Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4534 от 12.11.2023, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 1441/2023
Вид
Решение № 4534
Подписан
12.11.2023
Състав
Кристина Янкова Табакова

Цитирани разпоредби

  • чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • член 5 · Директива 2005/29/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (EО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета („Директива за нелоялни търговски практики“)Текст от значение за ЕИП.
  • член 27 · Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 година относно правата на потребителите, за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета текст от значение за ЕИП
  • чл. 126, ал. 1 · Закон за енергетиката
  • чл. 129 · Закон за енергетиката
  • чл. 140, ал. 3 · Закон за енергетиката
  • чл. 142, ал. 2 · Закон за енергетиката
  • чл. 143, ал.1 · Закон за енергетиката
  • чл. 143, ал. 3 · Закон за енергетиката
  • чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
  • чл. 153, ал. 6 · Закон за енергетиката
  • чл. 154 · Закон за енергетиката
  • § 1, т. 42 · Закон за енергетиката
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 38, ал. 1 · Закон за собствеността
  • чл. 61, ал. 1 · Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за топлоснабдяването
  • чл. 25 ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 4534 гр. Пловдив, 12.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Кристина Янк. Табакова при участието на секретаря Огняна Анг. Димитрова като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело № 20235330101441 по описа за 2023 година

Съдът е сезиран с искова молба от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК 115016602, против С. С. Г., ЕГН **********, с която са предявени обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че ищецът има качеството на енергийно предприятие по смисъла на чл. 126, ал. 1 и чл. 129 от Закона за енергетиката и притежава лицензия за производство и пренос на топлинна енергия за обособената територия на *********.

Ответникът като собственик на имот, находящ се в ***************, имал качеството на клиент на топлинна енергия, а като такъв бил длъжен да заплаща месечно дължимите суми за доставянето й, съгласно чл. 34 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди. При неизпълнение на задължението си в срок, дължал обезщетение за забава в размер на законната лихва.

С оглед сключения при общи условия договор за покупко - продажба на топлинна енергия, дружеството, в качеството си на продавач доставило на ответника, а търговецът извършващ дялово разпределение, е разпределил топлинна енергия, за отопление на имота, за БГВ и за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, както и услуга за разпределение, на обща стойност 1 405.30 лева, през периода 01.05.2021 г. - 30.04.2022 г.

Предвид забава в плащането, се дължала и сумата от 95.12 лева - обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 02.07.2021 г. - 20.10.2022 г.

Ответникът не изпълнил задълженията си да погаси горните суми, поради което срещу него било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение. По образуваното заповедно производство по частно гр. дело № 15136/2022 г. на ПРС, II бр. състав, била издадена заповед по чл. 410 ГПК за посочените суми, ведно с законна лихва от дата на депозиране на заявлението - 21.10.2022 г. и разноски. Заповедта била връчена при условията на чл. 47, ал. 5, поради което ищцовото дружество подало настоящата искова молба.

Моли се исковете да бъдат уважени. Претендира се законна лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 21.10.2022 г., до окончателното погасяване, както и разноските за заповедното и за настоящото производство.

1

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът, чрез назначения особен представител, е депозирал писмен отговор на исковата молба, със становище за неоснователност на предявените искове.

Оспорва, че ответникът е клиент на топлинна енергия.

Оспорва, че ищецът е доставял до обекта на ответника топлинна енергия, за която да се дължи плащане. На следващо място, оспорва, представените с исковата молба доказателства – препис-извлечение от сметка и справка, тъй като същите представлявали едностранно съставени свидетелстващи документи, които отразявали изгодни за издателя си факти.

Оспорва и претенциите по размер, предвид липсата на представени валидни счетоводни документи. Липсвала и изготвена от ищеца, съобразно чл. 154 ЗЕ, изравнителна сметка за съответните години, доколкото в случая, се касаело за задължение на клиент с въведена система ма дялово разпределение.

С оглед на гореизложеното, моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното:

Видно от приложеното ч.гр.д. № 15136/2022 г. по описа на ПРС, в полза на ищцовото дружество е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 30.10.2022 г. срещу ответника за следните суми за начислена топлинна енергия: 1405.30 лева – главница, представляваща стойност на топлинна енергия, доставена в обект на потребление, находящ се в ***************, с ИТН *********, за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2022 г., както и сумата от 95.12 лева – представляваща обезщетение за забава за периода от 02.07.2021 г. до 20.10.2022 г., ведно със законна лихва от 21.10.2022 г., когато е подадено заявлението, до окончателното изплащане.

Заповедта е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 вр. с ал. 1 ГПК, а исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в месечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК и съответстват на вземанията по заповедта за изпълнение.

Ето защо и съдът намира, че предявените установителни искове по реда на чл.422 ГПК са допустими, тъй като са предявени в срок, имащо за предмет същите вземания.

Относно тяхната основателност, съдът намира следното:

Представени са Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЛОВДИВ“ ЕАД на потребители в *********, публикувани в местен ежедневник - вестник „Марица“ - ********* от 24.12.2007 г. и в национален всекидневник – вестник „Новинар“ от 27.12.2007 г. В чл. 3, ал. 1 от Общите условия като купувач и потребител на топлинна енергия за битови нужди е определено физическо лице, което е собственик или титуляр на вещно право на ползване в топлоснабдена сграда.

Първият, основен спорен между страните по делото въпрос, с оглед възраженията на ответника е дали ответникът има качеството на клиент на топлинна енергия за недвижим имот, находящ се в *********, ул. „*********“ *********.

От приетите по делото писмени доказателства /л.59-63/- Писмо от НАП за притежавани от С. С. Г. недвижими имоти и к опие от кадастралната карта с данни от КРНИ, издадена от СГКК – гр. *********, на самостоятелен обект в сграда, с предназначение: жилище, с идентификатор *********, с адрес: ***************, с вписан собственик – С. С.

Г., съдът приема, че ответникът С. С. Г. е собственик на имота, за който се твърди да са предоставяни услугите за топлинна енергия за исковия период. Фактът на собствеността се установява от копието от кадастралната карта с данни от КРНИ, издадена от СГКК – гр.

********* и съобразно създадената с чл. 2, ал. 5, вр. с ал.2, т.1 ЗКИР законова презумпция за вярност на вписани обстоятелства.

2

Съдът приема, че между страните по делото е възникнало валидно правоотношение по силата на договор за продажба на топлинна енергия. Съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката /ЗЕ/ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносно предприятие на потребители се осъществява при публично известни общи условия, като в ал. 2 е предвидено, че тези общи условия влизат в сила след публикуването им, без да е необходимо изричното им писмено приемане от потребителите. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Легална дефиниция на понятието „потребител” е дадена в § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ , според която по смисъла на този закон потребител на енергия за битови нужди е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с носител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване. Разпоредбата на закона е възпроизведена в Общите условия на дружеството, обвързващи надлежно страните. Следователно за възникване на правоотношението по покупко-продажба на топлоенергия, дори не е необходимо да се сключва индивидуален писмен договор, а обвързаността между страните възниква по силата на закона. Нещо повече, в процесния случай, такъв договор е сключен между потребителя и доставчика на услугата, поради което в случая безспорно се установява съществуването на облигационна връзка между страните.

Поради изложеното, съдът приема, че между страните по делото са налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.

В чл. 31 от Общите условия е предвидено, че продавачът издава фактури, съдържащи информация за консумираната топлинна енергия за всеки отделен имот, цена на услугата дялово разпределение, цена за енергия, общата дължима сума и дължимия данък добавена стойност. Фактурата се изпраща на всеки абонат ежемесечно. Съгласно чл. 34 ал.1 от Общите условия потребителят е длъжен да заплаща месечните дължими суми за доставената топлинна енергия и за услугата дялово разпределение в 30-дневен срок след изтичането на периода, за който се отнасят. В чл. 34, ал. 2 от Общите условия е предвидено, че потребителят – купувач на ТЕ следва да заплаща дължимата сума от изравнителните сметки в тридесетдневен срок след издаване на дебитно известие. Съгласно чл. 35 от Общите условия при неизпълнение в срок на задълженията по чл. 34, ал. 1, купувачите заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на топлинна енергия.

По делото е представен препис – извлечение от сметка на ответника за процесния период, в която е отразено, че задълженията са за топлинна енергия за БГВ, за отопление, за сградна инсталация и за услуга разпределение.

Относно дължимостта на конкретните, начислени от ищцовото дружество, суми по партидата на ответника по делото е прието заключение на съдебно – техническата експертиза, на **** инж. В. Ш. по назначената съдебно – техническа експертиза, прието като обективно, компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че през процесния период 01.05.2021 г. – 30.04.2022 г., абонатната станция, обслужваща жилищния блок в *********, ул. „*********“ № *********, където се намира процесния апартамент **, е работила през целия процесен период, като е подавала топлоенергия за отопление и БГВ, т.е. сградата – етажна собственост, в която се намира жилището, е била топлоснабдявана. Вещото лице установява, че в имота на ответника, през процесния период, всички 5 броя отоплителни тела са присъединени към топлопреносната мрежа в блока и са били снабдени с ИРУ за дистанционен отчет, като се е начислявала потребена топлоенергия по ежемесечен дистанционен отчет на ИРУ, монтирани на същите. Установява се още, че в имота на ответника има монтиран един брой водомер за топла вода, като начисляванията за изразходването количество ТЕ за БГВ са ставали на база отчетни показания от устройството.

3

Установява се също, че отопляемия обем на имота е 185 м3. Според ****, за имота на ответника не са прилагани изискванията на т.6.7 във връзка с т.6.5 от „Методика за дялово разпределение на топлинна енергия в сгради – етажна собственост“ – приложение към чл.

61, ал. 1 от Наредба 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването. Вещото лице установява, че за имота през процесния период, разпределеното количество топлинна енергия е общо 10,96132 МWh, в това число 1,74706 МWh за отдадена сградна инсталация, 6,00121 МWh за отопление и 3,21305 МWh за БГВ. Според **** няма разлика между разпределеното от топлинния счетоводител количество ТЕ и начисленото от ищцовото дружество.

Съдът кредитира изцяло заключението, тъй като същото е обективно и компетентно изготвено.

Обстоятелството, че абонатната станция, свързваща процесния имот, е работила и подавала топлоенергия, се доказа пълно и главно от техническата експертиза, която съдът изцяло кредитира като обективно изготвена. Според разпоредбата на § 1 т. 3 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, „инсталация в сграда“ или „сградна инсталация“ е съвкупността от главните вертикални и хоризонтални разпределителни тръбопроводи, включително до отоплителните тела, както и съоръжения за разпределяне и доставяне на топлинна енергия от абонатната станция до имотите на клиентите.

Съгласно чл. 143, ал.1 ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, при въведена система за дялово разпределение чрез индивидуални разпределители, се определя от лицето, извършващо дялово разпределение на топлинната енергия в сградата съгласно методика по наредбата по чл. 125, ал. 3 (Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването). Съобразявайки изискванията на Наредбата и приложената към нея Методика за дялово разпределение на топлинната енергия, **** е заключило, че дружеството за топлинно счетоводство е разпределило правилно съответната на отопляемия обем на жилището на ответника, отнесен пропорционално към обема на сградата, топлинна енергия за т.нар. сградна инсталация. С оглед посочената разпоредба и доколкото се установява, че абонатната станция, обслужваща сградата на ответника през периода е работила, съдът намира, че ищецът е изпълнил задълженията си по договора и е изправна страна по него, която може да претендира насрещно реално изпълнение, респективно, че ответникът дължи определените суми за БГВ, топлинна енергия за отопление и отдадена от сградната инсталация.