Решение № 36 от 24.02.2025, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 36 гр. гр. Добрич, 24.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Диана Г. Дякова

Членове:

Галина Д. Жечева

Жечка Н. Маргенова Томова при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева като разгледа докладваното от Жечка Н. Маргенова Томова Въззивно гражданско дело № 20243200500650 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна жалба вх.№4527/17.03.2022г., подадена от „ТИ БИ АЙ БАНК”ЕАД ЕИК 131134023,седалище и адрес на управление гр. София, ул.”Димитър Хаджикоцев” №52-54, чрез юрисконсулт С. С., срещу решение №78/04.02.2022г. по гр.д.№743/2021г. на РС-Добрич, в частта , в която са отхвърлени искове на банката срещу М. К. Е. с ЕГН ********** от гр. Д., за установяване на дължимостта на сумата от 2160 лева, представляваща договорна лихва за периода от 25.04.2019 г.до 05.06.2020 г. по Договор за потребителски кредит от 23.10.2018 г.,за която е издадена Заповед за изпълнение №647/20.07.2020 г. по ч.гр.д№1575/2020 г. по описа на ДРС, и в частта на разликата от 47.04 лева до първоначално предявения размер от 329.96 лева обезщетение за забава за периода от 25.04.2019 г. до 05.06.2020 г.

Въззивникът счита обжалвания в двете части съдебен акт за неправилен и незаконосъобразен, тъй като за процесния договор не са налице нарушенията на предвидените в чл.22 от ЗПК разпоредби. С доводи в таблично изложение и съпоставка между цитираните в чл.22 от ЗПК разпоредби и клаузи на процесния договор, се обосновава извод за съответствието им със законовите 1 изисквания. Счита да не са налице нарушения на разпоредбите относно възнаградителната лихва, както и уговарянето и да не е в противоречие с добрите нрави, извод за което обосновава с доводи относно качеството на кредитора на банкова институция, вида на кредита като необезпечен банков потребителски кредит, функцията на възнаградителната лихва като цена за ползването на заемните средства, липсата на нарушение на чл.19, ал.4 от ЗПК, липсата на основание за заместване на същата императивна норма, определяща максималния размер на ГПР, чийто основен компонент е възнаградителната лихва, със субективната категория „добрите нрави“. Иска отмяна на решението в обжалваните части и постановяване на ново за уважаване на исковете с присъждане на разноски

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК писмен отговор по жалбата е подаден от насрещната страна, в който е изразено становище за неоснователността и. От съдържанието на жалбата не ставало ясно какви са пороците на решението, тълкували се правни норми. Решението счита за правилно, иска потвърждаването му с присъждане на разноски.

Жалбата е депозирана в срока по чл.259 от ГПК,с начало 07.03.2022г., когато решението е връчено на обжалващия го, и край 21.03.2022г., отговаря на изискванията на чл.260 и 261 от ГПК.

Добричкият окръжен съд разгледа съдържащите се в нея оплаквания, становището на противната страна и с оглед на тях и събраните по делото доказателства, в рамките на правомощията си по чл.269 от ГПК провери обжалваното решение и основателността на иска, като приема за установено следното:

Гр.д.№743/2021г. на РС-Добрич е образувано по искова молба вх.

№473/09.03.2021г. от „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД със седалище в град София, ул.“Димитър Хаджикоцев“ №52-54, с която срещу М. К. Е. с ЕГН ********** от гр. Д., са предявени установителни искове по чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК за съществуване на оспорени вземания, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК №647/20.07.2020 г. по ч.гр.д.№1575/2020г. на ДРС, а именно: за сумата от 6278.46лева, представляваща неплатена главница по Договор за потребителски кредит от 23.10.2018 г., заедно със законната лихва върху нея от датата на подаването на заявлението (14.07.2020 г.) до окончателното плащане; за сумата от 2

2160.82лева, представляваща договорна лихва за периода от 25.04.2019 г. до 05.06.2020 г.; за сумата от 329.96лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 25.04.2019 г. до 05.06.2020 г.

Обосноваващите възникването на претендираните вземания обстоятелства, изложени в исковата молба, се свеждат до твърдения за инициирано заповедно производство по ч.гр.д.№1575/2020г. на ДРС, приключило с издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист за вземанията, предмет на образуваното исково производство по настоящото дело, произтичащи от сключен между страните на 23.10.2018 г. договор за потребителски кредит с №7000860309.

Излага се и, че на основание на сключения договор банката-ищец е предоставила на ответницата сумата от 6648.32лева, сбор от отпуснатия кредит от 5000лева и финансираните от банката такса за оценка на риска от 712.32лева и застраховка „живот“ от 936лева. Кредитът се олихвявал с уговорения лихвен процент от 31.84%. Общата сума по кредита възлизала на 11834.02 лева, трябвало да бъде върната от кредитополучателя на 48месечни вноски -47равни вноски в размер от по 246.55рева и една/последната/ изравнителна вноска от 246.17лева. Всяка вноска включвала два компонентаглавница и договорна лихва. С част от отпуснатите средства ответницата рефинансирала свое старо задължение към ищеца по договор №**********.

Изложено е, че ответницата преустановила плащанията по договора, считано от 25.04.2019г. – не били заплатени вноските с падежи на 25.04.2019 г., 25.05.2019 г. и 26.06.2019 г.; че била уговорена автоматична предсрочна изискуемост при неплащане на три поредно месечни вноски, но въпреки това на 05.06.2020 г. на ответницата било връчено уведомление за обявяване на предсрочната изискуемост на цялото останало вземане в размер на 8769.24 лева, от които 6278.46 лева главница и 2160.82 лева договорна лихва. За периода от 25.04.2019 г. до 05.06.2020 г. ответницата му дължала и обезщетение за забава в размер на 329.96 лева.

Ответницата оспорва исковете с доводи за недействителност на договораунищожаемост на договора по причина, че не разбирала свойството и значението на действията си поради заболяване параноидна шизофрения; евентуално нищожност на договора поради липса на съгласие-липсвал нейн подпис на стр.3 от договора, имената и на стр.7 не били саморъчно изписани от нея, липсвала представителна власт за представителя на кредитора;

3 евентуално нищожност поради накърняване на добрите нрави -сключване при липсата на справедливост и добросъвестност, ползвайки икономически слаба страна, с висок процент на лихви и непосилна месечна вноска. Оспорва по основание и размер претендираните суми. Счита клаузата за такса за оценка на риска в размер на 712.32 лева за неравноправна клауза в договора. Смята клаузата за застраховка „Живот“ в размер на 936 лева за неравноправна, а при условията на евентуалност за недължима поради унищожаемост или нищожност на договора. Счита лихвения процент от 31,84% за неравноправна клауза, тъй като е прекомерно висок.

Предмет на въззивното производство, очертан от въззивната жалба, е установителната претенция за неплатена възнаградителна лихва от 2160лева/за частта от 0.82ст. няма произнасяне нито проведено производство по чл.250 от ГПК/ за периода 25.04.2019 г. - 05.06.2020 г., произтичаща от договор за потребителски кредит от 23.10.2018г. с №7000860309, и установителната претенция в частта на разликата над 47.04 лева до първоначално предявения размер от 329.96 лева обезщетение за забава за периода 25.04.2019 г.- 05.06.2020 г. Установителната претенция за главницата, уважена за сумата от 5566.14 лева и отхвърлена за разликата над 5566.14 лева до 6278.46лева не е в предмета на настоящото въззивно производство, тъй като решението по отношение на това вземане не е обжалвано от ищеца, а жалбата на ответницата е върната с разпореждане на районния съд №2840/19.05.2022г., влязло в сила на 31.05.2022г..

От събраните по делото доказателства се установява, че на 23.10.2020 г. между „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД в качеството на кредитор и М. К.

Е. в качеството на кредитополучател е сключен договор за потребителски кредит №7000860309, за сумата от 6648.32лева, от която 5000лева чиста стойност, останалата част - финансираните от кредитора 936лева застрахователна премия и 712.32лева еднократна такса за оценка на риска, със задължение за връщане в срок до 25.10.2022г., на 48 месечни вноски, 47 от които от по 246.55лева, първата с падеж 25.11.2018г., последната изравнителна с размер 246.17лева с падеж на 25.10.2022г.. Уговорен е годишен лихвен процент- 31.84%, годишен процент на разходите 46.79%. Вписано е общото задължение по договора от 11 834.02лева. Не е спорно, установено е и 4 със заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, че са погасени първите пет месечни вноски, считано от 25.04.2019г. погасяването е преустановено, при което в съответствие с правата му по чл.16, ал.2от договора за кредит, за кредитора/ финансова институция по смисъла на чл.3, ал.1 ЗКИ, предоставя потребителски кредити/ е възникнало правото да обяви договора за предсрочно изискуем, поради непогасяване на три последователни погасителни вноски с падеж 25.04.2019г, 25.05.2019, 25.06.2019г. Налице е обективният критерий от предсрочната изискуемост.

Налице е и субективният критерий – достигане до длъжника на 05.06.2020г. на волеизявлението на кредитора за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, чрез лично получаване от кредитополучателя на изпратено с писмо с обратна разписка уведомление.По тези факти страните и не спорят.

Спора относно действителността на процесния договор не е в предмета на въззивното производство, тъй като искът за главното вземане по договора за кредит е уважен частично като е прието, че договорът не страда от пороци, покриващи хипотезите по чл.10, ал.1 и чл.11, ал.1, т.7-т.12 ЗПК, изключващи валидността на договарянето по смисъла на чл. 22 ЗПК. Не е установено и ответницата да не дължи изпълнение на поетото с договора задължение в контекста на направеното от същата с отговора на исковата молба възражение по чл.31, ал.1 от ЗЗД, че към момента на сключването на договора не е била способна да разбира и ръководи действията си поради заболяване „параноидна шизофрения“. В хода на първоинстанционното производство при правилно указана и доказателствена тежест не е ангажирала доказателства за твърдяното обстоятелство, водещо до заличаване с обратна сила на породените от сключения договор последици, не са били налице предпоставките на чл.266 от ГПК за събиране на такива доказателства от въззивната инстанция, каквото искане е било отправено. Към датата на сключване на договора ответницата е била дееспособна. Под пълно запрещение е поставена в хода на настоящото производство с влязло в сила на 09.12.2023г. решение по гр.д.№154/2023г. на ДОС, но отнемането на дееспособността и е занапред и не се явява нов факт, дерогиращ забраната по чл.266 от ГПК.

Спорът по настоящото дело се съсредоточава върху обстоятелството дали клаузата за възнаградителна лихва противоречи на добрите нрави поради прекомерност на лихвения процент, т.е. в предмета на настоящото 5 производство не е договорът в цялост, а само конкретната клауза.

С процесния договор страните са уговорили годишен лихвен процент/ГЛП/ - 31.84% /чл.9.1 от договора/. Договорната лихва/ГЛП/ е възнаграждението/печалбата/ на кредитодателя за това, че е предоставил определена сума в заем. За да защити потребителите и да се избегне неоснователното обогатяване на кредитодателя чрез определяне на висок лихвен процент, законодателят е предвидил годишният лихвен процент/ГЛП/ да е компонента на годишния процент на разходите/ГПР/, чийто максимално допустим размер е фиксирал с нормата на чл.19, ал.4 от ЗПК- не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в евро и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Годишният лихвен процент изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи и включва лихви, други преки или косвени разходи, комисиони и възнаграждения от всякакъв вид, и е основен критерий за длъжника при определяне на финансовата тежест на кредита. Тази част от сделката/ГПР/ е особено съществена за интересите на потребителите и целта на уредбата на годишния процент на разходите по кредита е чрез императивни норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в договора и това да служи за сравнение на кредитните продукти, да ориентира икономическия избор на потребителя и да му позволи да прецени обхвата на поетите от него задължения. Иначе казано годишният процент на разходите се явява най-точен критерий, по който потребителят може да сравни предложенията на различните кредитни институции на кредитни продукти с идентични срокове, сума и валута, и да избере найизгодния за него-колкото по-нисък е годишният процент на разходите, толкова по-изгоден е кредитът.