Решение № 1448 от 19.11.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1448 гр. Пловдив, 19.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Васил Ал. Тасев при участието на секретаря Ваня Д. Койчева като разгледа докладваното от Васил Ал. Тасев Административно наказателно дело № 20245330200206 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по депозирана жалба срещу наказателно постановление /НП/ № 23-0441-000148 от 25.05.2023г. на Началник Сектор към ОД на МВР Пловдив, 04 РУ Пловдив, с което на В. Р. И., ЕГН: ********** от гр. Пловдив, ул. „Б.“ № **, ет. *, ап. ** на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ са наложени административни наказания глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца за нарушение по чл. 103 от ЗДвП, и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1,2 от ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер на 10 лева за нарушение по чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят, В. Р. И., по съображения, изложени в жалбата и чрез процесуалния си представител - адв. Т. Т., моли съда да отмени обжалваното наказателно постановление, като необосновано и незаконосъобразно.

Претендира разноски по делото.

Въззиваемата страна, Началник Сектор към ОД на МВР Пловдив, 04 РУ Пловдив, редовно призована, не изпраща представител. До съда е депозирано писмено становище от Началника, с което е взела становище за потвърждаване на процесното НП като правилно и законосъобразно. При евентуално уважаване на жалбата, прави възражение за намаляване на адвокатския хонорар до минимума, предвиден в Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Съдът, след преценка на събраните и приложени по делото 1 доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:

ЖАЛБАТА е подадена в срок и изхожда от лицето, което е санкционирано, поради което се явява ДОПУСТИМА, а разгледана по същество е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

На 14.04.2023г. около 04:10ч. в гр. Пловдив жалбоподателят В. Р. И., ЕГН: **********, управлявал лек автомобил „Нисан Микра“ с рег. № ********, собственост на И. И. С., ЕГН: **********, като на кръстовището на ул. „Граф Игнатиев“ и ул. „Леонардо да Винчи“, в посока запад-изток, водачът не спрял на подаден сигнал – светлинен и звуков от движещ се полицейски автопатрул към Четвърто РУП Пловдив, в чиито състав влиза свидетелят С. Д.

С. на длъжност „полицай“ и колегата му С. И. Б.. Полицейският автомобил бил обозначен като патрулен, а сигналът бил подаден чрез звуков и светлинен сигнал. Водачът на автомобила не само, че не спрял, ами и ускорил движението си по ул. „Борислав“ към ул. „Леонардо да Винчи“. Същият бил последван на безопасна дистанция от полицейския автомобил с подадени светлинен и звуков сигнал. В опита си да избяга обаче преминал през препятствие на пътното платно - бордюр, при което спукал предна дясна гума, а от автомобила избягал пеш. Възприемайки деянието на И., св. С. го последвал в опит да го спре, но не успял, а нарушителят успял да избяга.

Нарушението било заснето със система за видеонаблюдение Hikvision DSMH2311/32/BG с точен час и дата.

За извършеното административно нарушение по чл. 103 от ЗДвП на жалбоподателя И. бил съставен акт за установяване на нарушение /АУАН/ с бл.

№ 818067/ 19.04.2023г., изготвен по докладна записка с рег. № 441р-4691 и въз основа на представена от жалбоподателя декларация по чл. 188 от ЗДвП, във връзка с това, че на посочената дата и час е управлявал именно той посоченият автомобил. Жалбоподателят се запознал със съдържанието на акта и го подписал с отбелязване, че няма възражение. В срока по чл. 44 от ЗАНН И. не направил и писмени възражения срещу акта.

Въз основа на съставения АУАН, било издадено и обжалваното НП, с което на В. Р. И., са наложени административни наказания за нарушение по чл. 103 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца, и за нарушение по чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1,2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 10 лева.

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена от приобщените по делото писмени доказателства - АУАН, докладни записки, справка за нарушител/водач, оправомощителни заповеди, както и от гласните доказателства – изцяло от показанията на актосъставителя С. Д. С., както и С.

И. Б. и частично от показанията на Димитър Кузманов Калайджиев.

При предявяване на акта, свид. С. потвърждава авторството му, както и направените в него констатации. Обяснява с подробности случая като време, място, механизъм на извършеното деяние от жалбоподателя, както и че 2 същият след като излязъл от автомобила е побягнал и той го е преследвал кратко - около 50-60 метра след което го е загубил. Обяснява също, че късно вечерта не са пускали сирени, а само кратък звуков сигнал, като светлинният е работил. Свидетелят Б. потвърждава казаното от актосъставителя С. като допълва, че случилото се е станало в тъмната част на денонощието, както и че водачът на автомобила се е блъснал в бордюр, оставил е колата и е избягал пеш.

Съдът кредитира показанията на двамата свидетели С. и Б. като логични, последователни, незаинтересовани, еднопосочни и взаимнодопълващи се, и съответстващи на писмените доказателства по делото.

Съдът не изключва от доказателствената съвкупност свидетелските показания на Димитър Кузманов Калайджиев, ангажиран като свидетел от жалбоподателя, но ги кредитира дотолкова, доколкото същите кореспондират с останалия събран по делото доказателствен материал и на плоскостта на установената в съдебна зала връзка с наказаното лице, а именно приятелска.

Съдът намира, че показанията на свидетелят Калайджиев, заинтересовани от изхода на делото, целят единствено да обслужат защитната теза на жалбоподателя, като същите не срещат подкрепа в нито едно друго доказателство.

При извършена служебна проверка, настоящият съдебен състав не констатира допуснати съществени нарушения при съставяне на АУАН и издаване на НП, които да опорочават производството и да накърняват правото на защита на наказаното лице. Актът и постановлението са издадени от компетентни органи, с оглед приложената по преписката оправомощителна заповед и в съответствие със сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

По пункт 1 от наказателното постановление, съдът намира, че правилно актосъставителят и наказващият орган са ангажирали отговорността на жалбоподателя И. по чл. 103 от ЗДвП, съгласно който при подаден сигнал за спиране от контролни органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясна част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания.

Нарушението безспорно се доказва от кредитираните писмени и гласни доказателства. Елементите от състава на нарушението са конкретизирани в достатъчна степен с отразеното в акта и постановлението, че водачът е бил длъжен да изпълни задълженията си като спре на подадения звуков и светлинен сигнал и съответно допусне извършването на проверка от контролните органи. Същият обаче преднамерено отказва да спре МПС и продължава ускорявайки скоростта. Отбелязано е, че в опита си да избегне патрулният автомобил преминава през бордюр, където спуква гума, не може да продължи, излиза от автомобила и бяга. Тъй като нарушението е формално, още в този момент с осъществяване на изпълнителното му деяние, то е било довършено от обективна страна. Съдът приема за неоснователно възражението, дали сигналът е бил надлежно подаден и в този смисъл е 3 пораждал задължение за жалбоподателя да съобрази поведението си с него и дали значението на подадения сигнал е било възприето от жалбоподателя, с което се възразява срещу извода на наказващия орган деянието да е виновно извършено от субективна страна. От доказателствата по делото категорично се доказва, че е бил подаден светлинен и звуков сигнал за спиране като звуков сигнал е бил подаден само в началото, което е разбираемо предвид нощният час на деянието. Сигналът е подаден от надлежно обозначен патрулен автомобил, който дори и да е бил в движение, светлинният сигнал е бил постоянно включен. През цялото време от момента на активирането на светлинната сигнализация на полицейския патрулен автомобил до преустановяването на движението на автомобила, управляван от жалбоподателя И., този сигнал не е спирал да бъдат подаван. Изискването за светлинен сигнал е въведено именно с оглед особеността на ситуацията, тъй като сигналът се подава по време на движение, за да може да се обезпечи понадеждна гаранция за неговото възприемане от лицето, до което е адресирано.

Сигналът е бил задължителен за жалбоподателя в качеството му на водач на МПС. Съгласно разпоредбата на чл. 170, ал. 3, изр. последно от ЗДвП сигнал за спиране може да бъде подаден и от движещ се полицейски автомобил или мотоциклет. Точно такава е и процесната хипотеза, поради което сигналът е съобразен със законовите изисквания. Използването му не е ограничено до светлата част на денонощието, поради което той е приложим и през нощта.

Още повече, че пробляскващият светлинен сигнал е далеч по-ясно видим именно през нощта. Граматическото тълкуване на изречение второ на чл. 170, ал. 3 от ЗДвП и използваният съединителен съюз "и", чрез който е въведено правилото, че през нощта сигналът за спиране може да бъде подаван "и с описваща полукръг червена светлина" сочи на извод, че това е един от възможните, наред с останалите описани начини, а не единственият начин за подаването на сигнала през нощта.

Категорично оборено по делото се явява и възражението жалбоподателят да не е узнал, че така подаваният светлинен и звуков сигнал за спиране е бил адресиран именно до него като участник в движението. Тук следва да се съобразят конкретните факти по делото и поведението на жалбоподателя.

Въпреки, че полицейският автомобил се е движил непосредствено след него, в нито един момент жалбоподателят не е намалил скоростта си, нито е освободил пътя пред себе си, нито е спрял, т.е. нищо от поведението му не показва, че той е действал с убеждението, че трябва да осигури предимство на полицейският автомобил. Напротив - нарушителят е увеличил скоростта, което налага извод, че водача на МПС е възприел дадения му сигнал, но въпреки това не е спрял. Следователно от субективна страна деянието е извършено виновно и при форма на вината пряк умисъл. Към момента на осъществяването му в съзнанието на жалбоподателя са били отразени както фактът, че управлява МПС, така и че му е подаден светлинен и звуков сигнал за спиране от контролен орган, чрез сигнализацията на надлежно обозначен патрулен автомобил и че този сигнал е насочен към него. Въпреки това съзнателно жалбоподателят е извършил деянието, като не е спрял при сигнала, а се е опитал да избяга, за да не му бъде извършена проверка. По тези 4 съображения съдът приема нарушението за доказано по делото, а възраженията на защитата неоснователни.

Административнонаказващия орган правилно е приложил санкционната норма на чл. 175, ал. 1, т. 4 ЗДвП, която предвижда наказание лишаване от право да управлява превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и глоба от 50 до 200 лева за водач, който откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението, като е съобразил тежестта на извършеното нарушение, както и наличието на доказателства, че лицето има множество нарушения /предвид наличието на данни за извършени 7 нарушения по ЗДвП, за които са налице влезли в сила НП към момента на извършване на нарушението, както и наличието на повече от 10 фиша/, поради което е приел, че наказанието е справедливо и съответства на извършеното нарушение. На жалбоподателя са налагани множество наказания, които очевидно не са постигнали целения поправителен и предупредителен ефект. Настоящия съдебен състав приема, че наказание в по-малък размер би било самоцелно и по никакъв начин не би постигнало целите най-вече на индивидуалната превенция, а напротив – по-скоро би култивирало у И. чувство за безнаказаност.