Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 5 от 10.05.2021, Апелативен съд - Бургас

Съд
Апелативен съд - Бургас
Дело
Въззивно гражданско дело 107/2021
Вид
Решение № 5
Подписан
10.05.2021
Състав
Павел Александров Ханджиев, Христина Захариева Марева, Илияна Тодорова Балтова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№5 гр. Бугас , 07.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БуГАС в пулично заседание на петнадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Павел А. Ханджиев

Илияна Т. Балтова

Христина З. Марева при уастието на секретаря Станка С. Ангелова като разгледа докладваното от Христина З. Марева Въззивно гражданско дело № 20212000500107 по описа за 2021 година

Производството е образуано по въззивна жалба, подадена от адв. П. В. като пълномощник на С. Т. Ц. срещурешение № 316/12.10.2020 г. постановено по т. д. № 463/2019 г. по описа на Бугаски окръжен съд, в частта, с която предявеният от въззивницата против ЗК „у" АД иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуествени вреди дуевни болки и страдания, причинени в ПТП от ****** година, е отхвърлен за разликата над размера на главницата от 20 000 лв. до претендирания размер от 40 000 лв. както и за лихва върхуприсъденото обезщетение за периода от ****** година, до 27 април 2019 година, като с определение от 06.01.021 г. решението е допълнено в частта относно разноските и въззивницата е осъдена да заплати на въззиваемото застрахователно друество суата от 400 лв. за направени по делото съдебни разноски и юрисконсутско възнаграждение.

Във въззивната жалба се твърди, че съдът е бил сезиран да определи справедливо обезщетение за претърпените неимуествени вреди, причинени на въззивницата в ПТП, настъпило на ****** година, при което въззивницата е била уарена от лек автомобил Volkswagen Passat, с рег. № ******, уравляван от водача П. И. Б.. Подробно във въззивната жалба се изложени обстоятелствата, при които се твърди, че е настъпило пътнотранспортно произшествие; описани са причинените телесни уреждания и възприетите от Бугаски окръжен съд факти и обстоятелства, като възражението за съпричиняване, въведено от ответната застрахователна компания, се сочи, че е останало недоказано. Възраженията са в насока за неспазване критериите за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД; необоснованост на решаващите мотиви при определяне размера на обезщетението и несъобразяване на 1 утановените по делото факти относно претърпените болки и страдания; както и за значително отклоняване от съдебната практика при сходни слуаи.

Навеждат са доводи за несъобразяване на уазанията по т. 11 на ППВС № 4/1968 г., като размерът на обезщетението бил определен произволно. Оспорени са изводите за пълно възстановяване на ищцата за период от два месеца и половина, в която връзка се позовава на данни от заключението на вещо лице по назначената съдебно-медицинска експертиза, както и на факта, че в следствие на причинените в ПТП уреждания въззивницата понастоящем се придвижа единствено с помощни средства - патерици.

Във връзка с възраженията за несъобразяване от съда на критериите за определяне на справедлив размер на обезщетението по смисъла на чл. 52 ЗЗД и цитираното постановление на ВС са развити доводи за липса на извършен съвкуен и задълбочен анализ на събраните по делото доказателства и утановените релевантни факти - различните по степен уреждания, периодът им на възстановяване, както и въздействието им върхукачеството на живот на пострадалата; допълнителното уложняване на здравето, причинените морални страдания, осакатявания загрозяване и друи критерии съгласно соченото постановление на ПВС; моментът, към кой е определен размерът на обезщетението и несъобразяването мус всички причинени и предстоящи да настъпят вреди – до преодоляване на урежданията Акцентира се върхувъзраженията за липса на мотиви и твърдението за необоснованост на решението.

Иска се отмяна на решението в отхвърлителната мучаст и се претендира обезщетение за неимуествени вреди в пълния муразмер от 40 000 лв. Претендират се разноски

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК от ЗК „у" АД не е подаден отговор на въззивната жалба.

В с. з. за въззивницата се явява пълномощника – адв. П. В., който поддържа жалбата.

В писмено становище по същество доразвива възраженията в нея, позовавайки се на съдебна практика на ВКС относно критериите за справедливост, синтезирани с конкретно утановените уреждания на въззивницата, понесените от нея болки и страдания, които продължава да търпи в незавършилия период на оздравяване.

Въззиваемото застрахователно друество – ЗК „у“ АД, в представеното писмено становище, поддържа твърдение, че е подаден отговор на въззивната жалба, какъвто обаче не се намира в кориците на делото, включително липсва приложен от него препис към докладваната в с. з. молба.

Бугаски апелативен съд, разглеждайки делото съобразно извършения доклад, предявен на страните с постановеното по чл. 267, ал. 1 ГПК определение от 18 – ти март 2021 г., в съответствие с правомощията си извърши проверка за валидност и допутимост на 2 решението в обжалваната мучаст, при което не намира основания за постановяване на решение по чл. 270, ал. 2 и ал. 3 ГПК.

Във връзка поставените с въззивната жалба въпроси и възражения по правилността на решението, БАС утанови следното:

Предмет на делото са предявените от С. Т. Ц. срещуЗК „у" АД искове на основание застраховка „Гражданска отговорност“ по полица № 1**** със срок на покритие 30.08.2018 г. до 29.08.2019 г., за заплащане на суата от 40 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуествени вреди – дуевни болки и страдания, в резутат от пътно-транспортно произшествие от ****** г., ведно със законна лихва от ****** г. до изплащане на суите по обезщетението.

Претенцията е основана на твърдения за това, че на ****** г. в с. З., общ. С., около 16.30 ч. е била блъсната от л.а. марка Volkswagen Passat, с рег. № ******, уравлявано от водача П. И. Б. при извършване на маневра на заден ход, в следстиве на което паднала на земята и била прегазена от автомоибла в областта на долните крайници. Последвало и второ прегазване след пормяна посоката на движение на автомобила – напред, като водачът не останал на място. Била отнесена в дома си от слуайни минуачи, а в последствие – отведена за лечение от екип на ЦСМП в „МБАЛ Б.“ Посочени са следните настъпили уреждания: открита рана ок. 10 см. по дорзалната повърхност на дистална лява подбедрица със засягане на подлежащи мукуи; множество открити рани по дясна предмишница и дясна длан.

Извършено било оперативно лечение по време на престоя от ****** г. до ******* г. с поставена окончателна диагноза: травма на мукуи и суожилия от предната мукуна груа на подбедрица; счуване на кониеформента (клиновидна кост на лява стъпало); дефект на меките тъкани в преден аспект на дясна талокруална става.

На 08.01.2019 г. постъпила за последващо лечение с престой от 08.01.2019 г. до 10.01.2019 г. в Клиника по съдова хиругия в „уБАЛ Д.М.“ ЕООД, по повод оток и тежест в двата долни крайника в областта на ходилата с давност няколко седмици, с окончателната диагноза - лимфедем (лимфедема круис). Проведено е лечение

На 21.03.2019 г. отново постъпила за лечение с престой от 21.03.2019 г. до 26.03.2019 г. в същата клиника по повод болка след натоварване и при движение на лявото ходило и подбедрица, с давност няколко месеца – труно зарастваща рана на подбедрица, с окончателна диагноза: емболия и тромбоза на артерии на долните крайници, за които било проведено консервативно лечение. При извършен преглед на 09.04.2019 г. в МБАЛ Бугас бил утановен оток на десен и ляв крак, което налагало придвижване с две патерици.

Във връзка с посочените уреждания въззивницата претърпяла значителни физически болки и страдания, чийто интензитет и продължителност на лечение и възстановяване, особено през първите 6 месеца, повлияли на дуевното й състояние; можела да се придвижва само с чуда помощ като и затруненията и болките при движение ограничавали свободата й 3 на придвижване. Имала отоци в долните крайници, търпяла ежедневни неуобства, вкл. невъзможност да се самообслува. Травмата повлияла негативно нейния живот и този на семейството й. Освен физическата болка ищцата преживява отрицателни психически и емоционални състояния. Преживява принуителна неработоспособност, безсъние, безпокойство, тревожност. Станала сприхава, затворила се в себе си.

За извършеното ПТП е образуано ДП № 2089/2019 г. на РП-Бугас.

На 09.04.2019 г. С. Т. Ц. подала заявление за предявяване на претенцията с приложени изискуми докуенти, но и до момента не било заплатено обезщетение, като застрахователят изискал допълнително представяне на докуенти. По заявлението е образуана претенция с посочен номер. Обезщетението и до момента не е заплатено.

Въззиваемото застрахователно друество като ответник по предявените искове е оспорило описания в исковата молба механизъм на възникване на ПТП и е въведено общо твърдение за съпричиняване от страна на въззивницата, която не пресичала на определено за целта място; оспорена е доказателствената тежест на съставения констативен протокол за ПТП за изясняване механизма на; размерът на претендираното обезщетение е оспорен като несъответстващ на изведените в съдебната практика критерии относно принципа за справедливост, в аспекта на посочената в чл. 51, ал. 1 ЗЗД цел на обезщетението; признат е фактът на сключения договор „гражданска отговорност“ и срока на покритие. Във връзка със заведената преписка по щета № 18412390004 е въведено възражение, че пострадалата не е представила достатъчно докуенти по чл. 106, ал.3 и чл. 108, ал.3 КЗ за утановяване на основанието и размера на претенцията и не изпълнила уазанията за допълнителното им представяне, поради което на 4-ги юли 2019 г. бил постановена отказ от застрахователя.

Анализът на събраните по делото доказателства налага следните изводи относно релевантните факти и обстоятелства:

На ******8 г., около 16.30 часа, в с. З., общ. С., на площад в централната част, докато е пресичала в посока към у.“Ал. Г. К.“, въззивницата С. Т. Ц. е била блъсната от лек автомобил, чийто водач не се е уедил, че пътят зад автомобила е свободен и потеглянето няма да създаде опасност за приближаващата пешеходка. Автомобилът е бил паркиран с предната си част към бетонна стена, откъм посочената уица и при извършване на маневра на заден ход, е блъснал преминаващата в този момент зад автомобила въззивница. В следствие на уара последната е паднала на земята и автомобилът е преминал върхудолните й крайници. Непосредствено след това автомобилът е продължил движението си напред, като по този начин отново е прегазил долните крайници на въззивницата. Въпреки така настъпилото ПТП водачът не е спрял и е напунал местопроизшествието.

За така настъпилото ПТП е било образуано наказателно производство по ДП № 2089/2019 г. на РП-Бугас, като съгласно писмо изх. № 3990/2019 от 25.06.2020 г. разследването е продължавало и няма данни за привлечено лице в качеството на обвиняем.

4

Доколкото, обаче, решението на първоинстанционния съд, с което отговорността на застрахователя се ангажира по сключения договор за застраховка „Гражданска отговорност“ съгласно полица № 1****, със срок на покритие 30.08.2018 г. до 29.08.2019 г. не е обжалвано от застрахователя ЗК „у" АД, положението на обжалващата страна не може да бъде обжалвано и следва да се приеме за безспорно утановен по делото фактът, че ПТП е възникнало с уастието на Volkswagen Passat, с рег. № ******, уравляван от водача П. И. Б., за което е сключена застраховката. В представения КП № 73/12 от 19.12.2018 г. за ПТП на ****** г. Volkswagen Passat, с рег. № ******, уравляван от водача П. И. Б. е посочен като „уастник“ 1. Протоколът, като официален свидетелстващ докуент, съставен от длъжностното лице при и по повод изпълнение на слуебните музадължения, не е оспорен от въззиваемия с отговора на исковата молба и липсват доказателства, които да оборват отразените в нето констатации на длъжностното лице. Освен това, по делото е разпитан като свидетел водачът П. И. Б., който макар да описва по-различна фактическа обстановка (в показанията муняма данни за второто прегазване и твърди, че е останал на място), като цяло потвърждава фактът, че процесното ПТП е възникнало с неговото уастие като водач на л.а.

Volkswagen Passat, с рег. № ******.

Механизмът на ПТП се утановява и от заключението на в.л. инж. В. Г., найсъщественото от което е ситуционното изясняване на движенията на уастниците в пространството и разположението на обектите в местопроизшествието. От заключението и представената схема е видно, че с оглед начина на благоутрояване на пътното платно – като площад, за пешеходката не е съществуала забрана да го пресече на конкретното място.