Решение № 1032 от 04.12.2024, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1032 гр. Бургас, 04.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Дарина Анг. Костова при участието на секретаря Ани Р. Цветанова в присъствието на прокурора Валентина Анд. Чакърова като разгледа докладваното от Дарина Анг. Костова Гражданско дело № 20242100100537 по описа за 2024 година

Производството е образувано по повод исковата молба на Б. В. П., ЕГН ********** от гр.*** ж.к. *** *** вх.* ет.* ап.**, съдебен адрес: гр. София, ул. „Позитано“ 3, ет. 2, ап. 18 – адв. Илона Петрова против Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. София, бул.

„Витоша“ 2, с която се иска осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 50 000лв., представляващи причинени на ищцата неимуществени вреди вследствие на незаконно обвинение в извършване на престъпление, ведно със законната лихва върху сумата считано от 2010г. до окончателното изплащане на сумата, както и имуществени вреди. Претендират се и направените по делото разноски. Представя и ангажира доказателства.

За разглеждането на настоящите искове с оглед предмета им не е въведено нарочно особено исково производство и следователно те следва да се разглеждат по правилата на общия исков процес на ГПК.

При проверка на основание чл. 129 от ГПК, при предявяване на иска, се констатира, че исковата молба е редовна. Въз основа на разпореждане на съдията-докладчик на основание чл.131 от ГПК са изпратени преписи от нея и приложенията на ответника – Прокуратурата на Република България, на който е указано да подаде писмен отговор в едномесечен срок, задължителното му съдържание и последиците от неподаването му и неупражняването на права. Видно от книжата по делото Прокуратурата на Република България, е получила преписите от исковата молба и приложенията към нея, като в предоставения й едномесечен срок е депозирала по делото писмен отговор. При това положение книжата по настоящото 1 дело до настоящия момент са съставени и разменени редовно.

Съдът eазал на ищцата да опише как е формирана сумата и в какъв размер точно е тя за обезщетението за имуществени вреди, която нередовност ведно с представянето на адвокатско пълномощно за процесуално представителство на адв. Илона Петрова е изправено с молба от 16.08.2024 год. /л.22-23/.

При проверка на допустимостта на предявените искове чл.140 от ГПК съдът констатира следното: съгласно предл.2 на ал.1 на

Исковете са предявени съобразно правилата за родова и местна подсъдност на чл. 104, т.4 от ГПК и чл.7 от ЗОДОВ, а именно пред Бургаски окръжен съд като първа инстанция, с оглед размера на цената на главния иск за обезщетение за неимуществени вреди с търсена сума в размер на 50 000лв., който е и съд по мястото на увреждането.

Исковете са подадени от активно легитимирано лице, което твърди, че в негова полза са възникнали изискуеми вземания за обезщетения за имуществени и неимуществени вреди от конкретно посочена незаконна дейност на органи на прокуратурата.

Исковете са насочени срещу правозащитния орган-единната и централизирана прокуратура, структурно звено от която се твърди, че е причинило на ищеца вредите и следователно в негова тежест е възникнало задължение за обезщетяването им. Правният интерес е обоснован с твърденията за причиняване на неимуществени вреди и възникнали вследствие на това изискуеми притезания по отношение на ответника, които той не удовлетворява доброволно.

Ответникът е подал писмен отговор, в които не навежда възражения за недопустимост на предявените искове.

До настоящия момент не са станали служебно известни на съда факти или обстоятелства, които след проверка за възникването им, да водят до извода, че са налице процесуални пречки или не са налице положителни процесуални предпоставки, водещи до недопустимост на предявените искове. При това положение предявените искове са допустими.

Ищцата твърди, че с Постановление за частично прекратяване от 27.02.2020г., изх. № 2980/13г. по ДП № 103/2013г. на ОД на МВР – Бургас; Пор. № 988/2013; Вх. №2980/2013г. на РП – Бургас, частично е прекратено ДП 132/2010г. на РУ на МВР – Созопол; пор. № 1421/2010г., вх. № 3858/2010г. по описа на Районна прокуратура – Бургас, където била привлечена към наказателна отговорност по чл. 209, ал. 1 НК.

През периода от 2010г. до момента на прекратяване на производството срещу ищцата същата претърпяла сериозни притеснения, негативни изживявания и неудобства от воденото срещу нея продължително преследване за престъпление, което не била извършила.

Твърди, че пострадалото лице – Т. П. още през 2010г. предупредила ищцата , че има връзки в полицията и многократно я е заплашвала с тях. П. дори не била завела търговско дело, въпреки, че на практика ставало въпрос за неизпълнение на договор между две фирми – „Експерт“ ЕООД и „Консулт Лоби“ ООД. Ищцата била принудена през 2019г. да 2 възстанови общо 6000лв. на Т. П. въпреки, че не била подписала договора.

През по-голямата част от времето или по-точно от края на 2011г. до 2020г. ищцата живеела и работила в Германия. През периода, в който траело издирването ищцата била обявена неколкократно за издирване и задържана на летището в гр. София. Всичко това пораждало страх у ищцата. Ограничила контактите с близки и приятели.

Като последици от воденото наказателно производство с всички произтичащи от това допълнителни ограничения довели до психически срив за ищцата, изолиране от близки и приятели, страх за бъдещето. Всичко това пораждало правен интерес за ищцата от предявяване на настоящия иск.

Ответникът Прокуратурата на България чрез представителя си по право-прокурор при структурното му звено Бургаска окръжна прокуратура е подала писмен отговор, с който оспорва предявените от ищцата искове по всички пунктове като неоснователни и недоказани. На първо място изразява становище по редовността на исковата молба Също така се посочва, че не е ясно дали Постановлението за прекратяване на наказателното производство е влязло в сила. Посочва, че исковата претенция е със изключително завишен размер, тъй като ищцата била привлечена като обвиняема на 09.11.2018г., а обвинението срещу нея е прекратено на 27.02.2020г., като срещу нея била взета най-леката мярка „подписка“. Последната не се характеризирала с посочените от нея ограничения. Моли за отхвърляне на иска, евентуално за намаляване на размера на исканото обезщетение.

Ответникът не претендира насрещни права с отговора на исковата молба. Не са налице и признания на права.

Съдът, като прецени, че са налице процесуалните предпоставки и липсват процесуални пречки за разглеждане на спора, намира исковете за допустими.

Съдът, като взе пред вид представените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявеният иск е с правно основание чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ и чл. 2б от Закон за отговорността на държавата и общините за вреди и чл.86 от Закона за задълженията и договорите от Б. В. П., ЕГН ********** от гр.*** ж.к. *** *** вх.* ет.* ап.**, съдебен адрес: гр. София, ул. „Позитано“ 3, ет. 2, ап. 18 – адв. Илона Петрова против Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. София, бул. „Витоша“ 2, с която се иска осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 50 000лв., представляващи причинени на ищцата неимуществени вреди вследствие на незаконно обвинение в извършване на престъпление, ведно със законната лихва върху сумата считано от 2010г. до окончателното изплащане на сумата, както и имуществени вреди. Претендират се и направените по делото разноски., ведно със законната лихва от 24.01.2024г. – датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски. Представя и ангажира доказателства.

От приложените от ответника и неоспорени от ищеца, писмени доказателства, включително постановление за образуване на досъдебно производство №988/2013 год. от 3

01.04.2013 год. срещу „виновното лице“, Постановление за привличане на обвиняем от 04.10.2018 год., за привличане на ищцата като обвиняема в досъдебното производство, Протокол за разпит на обвиняем от 29.08.2019 год., докладни записки от ГД „Гранична полиция“ за връчване на призовката на ищцата при влизането й в страната през въздушна граница на летище София на 26.08.2019 год., докладна записка за издирването на ищцата , в качеството й на свидетел по досъдебното производство. Обяснение от ищцата по преписка № 53941/2011 год. , дадено саморъчна на 04.01.2011 год., постановления на наблюдаващия прокурор за спиране на производството от 09.02.2015 год. и за възобнобновяване на същото от 17.07.2017 год., резултати от издирването на ищцата и Постановление за частично прекратяване на наказателното производството по отношение на ищцата от 27.02.2020 год., обратна разписка за връчване на постановлението за частично прекратяване на 05.07.2022 год. в Германия, се установява безпротиворечиво следната фактическа обстановка :

Досъдебно производство №988/2013 год. е образувано на 01.04.2013 год. срещу „виновното лице“. От датата на образуване до датата на привличането на ищцата като обвиняем същата е дала еднократно обяснние пред разследващите органи – през 2011 год.

Видно от информацията от ГД „Гранична полиция“ ищцата е напуснала България в посока Германия през 2013 год. през летище София и се е завърнала в страната през въздушна граница на летище София на 26.08.2019 год. Постановлението за привличане на ищцата като обвиняема е с дата 04.10.2018 год. , но същото е връчено на ищцата на 29.08.2019 год. , когато ищцата е и разпитана в това си качечество. Призовките за разпит, изпращани на известните настоящ и постоянен адреси на ищцата в България не са връчвани. Дори ищцата да се е връщала в България, тя не се е явила за разпит пред разследващите органи. С оглед на гореизложената установена по делото фактическа обстановка, съдът приема , че ищцата е узнала за повдигнатото й обвинение към датата на връчване на постановлението за привличането й като обвиняем – 29.08.2019 год. Производството е прекратено по отношение на ищцата с Постановление за частично прекратяване на наказателното производството по отношение на ищцата от 27.02.2020 год., тоест по отношение на ищцата е било висящо досъдебно наказателно производство в продължение на една година , четири месеца и шестнадесет дни. От датата на узнаване на повдигнатото обвинение 29.08.2019 год. до датата на частичното прекратяване по отношение на ищцата – 27.02.2020 год. са изминали по малко от шест месеца. Действително ищцата е узнала за прекратяването покъсно – на 05.07.2022 год., чрез връчване, осъществено в Германия, като по този начин периодът, през който на ищцата е било известно, че е обвиняема е две години, десет месеца и седем дни. Забавянето при уведомяването на ищца за прекратяване на производството, според съда, не е изцяло по вина на прокуратурата, защото ищцата не е оставила данни за адрес за връчване в България и е забавянето, причинено от отсъствието на ищцата от страната и пълната липса на съдействие от нейна страна при връчване на призовки. Съдът счита, че забавянето е налице по причина, че в хода на производството ищцата не е получавала призовки и книжа на постоянния си адрес, живеещите на адреса нейни роднини са отказвали да получават книжа, не е посочила адрес за кореспонденция или настоящ адрес в страна, поради което връчването на първата призовка е било осъществено единствено при 4 влизането на ищцата през въздушна граница чрез служителите на гранична полиция.

Ищцата не е ангажирала каквито и да е доказателства – писмени или гласни, относто претърпените неимуществени вреди, описани на страница втора , параграф втори от исковата молба. Не са ангажирани и доказателства, че плащането на посочените в обстоятелствената част на исковата молба 6000 лв. има връзка с повдигнатото обвинение.

Видно от обяснението на адвокат Румен Попов – лист 50 от делото , тази сума представлявала задължение по договор, което ищцата е заплатила допроволно и по силата на договора. За обезпечение на това задължение ищцата е подписала запис на заповед .