага, че едновременно с представяне за подпис на договора за паричен заем, й бил предоставен формуляр на договор за предоставяне на гаранция № ***/07.05.2024 г, с който вторият ответник „Ф.“ ЕООД се задължава да даде гаранция за плащане в полза на „И.“ АД с цел гарантиране на всичките й задължения по договор за паричен заем № ***/07.05.2024 г.

Съгласно чл. 2 от договора за гаранция, същият влиза в сила, ако потребителят не предостави на заемодателя предвидените обезпечения в чл. 4, 2 т. 1 или т.2 в тридневен срок, а съгласно чл. 3 потребителят дължи възнаграждение на гаранта в размер от 550,95 лв., платимо разсрочено на вноски по 36,73 лв. лева по начините, уговорени в договора за паричен заем.

В исковата молба се сочи, че в чл. 3, ал. 3 от договора за предоставяне на гаранция, е предвидено, че „И.“ АД е овластено да приема вместо гаранта изпълнение на задължението на потребителя за заплащане на възнаграждение по този договор. Предвидено е, че в случай, че внесените суми не достигат за погасяване на задълженията на потребителя към заемодателя, приоритетно се погасяват задълженията към гаранта.

Ищцата твърди, че в хода на изпълнение на договора за паричен заем от първият ответник се изисквало плащане на вноска общо на 113,00 лв., вместо посочената като погасителна вноска по заема сума от 76,27 лв. по чл.2 от заемният договор. По този начин изглеждал и предоставеният погасителен план. Общото задължение по договора за заем и по допълнително сключения във връзка е него Договор за предоставяне на гаранция възлиза на 1 695,00 лв. с обща погасителна вноска дължима на всеки две седмици - 113,00 лв. Същата сума ищцата сочи, че изплатила на ответниците изцяло.

М. К. излага, че освен гореописаните договори, на 01.08.2024 г. подписала с първият ответник и договор за паричен заем № ***, по силата на който й била предоставена в заем сумата от 1 500,00 лв. Поетите с този договор задължения били идентични по съдържание с договор за паричен заем № ***, сключен с „И." АД. Съгласно условията в договора следва да върне заема в 15 броя дневни вноски всяка от по 114,40 лв. Годишният процент на разходите е 56,42 %, а фиксираният ГЛП е 45 %.Общата сума, която следва да върне по Договора за паричен заем за главница и лихви е 1 716,00 лв.

В този договор с чл.4 отново е включена клауза, съгласно която срок до три дни от подписването му, следва да предостави на заемодателя едно от измежду трите изброени и горе обезпечения.

Ищцата сочи, че едновременно с подписване на договора за заем, й бил предоставен и договор за предоставяне на гаранция № ***/01.08.2024 г., с който вторият ответник „Ф.“ ЕООД се задължава да даде гаранция за плащане в полза на „И.“ АД на всички нейни задължения по договор за паричен заем № ***/01.08.2024 г. Съгласно чл. 2 от договора за гаранция, същият влиза в сила, ако потребителят не предостави на заемодателя предвидените 3 обезпечения в чл.4, т.1 или т.2 в тридневен срок, а съгласно чл. 3 потребителят дължи възнаграждение на гаранта в размер от 819,00 лв. платимо разсрочено на вноски по 54,60 лева по начините, уговорени в договора за паричен заем.

Излага, че в чл. 3, ал. 3 от договора за предоставяне на гаранция, е предвидено, че „И.“ АД е овластено да приема вместо гаранта изпълнение на задължението на потребителя за заплащане на възнаграждение по този договор. Предвидено е, че в случай, че внесените суми не достигат за погасяване на задълженията на потребителя към заемодателя, приоритетно се погасяват задълженията към гаранта.

М.К. твърди, че в хода на изпълнение на договора за паричен заем от първият ответник се изисквало плащане на вноска общо на 169,00 лв., вместо посочената като погасителна вноска по заема сума от 114,40 лв. по чл. 2 от заемният договор. По този начин изглеждал и предоставеният погасителен план. Общото задължение по договора за заем и по допълнително сключения във връзка с него договор за предоставяне на гаранция възлиза на 2 535,00 лв. с обща погасителна вноска дължима на всеки две седмици 169,00 лв. Същата сума изплатила на ответниците изцяло.

М.К. изтъква, че договор за паричен заем № ***/07.05.2024 г. и договор за паричен заем № ***/01.08.2024 г. подписани с първия ответник „И." АД са нищожни, и моли съдът да установи тази нищожност преюдициално в настоящото производство. Поддържа, че нищожни заради нищожността на първия, а и на собствено основание са договор за предоставяне на гаранция № ***/07.05.2024 г. и договор за предоставяне на гаранция № ***/01.08.2024 г. подписани с „Ф.“ ЕООД, тъй като съдържат неравноправни клаузи.

Предвид нищожността на четирите договора, М.К. претендира връщане на платените въз основа на нищожните договори и съдържащи неравноправни клаузи суми, които не са били дължими отнапред.

Относно нищожността на договорите за паричен заем, основанията за нищожност и неравноправност на клаузите в тях излага следните твърдения:

Сключените договори по своята правна характеристика и съдържание са договори за потребителски кредит, поради което за тяхната валидност и последици важат изискванията на специалния закон. Сочи, че сключила договорите в качеството си на потребител. Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т.20 и ал.2 и чл.

4

12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност. В случая, според ищцата не са спазени изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, който изисква договорът да съдържа ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в приложение № 1 начин. Счита, че в процесните договори никъде не са посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляването. Според чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора.

М.К. счита, че посочените в договорите за паричен заем ГПР не са действителните такива и противоречат на изискванията на чл. 11 , ал. 1 , т. 10 от ЗПК. ГПР според нея е заблуждаващ и не отчита реалното оскъпяване на договорите за заем с дължимото възнаграждение за допълнително сключените договори за предоставяне на гаранция. Възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция е установено за услуга в полза на заемодателя, която е задължително условие за отпускане на заема и съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК следва да бъде включено в ГПР.

Излага, че при сключването на договора за заем, чрез предвиждане на обезпечение под формата на гаранция, което е свързано с допълнителни разходи за потребителя за заплащането му, е направен опит за заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 19, ал.4 ЗПК, ограничаваща максималния размер на ГПР. Уговореното възнаграждение за гаранта, в лицето на втория ответник представлява допълнително възнаграждение за заемодателя за предоставянето на сумата /т.нар. скрита възнаградителна лихва/, уговорено в противоречие с принципите на справедливостта в гражданските и търговските отношения и с чл.19, ал.4 ЗПК. Допълнителен аргумент в полза на това твърдение е и факта, че в договора за заем изрично е предвидено задължение за предоставяне на обезпечение, като една от предвидените възможности е с 5 избрано от ответника „И.“ АД дружество гарант. Заемателят се е възползвал от тази алтернативна възможност и е сключил договор за гаранция с втория ответник. Договорите са сключени на една и съща дата, заведени са под един номер, предоставен е един погасителен план и е уговорено плащане само в полза на Акционерното дружество.

Ищцата твърди, че освен това, заемодателят и гаранта имат качеството на свързани лица, предвид факта, че видно от справка в Търговския регистър едноличен собственик на капитала на „Ф.“ ЕООД е „И.“ АД. При тези данни, заемодателят е бил наясно е избора на заемателя за предоставяне на обезпечение още към момента на сключване на договора за заем.

Според ищцата, тъй като се касае до възнаграждение за услуга в полза на заемодателя и поставена като изискване за предоставяне на заема - чл. 4, това допълнително плащане се отнася до разходи, които следва да бъдат включени в ГПР, при което неговият размер надхвърля законовото ограничение, предвид посочения в договорите проценти, размера на възнаграждението и срока на заема. Ето защо според К. посочените в договорите за заем ГПР не отговарят на действителния.