Решение № 260 от 12.03.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 260 гр. Варна, 12.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивелина Владова

Членове:

Антония Якимова мл.с. Елица Н. Желязкова при участието на секретаря Доника Здр. Христова като разгледа докладваното от мл.с. Елица Н. Желязкова Въззивно гражданско дело № 20243100501815 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх.№ 51101/24.06.2024 г. при ВРС, подадена от „Кантора Комфорт“ ООД, действаща като представител на етажните собственици на сграда в режим на ЕС, чрез адв. В. Б., против Решение № 1824/20.05.2024 г. по гр.д. № 14577/2021 г. по описа на ВРС, поправено по реда на чл. 247 ГПК с Решение № 3028/08.08.2024 г., с което е осъдена етажната собственост на жилищна сграда в гр. Варна, ул. „И.Д.“ №1, изградена в ПИ с идентификатор № ***, представлявана от управителя „Кантора Комфорт“ ООД, ЕИК 201473920, седалище и адрес на управление гр. Варна, р-н Одесос, ул. „Средна гора“ № 16, ап. 11 да плати на „СИТИ РЕНТ ИНВЕСТ“ ЕООД, ЕИК 201246409 (предишно наименование „Топ дъ топ Билд“ ЕООД), сумата oт 10578.65 лева, представляваща стойността на разходите за платен от ищеца ремонт на обща част - покрива на сградата, която сума подлежи на възстановяване или прихващане от дължимите от ищеца вноски по чл. 50 ЗУЕС, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба -08.10.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, на осн. чл. 48, ал.6, вр.ал.5 от ЗУЕС.

В жалбата се излагат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на постановеното от ВРС решение. Жалбоподателят сочи, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че етажен собственик може да претендира заплащане стойността на извършен от него ремонт на обща част в сграда, в режим на ЕС, от самата етажна собственост, а не от всеки един етажен собственик пропорционално на притежаваната от него 1 идеална част от общите части в сградата. Излага, че в случая се касае за извършен от ищеца неотложен ремонт, като претенцията следва да е насочена срещу отделните етажни собственици. Оспорва етажната собственост да е материално легитимирана да отговаря по иска, поради което счита същия за неоснователен. Твърди, че етажната собственост няма правосубектност и не е самостоятелно юридическо лице. На осн. чл. 48, ал. 7 ЗУЕС счита, че при невъзстановени разходи за ремонт на собственик, той разполага с иск срещу останалите собственици. Отделно твърди, че искът е неоснователен, доколкото не е спазена процедурата за извършване на неотложен ремонт, уредена в чл. 49 ЗУЕС. Оспорва етажната собственост да е обвързана от договора, който е сключил ищецът с фирмата изпълнител. Моли за отмяна на решението и за присъждане на разноски.

Становището на въззивамета страна „СИТИ РЕНТ ИНВЕСТ“ ЕООД, изразено чрез пълномощника адв. И., е за неоснователност на депозираната въззивна жалба. Оспорва твърденията за липса на материална легитимация на етажната собственост, като се позовава на чл. 23, ал. 1 ЗУЕС. Счита, че макар етажната собственост да не е юридическо лице, то тя има правоспособност и дееспособност по силата на специалния закон. Оспорва да не е доказан по делото фактът на неотложен ремонт, както и че не е спазена процедурата по чл. 49 ЗУЕС, като счита, че приложение намира нормата на чл. 48, ал. 6 ЗУЕС.

Излага, че всички собственици следва да възстановят направените от ищеца разходи, като оспорва те да не са обвързани от договора за ремонт, сключен от ищеца. Твърди, че от събраните доказателства се установява размерът на извършените разходи. Моли за оставяне на жалбата без уважение и за потвърждаване на обжалвания акт.

В съдебно заседание въззивникът не се представлява. С писмена молба, депозирана от адв. Б., изразява становище, с което поддържа депозираната въззивна жалба и моли за отмяна на първоинстанционното решение.

Въззиваемото дружество „СИТИ РЕНТ ИНВЕСТ“ ЕООД, чрез адв. И., оспорва жалбата, като поддържа депозирания писмен отговор.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

Пред ВРС е предявен иск с правно основание чл. 48, ал.6, вр. ал. 5 ЗУЕС от „СИТИ РЕНТ ИНВЕСТ“ ЕООД, ЕИК 201246409 (предидшо наименование „Топ дъ топ Билд“ ЕООД), срещу Етажната собственост на жилищна сграда в гр. Варна, ул. „И.Д.“ №1, изградена в ПИ с идентификатор № ***, представлявана от управителя „Кантора Комфорт“ ООД, ЕИК 201473920, седалище и адрес на управление гр. Варна, р-н Одесос, ул. „Средна гора“ № 16, ап. 11, за заплащане на сумата от 10578.65 лева /след оттегляне на иска за горницата до първоначално предявената сума/, представляваща дължима от етажните собственици /с изключение на Хенри Франсуа Д. дьо Тюрет собственик на ап.15, който е изплатил задължението си/ разходи за извършен от ищеца ремонт на покрива на сградата, която сума съответства на притежаваните от останалите етажни собственици 87,65 % ид. части от общите части на сградата, ведно със законната лихва върху главницата считано от деня, в който е възникнало задължението за плащане - 21.12.2016 г. до окончателното изплащане на сумата.

С исковата молба са наведени твърдения, че дружеството ищец „СИТИ РЕНТ ИНВЕСТ“ ЕООД, както и неговият законен представител - Х.Ф.Д.Т., гражданин на Кралство Белгия, са собственици на три обекта в сграда в режим на етажната собственост с адрес: гр. Варна ул. „И.Д.“ 1, построена в ПИ с 2 идентификатор № ***, като ищецът е собственик на апартамент № 13 и ап. № 17, разположени на 5-ти жилищен етаж, а законният представител на дружеството - Х.Ф.Д.Т. е собственик на жилище № 15 в същата сграда.

Изложено е, че от средата на 2016 година в притежаваните от ищеца обекти, както и в ап. № 15, собственост на Х.Ф.Д.Т., са започнали сериозни и постоянни проблеми, свързани с наличието на влага и силни наводнения, идващи от покрива на сградата, което наложило извършването на ремонт на покрива на жилищната сграда. Ищецът твърди, че е заплатил общо сумата от 12 069.20 лева за ремонт на покрива, като съобразно чл. 48 ЗУЕС счита, че отговорността за ремонт на общите части следва да се понесе от етажната собственост на сградата, след приспадане на задълженията на Х.Ф.Д.Т..

В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в който излага твърдения за неоснователност на заявената претенция. Счита, че етажната собственост не е легитимирана да отговаря по иска, като за извършените разходи отговорността следва да се търси от отделните етажни собственици, които се явяват обикновени другари. Твърди, че този извод се налага от разпоредбата на чл. 48, ал. 7 ЗУЕС съгласно, която при невъзстановени разходи за ремонт на собственик, той разполага с иск срещу останалите собственици. Моли за отхвърляне на иска.

При така изложеното, настоящият състав намира следното:

Съгласно чл. 269 ГПК при постановяване на въззивното решение въззивният съд се произнася служебно по валидността на обжалваното решение, както и по допустимостта му в обжалваната част, а относно преценката за правилността му, съдът е ограничен от оплакванията в жалбата, с изключение на задължението му да следи служебно за приложението на императивни материалноправни норми.

С т. 5 на Тълкувателно решение № 1/2013 от 9.12.2013 г., постановено по тълкувателно дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, е дадено разрешение на въпроса за правомощията на въззивния съд в случаите, когато констатира нередовност на исковата молба, състояща се в противоречие между обстоятелствена част, в която се излагат твърдения, сочещи на правен интерес да се търси защита срещу определено лице, и петитум, насочен срещу друго лице.

В мотивите на тълкувателното решение е прието, че при наличие на такава нередовност постановеното от първоинстанционния съд решение срещу ненадлежна страна е недопустимо и като такова не може да обвърже с последиците си лицето, което би имало качеството на надлежна страна, но не е било конституирано по делото. Това лице следва да се конституира и процесът срещу него следва да започне отначало пред първата инстанция. Посочено е, че въззивният съд следва да обезсили първоинстанционното решение и да върне делото на първата инстанция с указания за конституиране на надлежния ответник и разглеждане на делото с негово участие. В мотивите на тълкувателното решение е прието още, че процесуалната легитимация е една от абсолютните положителни процесуални предпоставки за съществуване на правото на иск, и при нейната липса производството и постановеното по него решение са недопустими. Разяснено е, че порокът не може да бъде отстранен от въззивния съд, доколкото макар последният да е инстанция по същество, при така нар. ограничен въззив, за ответника е налице преклузия да твърди факти и да сочи доказателства след срока за отговор на исковата молба в първата инстанция, поради което защита му би била силно ограничена и на 3 практика същият би бил лишен от една инстанция по същество. При наличие на констатирана такава нередовност на исковата молба въззивният съд с цел да обезпечи постановяването на допустим въззивен акт, следва да обезсили решението на първоинстанционния съд и да върне делото на друг състав, който да изиска отстраняване нередовността на исковата молба, като след това връчи препис от нея на надлежния ответник. В случай че нередовността на исковата молба не бъде отстранена пред ВРС, съдът следва да прекрати производството.

В настоящия случай е налице нередовност на исковата молба, инициирала производството пред ВРС, състояща се в противоречие между обстоятелствена част, в която се сочи, че отговорността за поправка на общите части в сградата се носи от самата етажна собственост, и петитум, в който искът е насочен срещу етажните собственици, представлявани от управителя на етажната собственост.

С протоколно определение от 24.01.2023 г. /л. 116 – гръб/ първоинстанционният съд е дал указания до ищеца да уточни пасивно легитимирана страна по иска, доколкото с молба от същата дата /л. 108 по делото/ процесуалният представител на ищеца е поискал назначаване на математическа експертиза, която да установи каква сума дължи всеки отделен собственик съобразно притежаваните от него идеални части. Уточнение на исковата молба не е последвало, като едва с молба от 13.06.2023 г. /л. 150/ ищецът е заявил, че претендира заплащане от етажните собственици „всеки съобразно своите идеални части от общите части на сградата, оставащите 87.65 %“, но без да посочи и индивидуализира кои са лицата, нито кой от тях каква идеална част от общите части на сградата притежава.

В открито съдебно заседание, проведено на 20.02.2024 г., ищецът, чрез процесуалния си представител, в хода по същество е поискал разходите за ремонта да бъдат възстановени от всички живущи, всеки според притежаваните идеални части от общите части на сградата.

Индивидуализиране на ответниците не е последвало в първоинстанционното производство, като решението е постановено не срещу етажните собственици, а срещу самата етажна собственост.

Исковата молба е оставена без движение и от настоящия състав, като на ищеца са дадени указания да уточни кой е надлежен ответник по спора. С писмена молба вх.№ 24903/07.10.2024 г. ищецът /настоящ въззиваем/ заявява, че искът е предявен срещу всеки един от етажните собственици на сградата, в режим на етажна собственост, с изкл. на Х.Ф.Д.Т., като с молбата същите не са индивидуализирани с посочване на имена и адрес. В съдебно заседание, проведено на 12.02.2025 г., ищецът, чрез процесуалния си представил адв. И., изрично заявява, че ответници по предявените от дружеството ,,Сити Рент Инвест“ ООД искове са етажните собственици в етажната собственост.

При така установеното, настоящият състав намира, че постановеното първоинстанционно решение срещу етажната собственост, а не срещу отделните етажни собственици на сградата в режим на ЕС, се явява недопустимо, като постановено срещу ненадлежен ответник. Видно от изричните изявления на ищеца искът е насочен не срещу етажната собственост, а срещу отделните етажни собственици, в какъвто смисъл е и нормата на чл. 48, ал. 7 ЗУЕС. Както бе споменато по-горе в изложението на настоящото решение, процесуалната легитимация е една от абсолютните положителни процесуални предпоставки за съществуване на правото на иск, и 4 при нейната липса производството и постановеното по него решение се явяват недопустими. В тези случаи делото следва да се върне на друг състав на първата инстанция за конституиране на надлежен ответник по спора, като на ищеца се дадат изрични указания да индивидуализира ответниците съобразно изискването на чл. 127, ал. 1, т. 2 ГПК. Неотстраняването на нередовността на исковата молба с посочване на имена и адрес на ответниците по делото пред настоящата инстанция не е основание за прекратяване на делото, доколкото според цитираното ТР при постановяване на решение срещу ненадлежен ответник, същото следва да се обезсили, като делото се върне на първоинстанционния съд за разглеждането му спрямо надлежната страна.