Решение № 6707 от 09.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6707 гр. София, 09.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско дело № 20251110141633 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявени от „.” ЕАД срещу К. Б. П. установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за сумата 1660,44 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия до имот в гр..., за период от 01.07.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва за период от 17.03.2025 г. до изплащане на вземането, сумата 159,88 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.08.2023 г. до 10.03.2025 г. върху цената на топлинната енергия, сумата 55,21лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва за период от 17.03.2025 г. до изплащане на вземането, сумата 12,34 лева, представляваща мораторна лихва за период от 16.07.2022 г. до 10.03.2025 г. върху цената на услугата дялово разпределение, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по частно гр.д. № 15264/2025 г. на СРС, 153 състав.

Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника, в качеството му на собственик на процесния имот, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези Общи условия е доставил за процесния период на ответницата топлинна енергия, като тя не е престирала насрещно – не е заплатила дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и дължимата стойност на услугата „Дялово разпределение“. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят. Посочва, че съгласно общите условия клиентите заплащат услугата „дялово разпределение“, извършвана от избрания от тях 1 търговец на продавача на топлинна енергия. Претендира установяване на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 15264/2025г. по описа на СРС, 153-ти състав, както и разноските за производството.

В срока по чл. 131 от ГПК от името на ответника, чрез процесуалния и представител, е депозиран отговор на исковата молба, с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Признава размера на дължимите суми за топлинна енергия за процесния период, общо и по отделни пера, съобразно действащите цени за топлинна енергия през процесния период, размера на мораторната лихва, както и правилността на отразените в информационната система изравнителни сметки, поради което моли да не бъде допускана съдебно-счетоводна експертиза, като прави искане да бъде задължен ищеца да представи издадените за процесния период фактури. Оспорва до имота да е била осъществявана реална доставка на топлинна енергия за процесния период. Оспорва основанието, въз основа на което се претендира лихва за забава с твърдениа, че клаузите в ОУ уреждащи забавата са нищожни. Оспорва средствата за търговско измерване да са сертифицирани и да са преминали метереологична проверка. Оспорва наличието на облигационно правоотношение, като поддържа, че ответникът не е вещен ползвател на имота. Оспорва, че за процесния период ищцовото дружество е имало валиден договор, сключен с фирмата за дялово разпределение. Сочи се, че не е извършено заснемане на отоплителната инсталация в процесния имот, че ищцовото дружество не притежава одобрени строителни книжа в част „АС“ и „.“.Релевирано е възражение за изтекла погасителна давност. С оглед изложеното моли исковете да бъдат отхвърлени.

Третото лице – помагач на страната на ищеца „.“ АД не изразява становище за основателност на предявените искове, но представя писмени доказателства.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По иск с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията, действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия /респ. потребители на топлинна енергия съгласно предишната редакция на закона/. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.

2

По делото не се спори и че ., находящ се в гр.., се намира в сграда, присъединена към абонатната станция, което се доказва и от представения по делото договор, сключен между етажните собственици и дружество за въвеждане на топлинно счетоводство на разходите за отопление и топла вода.

Спорно по делото обаче е обстоятелството дали ответникът П. има качеството потребител на топлинна енергия с оглед направеното от нейно име още в отговора на исковата молба оспорване както за наличието на облигационна връзка с „.“ ЕАД, така и за това, че ответникът е притежавал вещни права върху процесния топлоснабден имот през исковия период.

Както беше посочено и по-горе съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията, действаща за исковия период, материално легитимирани да отговарят за заплащане на цената на потребената в имота топлинна енергия са неговите собственици или ползватели, а при съобразяване на дадените в Тълкувателно решение № 2/17.05.2018г. по тълк.д.№ 2/2017г. на ОСГК на ВКС указания, материално легитимирани са и трети лица, различни от собствениците или носителите на вещно право на ползване, в случай че ползват имота със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за доставка на топлинна енергия за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобИ. качеството „потребител на топлинна енергия“ и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената и. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК. В настоящия случай от страна на ищцовото дружество не са ангажирани достатъчно доказателства за установяване наличието на валидна облигационна връзка между страните.

Във връзка с разпределената от съда доказателствена тежест от страна на ищеца за установяване на възникването на валидна облигационна връзка по договор за доставка на топлинна енергия, с исковата молба е направено доказателствено искане за задължаване на . и на . да предоставят информация и препис от документи за собственост касаещи процесния топлоснабден имот. Релевирано е и искане за изискване на информация и препис от декларация по ЗМДТ за ., находящ се в гр... Така направените искания са били уважени, но са постъпили писма от всяка от запитаните институции, съгласно които за процесния имот не е сключван договор за покупко-продажба с район „.“, поради което не се съхранява такъв документ в архИ. на ., както и че имотът не е предоставен в обезщетение на отчужден собственик и не е издавана заповед по чл. 100 ЗТСУ. От дирекция „Общински приходи“ отдел „.“ също е депозиран отговор, в който е посочено, че няма подавана декларация по чл.

14 ЗМДТ от К. Б. П..

След запознаване с получените писмо и с цел установяване наличието на облигационно отношение от страна на ищеца са направени допълнително доказателствени искания за изискване от ., дирекция „Общински приходи“ да предостави препис от подадена декларация за процесния имот без значение кой е нейният подател, както и за задължаване 3 на Агенция по вписвания – „Стар архив“ да предостави информация за осъществявани сделки с процесния имот, като информацията е изискана както с посочване на адреса понастоящем, така и с посочване на стария административен адрес. В отговор на отправеното запитване от ., дирекция „Общински приходи“ са посочили в писмо, че за топлоснабдения имот не е подавана декларация по ЗМДТ. Липсата на информация за имота се потвърждава и от отговора на Агенция по вписвания.

Индиция за връзка на ответницата К. П. с процесния имот се установява единствено в представения списък на етажните собственици по делото, актуален към 2003г, в който името и е посочено сред участниците в общо събрание. Това доказателство обаче не може да обоснове само по себе си наличието на притежавани от К. П. вещни права за имота. Ето защо при извършване на съвкупна преценка на така представените доказателства не може да се достигне до извод, че ответникът П. е собственик или ползвател на процесния топлоснабден имот през исковия периода. От страна на „.“ ЕАД не са представени нито нотариален акт за придобИ.не права на собственост или други вещни права върху процесния топлоснабден имот от ответника или негов праводател, нито писмен договор по чл. 18 от Закона за собствеността. Не са представени дори и други косвени доказателства в насока, че ответникът или негов праводател е бил собственик на жилището с адрес в гр.., през исковия период, които да бъдат ценени в своята съвкупност. Липсва и направено съдебно или извънсъдебно признание от страна на ответника да е собственик или ползвател на топлоснабденото жилище, което съдът да цени по реда на чл. 175 от ГПК. Не са били положени от нейно име и подписи в графата потребител в приетите по делото главни отчети, доколкото в същите е посочено, че достъп до имота не е осигурен, тъй като е заключен от 10 години.

От друга страна от името на ищцовото дружество не са ангажирани и доказателства ответникът К. П. да ползва имота със съгласието на неговия/неговите собственици, във връзка с което от страна на ответника П. да е бил сключен договор с „.“ ЕАД за доставка на топлинна енергия, във връзка с което на името на ответника по негово искане да е била открита и партида. (при съобразяване на разясненията дадени в Тълкувателно решение № 2/17.05.2018г. по тълк.д.№ 2/2017г. на ОСГК на ВКС.

Въз основа и на приетата по делото съдебно-техническа експертиза също не може да се направи извод за наличието на облигационна връзка между страните. Предвид това настоящият състав намира, че ищецът не е доказал наличието на облигационни отношения с ответника К. Б. П. и при приложение на неблагоприятните последици от правилата за разпределение на доказателствената тежест, исковете за признаване за установено дължимостта на главница, представляваща цена на неплатена топлинна енергия за периода от м.07.2022г. до м.04.2024г., и главница, представлява цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2022г. до 30.04.2024г. следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

С оглед неоснователността на претенциите за дължимост на главници, като неоснователни следва да бъдат отхвърлени и исковете по чл. 86, ал. 1от ЗЗД за акцесорните 4 претенции за обезщетение за забава.

По разноските:

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника се дължат направените от него разноски, като в случая се претендира присъждането на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ЗА, във връзка с което е представен договор за правна защита и съдействие. Размерът на дължимото адвокатско възнаграждение следва да се определи от съда, като той не е обвързан с посоченото в списъка по чл. 80 от ГПК /съгласно който се претендират 500 лева/ или в договора. Съобразявайки материалния интерес на предявените срещу ответника искове – 1887.87 лева, както и обстоятелството, че делото не се отличава с фактическа или правна сложност, а процесуалният представител единствено е подал отговор на исковата молба, без да се яви в открито съдебно заседание, съдът счита, че хонорарът в конкретния случай следва да бъде определен на сума в размер на 400 лева или 204.52 евро, която сума следва да се присъди в полза на ад С. С., осъществявал процесуално представителство по делото в исковото производство.