Решение № 17 от 07.03.2023, Районен съд - Дряново

РЕШЕНИЕ

№ 17 гр. Дряново, 07.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДРЯНОВО в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мариета Спасова при участието на секретаря Гергана Генева като разгледа докладваното от Мариета Спасова Гражданско дело № 20224220100332 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид :

Предявен е първоначален иск с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД.

Ищцата В. С. Р. чрез пълномощника си адвокат М. М. от АК - Пловдив основава исковата си претенция на обстоятелството, че на 11.02.2022г. сключила договор за кредит с ответното дружество. Посочва, че съгласно договора ищцата получила сумата в размер на 5000 лв. при срок на кредита 24 месец. Съгласно чл.

1 от договора ищцата следвало да заплати еднократна такса за оценка на риска в размер на 600 лв. Счита, че клаузата „такса за оценка на риска" от Договор за потребителски кредит тип кредитна линия „Кешио“ № 100384440, предвиждаща заплащането на еднократна такса за оценка на риска в размер на 600 лева била нищожна на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и поради това, че била сключена при неспазване на нормите на чл. 10а, чл. 11, чл. 19, ал. 4 от ЗПК, вр. чл. 22, както и по чл. 143, ал. 1 и чл. 146 от ЗЗП.

На първо място твърди, че възможността за събиране от потребителя на такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора, била регламентирана в разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 ЗПК. Допълнителната услуга, предвиждаща заплащането на еднократна такса за оценка на риска в размер на 600 лева, безспорно представлявала услуга, свързана именно с усвояването на кредита и била в явно противоречие с чл. 10а от ЗПК. Наред с това в правната доктрина и съдебна практика безспорно се приемало, че накърняването на добрите нрави по 1 смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД било налице именно, когато се нарушавал правен принцип било той изрично формулиран или пък проведен чрез създаването на конкретни други разпоредби. Такъв основен принцип била добросъвестността в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, било да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. Поради накърняването на принципа на „добри нрави" по смисъла на чл. 26, ал.1, пр. 3 от ЗЗД се достигало до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на ищцата с цел извличане на собствена изгода на кредитора.

Клаузата „такса за оценка на риска" от Договор за потребителски кредит тип кредитна линия Кешио № 100384440, предвиждаща такса оценка на риска, била нищожна като противоречаща на добрите нрави и неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 19 от ЗЗП, тъй като сумата която се претендирала чрез нея в размер на 600 лева била в размер на 1/8 от сумата на отпуснатия кредит. По този начин безспорно се нарушавал принципът на добросъвестност и справедливост. Отделно от това тази клауза била нищожна като противоречаща на добрите нрави и неравноправна по смисъла на чл. 143 от ЗЗП. Предвидената клауза била неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като същата предвиждала заплащането на такса, която била необосновано висока.

На следващо място клаузата „такса за оценка на риска" била нищожна на основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП. Таксата не се явявала индивидуално уговорена по смисъла на чл. 146, ал. 2 ЗЗП. От самия договор за потребителски кредит по безспорен начин се установява, че клаузата „такса за оценка на риска" била част от едни стандартни и бланкетни, отнапред изготвени условия на договора и кредитополучателите нямали възможност да влияят върху съдържанието им към момента на сключване на договора. В този смисъл била Директива 93/1 З/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори.

Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, била нищожна. Предвидената клауза „такса за оценка на риска" била неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като същата била необосновано висока. В глава четвърта от ЗПК било уредено задължение на кредитора, преди сключване на договор за кредит, да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. В този смисъл било съображение 26 от Преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008г. относно договорите за потребителски 2 кредити. По посочения начин се заобикалял чл. 33, ал. 1 от ЗПК. С процесната клауза, предвиждаща заплащането на еднократна такса за оценка на риска, в полза на кредитора се уговаряло още едно допълнително възнаграждение в размер над размера на отпуснатия кредит. По този начин клаузата била неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 от ЗЗП, тъй като съшита била необосновано висока.

Основната цел на така уговорената клауза била да доведе до неоснователно обогатяване на кредитодателя за сметка на кредитополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума допълнително с още % от предоставената главница.

Последователна била практиката, че неустойка която била уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционни функции, била нищожна, поради противоречие с добрите нрави.

На последно място смята, че компетентен да разгледа настоящия спор, спрямо разпоредбата на чл. 113 от ГПК бил Районен съд Дряново. Доколкото отпуснатия кредит на ищцата, като физическо лице, представлявал финансова услуга по смисъла на § 13, т. 12 от ДР на ЗЗП, ищцата имала качеството на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК, както и по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, т.е. приложима била разпоредбата на чл. 113 от ГПК. Моли съда да приеме, че клаузата „такса за оценка на риска" от Договор за потребителски кредит тип кредитна линия Кешио № 100384440, предвиждаща заплащането на еднократна такса за оценка на риска в размер на 600 лева била нищожна на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. с чл. 10а, както и по чл. 143, ап.1 и чл.146 от ЗЗП. Претендира направените в настоящото производство разноски.

С допълнителна молба от 09.09.2022г. ищцата уточнява, че правният интерес от предявяване на иска е договорът да бъде обявен за нищожен, за да дължи една значително по-малка сума, като това бил единствения правен способ за защита, доколкото веднъж уважен, предявеният иск със СПН ще установи, че клаузата „такса за оценка на риска“, предвиждаща такса за оценка на риска в размер на 600 лв. е нищожна и недължима.

В срока и по реда на чл. 131 ГПК е депозиран отговор от ответника ***. В същия се твърди, че исковете били неоснователни и молят съда да постанови решение, с което да ги отхвърли изцяло. Изложените в исковата молба твърдения били неправилни, необосновани, недоказани и противоречащи с възникналите между страните правоотношения и относимите към правния спор доказателства.

Договорът за потребителски кредит тип кредитна линия - Кешио съдържал всички реквизити, предвидени в чл. 11 от ЗПК, като включително отговарял на всички изисквания на действащото в Република България законодателство, предвид което същият бил действителен.

Твърдят, че на 11.02.2022г. между ищеца и ответника *** бил сключен 3

Договор за потребителски кредит тип кредитна линия - кешио № 100384440. На същата дата ищцата усвоила главницата по кредита в размер на 5 000 лв. с лихвен процент по кредита 28,70 % и ГПР в размер на 49,97 %. Кредитът следвало да бъде върнат на 24 вноски, всяка в размер на 309,21 лв. Към настоящия момент били погасени 5 вноски, като била налице забава в плащанията на 3 броя месечни вноски - първата просрочена вноска била с падеж 11.08.2022г. Задълженията по договора към настоящия момент били в общ размер на 5875 лв., разпределени, както следва: главница – 4169,56 лв.; такса за оценка на риска – 500,36 лв.; лихва върху усвоената главница – 1075,98лв.; лихва върху финансираната от кредитора такса за оценка на риска – 129,10 лв. Оспорват размера на предявения иск, като същият не съответствал на развилите се правоотношения по договора за кредит, като по никакъв начин не става ясно как се бил формирал. Оспорват посочените в исковата молба твърдения относно недействителността на клаузата, съдържаща се в чл. 1 от процесния договор за кредит на основания чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, чл. 10а, чл. 11, чл. 19, ал. 4 от ЗПК, във връзка с чл. 22 от ЗПК, както и чл. 143, ал. 1 от ЗЗП. Неправилни били изложените в исковата молба твърдения за нищожност на основание чл. 10 и чл. 10а от ЗПК. Предвиденото ограничение не обхващало уговорената в чл. 1, ал. 3, т. 3 от договора такса за оценка на риска, тъй като последната не била свързана нито с усвояването, нито с управлението на кредита.

Неправилни били наведените твърдения, че кредиторът предоставил допълнителна услуга чрез посочената клауза, като в тази връзка не се сочели никакви основания, а единствено се излагали твърдения, които не отговаряли на истината.

Неправилни били изложените в исковата молба твърдения за заобикаляне на закона по смисъла на чл. 21, ал. 1 от ЗПК и по-конкретно чл. 33, ал. 1 от ЗПК.

В настоящия случай таксата не била обвързана с това дали кредитополучателят ще забави или не дължимото по кредита. По повод изложената практика за неустойка, намират, че процесната клауза нямала характера на неустойка и считат същата за неотносима към правния спор. В тази връзка била неприложима и разпоредбата на чл. 143, т. 5 от ЗЗП. Молят съда да приеме, че предявеният иск е неоснователен и недоказан и да бъде отхвърлен. Претендират разноските по делото, ведно с адвокатско възнаграждение.

С отговора на исковата молба е предявен насрещен иск от първоначалния ответник против ищцата. В насрещната искова молба се посочва, че на 11.02.2022г. между В. С. Р. и *** бил сключен Договор за потребителски кредит тип кредитна линия - КЕШИО № 100384440. На същата дата ищцата усвоила главницата по кредита в размер на 5 000 лв. с лихвен процент по кредита 28,70 % и ГПР в размер на 49,97 %. Кредитът следвало да бъде върнат на 24 вноски, всяка в размер на 309,21 лв. Към настоящия момент били погасени 5 вноски, като била 4 налице забава в плащанията на 3 броя месечни вноски — първата просрочена вноска била с падеж 11.08.2022г.

Поради непогасяване на формираните просрочия (в т. ч. лихви), възлизащи общо на 5875 лв. и неизпълнение на условията по договора, на основание чл. 31 от Общите условия на *** към договор за потребителски кредит тип „Кредитна линия" - Кешио и чл. 71 от ЗЗД, кредиторът обявил цялото кредитно задължение по договора за изцяло предсрочно изискуемо, преди крайния срок на погасяване.

Соченото обстоятелство било видно от приложеното към насрещната искова молба уведомление за предсрочна изискуемост. Към 18.10.2022г. била налице забава в плащанията на 3 броя месечни вноски, като първата просрочена вноска била с падеж 11.08.2022г. Към 18.10.2022г. задълженията по договора били в общ размер на 5875 лв., разпределени, както следва: главница – 4169,56 лв., такса за оценка на риска – 500,36 лв.; лихва върху усвоената главница – 1075,98 лв. и лихва върху финансираната от кредитора такса за оценка на риска – 129,10 лв.

Предвид оспорването на клаузата за заплащане на такса за оценка на риска с настоящата искова молба кредиторът претендирал заплащането на главницата по кредита и договорната лихва върху нея, като не претендирал заплащането на таксата за оценка на риска и лихва върху финансирания от кредитора размер на таксата за оценка на риска. В резултат на това се формирал и размерът на настоящия иск, а именно 5245,54 лв., от които 4169,56 лв. – главница и договорна лихва върху посочената главница – 1075,98 лв. На основание чл. 240 от ЗЗД, вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, молят съда да осъди В. С. Р. да заплати на *** сумата от 5245,54 лв., от които 4169,56 лв. – главница по договора за кредит и 1075,98 лв.

– договорна лихва върху посочената главница, ведно със законна лихва от датата на депозиране на насрещната искова молба до датата на окончателното й плащане.

Претендират разноските по повод упражняването на насрещния иск, ведно с адвокатско възнаграждение.