Решение № 12138 от 19.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12138 гр. София, 19.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА при участието на секретаря ЙОАНА П. ПЪРВАНОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА Гражданско дело № 20251110127114 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано въз основа на подадена от В. Д. С. срещу ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ искова молба.

Ищецът твърди, че между страните бил сключен Договор за застраховка „Каско“ на притежавания от него автомобил „Ауди Q5“, рег № СВ4000ХС, обективиран в Застрахователна полица №47252317304000646 при клауза за покрити рискове „Пълно каско“. Поддържа, че договорената застрахователна премия била своевременно платена. Твърди, че на 28.09.2024г. паркирал застрахования автомобил в близост до адреса, на който живеел, а именно- гр. София, ж.к. „Овча купел“ 2, блок 40, като на следващия ден установил, че на същия са нанесени щети по задна лява врата, в резултат на съприкосновението му с друг автомобил. Сочи, че по повод настъпилото застрахователно събитие е подал претенция за заплащане на обезщетение пред ответното дружество, въз основа на която била образувана щета №4725-0130000224/24/01.10.2024г. Твърди, че след извършен опис била констатирана следната щета по автомобила: „Задна врата лява- увреда степен 1 и за боядисване“. Поддържа, че за установената вреда ответното дружество му заплатило обезщетение в изключително занижен размер от 138,99 лева /71,06 евро/. Излага доводи, че при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, които се определят от средната пазарна цена на разходите за материали и труд за тяхното възстановяване. С оглед на изложеното отправя искане за уважаване на предявения иск. Претендира разноски.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, 1 с който се оспорва предявеният иск. Поддържа се, че претендираното от ищеца обезщетение значително надвишава действително претърпените вреди. Изразява се становище, че в случая поради изрично заявено при завеждане на застрахователната претенция искане на ищеца обезщетението е определено по експертна оценка. Сочи се, че съгласно ОУ при частични повреди на МПС над 7 години, какъвто е процесният автомобил, обезщетението се изчислява на база експертна оценка, която по никакъв начин не е обвързана с реално направените от собственика разходи. Оспорва се необходимостта от подмяна на претендираните от ищеца елементи, като се твърди, че същите не са за подмяна, а се касае само до бояджийски услуги. Въз основа на изложените съображения се отправя искане за отхвърляне на предявения иск.

Претендират се разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Предмет на разглеждане в настоящото производство е предявен от В. Д. С. срещу ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ иск правно основание чл.405 КЗ за заплащане на сумата от 298,64 евро /след допуснато с протоколно определение от 05.03.2026г. увеличение на неговия размер/, представляваща неизплатен остатък от застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ по полица №47252317304000646 от 26.10.2023г. за имуществени вреди по лек автомобил „Ауди Q5“, рег № СВ4000ХС, нанесени в нощта между 28.09.2024г. и 29.09.2024г., докато последният е бил паркиран в ***, в резултат на съприкосновението му с друг автомобил, изразяващи се в увреда на задна лява врата, ведно със законна лихва от 13.05.2025г. до окончателно плащане на сумата.

Основателността на същия се предпоставя от установяване от страна на ищеца на следните обстоятелства: настъпване в периода на застрахователното покритие по договора на застрахователно събитие, за което ответникът-застраховател носи риска, настъпили в причинна връзка със застрахователното събитие вреди, както и техния действителен размер.

При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга, както и възраженията си.

В случая с приетия за окончателен по делото доклад е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване на основание чл.146, ал.1, т.3 ГПК, че между страните е съществувало валидно към м.09.2024г. правоотношение по имуществена застраховка „Каско“ за автомобил „Ауди Q5“, рег № СВ4000ХС, че в срока на застрахователното покритие, в нощта между 28.09.2024г. и 29.09.2024г. е настъпил пътен инцидент, в резултат на който е била увредена задна лява врата на застрахования автомобил, по повод на който била заведена щета, както и че ответното застрахователно дружество е 2 заплатило извънсъдебно застрахователно обезщетение по процесната щета в размер на 138,99 лева /71,06 евро/ лева. Извършеното плащане на част от застрахователната претенция, съдът намира за конклудентно действие, с което дружеството е признало наличието на предпоставките, обуславящи ангажиране на отговорността му на основание чл.405 КЗ. Това е така, доколкото същото съставлява извънсъдебно признание на фактите, включени в основанието на вземането, като съдържащото се в отговора на исковата молба оспорване увреждането на процесния автомобил да е следствие на твърдяното застрахователно събитие съдът намира освен за несъвместимо с извънпроцесуалното поведение на самото дружество, така и за бланкетно и неподкрепено с конкретни твърдения и доказателства.

С оглед на изложеното, съдът намира, че предмет на установяване в настоящото производство остава единствено размерът на причинените на процесния автомобил „Ауди Q5“ вреди.

Съгласно императивната правна норма, уредена в чл.386, ал.2 КЗ, застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието. Следователно чрез него се цели да се постигне пълно репариране на вредоносните последици, като същото не може да надвишава действителната /при пълна увреда/ или възстановителната /при частична увреда/ стойност на застрахованото имущество, т.е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество /чл.400, ал.1 КЗ/, съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка /чл.400, ал.2 КЗ/. Не съществува пречка страните да уговорят на основание чл.9 ЗЗД начин на обезщетяване, но при наличие на спор и съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да определи същото съобразно предвидените императивни правила, а именнов размера на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Предвид посоченото, съдът намира за неоснователно релевираното от ответника възражение, че доколкото ищецът сам е избрал начина, по който да бъде обезщетен, същият не може да претендира поголям размер на определеното му в съответствие с този начин застрахователно обезщетение. В този смисъл е и Решение №209 от 30.01.2012г. на ВКС по т. д.

№1069/2010г., II т. о., ТК, съгласно което ако застрахованият по застраховка „Каско на МПС” представи доказателства за причинени в резултат на застрахователно събитие вреди на застрахования автомобил и за извършен в специализиран сервиз ремонт за тяхното поправяне, застрахователят не може да откаже изплащане на застрахователно обезщетение в размер на дължимите за ремонта средства, при условие че те не надхвърлят уговорената застрахователна сума и отразяват реалната възстановителна стойност.

3

В процесния случай за установяване действителния размер на претърпените вреди е изслушано заключение на съдебна автотехническа експертиза, изводите на което съдът кредитира като обосновани и компетентно изведени. Съгласно посоченото в него стойността на описаните от застрахователя в съставения от него опис увреждания, изчислена на база средни пазарни цени към датата на тяхното настъпване, е 369,70 евро, а по експертна оценка- 91,44 евро. От изложеното може да бъде направено заключение, че определеното от застрахователя извънсъдебно обезщетение по експертна оценка не е репарирало изцяло вредите на застрахованото лице, доколкото техният действителен размер е по-висок. Следователно предявеният иск се явява основателен за разликата между определеното от вещото лице обезщетение по средни пазарни цени, а имено- 369,70 евро и изплатеното от ответника извънсъдебно71,06 евро или за сумата от 298,64, какъвто е и претендираният от ищеца размер.

Като законна последица от уважаване на иска следва да се присъди законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 13.05.2025г. до окончателното изплащане на сумата от 51,13 евро /100 лева/ и от датата на подаване на молбата за увеличение на иска - 27.02.2026г. до окончателното плащане върху увеличената стойност на иска от 247,51 евро /в този смисъл Решение № 60141 от 25.11.2021г. по т.д. №2022 по описа за 2020г. на ВКС, I т. о./.

По разноските:

С оглед изхода на спора право на разноски има ищецът, който претендира държавна такса в размер на 25,56 евро и депозит за експертиза в размер на 130 евро, които следва да му бъдат изцяло присъдени. Представя доказателства за заплатен адвокатски хонорар в размер на 245,42 евро /480 лева/, като в рамките на предвидения срок насрещната страна отправя възражение за неговата прекомерност, което с оглед фактическата и правна сложност на спора съдът намира за основателно. Отчитайки обстоятелството, че делото е разгледано в едно открито съдебно заседание, без разпит на свидетели и лично явяване на процесуалния представител на ищеца, както и съобразявайки ниския материален интерес, съдът намира за съответен на положения от последния труд хонорар в размер на 180 евро.

Така мотивиран, СЪДЪТ

РЕШИ:

ОСЪЖДА ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, ЕИК 000694286, да заплати на В. Д. С., ЕГН **********, на основание чл.405 КЗ сумата от 298,64 евро, представляваща неизплатен остатък от застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ по полица №47252317304000646 от 26.10.2023г. за имуществени вреди по лек автомобил „Ауди Q5“, рег № СВ4000ХС, нанесени в нощта между 28.09.2024г. и 4

29.09.2024г., докато последният е бил паркиран в ***, в резултат на съприкосновението му с друг автомобил, изразяващи се в увреда на задна лява врата, за което е образувана застраховетелна преписка по щета № 4725-0130000224/24/2024г., ведно със законна лихва върху сумата от 51,13 евро /100 лева/ от датата на подаване на исковата молба- 13.05.2025г. до окончателно плащане на сумата, както и върху сумата от 247,51 евро- от датата на молбата по чл.214, ал.1 ГПК 27.02.2026г., до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, ЕИК 000694286, да заплати на В. Д. С., ЕГН **********, на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 335,56 евро, представляваща разноски в исковото производство.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5