Решение № 1612 от 20.11.2023, Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1612

Варна, 20.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд -

Варна - VI състав, в съдебно заседание на двадесет и трети октомври две хиляди и двадесет и трета година в състав:

Съдия:

ИВЕТА ПЕКОВА

При секретар ГАЛИНА ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от съдия ИВЕТА ПЕКОВА административно дело №

20237050700986 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.145 и сл. АПК вр. чл.107 ал.2 ЗАвтП.

Образувано е по жалба на С.Ш.С., ЕГН: **********,***, против Заповед за ППАМ № РД-14-1471/24.04.2023г. на директор на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“-Русе в частта по т.2, с която на основание чл.107 ал.1 вр. чл.106а, ал.1, т.4, б.“б“, ал.2, т.3 ЗАвтП му е наложена принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на МПС- до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година.

Жалбоподателят твърди, че оспорената заповед е неправилна и незаконосъобразна, издадена в противоречие на материалноправните разпоредби и при несъответствие с целта на закона. Твърди, че заповедта е издадена при съществено нарушение на процесуалните правила и изискване за форма на индивидуален административен акт и по-конкретно - за неговото фактическо и правно мотивиране, както и поради липса на установяване на хипотезата на правната норма, която се сочи като основание за налагане на ПАМ. Твърди, че не е извършвал международен обществен превоз на пътници срещу заплащане, не е взел пари, нито е имал уговорка впоследствие да вземе. Твърди, че при налагането на принудителната административна мярка е предоставена законова възможност на административния орган да извърши преценка по целесъобразност за необходимостта от прилагането й, като на контрол за законосъобразност от съда подлежи само наличието на предпоставките, визирани в разпоредбата на чл.106а, ал.1, т.4, б.„б“ от ЗАвтП. Твърди, че не се установява по безспорен начин обстоятелството, което предпоставя налагането на процесната ПАМ, а именно извършването на международен обществен превоз на пътници без необходимите по закон лицензи и регистрации. За прилагане на ПАМ на посоченото правно основание е необходимо да е осъществено административно нарушение - извършване на международен обществен превоз на пътници или товари с пътно превозно средство, без за него да има издадено заверено копие от лиценз на Общността или удостоверение за обществен превоз на пътници или товари, или не е включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници, а в случая заповедта е изцяло лишена от фактическа обстановка, като от този порок страда и издаденият на водача АУАН. Освен това, като лица, спрямо които е бил осъществен твърдяният обществен транспорт, са изброени „9 бр. пътници“, но няма никакво основание това да се твърди, особено по отношение на двамата роднини на водача.

Пътниците са общо 8, като деветият е самият водач. Счита, че АУАН не може да се приеме като обосновка за издаване на процесната заповед, нито да замести липсата на мотиви в нея, тъй като и самият той е неясен и неточен. Твърди, че с оглед легалната дефиниция на понятията „обществен превоз“ и „превоз на пътници“, няма доказателства, че като водач е превозвал пътниците „за чужда сметка“, нито че е договорил с тях заплащане на услугата „превоз“ или икономическа облага за себе си или друго лице. Облага би била налице, ако печели, придобива нещо в своя полза или в полза на лицето, „за чиято сметка“ осъществява превоза, а в случая би получил евентуално, в един бъдещ момент, само част от реално направените от него разходи - гориво и пътни такси, но не и някаква горница, за да се счита, че ще придобие облага или печалба. Превозът на пътници е услуга с търговска цел, която се извършва срещу заплащане и се различава от „превоз на пътници за собствена сметка“ по смисъла на §1, т.4 от ДР на ЗАвтП, който представлява превоз на пътници без заплащане „с нетърговска или нестопанска цел“, какъвто е безспорно случаят. Следователно, за да бъде установено нарушение на визираните в заповедта разпоредби на ЗАвтП за извършване на обществен превоз на пътници, административният орган, чиято е тежестта на доказване по чл.170, ал.1 от АПК, е длъжен да докаже, че е извършено плащане или има уговорка за извършване на плащане на услугата превоз.

Заплащането на услугата превоз е правна фигура, различна от плащането само на част от разхода за гориво и пътни такси, което става при т.н. „споделено пътуване“, който разход е само един от компонентите, формиращ цената на услугата превоз, но двете по никакъв начин не могат да бъдат еквивалентни.

Твърди и че съставеният АУАН, в който се твърди, че се извършва обществен превоз без необходимите разрешителни и лицензи има обвинителна функция, но фактите, установени в него подлежат на доказване, а това не е сторено от страна на административният орган. Следва да са налице категорични данни, че е извършен международен превоз на пътници без притежание на заверено копие от лиценза на Общността и срещу заплащане, каквито в административното производство няма. Недоказано е и наличието на визираната в нормата на чл.106а, ал.1, т.1, б. „а“ от ЗАвтП предпоставка за прилагане на принудителната мярка, а именно липсата на издадено заверено копие от лиценз на Общността. След като не е налице дейност по извършване на международен превоз на пътници, няма как да има и лиценз за такава дейност. Немотивиран е и определеният размер на ПАМ - отнемане на СУМПС на водача, тъй като поради липса на конкретно посочване в какво се състои нарушението не става ясно кога то ще се счита за „отстранено“, за да му бъде върнато отнетото СУМПС. Жалбоподателят счита, че налагането на мярката за максимално определения срок без посочена причина за това препятства преценката дали мярката не се явява прекомерно тежка и несъобразена с целта на закона. Определянето на конкретен по размер срок на ПАМ, с излагане на съответни мотиви, се налага, тъй като в противен случай е налице пряко нарушение на чл.13 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи поради липса на ефикасно вътрешноправно средство за защита на правото на жалбоподателя. Твърди, че приложеният подход не съответства на изискването за мотивираност на волята на администрацията и гарантиране на ефективни средства за защита на адресата на мярката. Съгласно т.2 от ТР № 4 от 22.04.2004 година по ТД № 4/2004 година на ВАС, в случаите, когато административният орган е овластен да реши въпроса по свободна преценка, неизлагането на мотиви съставлява основание за отмяна на административния акт. След като в обжалваната заповед липсват съображения относно продължителността на мярката, то е налице нарушение на чл.59, ал.2, т.4 от АПК вр. чл.107, ал.1 от ЗАвтП, изискващ прилагането на мерките по чл.106 и чл.106а да става с мотивирана заповед. Моли заповедта в обжалваната част да бъде отменена, а в условията на евентуалност да бъде намален размера на наложената мярка за срок от един месец, както и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

Ответната страна – директор на Регионална дирекция

„Автомобилна администрация“-Русе, в писмено становище, счита жалбата за неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Счита, че са били налице материалноправните предпоставки за издаване на заповедта. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от ответната страна, в случай, че размерът надвишава предвиденият в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото и становищата на страните, административният съд приема за установено от фактическа страна следното:

Обжалва се заповед за ППАМ № РД-14-1471/24.04.2023г. на директор на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“-Русе в частта по т.2, с която на основание чл.107 ал.1 вр. чл.106а, ал.1, т.4, б.“б“, ал.2, т.3 ЗАвтП на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на МПС- до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година.

От представения по делото АУАН Серия GA

№332582/24.04.2023г. се установява, че същият е съставен на жалбоподателя за това, че на 24.04.2023г., около 08:10ч., в гр.Русе, ГКПП „Дунав мост“, вход Република България, извършва международен обществен превоз на 9 броя пътници срещу заплащане или икономическа облага с маршрут на движение Германия - България с лек автомобил марка ****с peг. № *****, собственост на А.Ц.Т.без за автомобила да е издадено заверено копие към лиценз на Общността, с което е нарушил чл.6 ал.1 ЗАвтП. Отразено е в акта, че са иззети СУМПС, свидетелство за регистрация, контролен талон, 2 бр. табели и обяснения.

Видно от приложените сведения, дадени от С.А. и Х.Н., същите са се прибирали от Германия и са се свързали със шофьора на буса, когото не са познавали, и му дали по 50 евро за нафта.

В обясненията си жалбоподателят е заявил, че негов познат му е дал буса да го прибере в България, за своя сметка; щял да пътува с приятелката си и майка й, но неговият познат го помолил да прибере към България негови двама колеги, които работили, но не си получили парите и нямат с какво да се приберат. По пътя спрял на бензиностанция за кафе, като А. и Н. го помолили да вземе и на тях, а по-късно им купил и по сандвич, защото ги съжалил. Посочил е в обясненията, че по пътя му звъннала позната и го помолила да вземе и прибере и майка й от Прага. Заявява, че всички разходи са били за негова сметка и не е взел от никого и една стотинка.

Приложена е справка за автомобила.

От Заповед № РД-14-1471/24.04.2023г. се установява, че директорът на РД “Автомобилна администрация“-Русе, като е взел предвид констатациите в АУАН № 332582/24.04.2023г. за това, че на 24.04.2023г. жалбоподателят извършва международен обществен превоз на пътници /9броя/ с маршрут Ф.Р. Германия- Република България с лек автомобил марка ****с peг. № *****, собственост на А.Ц.Т.за който автомобил при направена справка в информационните масиви на ИА“АА“ е установено, че международният обществен превоз на пътници се извършва без за автомобила да има издадено заверено копие към лиценз на Общността и същият не е вписан в списък на МПС към лиценз, издаден от МТС, е приложил принудителни административни мерки, а именно: на основание чл.106а, ал.1, т.1 б.“а“ и ал.2 т.1 вр. чл.106а, ал.7 ЗАвтП – временно спиране от движение на МПС- л.а. с рег. № *****, собственост на А.

Ц.

Т.- до отстраняване на нарушението, но не повече от 12 месеца, чрез снемане на 1 бр. регистрационна табела и отнемане на свидетелство за регистрация и на основание чл.106а, ал.1, т.4, б.“б“ и ал.2, т.3 ЗАвтП – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на жалбоподателя и прилежащ КТ- до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година.

Заповедта е връчена на жалбоподателя на 25.09.2023г. и е изпратена по пощата на А.Т., собственик на МПС, с обратна разписка, върнала се с отбелязване, че е в чужбина.

От заповед №РД-01-553/23.11.2021г. на Изпълнителния директора на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ се установява, че оправомощени да прилагат принудителни административни мерки по чл.106 и чл.106а ЗАвтП са длъжностните лица, посочени в т.1 от заповедта, сред които са и директорите на РД“АА“.

От показанията на св. Д. се установява, че на 24.04.2023 г. около 8,10 ч. в гр. Русе, на ГКПП „Дунав мост“ вход Република България им е поискано съдействие от РД „Гранична полиция“ – Русе, при което са установили, че като водач на лек автомобил „***“ С.С. извършва международен обществен превоз на 9 броя пътници срещу заплащане-икономическа облага, с маршрут от Германия за България. Съгласно показанията му от снетите обяснения, които им е представил служител на РД „Гранична полиция“ М.М., единият от пътниците Х.Н. е заплатил сумата от 50 евро на водача за превоз до България и другият пътник С.А., също е заплатил сумата от 50 евро на водача С., като след направена справка в информационните масиви са установили, че въпросният автомобил няма лиценз за международен превоз на пътници. За другите пътници не знае дали са им взели обяснения, но и един пътник да признае, че е платил е достатъчно. Лицата са били на място, говорили са с водача, съставили му акта и му го връчили.

Разпечатката съдържа 31 от 69 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1765cdba-80bc-4ae3-8a46-8b8644b119b9