Решение № 183 от 13.03.2025, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 183 гр. Бургас, 13.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева при участието на секретаря ПЕТЯ ХР. КОЛЕВА като разгледа докладваното от Таня Т. Русева Маркова Въззивно гражданско дело № 20252100500122 по описа за 2025 година

С Решение № 2665/11.12.2024г., постановено по гр. дело 4385/2024г. по описа на Районен съд – Бургас е осъдено „Екострой 2011” ЕООД със седалище гр. Бургас да заплати на А. В. В. от гр. **** сумата от 1 000 лева, представляваща неплатено брутно трудово възнаграждение за периода от 01.05.2024 г. до 31.05.2024 г., ведно със законна лихва от предявяване на исковата молба на 28.06.2024г. до окончателното изплащане, както и сумата от 500 лева, представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

Против постановеното решение е депозирана въззивна жалба от „Екострой 2011” със седалище гр. Бургас, с която се претендира атакуваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново решение по съществото на спора, с което предявения иск да бъде отхвърлен.

С въззивната жалба се изразява недоволство от първоинстанционното решение на районния съд, като се излагат съображения за неговата неправилност и необоснованост и се сочи, че е постановено при нарушение на материалния закон. Твърди се, че са останали недоказани 1 твърденията на ищеца в първоинстанционното производство, че стриктно и отговорно е полагал труд през процесния период съобразно сключения с работодателя Трудов договор и длъжностната характеристика като технически ръководител.

Навеждат се доводи във връзка с представените по делото писмени доказателства, като се посочва, че видно от същите, въззиваемия е работил и се осигурявал при друг работодател.

Посочва се, че трудово възнаграждение се дължи на работника при положен труд съгласно чл. 242 от КТ.

Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.

В съдебно заседание въззивното дружество чрез своя процесуален представител – адвокат Радост Сребрева депозира писмено становище, в което посочва, че поддържа своята претенция и счита, че първоинстанционното решение следва да бъде отменено. Отправя възражение за прекомерност на договореното възнаграждение за адвокат.

Ответната страна по въззивната жалба – А. В. В. чрез своя процесуален представител депозира по делото писмен отговор, в който оспорва изцяло жалбата и твърди, че постановеното решение не страда от сочените в жалбата пороци.

Претендира се атакуваното първоинстанционно да бъде потвърдено, а жалбата да бъде оставена без уважение.

Заявява се, че по делото се събрали безспорни доказателства, сочещи, че между страните е възникнал валиден трудов договор и продължителен период преди възникване на настоящия спор, работодателят е внасял дължимите публични вземания за осигуровки и данъци.

В писмения отговор на жалбата се подчертава, че съдът внимателно е анализирал всички представени по делото доказателства, видно от които, между въззивното дружество и въззиваемия е налице сключен трудов договор.

Посочва се, че работодателят не е провел насрещно доказване на твърдението си, че е заплатил трудово възнаграждение на работника. Излагат се аргументи, че съгласно чл. 270, ал. 3 от КТ, получаването на трудово възнаграждение се доказва с наличието на подпис на служителя във ведомостта, както и срещу 2 разписка.

Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.

Отправя се искане да бъдат присъдени направените по делото разноски.

В съдебно заседание – ответната страна по въззивната жалба – А. В.

В. чрез своя процесуален представител оспорва жалбата и счита, че първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.

Окръжен съд – Бургас, като взе предвид исканията и твърденията на страните, разпоредбите на закона и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск от А. В. В. от гр. ****, ул. „********“ №**, вх. **, ет.

**, ап. **, със съдебен адрес – гр. Бургас, ул. „Трайко Китанчев“ № 24, ет. 1, офис 3 – адвокат Кирил Киров против „Екострой 2011“ ЕООД със седалище гр. Бургас, ЕИК 201690257 и адрес на управление гр. Бургас, ул. „Кооператор“ № 54, представлявано от Управителя В. К., с който се претендира да бъде осъдено ответното дружество да заплати на ищеца А. В. сума в размер от 1 000 лева, представляваща неплатено трудово възнаграждение за периода от 01.05.2024г. до 31.05.2024г., ведно с обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху дължимата сума, считано от предявяване на исковата молба – 28.06.2024г.

В исковата молба се посочва, че ищецът е служител на ответното дружество, като трудовите отношения между страните са възникнали въз основа на сключен Трудов договор № 75 от 18.11.2019г., по силата на който ищецът е изпълнявал длъжността „Технически ръководител“, като страните са се договорили ищецът да получава трудово възнаграждение в размер на 1 000 лева, платимо на 25-то число на месеца, следващ месеца на полагане на труд.

В исковата молба се посочва, че за периода от 01.05.2024г. до 31.05.2024г. ищецът е полагал труд, но въпреки това не е получил дължимото му се трудово възнаграждение.

Предявеният иск е с правно основание чл. 128, т. 2 от ГПК.

Ответната страна по предявения иск – „Екострой 2011“ ЕООД със седалище гр. Бургас депозира пред първоинстанционния съд писмен отговор 3 на предявения иск, в който посочва, че оспорва предявения иск. Посочва, че дейностите по оформянето на трудовите договори, изготвянето на ведомостите за работните заплати и всички други счетоводни функции са възложени на счетоводна кантора, за която през процесния период от време е имало Договор за счетоводно обслужване. В исковата молба се посочва, че през месец май – 2024г. са били проведени процесуално-следствени действия по досъдебно производство, при което от офисите на дружеството са иззети счетоводни документи и компютърни системи, с които се обработват счетоводните документи на дружеството и по тази причина ответното дружество не разполага с трудовите досиета на работниците.

В писмения отговор се посочва, че се оспорват представените писмени доказателства от страна на ищеца, а от друга страна се посочва, че процесната сума не е дължима поради извършено плащане.

За да уважи ищцовата претенция и да осъди ответното дружество да заплати трудовото възнаграждение, първоинстанционният съд е приел, че за процесния период от време – от 01.05.2024г. до 31.05.2024г. по силата на трудово правоотношение, възникнало въз основа на трудов договор и допълнителни споразумения към него ищецът е заемал в ответното дружество длъжността „Технически ръководител“ с основно месечно възнаграждение в размер на 1 000 лева, платимо до 25-то число на следващия месец. Въз основа на събраните по делото гласни доказателства съдът е приел, че за процесния период от време ищецът е престирал работна сила в полза на ответника, а по делото са останали недоказани твърденията на ответното дружество, че дължимото трудово възнаграждение за месец май – 2024г. е било заплатено в брой.

На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, т.е. правилността на първоинстанционното решение се проверява само в рамките на наведените оплаквания. При тази служебна проверка, Окръжен съд - Бургас намира обжалваното решение за валиден и допустим съдебен акт и счита, че липсват нарушения на императивни материалноправни норми.

Следва да се отбележи, че Районен съд – Бургас е съобразил и анализирал всички относими и допустими доказателства, въз основа на които 4 е достигнал до правилни изводи относно това какви релевантни за спора факти и обстоятелства се установяват с тях. Във въззивното производство не са ангажирани доказателства, които да променят приетата и изяснена от първата инстанция фактическа обстановка, поради което, настоящият съд я възприема изцяло и препраща към нея на основание чл. 272 ГПК, като не е необходимо същата да се преповтаря и в настоящото решение.

По отношение на въведените във въззивната жалба съображения, съдът намира следното:

На основание чл. 128, т. 2 от КТ работодателят е длъжен в установените срокове да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа.

По делото е представен писмен Трудов договор № 75/18.11.2019г., сключен между страните, с положени от тях подписи, по силата на който ищецът – А. В. В. е встъпил в трудово правоотношение с ответното дружество и е приел да изпълнява длъжността „Технически ръководител“, при пълно работно време, срещу основно месечно възнаграждение в размер от 1 000 лева, платимо до 25-то число на месеца, следващ месеца на полагане на труда, с допълнително възнаграждение за прослужено време в размер на 0, 6% за всяка прослужена година.

От представения по делото договор се установява, че страните са договорили трудовият договор да бъде сключен за неопределен период от време, с шестмесечен срок за изпитване, уговорен изцяло в полза на работодателя. По делото няма данни трудовото правоотношение да е прекратено в рамките на срока за изпитване, поради което и на основание чл.

71, ал. 2 от КТ следва да се приеме, че трудовият договор е продължил своето действие – като такъв за неопределено време (както е и уговорено между страните).

По делото са представени и две допълнителни споразумения – съответно – от 27.04.2020г. и от 01.06.2020г., от които е видно, че трудовият договор е изменян два пъти, като са променяни работното време и размера на основното месечно трудово възнаграждение на ищеца, което към края на 2019г. е уговорено на 1 000 лева.

Обстоятелствата относно сключването на договора се потвърждават 5 и от приложената Справка по чл. 62, ал. 5 от КТ за прието уведомление от ответния работодател до НАП относно сключения с ищеца трудов договор, като видно от извършената от първоинстанционния съд служебна справка в регистрите на НАП фигурира вписване на процесното трудово правоотношение с начална дата - 18.11.2019г. и с дата на прекратяване 31.05.2024г.

По делото в първоинстанционното производство в качеството му на свидетел е разпитан Д. Г. Г., от показанията на когото се установява, че е работил на пристанището на „Екострой 2011“ ЕООД и А. В. също е работил на пристанището на дружеството. Свидетелят посочва, че и двамата с А. В. са работили през месец май 2024г. за дружеството „Екострой 2011“ ЕООД в строителството – изливали са бетон, правили са арматура и кофраж, а А. В. им е бил технически ръководител и е бил постоянно с тях през целия месец май 2024г. докато е полагал труд за „Екострой 2011“ ЕООД.

За да бъде уважена претенцията с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ следва по делото да бъде установено възникването на трудово правоотношение с ответното дружество, съществуването на това правоотношение и към периода, за който ищецът претендира да му бъде изплатено трудово възнаграждение, както и обстоятелството, че това възнаграждение не е заплатено и остава дължимо от работодателя.

От събраните по делото доказателства, настоящата инстанция намира, че по делото се установява по безспорен начин наличието на възникнало трудово правоотношение между страните за периода от 18.11.2019г. до 31.05.2024г. и направеното в тази връзка възражение във въззивната жалба, намира, че е неоснователно. Следва да се отбележи, че обстоятелството дали представения по делото трудов договор в оригинал е подписан от самия управител на дружеството или не, не може да повлияе на извода за наличие на валидно възникнало трудово правоотношение. По делото от изявленията на ответното дружество се установява, че дейността по оформянето на трудовите договори е възложена на трето лице. Дори и да се приеме, че е налице договор, сключен без представителна власт от страна на работодателя, то в конкретния случай следва да намери приложение разпоредбата на чл. 301 от ТЗ, по смисъла на която, че когато едно лице действа от името на търговец без представителна власт се счита, че търговецът 6 потвърждава действията, ако не се противопостави веднага след узнаването им. Няма данни за подобно противопоставяне от страна на работодателя, напротив на ищеца е изплащано трудово възнаграждение за целия срок на договора, като дори същото е и увеличавано.