Определение № 731 от 23.10.2024, Окръжен съд - Шумен

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 731 гр. Шумен, 23.10.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Азадухи Ов. Карагьозян

Членове:

Теодора Енч. Димитрова

Теодора Р. Й.а-Момова като разгледа докладваното от Теодора Р. Й.а-Момова Въззивно гражданско дело № 20243600500438 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано въз основа на постъпила жалба вх. № 12718/11.09.2024 г., депозирана от ЧСИ Я. Й. Б. рег. № 775 на КЧСИ, с район на действие ШОС, действащ чрез пълномощника си адв. В. М. от ШАК, против действия по изп. дело № 20249310400565 по описа на ЧСИ Р.Р. рег. № 931 на КЧСИ с район на действие ШОС.

Жалбоподателят – длъжник по соченото изпълнително дело излага, че на 24.08.2024 г. получил набор от документи. Счита, че изпълнителното дело било образувано незаконосъобразно и по него били извършени незаконосъобразни действия, изразяващи се на първо място в отказ на ЧСИ Р.Р. да приложи нормата на чл. 22, ал. 1 т. 4 ГПК. Излага, че в миналото имали твърде близки отношения с Р.Р., макар и понастоящем тези отношения да били напълно прекъснати. Счита, че за да е налице основание по чл. 22, ал. 1, т. 4 ГПК не било необходимо ЧСИ Р. да е представлявал ЧСИ Я. Б. по делото, по което е издадено изпълнителното основание. Счита, че на това основание следва делото да бъде прекратено.

Алтернативно, моли съдът да приложи разпоредбата на чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК поради това, че отношенията от миналото се развалили и било възможно да съществува чувство на реваншизъм и желание за увреждане на другия. Моли съдът да постанови решение, с което да прехвърли изп. дело № 20249310400565 по описа на ЧСИ Р.Р., при друг съдебен изпълнител – частен или държавен. На трето място, по делото били допуснати процесуални грешки, увреждащи интересите на длъжника, изразяващи се в това, че съобщенията за налагане запор на банкови сметки на длъжника били изпратени до банките преди длъжникът да е уведомен за образуваното изпълнително дело. На четвърто място, твърди, че по делото бил извършени множество действия, за които длъжникът не бил уведомен – изпращане на допълнителни съобщения за актуализиране размера на дълга, за налагане запор на МПС, за вписване на възбрана на имот. С оглед изложеното, моли съдът да прекрати незаконосъобразно образуваното изпълнително дело и да отмени незаконосъобразно 1 извършените действия на ЧСИ.

Взискателят – Камара на частните съдебни изпълнители гр. София, действаща чрез пълномощника си юриск. М.С.Б., излага становище за неоснователност на жалбата. Счита, че всички действия по изпълнителното дело са извършени законосъобразно и по възлагане от взискателя. Счита искането съдът да прехвърли делото при друг съдебен изпълнител за недопустимо, с оглед нормата на чл. 427, ал. 5 от ГПК, а искането за прекратяване – за неоснователно. Моли жалбата да бъде оставена без разглеждане, като неоснователна и необоснована. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съдебният изпълнител е изложил мотиви по обжалваните действия, съгласно предвиденото в чл. 436, ал. 3 от ГПК, в които взема становище за неоснователност на жалбата. Счита, че същата следва да бъда оставена без уважение.

След като съобрази доводите изложени в жалба, възражението на взискателя и приложените по делото доказателства, настоящата инстанция съобрази от фактическа страна следното:

Приложеното копие на изп. дело № 20249310400565 по описа на ЧСИ Р.Р. рег. № 931 на КЧСИ, с район на действие ШОС, е образувано по молба на Камарата на частните съдебни изпълнители гр. София, с приложен към нея изпълнителен лист от 06.08.2024 г. издаден по ч.гр.д. № 1619/2024 г. на ШРС, с който ЧСИ Я. Й. Б. е осъден да заплати на заявителя КЧСИ сумата от 5 000 лв., представляваща глоба, както и направени по делото разноски в размер на общо 150,00 лв.

С молбата си взискателят поискал ЧСИ да проучи имущественото състояние на длъжника и да наложи запори на вземанията по изпълнителни дела на ЧСИ Я. Б. в „Първа инвестиционна банка“ АД, както и запор на банковите сметки на длъжника в същата банка.

По молбата на взискателя и след извършени справки, съдебният изпълнител е изпратил запорно съобщение до „Първа инвестиционна банка“ АД, с изх. № 11170/15.08.2024 г., получено на 16.08.2024 г. На същата дата е изпратено уведомление до длъжника за образуваното изпълнително дело и за налагане на запор на банковите му сметки и вземанията в „Първа инвестиционна банка“ АД, изх. № 11172/15.08.2024 г., за което липсват данни за връчването му. С молба от 19.08.2024 г. взискателят е поискал налагане на запор и на банковите сметки на длъжника по изпълнителното дело в „ОББ“ АД и „ЦКБ“ АД.

ЧСИ изпратил запорни съобщения до двете банки на 20.08.2024 г., получени от „ОББ“ АД на 21.08.2024 г. и от „ЦКБ“ АД на 22.08.2024 г. Изпратено е и съобщение до длъжника за наложените запори изх. № 11370/20.08.2024 г., получено на 24.08.2024 г. Видно от постъпилия отговор по реда на чл. 508 ГПК от „ОББ“ АД е, че длъжникът има сметки в банката, вземането, върху което е наложен запор било признато, като дължимите суми били преведени частично на ЧСИ. Постъпил е отговор и от „ЦКБ“ АД на 02.09.2024 г. досежно откритите при тях сметки на длъжника. Банката посочила, че признава вземането, върху което е наложен запора /с изключение на специалните сметки за чужди средства/, уведомила и за извършени частични плащания на секвестируеми средства по сметките.

2

Междувременно, на 22.08.2024 г., на осн. чл. 458 от ГПК, държавата била присъединена като взискател за дължимите й от длъжника публични вземания в размер на 17641,17 лв.

С молба от 22.08.2024 г. взискателят поискал налагане за възбрана върху недвижимо имущество, собственост на длъжника и запор върху движимо имущество, съгласно справки от НАП. Вписана била /вх. рег. № 4698/23.08.2024 г. на Служба по вписванията – Шумен/ възбрана върху недвижим имот, собственост на длъжника, находящ се в с. ...., обл. Шумен, а именно: поземлен имот с идентификатор ***, ведно с построената в него сграда с идентификатор *** по КК на с. .....

Изпратено било уведомление от 22.08.2024 г. до ОДП С-р „Пътна полиция“ – Шумен за налагане на запор на лек автомобил марка „Тойота Рав 4 2.0 ВВТИ“ с рег. № ....Т и лек автомобил марка „Ситроен Ц3, С“ рег. № ....., собственост на длъжника. Видно от изпратения отговор от С-р „Пътна полиция“ е, че запорът е наложен на 26.08.2024 г.

За наложените възбрана върху недвижим имот и запори на моторните превозни средства, длъжникът бил уведомен със съобщение изх. № 11502/22.08.2024 г., получено на 24.08.2024 г. На 28.08.2024 г. ЧСИ Р. изпратил запорни съобщения за актуализация на размера на дълга /с оглед присъединяване вземането на държавата и приети по делото допълнителни такси и разноски, съгласно ТТР ЗЧСИ/. Запорните съобщения били получени, съответно от „ПИБ“ АД на 30.08.2024 г., от „ОББ“ АД на 30.08.2024 г. и от „ЦКБ“ АД на 02.09.2024 г.

По повод депозирано заявление от длъжника вх. № 12150/27.08.2024 г., в което е направено искане за отвод на ЧСИ Р.Р. и след становище на взискателя, с постановление от 05.09.2024 г. ЧСИ Р. Р. отказал да се отведе по изп. дело № 20249310400565. Изложил мотиви, че само по себе си познанството с ЧСИ Я. Б. не е основание за отвод. Посочил, че такива основания биха могли да бъдат приятелски отношения, но както твърдял и самият длъжник, такова приятелство не е налице. Освен това, твърдението за приятелски отношения с длъжника, водели до липса на интерес за последният да се позове на тях, като такъв би имал кредитора. Досежно процесуалното представителство, което осъществявал ЧСИ Р. Р. за длъжника в миналото, по други дела, също счел, че не е основание за отвод, тъй като нямало връзка с настоящия казус. Със същото постановление, ЧСИ Р. се произнесъл и по друга молба на длъжника, като отказал да постанови спиране на изпълнителното производство, вдигане на запорите на банковите сметки, редуцирал дълга по делото, насрочил предявяване на разпределение на постъпили суми. Посочил, че постановлението подлежи на обжалване пред ШОС в двуседмичен срок от съобщаването му.

Постановлението е връчено на длъжника, чрез процесуалния му представител на 09.09.2024 г.

С оглед така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи: в жалбата си длъжникът излага, че обжалва действия на ЧСИ, за които е уведомен на 24.08.2024 г. Видно от приложеното по делото съобщение изх. № 11370/20.08.2024 г. длъжникът е уведомен за налагане на запор на банковите му сметки в 3

„ОББ“ АД и „ЦКБ“ АД, а със съобщение изх. № 11502/22.08.2024 г. е уведомен за наложена възбрана върху недвижим имот с идентификатор ***, ведно с построената в него сграда с идентификатор *** по КК на с. ...., обл. Шумен; запор на лек автомобил марка „Тойота Рав 4 2.0 ВВТИ“ с рег. № ....Т и лек автомобил марка „Ситроен Ц3“, с рег. № ...... Жалбоподателят атакува и отказът на ЧСИ Р. Р. да се отведе по изпълнителното дело, обективиран в постановление от 05.09.2024 г. Моли производството да бъде прекратено, поради наличие на основания за отвод и делото да бъде преместено при друг съдебен изпълнител.

В нормата на чл. 435 от ГПК са посочени кои точно действия на съдебния изпълнител могат да се обжалват и от кои страни. Съгласно чл. 435, ал. 2 от ГПК, длъжникът може да обжалва постановлението за глоба /т. 1/; насрочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо /т. 2/; отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението /т. 3/; отказът на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485 /т. 4/; определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл. 470, както и в случаите по чл. 486, ал. 2 ГПК /т. 5/; отказът на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи изпълнението /т. 6/ и постановлението за разноските /т. 7/.

1. Относно жалбата против отказа на ЧСИ Р. Р. да се отведе по изп.д. № 20249310400565, съдът намира, че в тази част същата е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане.

Възможността за отвод на ЧСИ е изрично предвидена в чл. 19, ал. 3 от ЗЧСИ, който препраща към разпоредбата на чл. 22 от ГПК. В ГПК не е предвидена правна норма, регламентираща самостоятелна възможност за обжалване акта на съдебния изпълнител, с който същия се произнася по искане за отвод. Необжалваемостта се предопределя и от характера на отвода като лично действие на изпълнителния орган, което се извършва за обезпечаване на безпристрастното и непредубедено провеждане на производство.

Последното изключва възможността за извършване на съдебен контрол върху отказа на съдебния изпълнител да се отведе, който единствен е компетентен да прецени дали следва да се отведе или не. Съответно, съдът не може да прекрати изпълнителното производство на някое от основанията по чл. 22, ал. 1 от ГПК. Предвид изложеното, съдът счита, че жалбата, в тази й част, се явява процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.

2. Недопустимо е и искането на жалбоподателя съдът да постанови решение, с което да прехвърли изпълнителното дело при друг съдебен изпълнител – държавен или частен. За съда не съществуват такива правомощия. Право на кредитора е да избере съдебния изпълнител, при когото да депозира молбата си за образуване на изпълнително дело, съответно да поиска неговото преместване и продължаване на изпълнителните действия от друг съдебен изпълнител. /чл. 427 от ГПК/. Ето защо, жалбата и в тази й част е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.

3. Досежно на жалбата, в частта й относно искането за отмяна на незаконосъобразни действия на ЧСИ – налагане на запор на банкови сметки на длъжника, запор на МПС и 4 възбрана върху недвижим имот, жалбата също се явява процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане.

На първо място, жалбата е недопустима, като просрочена. Съобщението за наложения запор на банковите сметки на длъжника, на МПС и възбраната върху недвижимия имот е връчено на длъжника на 24.08.2024 г., каквото е и твърдението в жалбата. Двуседмичният срок за обжалване, съгласно чл. 436, ал. 1 от ГПК е изтекъл на 09.09.2024 г., а жалбата е подадена на 11.09.2024 г., следователно същата се явява просрочена Жалбата срещу налагането на запора на банковите сметки, на МПС и възбраната върху недвижим имот е недопустима и на още едно основание. Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 2 от ГПК длъжникът може да обжалва насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо. Съгласно приетото в т. 1 на ТР № 2/2015 по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, принудителното изпълнение върху отделен имуществен обект на длъжника се насочва чрез налагането на запора или възбраната върху този обект. Запорът и възбраната като изпълнителни действия не подлежат на обжалване. На обжалване подлежи насочването на изпълнението. Насочването на изпълнението, обаче, чрез налагане на запор или възбрана, може да се обжалва само с аргумент за несеквестируемост, каквито твърдения липсват в жалбата, както по отношение на запорите, така и по отношение на възбраната.