Решение № 141 от 08.01.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 141 гр. Пловдив, 08.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Кристина Янк. Табакова при участието на секретаря Огняна Анг. Димитрова като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело № 20225330112777 по описа за 2022 година

Съдът е сезиран с искова молба от „Юстина Фууд Енд Уайн“ ЕООД, ЕИК 206499957, против А. Г. Г., ЕГН ********** и В. Д. Г., ЕГН **********, с която са предявени субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД вр. с чл. 228 и сл. ЗЗД, за осъждане на ответника А. Г. да заплати на ищеца сумата от 800 лева, представляваща 1/2 от общо заплатения от ищцовото дружество гаранционен депозит съгласно чл. 4, т. 4 от сключения между страните договор за отдаване под наем на недвижим имот от ********* г., както и за осъждане на ответника В. Г. да заплати на ищеца сумата от 800 лева, представляваща 1/2 от общо заплатения от ищцовото дружество гаранционен депозит съгласно чл. 4, т. 4 от сключения между страните договор за отдаване под наем на недвижим имот от ********* г.

В исковата молба се твърди, че на ********* г. между страните бил сключен договор за отдаване под наем на недвижим имот, по силата на който ответниците, в качеството на наемодатели, предоставили на ищцовото дружество, в качеството на наемател, за временно и възмездно ползване недвижим имот, находящ се в ***************, *********, срещу месечна нетна наемна цена в размер на 800 лева, разпределена между двамата наемодатели, както следва: на А. Г. – 400 лева; на В. Г. – 400 лева. В чл. 1, т. 2 от договора бил уговорен срок на действие – една година, считано от ********* г. до ********* г.

Твърди се, че в изпълнение на чл. 4, т. 4 от договора, ищцовото дружество заплатило на наемодателите гаранционен депозит в общ размер от 1600 лева, разпределен, както следва: на А. Г. – сумата от 800 лева; на В. Г. – сумата от 800 лева. Съобразно уговореното между страните, депозитът подлежал на връщане при прекратяване на договора и липса на задължения от страна на наемателя.

След изтичане на договорения срок за наем, ищцовото дружество освободило недвижимия имот, приемайки, че облигационните отношения с наемодателите са прекратени. Ищецът твърди, че е изпълнил договорните си задължения, като е заплатил 1 всички дължими суми към наемодателите, както и разходите, свързани с ползването на имота. Поддържа, че наемодателите били запознати с тези обстоятелства, като при освобождаването на имота нямало предявени претенции от тяхна страна за неизпълнение на договорните отношения.

Предвид изложеното, позовавайки се на договора за наем, ищецът поискал от наемодателите връщане на заплатения депозит, но същите категорично отказали.

Сочи се, че на 02.08.2022 г. от страна на ищеца била подадена молба за обезпечение на бъдещ иск, въз основа на която се образувало ч. гр. д. № 11228/2022 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХІІІ гр. с., по което с Определение от 02.08.2022 г. било допуснато обезпечение на бъдещия иск на ищцовото дружество срещу ответниците, чрез налагане на запор на банковите сметки на последните, съответно било образувано изп. дело № 645/2022 г. по описа на ЧСИ с peг. № 910.

Твърди се, че от ищцовата страна били правени многократни опити да получи връщане на депозита, но ответниците отказвали всякакъв контакт с дружеството, като към датата на подаване на исковата молба депозитът не бил възстановен.

Моли се за уважаване на исковата претенция и присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответниците са депозирали писмен отговор на исковата молба със становище за неоснователност на предявените искове.

Ответниците признават, че на ********* г. между страните по делото е сключен договор за наем, по силата на който наемодателите са предоставили на наемателя за временно и възмездно ползване свой недвижим имот, находящ се в ***************, *********, срещу месечна нетна наемна цена в размер на 800 лева, разпределена между двамата наемодатели поравно. Посочват, че договорът е сключен за срок от една година, считано от ********* г., както и че ответниците, в качеството си на наемодатели, са получили гаранционен депозит от по 800 лева за всеки един от двамата.

Твърдят, че при сключване на договора за наем, на наемателя са предадени ключове за достъп до наетия имот – магазин-1, за който наемателят декларирал, че е в отлично състояние, без забележки и недостатъци от какъвто и да е характер.

Поддържат, че наемателят не е предал имота на наемодателите и държи в себе си ключовете от магазина, т.е. все още има държането на магазина. Считат, че след като наемателят не е върнал държането на имота, договорът не е прекратен и се е превърнал в безсрочен след изтичане на едногодишния срок, тъй като наемодателите не са се противопоставили на наемодателя да държи магазина, не са му отправили покана за освобождаване, не са поискали предаване на ключовете за достъп.

Твърдят, че не е извършван оглед на състоянието на имота, доколкото наемателят не е поискал от наемодателите да приемат държането на магазина в състоянието, в което се е намирал в момента на наемането и ключовете не са предадени.

Сочи се, че сключеният между страните договор предвижда връщане на гаранционния депозит при прекратяване на договора и заедно с това да се констатира, че не са нанесени вреди по магазина, както и че са изплатени от наемателя всички задължения за ток, вода и други, описани в договора. Договорът предвиждал заплащането на наемната цена, местни данъци и такси, просрочие при заплащане на наемната цена. Твърди се, че наемателят не е изпълнил задълженията си, произтичащи от договора – не платил местните данъци и такси, забавил плащането на наемната цена за месеците май, юни, август, октомври и ноември 2021 г.; януари, март и май 2022 г.

Съобразно уговореното между страните, за всяка забава след първо число на месеца, когато наемът е дължим, се начислявала неустойка в размер на 1 % за всеки ден забава, като се твърди, че просрочията са общо 42 дни, както и, че не е платена наемната цена, дължима 2 за месеците след май 2022 г. Нямало представени доказателства за плащане на данъка по чл.

44, ал. 4 ЗДДФЛ. Наемодателите твърдят, че са платили дължимата такса за месец май 2021 г. към „ЕВН Електроснабдяване“ гр. Пловдив.

Ответниците навеждат доводи, че не са настъпили условията, предвидени в наемния договор за връщане на гаранционния депозит, доколкото наемателят не им е върнал държането на имота. Поддържат, че договорът не е прекратен на основанията, предвидени в него и наемателят не е погасил всички парични задължения, произтичащи от договора за наем, за да претендира връщане на гаранционния депозит.

Моли се за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на сторените по делото разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и правна страна, следното:

За успешното провеждане на предявените искове, ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване фактите, които сочи да обуславят исковата му претенция, а именно: плащане на сумата за депозит във връзка с договора за наем; че договорът за наем е прекратен, поради изтичането на срока му, както и, че е предал на ответниците наетия имот; че към момента на прекратяването на договора, е заплатил всички дължими суми към наемодателите, както и разходите, свързани с ползването на имота, съгласно договора.

В тежест на ответниците е да докажат пълно и главно наличието на валидно основание за задържане на платения депозит, респ. такива положителни факти, които да изключват, унищожават или погасяват претендираното вземане, както и възраженията си в отговора, а при установяване на горните елементи на претенцията от ищеца – следва да докажат плащане.

На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелства, че: ответниците са получили гаранционен депозит от по 800 лева по договора за наем между страните от ********* г., който не е възстановен /виж Определение по чл. 140 ГПК № 13510/08.12.2022 г./.

Съдът приема тези факти за доказани, вкл. като ги съпостави с приетите писмени доказателства.

По делото като писмено доказателство е приет процесният договор за наем на недвижим имот /л.5/ от ********* г. между страните при уговорена наемна цена от 800 лева, разпределени по равно между двамата наемодатели /по 400 лева/ и за срок от 1 година, считано от ********* г. до ********* г. вкл .. Уговорено е, че всички плащания на месечните нетни наемни вноски по настоящия договор към Наемодателите от наемателя ще се извършват с пощенски запис или по банков път, но във всеки от случаите не по-късно от всяко първо число на месеца, за който се отнася наемната вноска. Уговорено е, че неустойката за забава за всички видове плащания от Наемателя към Наемодателите, по клаузите на настоящия договор е договорена между страните в размер на 1 % върху дължимото за всеки просрочен ден. В чл. 3 от Договора е уговорено, че Наемателят е длъжен да заплаща ежемесечно за своя сметка, от името на Наемодателите всички разходи, свързани с ползването на имота /ел.енергия, ВиК/, както и всички МДТ /ТБО и ДНИ/ и всякакви други разходи за наетия имот. Наемателят е длъжен при прекратяването на този договор, независимо от начина и причината да върне незабавно владението и ключовете за наетото имущество на Наемодателите. Според чл. 4 от Договора, действието на договора може да бъде прекратено или изменено единствено и само по взаимно съгласие на страните в писмен вид. Съгласно чл. 4, т. 4 от Договора за наем, Наемателя в деня на сключване на договора, ще заплати гаранционен депозит в общ размер на 1600 лева, разпределен, по равно за двамата ответници – по 800 лева. Уговорено, че при прекратяване на настоящия договор по взаимно съгласие на страните, изразено в писмен вид и липса на задължения от страна на 3

Наемателя към Наемодателите и/или трети лица или дружества, настоящия депозит подлежи на връщане след доказване на това обстоятелство от Наемателя пред Наемодателите.

Страните по делото не спорят, че на ********* г. е бил сключен процесният договор за наем за срок от 1 година, при уговорена наемна цена от 800 лева, разпределени по равно между двамата наемодатели /по 400 лева/ и за срок от 1 година, считано от ********* г. до ********* г. вкл., както и, че при подписването му ищецът е заплатил гаранционен депозит в общ размер на 1600 лева /от по 800 лева на всеки от ответниците - наемодатели/.

Основните, спорни по делото въпроси, с оглед релевираните от ответниците възражения, са дали е прекратен договора за наем, както и дали са налице предпоставките, уговорени между страните за възстановяване на платения депозит.

По делото са събрани гласни доказателствени средства, чрез разпита на свидетеля Д.Г.Г. /по искане на ищеца/.

Свидетелят Г. /работи в ищцовото дружество и е била управител на имота – магазин – предмет на процесния договор за наем/, твърди, че познава само А. Г. като наемодател на магазина, за В. Г. знае, но не я познава и никога не я е виждала, тъй като за всичко, свързано с наетия имот е общувала само с А. Г.. Тъй като управителят на ищцовото дружество пътувал доста често, свидетелката имала пълномощно от него, ако има дребни въпроси или без значение от какъв характер, А. Г. ги отправял към свидетелката и се опитвали да ги разрешат. Твърди, че Г. е ходил в магазина, находящ се на ***************, докато упражнявали дейност. Казвал й какво трябва да предаде на управителя, за какво се касае, свидетелката му казвала, ако има теч и др., като основно с Г. комуникирала лично тя, а управителят на ищцовото дружество обикновено комуникирал с него по телефона.

Свидетелката твърди, че магазинът бил нает, преди тя да постъпи на работа при ищеца края на май, началото на юни 2021 г., а тя постъпила на работа на 31.08.2021 г. След като постъпила на работа, обектът все още не работел като магазин, тъй като се правили ремонти, като магазинът отворил с клиенти в началото на май 2022 г. Свидетелката била там в работното време, което й е било назначено. Твърди, че между 20-25 май, г-н А. Г. отишъл при нея в магазина и й казал, че трябва да разговаря с управителя на дружеството лично, тъй като тя не можела да разреши проблема. Свидетелката му се обадила, защото искал лично с него да разговаря, като на следващия ден се състояла среща в магазина. Договорът изтичал и трябвало да се преподпише нов. Г-н Г. казал, че новият договор ще е с повишен наем, тогава управителят на ищцовото дружество казал, че може би, няма да подпише този нов договор, но ще му даде отговор на следващия ден. На следващият ден, пак се видели в магазина, като управителят на дружеството казал, че няма да преподпише договора и не е съгласен за този нов наем. Разбрали се, че ще прекратят договора. Уговорили се да напуснат магазина до 10 дни. На 01.06.2022 г. изтичал договора, като А. Г. дал срок до 11.06. да напуснат магазина и да го оставят във вид, в който са го наели. Свидетелката твърди, че спазили срока, изнесли се в рамките на два дни с цялото тяхно оборудване и започнали работа по отстраняване на дребни детайли, които не са били във вида, в който са наели магазина, за да го издаде. Г. все намирал дребни кусури, като дупчица от телбод в стената, влизаше в магазина и дърпал някакви кабели, от които ставали големи дупки. Свидетелката му казала, че ще му се предаде магазина във вид, в който е нает. Всичко се отстранило - до лепенките по стъклата, всичко се изчистило. Обадила му се, преди да изтече 10 - дневния срок - около 08-09.06. Г. й казал, че имало да се плаща вода и ток, като тя му показала бележки, които била платила, всичко заплатили. Обадила му се отново, вече на 10.06. и му представила всички бележки.