Решение № 1695 от 11.03.2019, Софийски градски съд

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

Р Е Ш Е Н И Е

11.03.19г.

Софийски градски съд

І-12 състав с:

Председател:

Георги Иванов

Разгледа в съдебно заседание на 14.02.19г. /с участието на секретаря Д. Цветкова/ гражданско дело № 4463/18г. и констатира следното:

Предявени са искове от А.

П. против П. на РБ с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за сумите:

50 000 лева и 300 лева /обезщетения за неимуществени и за имуществени вреди/; чл. 2б от ЗОДОВ за сумата 50 000 лева /обезщетение за неимуществени вреди/.

Претендира се и законната лихва върху посочените суми, считано от 02.02.17г.

Съображенията на страните са изложени по делото.

Представените по делото доказателства удостоверяват, че:

Срещу ищеца е било водено наказателно производство /за престъпление по чл. 195 от НК/, което е приключило с оправдателна присъда на СРС от 17.04.15г., постановена по н.о.х.д.

№ 22320/11г. Присъдата е влязла в сила на 02.02.17г.

Искът за неимуществени вреди е частично основателен:

Посоченото обстоятелство

/наличието на влязла в сила оправдателна присъда/ свидетелства, че в случая е налице принципната предпоставка на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, позволяваща да бъде ангажирана отговорността на държавата /в лицето на П. на РБ – органът по чл. 7 от ЗОДОВ, който е повдигнал и поддържал процесното обвинение срещу ищеца/.

Принципно – във всички случаи когато са налице предпоставките на чл. 2 от ЗОДОВ пострадалото лице има право на обезщетение /при наличие на която и да било хипотеза от цитирания законов текст следва да се презумира, че обвиняемият е претърпял неимуществени вреди/. В тази връзка:

Самото наказателно преследване по естеството си е дейност, която принципно оказва /презумира се, че оказва/ негативно въздействие върху психиката /евентуално и физиката/ на обвиняемия, рефлектира негативно и върху отношенията на последния с неговото семейство, с негови близки, с приятели, с колеги. С оглед това – настоящият съдебен състав намира, че събираните в процеса доказателства досежно търпените от дадено лице неимуществени вреди могат да бъдат преценявани единствено в контекста на това - какъв размер обезщетение се дължи, а не в контекста на това - дали се дължи обезщетение. Отделно от това – по делото са и събрани доказателства /гласни/ досежно конкретното измерение на претърпените от ищеца неимуществени вреди.

С оглед това – претенцията следва да бъде уважена до размера на сумата 10 000 лева:

Процесното обезщетение се определя по размер в контекста на правилото по чл. 52 от ЗЗД, като председателят на състава съобразява горните принципни съображения и конкретният, събран по делото доказателствен материал /свидетелски показания/.

Съдът отчита също възрастта на ищеца и липсата на доказателства /а и на твърдения/ в рамките на наказателното производство спрямо обвиняемия да е била привеждана в изпълнение /извън първоначалното задържане за 24 часа/ мярка за неотклонение „задържане под стража” /която мярка, предвид своето естество – действително оказва, презумира се, че оказва - сериозно негативно въздействие върху психиката, евентуално и физиката на задържания/.

Искът по чл. 2б от ЗОДОВ е процесуално допустим – представените по делото писмени доказателства удостоверяват предварително проведена административна процедура по чл. 8, ал. 2 от ЗОДОВ.

Искът е основателен до размера на сумата 30 000 лева:

В рамките на проведената

/при условията на чл. 8, ал. 2 от ЗОДОВ/ административна процедура е установено изрично, че – процесното наказателно производство не е приключило в рамките на разумен срок. С оглед тази конкретна /изрична/ констатация на Инспектората към ВСС /която е потвърдена и от Министерството на правосъдието/ – председателят на състава не излага съображения по същество /досежно основателността на иска/.

При определянето на размера на обезщетението съдът съобразява общата продължителност на наказателния процес /над 7 години/, която по никакъв начин не се явява обоснована с /не кореспондира с/ фактическата и правна сложност на наказателно-правният спор.

При определяне на горните обезщетения по размер председателят на състава съобразява обстоятелството, че на практика процесните неимуществени вреди са претърпени от ищеца преди всичко заради значителната /неоправдана/ продължителност на наказателния процес във времето. Именно поради това – второто обезщетение е в по-голям размер.

Искът за имуществени вреди е основателен изцяло:

Представените по делото писмени доказателства сочат, че в рамките на наказателното производство ищецът е сторил разходи за адвокатска защита в размер на сумата 300 лева. Този разход представлява за ищеца неимуществена вреда, която също подлежи на обезщетяване при условията на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ /наказателният процесуален закон не предвижда възможност посочената сума да бъде претендирана в рамките на самото наказателно производство/.

На ищеца следва да бъде присъдена и законната лихва върху горните суми за периода след 02.02.17г.

/когато е влязла в сила процесната оправдателна присъда/.

Съдът,

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА П. на Р.Б.да плати на А.В.П. ЕГН ********** сумите: 10 000 лева – на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ и 30 000 лева – на основание чл. 2б от ЗОДОВ /обезщетения за неимуществени вреди/; 300 лева – на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ /обезщетение за имуществени вреди/; законната лихва върху тези суми от 02.02.17г. до цялостното им изплащане и 10 лева – съдебни разноски.

ОТХВЪРЛЯ исковете за сумите над присъдените по-горе.

ОСЪЖДА П. на Р.Б.да плати на адв. М. 1 740 лева – адвокатски хонорар на основание чл. 38 от ЗА.

Решението подлежи на обжалване пред САС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Председател: