Решение № 728 от 15.02.2023, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 7813/2021
- Вид
- Решение № 728
- Подписан
- 15.02.2023
- Състав
- Мариана Георгиева, Димитър Ковачев, Виолета Йовчева
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 10, т. 4 · Закон за радиото и телевизията
- чл. 17 · Закон за радиото и телевизията
РЕШЕНИЕ
№ 728 гр. София, 15.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Мариана Георгиева
Членове:
Виолета Йовчева
Димитър Ковачев при участието на секретаря Емилия М. Вукадинова като разгледа докладваното от Димитър Ковачев Въззивно гражданско дело № 20211100507813 по описа за 2021 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е по въззивни жалби на В. С. и Н. Б. срещу Решение 20079183/26.03.2021г., постановено по гр. д. № 27494/2019г. по описа на Софийски районен съд, 165 с-в.
Въззивникът - ищец В. С. обжалва решението, в частта с която са отхвърлени, предявените от него в условия на солидарност искове срещу Н. Б. и срещу „Т.Е.“ООД по чл. 45 ЗЗД, съответно по чл. 49 ЗЗД над размера от 2000,00 лева до размер от 5001,00 срещу първия ответник и до размер от 5001,00 лева срещу втория.
Излага оплаквания, че СРС не е определил размера на обезщетението при отчитане на значимостта на изреченото от ответника с оглед момента на осъществяване на предаването -предизборна кампания за европарламент; с оглед на клеветата за тежко престъпление и факта, че се касае за европейски средства и такова твърдение могло да доведе до международен скандал. Не било съобразено социалноикономическото равнище в страната. Неправилно било счетено, че вторият ответник не носи отговорност, защото излъчването на предаването не било на запис, а на живо и неправилно приел СРС, че вторият ответник не се явява „възложител“ по смисъла на чл. 49 ЗЗД. Излага съображения за нарушение на материален закон чл. 17 от ЗРТ.
Иска отмяна и уважаване на исковете солидарно срещу двамата ответници до 1 размер от 5001,00 лева.
Въззивникът – ответник Н. Б. обжалва решението в частта му за уважаване на иска по чл. 45 ЗЗД до размер от 2000,00 лева. Излага оплаквания, че се касае за изказване по адрес на публична личност във връзка със служебна негова дейност и по важен въпрос от обществен интерес и следва да се прилагат по-високи критерии, като счита, че е изразена оценка на дейността на ищеца, а твърдения в смисъла на казаното от него се тиражирали в общественото пространство много преди предаването, включително по други медии. Липсвали вреди за ищеца и причинна връзка между деянието и вредите. Иска отмяна на решението и цялостно отхвърляне на иска.
Постъпили са отговори от ответниците, с които се оспорва жалбата на ищеца.
СГС след проверка по реда на чл. 269 ГПК, намира обжалваното решение за валидно и допустимо в обжалваната му от страните част.
По отношение на правилността на решението проверката на въззивния съд е ограничена в рамките на направените оплаквания и императивните материални норми.
Настоящият състав на СГС след преценка на твърденията и възраженията на страните с оглед на събраните по делото писмени и гласни доказателства и експертиз a намира обжалваното решение за частично неправилно по следните съображения:
Искът е предявен като частичен и в условия на солидарност срещу ответниците за обезщетяване на неимуществени вреди от изложено от първия ответник Б. клеветническо твърдение, приписващо на ищеца извършено престъпление по смисъла на НК: „Ние съдействахме, Б. да получи тези 100 млн., които В. С. открадна след това, построявайки тази смешна ограда", като друг събеседник поправил сумата на 160 млн., и първият ответник потвърдил тази сума. Изказването е в телевизионно предаване „Делници“, излъчено на 25.04.2019г от 16:00 ч., по телевизия „Евроком“. Претендира се и законната лихва върху посочената сума от 16.05.2019г.- датата на подаване на искова молба до окончателното изплащане на вземането.
Искът срещу дружеството ответник е основан на твърдения, че последното като възложител и доставчик на медийни услуги-телевизионен оператор със задължение да следи за съдържанието на предаванията които излъчва, следва да отговаря по реда на чл. 49 ЗЗД.
Дружеството ответник не е депозирало отговор на исковата молба в срока по чл.
131 ГПК и поначало възможността да излага твърдения и възражения за факти настъпили до този момент (26.09.2019г.) и да посочва доказателства за тях е преклудирана.
Независимо от горното предвид императивния характер на нормите, уреждащи деликтната отговорност съдът е винаги задължен да извърши проверка дали лицето, чиято отговорност се търси по реда на чл. 49 ЗЗД има качеството на възложител на 2 работа спрямо твърдения деликвент.
Правилен е изводът на СРС, че ответното дружество не е възложител по смисъла на чл. 49 ЗЗД на първия ответник. СГС с оглед на приетата експертиза приема, че предаването е било излъчвано пряко (на живо) в ефир, каквото е и твърдението на дружеството в писменото му становище преди първото ОСЗ пред СРС. Видно от съдържанието снето от експерта в предаването са включвани и зрители по телефонна връзка, като телефоните за връзка са съобщени в самото начало (стр. 1 от СТЕ; стр. 13; стр. 16 от заключението). Включване на зрител по телефон в директна връзка указва на живо предаване-противното би означавало зрителя да е предупреден предварително за дата и час на записване на предаването. Освен това видно от кадъра, възпроизведен като снимка на стр.22 на заключението е осъществено директно включване от място извън студиото- „Храм паметник А. Невски“. При предварителен запис това не би било възможно. Отделно ищцът (чрез своя адвокат) е направил оспорване в смисъл, че предаването не е било на живо едва в съдебното заседание на въззивния съд.
Ответника Н. Б. не е водещ на предаването, за което няма спор. Участвал е в него (за което също не се спори), но в качеството си на гост на предаването. Участието в телевизионно или друго предаване е въпрос който зависи от волята на съответното лице. Това, че телевизионния оператор чрез свои служители е поканил дадено лице да участва в предаване и приемането на такава покана сочи на съгласие между тези лица и оператора за участие в предаването, но не е възлагане на някаква работа по създаването на предаването. Чл. 49 ЗЗД урежда отговорност за чужди противоправни действия извършени при или по повод на дейност в полза на лицето, което е натоварило дееца с някаква задача. Отговорност би възникнала за служителите на телевизионния оператор ако те биха извършили такива действия във връзка с подготовката и осъществяването на предаването, но не и за действия на лица, които не са натоварвани и не се намират в някакви отношения с оператора по създаване на телевизионния продукт.
Предаването се излъчва пряко в ефир, затова и няма как водещите журналисти да спрат излъчването, ако някои от техните гости употребят изрази в нарушение на принципа за защита на личната неприкосновеност на гражданите по чл. 10, т. 4 ЗРТ.
Няма как да се предвижда подобно поведение (Определение № 317 от 5.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1019/2022 г., I г. о., ГК) и затова и няма как да бъде предотвратено, при което липсва и причинна връзка между действията на служителите на ответното дружество с тези на гостът Б. и не може да се стигне до извод за възлагане .
Оплакванията в жалбата на ищеца, че телевизионния оператор има качество на възложител, обосновани с принципната и хипотетична възможност гостите в предаването да получат хонорар са ирелевантни, доколкото такива твърдения няма в конкретното дело.
3
Практиката на която се позовава ищеца е неотносима към конкретната хипотеза на гост участник в живо предаване.
Ето защо и решението в частта му за отхвърляне на иска срещу ответникадружество следва да се потвърди.
Неоснователни са и оплакванията в жалбата на ответника Б.. Пред въззивния съд не се поддържат оспорванията на авторството на релевираната с исковата молба реплика. СГС намира за доказано авторството на репликата и от СТЕ. Навеждат се оплаквания само за нейната квалификация като клевета, обосновани с това, че репликата (свързана със строителството на защитно съоръжение по границата на РБ) е адресирана към служебната дейност на ищеца и представлявала оценка за обществено известно лице за което следвало да се приеме по-висок праг на търпимост. Посочва, че основните теми на разговора били съвсем различни. Счита, че репликата е в допустимите граници на критика на публична личност-политик.
Посочва, че от приложените от него статии към ОИМ се установявало, че дебатът за въпросното съоръжение е започнал далеч по – рано и множество лица са изказвали оценки с негативен характер и не Б. за пръв път е направил твърдения в този смисъл. Б. и другия участник само повторили тази теза. Нямало установени вреди.
Оплакванията са неоснователни. Значението на глагола „открадвам“ е на извършвам кражба, присвоявам си нещо чуждо. Употребен пряко спрямо лице заемащо висша публична длъжност това се свързва с длъжностното престъпление „присвояване“. Както кражбата, така и длъжностното присвояване са тежки по смисъла на НК престъпления, а съдържащият се в изказването размер на сумата за която е посочено, че е открадната (без значение дали е 100 или 160 млн.) обуславят още по тежко наказание (квалифицирани състави). Публично разпространеното невярно изявление за извършено от дадено лице деяние (открадна), покриващо състава на престъпление, не може да се окачестви като оценъчно съждение и винаги излиза извън границите на добросъвестното упражняване на правото на изразяване и разпространение на мнение и на свободата на словото и на допустимата критика по отношение на публични личности (Решение № 50118 от 10.11.2022 г. на ВКС по гр. д.
№ 4583/2021 г., I г. о., ГК. и др.). Процесното изявление е клеветническо, като опозоряващо- отнася се за противоправни действия, определени от законодателството като престъпления, и не е доказано да отговаря на истината. Когато такива твърдения се правят публично чрез средство за масово осведомяване и още повече в предаване на живо те са с обективно увреждащ характер, като в практиката се приема, че настъпват обичайно негативни емоционални изживявания за оклеветено лице-силно емоционално раздразнение. Разпространеното чрез телевизионно предаване (или чрез друга медия) клеветническо изявление, само по себе си е вредоносно (дори и да не са установени други конкретни вреди от него), тъй като разгласеното по този начин невярно 4 позорящо твърдение, приписващо на увреденото лице извършването на престъпление, става публично достояние сред неограничен кръг лица (Решение № 439 от 20.01.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2773/2015 г., IV г. о., ГК).
Предвид горното е налице основание за ангажиране на отговорността на ответника Б., тъй като няма никакви доказателства по делото ищецът да е присвоявал средства с публичен характер предназначени за строителство на споменатото съоръжение-напротив от приетите по делото писма от ВКП, СПП,СГП се установява, че няма образувани наказателни производства по този случай срещу ищеца.
Аргументът, че и преди това е имало публикации по темата за съоръжението и ответника само повторил чужди твърдения не може да се отчита в посока на освобождаване от отговорност, защото от СТЕ не се установява да се е позовал на чужди твърдения. По-ранни публикации по темата имат значение в друга насока, която ще се коментира по-долу.
При определяне на размера на обезщетението следва да се има предвид, че вредите не надхвърлят обичайните за такива случай. Липсват доказателства за твърденията в исковата молба, че ищецът е повишил кръвно налягане. Показанията на свидетеля М., че ищецът го питал какви лекарства за кръвно взима не са доказателство в тази насока, както и тези на св. Х., че ищецът се оплакал от високо кръвно. Няма медицински документи в тази връзка. Няма такива и за „зъбна невралгия“ сочена от св.
Х..
Няма доказателства репликата да се е отразила на политическата кариера на ищеца.
Показанията на Х., че ищецът се нервирал много, станал избухлив и се оплакал от безсъние и високо кръвно не доказват, че това се дължи на процесната реплика, която е изказана еднократно в предаването, като това е станало докато се обсъжда друга тема (кой какво е свършил в предходния европейски парламент) и след това е продължило в съвсем друга посока. Следва в тази връзка да се има предвид, че участие в предизборна кампания (ищецът е участвал) също може да доведе до стресови състояние на напрегнатост. Отделно от представените от ответника статии (л. 44, л.