Решение № 1734 от 21.10.2021, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1734 гр. Пловдив, 21.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Доника Ил. Тарева Пехливанова при участието на секретаря Магдалена Люб. Трайкова като разгледа докладваното от Доника Ил. Тарева Пехливанова Административно наказателно дело № 20215330204916 по описа за 2021 година взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш Серия К № 4549764 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, с който З.Г.А., ЕГН **********, е санкционирана с административно наказание „глоба“ в размер на 400.00 лв., за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДвП.

Жалбоподателката, З.А., оспорва процесния ел. фиш с доводи за неправилност и незаконосъобразност, като се претендира за неговата отмяна.

Претендират се разноски.

Въззиваемата страна, изразява писмено становище за неоснователност на така депозираната жалба. Претендират се и разноски.

От фактическа страна се установява следното:

Н а 28.02.2021 г. в 14:33 часа на Републикански път II-64км 49+800, посока с. Труд, е било извършено нарушение за скорост с лек автомобил „Фиат Браво“ с рег. № ***, установено и заснето с АТСС “CORDON-M” 2 1

MD1196, като при разрешена скорост от 50 км/ч. е установена скорост от 104 км/ч., след отчитане на толеранс на измерената скорост от минус 3 км/ч. или превишение на разрешената скорост с 44 км/ч. По делото е установено, че собственик на горепосоченото МПС е З.Г.А.. Именно последната за така констатираното нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДвП и на основание чл.

189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 5 ЗДвП, е била наложена глоба в размер на 400 лева. Тази фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от писмените доказателства по делото, които съгласно чл. 189, ал. 15 ЗДвП, се ползват с доказателствена сила и които съдът възприема и кредитира като обективни и непротиворечиви.

Горната фактическа обстановка обосновава следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което същата е допустима, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата, при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава определените стойности на скоростта в km/h, които за пътно превозно средство от Категория Б за населеното място е 50 км. ч., извън населено място – 90 км. ч., а по автомагистрала – 130 км. ч., а според ал. 2 когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак. По силата на чл. 182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП (в редакцията към датата на извършване на нарушението), за превишаване на разрешената скорост извън населено място от 41 km/h до 50 km/h е предвидена глоба в размер 400 лв.

Следователно, деянието, за което е наложено на административно наказание е обявено от закона за наказуемо.

При извършената служебната проверка Съдът констатира, че обжалваният ел. фиш съдържа реквизитите по чл. 189, ал. 4 ЗДвП – посочени са данните за териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точният час на извършване на нарушението, регистрационният номер на моторното превозно средство, собственикът, на когото е регистрирано превозното средство, описание на 2 нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срокът, сметката или мястото на доброволното й заплащане. От представените по делото доказателства се установява, че електронният фиш е бил издаден и връчен по установения за това в закона ред.

При извършената служебната проверка Съдът констатира, че обжалваният ел. фиш съдържа реквизитите по чл. 189, ал. 4 ЗДвП – посочени са данните за териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точният час на извършване на нарушението, регистрационният номер на моторното превозно средство, собственикът, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срокът, сметката или мястото на доброволното й заплащане. От представените по делото доказателства се установява, че електронният фиш е бил издаден и връчен по установения за това в закона ред.

В тази връзка съдът оцени като неоснователни възраженията, касаещи липсата на посочване на дата, място и издател на процесния ел. фиш.

Съгласно чл. 189 ал. 4 ЗДвП, електронният фиш съдържа данни за териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи. Всички тези реквизити се съдържат в процесния електронен фиш, поради което доводите на жалбоподателя са неоснователни. Мястото на извършване на нарушението е описано, посочени са и координати, които отговарят на конкретна точка от земната повърхност и позволяват установяването с точност на мястото на извършване на нарушението. Непосочването на издателя на електронния фиш, както и неговата длъжност и съответно неполагане на подпис от същия не представляват нарушение на административно процесуалните правила при провеждане на административното производство по установяване на подобно нарушение и налагане на санкция. В ЗДвП не е предвидено, че издателят на електронния фиш следва да се посочи като длъжност и да положи подпис, за да се преценява авторството на постановения административно наказателен 3 акт. С оглед разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП изискуем реквизит в тази насока е единствено данни за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението. Що се касае до датата, според § 6, т. 63 ДР ЗДвП, "Електронен фиш" е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства.

Идентично определение, дава и нормата на § 1 ДР ЗАНН. Посочените, в цитираните норми характеристики на електронния фиш, предпоставят неговата валидност не само без подпис, но и без посочване на дата на издаване. Фишът материализира обработени данни, получени от техническо средство, като датата на издаване не е предвиден с процесуална норма елемент. Това е така, защото последиците от издаването му са свързани с датата на връчване. Съществени елементи са датата и мястото на извършване на нарушението, както и фактите, въз основа на които се прави извод, че е извършено. По този начин правото на защита е гарантирано. Гарантирана е и възможността да бъде извършена преценка за законосъобразността на този акт. Горното обосновава извода, че липсата на изрично посочване на датата, място и автор на ел. фиш, не обуславят неговата порочност.

Правилно е било преценено и че за процесното нарушение следва да бъде ангажирана отговорността на собственика на МПС, с което е извършено заснетото нарушение. В тази връзка следва да се посочи, че по делото не са налице данни процесното МПС да е било управлявано от друго лице, различно от неговия собственик, но така или иначе от страна на жалбоподателя не са въведени такива твърдения, нито пък данни да е спазила процедурата по чл. 189, ал. 5 ЗДвП – при изрично указана такава възможност в самия ел. фиш. В качеството си на собственик жалбоподател ят е бил длъжен да спази реда на чл. 189, ал. 5 ЗДвП. Съгласно цитираната норма при издаден електронен фиш, собственикът на заснетото МПС в 14-дневен срок от получаването на фиша заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на МВР писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на МПС. На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал. 4 за извършеното нарушение. В процесния случай липсват доказателства, а всъщност дори и твърдения жалбоподателят да е представил 4

Декларация по смисъла на чл. 189, ал. 5 ЗДвП, с което да обоснове отпадане на отговорността си. Последното от своя страна обуславя извода, че правилно собственикът на процесното МПС, с което е било извършено нарушението, е бил привлечен към отговорност.

В случая са налице всички кумулативно предвидени в Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. изисквания за законосъобразност на използването на мобилно техническо средство за видеоконтрол.

Нарушението е установено с автоматизирано техническо средство , представляващо мобилна система за видеоконтрол.

Техническото средство е от одобрен тип, което е видно от приложеното по делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване.

Техническото средство е преминало през последваща метрологична проверка, което е видно от представения Протокол за проверка на мобилна система за видеоконтрол. Последното обосновава и неоснователността на направеното в този смисъл възражение.

По преписката е приложен снимков материал, от който се установяват точните дата, място и посока на движение на автомобила, неговия регистрационен номер и географските координати на разположение на техническото средство и на регистриране на нарушението.

Спазени са изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. като надлежно е попълнен Протокол за използване на Автоматизирано техническо средство или система.

Електронният фиш съдържа предвидените в чл. 189, ал. 4 ЗДвП реквизити, като в същия точно и изчерпателно са посочени фактическите признаци на деянието: 28.02.2021 г. в 14:33 часа на Републикански път II64км 49+800, посока с. Труд, е било извършено нарушение за скорост с лек автомобил „Фиат Браво“ с рег. № ***, установено и заснето с АТСС “CORDON-M” 2 MD11 9 6 , като при разрешена скорост от 50 км/ч. е установена скорост от 104 км/ч., след отчитане на толеранс на измерената скорост от минус 3 км/ч. или превишение на разрешената скорост с 44 км/ч.

Изрично е посочена нарушената правна норма чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДвП.

5

Посочени са и правните признаци на нарушението: при разрешена извън населено място скорост 60 км/ч. е допуснато наказуемо превишение на скоростта от 44 км/ч.

Видно от Изпратената от Агенция „Пътна инфраструктура“ справка (с приложен снимков материал към нея), километър 89+800 на път II-64, „Карлово-Пловдив“, посока Труд, се намира в района на Пътен възел „Пловдив-Север“, на който път е монтиран пътен знак В26 (60 км./ч.) по указание на органите на ОД на МВР, Сектор „Пътна полиция“, с нарастващ километраж в посока Пловдив. Видно от справката знакът е монтиран приблизително на км 49+860. В случая се установява, че нарушението е заснето на км 49+800 при намаляваш километраж в посока с. Труд. Т.е. мястото на нарушението е в зоната на действие на пътен знак В26 (60 км./ч.).

Изложената в Електронния фиш фактическа обстановка се доказва от приложената по административната преписка фотоснимка. В тази връзка следва да се посочи, че правилно е приложен и законово установения толеранс от 3 км.ч. като от измерената скорост са извадени 3 км/ч толеранс в полза на водача. Налице е следователно пълно съответствие.

Налице е и снимка на разположението на уреда, с който се извършва заснемането, от която е видно и посоката на засменане.

В електронния фиш изрично е посочено и коректното основание, на което се ангажира отговорността на жалбоподателя, а именно чл. 189, ал. 4 ЗДвП, вр. чл. 182, ал. 2, т. 5 ЗДвП.

Наложеното наказание точно съответства на предвиденото в чл. 182, ал.

2, т. 5 ЗДвП, като предвидената в закона глоба е в абсолютно установен размер, което препятства възможността за ревизирането му.

Санкционираното нарушение разкрива типичната, а не по-ниска степен на обществена опасност на деяния от този вид, поради което приложение не може да намери и разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.