Решение № 1818 от 24.04.2023, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 17555/2021
- Вид
- Решение № 1818
- Подписан
- 24.04.2023
- Състав
- Владимир Руменов Руменов
Цитирани разпоредби
- чл. 153 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 и 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 и 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 87 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 1818 гр. Пловдив, 24.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Владимир Р. Руменов при участието на секретаря Катя Г. Грудева като разгледа докладваното от Владимир Р. Руменов Гражданско дело № 20215330117555 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК – решение по исков спор .
Делото е образувано по искова молба на „Йеттел България“ ЕАД, (старо наименование „Теленор България„ ЕАД), ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление гр. София ЖК Младост 4, Бизнес Парк София, сгр. 6, против В. Л. А., ЕГН **********, от ****************, и иск да се установи вземане на ищеца за суми за неустойка по договори за мобилни услуги, за които заявителят, сега ищец, разполага със заповед за плащане № 5566/24.12.2020г., издадена по частното дело № 17281 по описа на ПРС за 2020г.
Твърденията на ищеца са, че между страните имало договор за договор за мобилни услуги за мобилен номер ********* от дата 18.06.2015г., със сключено към него Допълнително споразумение от дата 30.04.2018г. и предмет : доставка на телекомуникационни услуги чрез предпочетени номера и лизинг на крайни устройства. По договора, телекомуникационния оператор се задължил да предоставя на ответника мобилна телефония , както и му предоставил на изплащане крайно устройство Аpple iРhone X 64GB space grey с отстъпка от стандартната цена 296.23 лева. От своя страна , А. се задължил да заплаща за телефонията месечна абонаментна цена в размер на 44.99 лева , а за предоставеното крайно устройство 80.99 лева за всеки от месеците от април 2018 г. до март 2020г. За дължимите суми „Теленор“ АД издавал на ответника ежемесечна обща фактура.
А. изпаднал в забава да плати месечните си вноски за месеците от януари до април 2019г. , като общата сума от 447.14 лева била дължима до 16.04.2019г. Тази забава дала право на оператора да приеме договора на абоната за едностранно прекратен поради вина на 1 последния , и да начисли в негова тежест сумата от 238.95 лв. неустойки за предсрочно прекратяване на договора , от които – 112.47 лева- неустойка за предсрочното прекратяване на абонамента , равна на три месечни вноски от по 37.49 ( без ДДС, 44.99 с ДДС ) , и 126.48 лева- такава част от разликата между стандартната цена на устройството ( в брой и без абонамент ), съответстваща на оставащия срок на договора. За общата стойност на тази неустойка била издадена и крайната фактура № 7289368926/01.06.2029г.
Тъй като плащане на неустойките не постъпило, ищецът се снабдил със заповед за плащане № 5566/24.12.2020г., издадена по частното дело № 17281 по описа на ПРС за 2020г.; издадена е заповед за изпълнение, връчена на длъжника, съгласно разпоредбата на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Затова се иска от съда да постанови решение, с което да установи вземане на ищеца срещу ответника за сумата от 238.95 лв. неустойки за предсрочно прекратяване на договора, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 22.12.2020 г. до окончателното й погасяване, и да присъди направените по делото разноски.
Ответникът оспорва исковете като неоснователни. Релевира възражение за липса на реално изпълнение на задължението на ищеца за предоставяне на телекомуникационни услуги ; възразява , че са нищожни неустоечните клаузи в договора и допълнителното споразумение към него. Моли исковете да бъдат отхвърлени.
Водят се обективно съединени установителни искове с правна квалификация по чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 1, вр. с чл. 92 от Закона за задълженията и договорите, допустими като установителни. Има идентичност между описаното в заявлението и издадената по частното дело 17281/20 заповед вземане, и това , предмет на исковата молба. Спазени са и сроковете по чл. 414 и 422 от ГПК.
Вещото лице по проведената техническа експертиза дава заключение , че за процесния период „Теленор „ АД е доставял телекомуникационни услуги чрез изградената от него мобилна мрежа.
По същество:
Копия от договорите за телекомуникационни услуги и получаване на крайно устройство са представени по делото и съдът не отрича сключването им и частичното изпълнение по тях от страна на ответника. Представени са копия от фактурите, издадени за вземанията на ищеца, съдът кредитира тези документи, макар да са частни и да изхождат от ищеца като техен автор, тъй като съдържанието им кореспондира със записаното в договора. С оглед казаното, има договори между страните като източник на облигационното задължение на ответника да плати цената на доставените телекомуникационни услуги ( абонамент и доставени допълнителни услуги ) и цената на крайното лизингово устройство.
Възражението за липса на реално изпълнение не може да бъде споделено предвид заключението на вещото лице по техническата експертиза, което съдът кредитира.
За да възникне обаче правото на оператора да получи неустойки за прекратяване на 2 договорите, каквито иначе са уговорени, то следва договорите да са прекратени, тъй като и двата вида неустойки са договорени да се дължат „ при предсрочно прекратяване по вина на абоната „
. Отсъства по делото такова изявление на някоя от страните. С оглед изложеното , че действието на договора е прекратено поради неплащане, няма и покана до длъжника да плати с предупреждение за развалянето на договора по реда на чл. 87 от ЗЗД, което следва да е писмено – договорите са в писмена форма. Прекратяването на договорите остана недоказано като факт по смисъла на чл. 153 от ГПК, респ., като основание за възникване на неустоечното задължение.
На следващо място, в договора между страните е договорено , че „ в случай на прекратяване на настоящия договор през първоначалния срок за която и да е СИМ карта, посочена в него, по вина или инициатива на потребителя, последният дължи неустойка в размер от сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти такси за всяка една СИМ карта /номер до края на този срок. Така формулирани обаче, клаузите са неравноправни по смисъла на чл. 143 ал. 2 т . 5 от Закона за защита на потребителите във връзка с чл. 146 от с. з., тъй като позволяват на търговеца – ищец да получи неоправдано завишен размер на обезщетението за вреди, тъй като този размер е еквивалент на точното изпълнение от страна на потребителя, без обаче търговеца да трябва да изпълни своето. Така установени клаузите за неустойка, като нищожни и установени в противоречие с добрите нрави, не пораждат задължение за потребителя на мобилни услуги. В този смисъл е практиката на Върховния касационен съд, обективирана в Решение № 193/09.05.2016 г. по т. д. № 2659/2014 г., ТК, І т. о. на ВКС и Решение № 110/21.07.2016 г. по т. д. № 1226/2015 г., ТК, І т. о. на ВКС.Тъй като са изначално нищожни, тези клаузи не могат да бъдат санирани и да произведат действие, включително заради факта, че търговеца претендира само размер на неустойката , който не надхвърля размера на три от вноските.
Предвид изложеното, исковете за неустойка следва да бъдат отхвърлени.
Разноски не се присъждат . Ищеца няма право на такива предвид изхода на спора , а ответната страна не е направила собствени разноски .
Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
Отхвърля иска на „Йетел България„ ЕАД, ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление гр. София ЖК Младост 4 Бизнес Парк София, сгр. 6, да се признае за установено по отношение на В. Л. А., ЕГН **********, от ****************, че ответника дължи на ищеца плащане на 238.95 лв. неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 18.06.2015г. за мобилен номер *********, от които 112.47лв. представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси и 126.48лв. представляваща неустойка за предоставено за ползване устройство apple iphone X 64GB space grey с отстъпка от стандартната цена 296.23 лева, за която сума е издадена заповед за плащане № 5566/24.12.2020г. по ч. гр. д . № 17281 по описа на ПРС за 2020г., като неоснователен.
3
Решението подлежи на обжалване пред ПОС с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4