Определение № 808 от 06.10.2026, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 808 гр. Пазарджик, 06.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Албена Г. Палова

Членове:

Мариана Ил. Димитрова

Николинка Н. Попова като разгледа докладваното от Николинка Н. Попова Въззивно частно гражданско дело № 20265200500751 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба на Благоевградска адвокатска колегия, Булстат :

101102386 с адрес : гр. Благоеврград, ул. „Полковник Димов „ № 1 , партер, представлявана от председателя М.М.Г. чрез адв. М. К. със съдебен адрес : гр. Г.Д. , ул. „Н.М.“ № 9 против определение № 617/24.07.2026 г. постановено по гр.д. № 65/2026 г. по описа на Велинградски РС, с което е оставена без уважение молбата на ищеца по чл.248 ГПК за изменение на постановеното по същото дело, решение в частта относно разноските.

В жалбата се излагат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение. Твърди се, че изводите на районния съд се основават единствено на разбирането, че разпоредбата на чл. 38 ЗАдв можела да намери приложение, само когато представляваното лице е физическо лице, а не юридическо лице. Именно тези изводи били неправилни. Счита , че неправилно съдът бил приел, че правото по чл. 38 ал.2 ЗАдв принадлежи на клиента , тъй като същата разпоредба предвижда , че адвокатът има правото на адвокатско възнаграждение и следователно това право принадлежи на адвоката, а не на представляваното лице. Смята , че предмет на съдебната проверка следва да бъде не дали клиентът е физическо или юридическо лице, а дали адвокатът е оказал безплатна правна помощ и дали насрещната страна носи отговорност за разноските. Поддържа се , че тези предпоставки са били налице. Освен това се поддържа, че законът не съдържа ограничение, че безплатната правна помощ по чл. 38 ЗАдв е допустима едиствено когато страната е физическо лице. Смята, че напровеното от районния съд тълкуване, че АК е юридическо лице и поради това няма право на безплатна правна помощ не произтичало от закона, тъй като липсвала законова забрана за безплатно процесуално представителство на ЮЛ.

Следоватлно съдът неправилно бил изследвал единствено качеството на доверителя, вместо да обсъди предпоствактие за възникване на самото право на адвоката. Поддържа , че в 1 молбата си по чл. 248 ГПК , процесуалният представител на ищеца , бил посочил относима съдебна практика на ВКС , според която при наличие на предпоставките по чл. 38 ал.2 ЗАдв, съдът е длъжен да определи възнаграждение и да осъди насрещната страна да го заплати. Отправеното до настоящата инстанция искане е за отмяна на обжалвания съдебен акт и уважаване на искането по чл.248 ГПК.

Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба на Благоевградска адвокатска колегия, Булстат :

101102386 с адрес : гр. Благоеврград, ул. „Полковник Димов „ № 1 , партер, представлявана от председателя М.М.Г. чрез адв. М. К. със съдебен адрес : гр. Г.Д. , ул. „Н.М.“ № 9 против определение № 617/24.07.2026 г. постановено по гр.д. № 65/2026 г. по описа на Велинградски РС, с което е оставена без уважение молбата на ищеца по чл.248 ГПК за изменение на постановеното по същото дело, решение в частта относно разноските.

В жалбата се излагат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение. Твърди се, че изводите на районния съд се основават единствено на разбирането, че разпоредбата на чл. 38 ЗАдв можела да намери приложение, само когато представляваното лице е физическо лице, а не юридическо лице. Именно тези изводи били неправилни. Счита , че неправилно съдът бил приел, че правото по чл. 38 ал.2 ЗАдв принадлежи на клиента , тъй като същата разпоредба предвижда , че адвокатът има правото на адвокатско възнаграждение и следователно това право принадлежи на адвоката, а не на представляваното лице. Смята , че предмет на съдебната проверка следва да бъде не дали клиентът е физическо или юридическо лице, а дали адвокатът е оказал безплатна правна помощ и дали насрещната страна носи отговорност за разноските. Поддържа се , че тези предпоставки са били налице. Освен това се поддържа, че законът не съдържа ограничение, че безплатната правна помощ по чл. 38 ЗАдв е допустима едиствено когато страната е физическо лице. Смята, че напровеното от районния съд тълкуване, че АК е юридическо лице и поради това няма право на безплатна правна помощ не произтичало от закона, тъй като липсвала законова забрана за безплатно процесуално представителство на ЮЛ.

Следоватлно съдът неправилно бил изследвал единствено качеството на доверителя, вместо да обсъди предпоствактие за възникване на самото право на адвоката. Поддържа , че в молбата си по чл. 248 ГПК , процесуалният представител на ищеца , бил посочил относима съдебна практика на ВКС , според която при наличие на предпоставките по чл. 38 ал.2 ЗАдв, съдът е длъжен да определи възнаграждение и да осъди насрещната страна да го заплати. Отправеното до настоящата инстанция искане е за отмяна на обжалвания съдебен акт и уважаване на искането по чл.248 ГПК.

В срока по чл.276 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна по жалбата, в който се изразява становище за нейната неоснователност.

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения:

2

С постановеното по гражданско дело №65/2026 г. по описа на Велинградски районен съд Решение №201/03.06.2026 е уважен предявеният против ответника В. П. К. осъдителен иск , като на основание чл. 78 ал.1 ГПК , ответникът е бил осъден да заплати на ищеца АК Благоеврград разноски по делото съразмерно на уважената част от иска в размер на 38,16 евро за внесена държавна такса.

В срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК ищецът, чрез своят процесуален представител е подал молба с искане за изменение на решението в частта за разносктите , като на адвоката осъществил безплатно процесуално представителство се присъди възнаграждение по реда на чл. 38 ал.2 ЗАдв.

С обжалваното определение Районен съд – Велинград е оставил без уважение молбата на ищцовата страна по предявените искове за изменение на решението в частта за разноските, като е приел, че в случая ищецът е юридическо лице и тъй като неговото безплатно процесуално представителство не попада в нито една от хирпотезите визирани в чл. 38 ал.1 ЗАдв, към която препраща разпоредбата на чл. 38 ал.2 ЗАдв, то разноските за адвокатско възнаграждение не следва да се възлагат в тежест на ответника.

Настоящият състав на въззивния съд изцяло споделя тези доводи , като намира, че никъде в обжалваното определение, районният съд не е посочил, че ЮЛ не могат да бъдат представлявани безплатно. Такова ограничение в действителност не съществува и в ЗАдв , но в разпоредбите на чл. 38 ал.1 ЗАдв са уредени три хипотези, при които съгласно чл. 38 ал.2 ЗАдв , адвокатът осъществил безплатна правна помощ , има правото да му бъде присъдено определено от съда възнаграждение, тъй като той не е получил договорено със страната такова, понеже я е представлявал безплатно. Според актуалната съдебна практика / до приемането на ТР по Т.Д. № 3 / 2025 г. на ОСГТК на ВКС по спорните въпроси / съдът не проверява дали е налице някоя от тези три хопотези, но все пак следва да се твърди и да се претендира поне една от тях. Нито пред първоинстанционния съд, нито във въззивната частна жалба , адвокатът претендиращ заплащане на адвокатско възнаграждение, не се е позовал на някоя от тези хопотези. В случая действително формулировката използвана в нормата на чл. 38 ал.1 ЗАдв регламентира правото на адвоката да представлява по своя преценка безплатно страна, която отговаря на някой от трите критерия. Самите критерии са така определени, че макар изрично да не е посочено , биха могли да бъдат налице само при представителство на физическо, но не и юридическо лице. Нормата на чл. 38 ал.2 ЗАдв , обаче е категорична, че само при наличие на някоя от хипотезите на чл. 38 ал.1 ЗАдв , адвокатът има правото да претендира възнаграждението му да бъде платено от осъдената страна. Настоящият случай не е такъв. Дори е да се е съгласил да представлява безплатно ищеца, адвокатът не може да претендира, адвокатското му възнаграждение да бъде присъдено по реда на чл. 38 ал.2 ЗАдв , тъй като същата разпоредба изрично препраща към изброените случаи на безплатно процесуално представителство по чл. 38 ал.1 ЗАдв.

Обжалваното определение, с което съдът е отказал да уважи молбата на Благоевградска 3 адвокатска колегия , Булстат : 101102386 с адрес : гр. Благоеврград, ул. „Полковник Димов „ № 1 , партер, представлявана от председателя М.М.Г. чрез адв. М. К. със съдебен адрес : гр.

Г.Д. , ул. „Н.М.“ № 9, с което е оставена без уважение молбата на ищеца по чл.248 ГПК за изменение на постановеното по същото дело, решение в частта относно разноските с присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ал.2 ЗАдв е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от изложеното , Пазарджишки окръжен съд :

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 617/24.07.2026 г. постановено по гр.д. № 653/ 2026 г. по описа на Районен съд – Велинград, с което съдът е отказал да уважи молба вх. № 4726/26.06.2026 г. на Благоевградска адвокатска колегия , Булстат : 101102386 с адрес : гр.

Благоеврград, ул. „Полковник Димов „ № 1 , партер, представлявана от председателя М.М.Г. чрез адв. М. К. със съдебен адрес : гр. Г.Д. , ул. „Н.М.“ № 9, по чл.248 ГПК за изменение на постановеното по същото дело, решение 201/03.06.2026 г. в частта относно разноските с присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ал.2 ЗАдв – като правилно и законосъобразно.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4