Решение № 47 от 23.01.2026, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 47 гр. Велико Търново, 23.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Георги Драгостинов при участието на секретаря Силвия М. Т.а като разгледа докладваното от Георги Драгостинов Гражданско дело № 20254100100139 по описа за 2025 година

Предявени са искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането във връзка с чл. 45 и 52 от Закона за задълженията и договорите.

Ищците – Д. П. С. и М. И. М. - излагат в исковата си молба, че на 21.10.2022 година в гр.С., на ул. „П.“, тя като шофьор, а вторият ищец – като пътник в автомобил Ф. с регистрационен номер ***, претърпели катастрофа, причинена от водача на товарен автомобил Н. с регистрационен номер ***, със застраховка в ответното дружество.

По реда на настоящото производство са предявили частични искове за репарация на търпените физически и психически страдания, следствие на транспортното произшествие – счупване на гръдната кост, в размер по на 30 000 лв., твърдейки, че вземанията възлизат на по 40 000 лв. М. М. претендира и сумата от 358,12 лв., обезщетение за имуществени вреди – разходи за лечение на получените травми. Търси се законна лихва от датата на транспортното произшествие, въз основа на твърдения застрахователят незабавно да е уведомен за инцидента с претенция за обезщетение, и разноските по делото Ответната страна – „ОЗК - Застраховане“-АД, гр. София – признава транспортния инцидент и застрахователното правоотношение с водача на описания в исковата молба товарен автомобил. Оспорва факта на неимуществените вреди. Отрича причинната връзка между имуществените вреди и произшествието. Позовава се на съпричиняване – ищцата е можела да предотврати сблъсъка. Шофирала е с превишена и несъобразена с пътните условия скорост. Двамата ищци не са ползвали предпазни колани.

Вземането за обезщетение, репариращо неимуществени вреди, било прекомерно по смисъла на чл. 52 от ЗЗД. Претендира разноски.

1

Съдът обсъди доводите на страните и като прецени по реда на чл. 235, ал. 2 и 3 от ГПК събраните по делото доказателства, приема за установено:

На 21.10.2022 година в гр.С., на ул. „П.“, ищците, пътувайки в автомобил, шофиран от Д. С., са претърпели катастрофа – челен удар, причинен от неправомерно шофиране на водача на товарен автомобил М. К. Т. – изявленията на последния по споразумението по АНХД № 86 по описа на С. районен съд за 2024 година във връзка с правилата на чл. 383, ал. 1 от НПК и чл. 300 от ГПК. Ищците получават описаните в исковата молба фрактури, последица от челния удар със застрахования в ответното дружество автомобил – изслушаните по делото две медицински експертизи. Страданията са както физически, така и психически месеци наред – показанията на разпитаните по делото свидетели Х.С. и И.Н.. Съдът дава вяра на свидетелите, предвид близостта им с пострадалите – първият е съпруг на Д., а вторият – баща на М.. Това предполага възможност за непосредствени наблюдения върху състоянието на пострадалите. Наред с това по делото липсват каквито и да било данни за заинтересованост на свидетелите.

Не се спори, установено е от приложената полица, описаното в исковата молба застрахователното правоотношение.

Изложените факти налагат извод за доказаност на исковете по основание и основателността им в търсения размер. По делото е установено неправомерно шофиране на застрахован в ответното дружество водач на автомобил, довело до уврежданията на ищците.

Фактическият състав на чл. 432, ал.1 от Кодекса за застраховането във връзка с чл. 45 от Закона за задълженията и договорите е налице, а исковете са доказани по основание.

Доводите на ответника са неоснователни.

В разрез с цитираното по-горе споразумение по чл. 383 от НПК е тезата за съпричиняване. Както по отношение на възможността водачът Д. да предотврати катастрофата, така и по отношение на твърдението да е шофирала с превишена скорост. И двамата медицински експерти по изслушаните експертизи сочат възможността гръдна фрактура да се получи и при поставен предпазен колан. Затова ползването на такъв в казуса се явява без влияние върху причинния процес на увреждането.

Съдът намира, че при изложените по-горе факти ищците търпят вреди, налагащи репарация поне в размер на исковите суми. За действителния размер на дължимото обезщетение по чл. 52 от ЗЗД съдът няма възможност да се произнесе, предвид частичния характер на сезирането. Ищците следва да бъдат обезщетени поне с по 30 000 лв. предвид продължителността на страданията.

Тезата на ответника за прекомерност на търсеното обезщетение е неоснователна. Решенията от текущата практика на съдилищата, на които ответникът се позовава, не са задължителни, освен за страните, спрямо които са постановени, а самата позиция не държи сметка, че ищците търсят репарация както на физически, така и на психически страдания.

Изходът на спора и правилото на чл. 78, ал. 6 от ГПК сочат, че ответникът 2 следва да заплати сумата от 3 139,86 лв., държавна такса върху уважените искове, включваща и таксата върху присъдената мораторна лихва за времето от 21.10.2022 година до датата на предявяване на исковете – 13.02.2025 година. По силата на същия текст ответното дружество следва да понесе авансираните от съда разноски за събиране на доказателства – възнаграждение за вещо лица от 980 лв.

Върху уважените искове на пълномощника на ищците – адв. А. И., се дължи възнаграждение от 6 500 лв., на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

Осъжда „ОЗК - Застраховане“-АД, гр. София, ЕИК: 121265177, да заплати на М. И. М., ЕГН:

**********, от гр.С., ул. „К.", сумата от 30 000 (тридесет хиляди лева) лв., част от вземане за обезщетение за неимуществени вреди, пряка последица от пътнотранспортно произшествие на 21.10.2022 год., в гр.С., на ул. „П.“, твърдяно от ищеца, че възлиза на 40 000 лв., и сумата от 358,12 (триста петдесет и осем лева и дванадесет стотинки) лв., обезщетение за имуществени вреди – разходи за лечение – последица от същото произшествие, ведно със законната лихва по чл. 86 от ЗЗД върху всяко вземане, считано от 21.10.2022 година до окончателното им заплащане, на основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането във връзка с чл. 45 и чл. 52 и чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите.

Осъжда „ОЗК - Застраховане“-АД, гр. София, ЕИК: 121265177, да заплати на Д. П. С., ЕГН:

***, гр.С., ул. „П.", сумата от 30 000 (тридесет хиляди лева) л в . , част от вземане за обезщетение за неимуществени вреди, пряка последица от пътнотранспортно произшествие на 21.10.2022 год., в гр.С., на ул. „П.“, твърдяно от ищцата, че възлиза на 40 000 лв., ведно със законната лихва по чл. 86 от ЗЗД върху вземането, считано от 21.10.2022 година до окончателното им заплащане, на основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането във връзка с чл. 45 и чл. 52 и чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите.

Осъжда „ОЗК - Застраховане“-АД, гр. София, ЕИК: 121265177, да заплати на А. С. И., адвокат от гр. София, бул. „Д.", сумата от 6 500 (шест хиляди и петстотин лева) лв., адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

Осъжда „ОЗК - Застраховане“-АД, гр. София, ЕИК: 121265177, да заплати по сметка на съда държавна такса върху уважените искове в размер на 3 139,86 (три хиляди сто тридесет и девет лева и осемдесет и шест стотинки стотинки) лв., както и сумата от 980 (деветстотин и осемдесет лева) лв., авансирани от съда разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 6 от 3

ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Великотърновски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Окръжен съд – Велико Търново: _______________________ 4