Решение № 661 от 13.06.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 661 гр. Пловдив, 13.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Г. Р. Гетов при участието на секретаря Венцислава Г. Дишлянова като разгледа докладваното от Г. Р. Гетов Административно наказателно дело № 20255330200805 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Г. Д. Г., ЕГН: **********, с адрес: с. *, обл. *, ул. „*“ № *, чрез адв. С. П. срещу Електронен фиш серия К № 9489051 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, издаден от ОДМВР – *, с който на основание чл. 189, ал.

4 вр. с чл. 182, ал. 1, т. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 600 (шестстотин) лева за нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакувания електронен фиш (ЕФ). Жалбоподателят твърди установяването и заснемането на нарушения в хипотезата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП да може да се осъществява само със стационарни технически средства, функциониращи в отсъствие на контролен орган. Намира за недоказано мястото на осъществявания видеоконтролда е обозначено с пътен знак, което да представлява нарушение на процедурата. Моли наказателното постановление да бъде отменено. С молба с вх. № 34098/25.03.2025 г. от повереника адв. П.

(лист 18-20 от делото) се поддържа жалбата. Взема се становище за недоказаност автомобилът на жалбоподателя да е този, който се е движил с превишената скорост, тъй като на изготвените снимки да се виждат две превозни средства, попадащи в обхвата на автоматизираното техническо средство. Претендират се разноски. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не се явява и не се представлява.

1

Въззиваемата страна с писмено становище от главен юрисконсулт И. П., приложено на лист 2 от делото, оспорва жалбата и поддържа електронния фиш. Твърди при издаването му да не са допуснати съществени процесуални нарушения, ясно да е посочено мястото на извършване на деянието и правилно да е определен размерът на административното наказание глоба.

Взема становище нарушението да е установено с одобрен тип средство за измерване, което да е годно за употреба към датата на деянието и да осигурява неприсъствено установяване и отчитане на пътните нарушения, без контролните органи да могат да влияят на резултата от измерването. Моли жалбата да бъде оставена без уважение, а електронният фиш да бъде потвърден. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание, редовно призована, въззиваемата страна не се представлява.

СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от Г. Д. Г., спрямо когото е наложено административното наказание, следователно от лице с надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от електронния фиш е връчен на жалбоподателя на 14.01.2025 г., установено от приложената по преписката разписка, а жалбата е подадена на 17.01.2025 г. чрез ОДМВР – Пловдив, поради което срокът по чл.

189, ал. 8 от ЗДвП е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради което атакуваният електронен фиш следва да бъде потвърден по следните съображения:

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

На 20.07.2024 г. в 08:40 часа в гр. *, на бул. „*“ срещу № * в посока изток жалбоподателят Г. Д. Г. управлявал собствения си лек автомобил „Ауди А 6“ с рег. № ** **** ** със скорост от 100 км/ч при разрешена максимална скорост за населено място от 50 км/ч. Движението на автомобила с посочената скорост било заснето и установено с преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 с фабричен № 120CCA8. Стойността на измерената скорост от техническото средство била 103 км/ч, като след приспадната максимално допустима грешка от „минус“ 3 % била установена стойност на скоростта на движение от 100 км/ч, при което било изчислено, че е налице превишаване на разрешената скорост с 50 км/ч.

За това деяние и на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП против жалбоподателя Г. бил издаден обжалваният Електронен фиш серия К с № 9489051, с който му било наложено административно наказание глоба в размер на 600 лева.

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа 2 на събраните и проверени по делото писмени доказателства:

От Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 се установява, че процесното техническо средство тип ARH CAM S1 е от одобрен тип и е вписано в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване под № 5126, със срок на валидност до 07.09.2027 г.

От Протокол от проверка № 130-СГ-ИСИС/19.09.2023 г. се изяснява, че процесното техническо средство тип ARH CAM S1 с фабр. № 120CCA8 е преминало периодична метрологична проверка на дата 19.09.2023 г. със заключение, че съответства с одобрения тип, грешките не надвишават максимално допустимите за типа средство за измерване и са налични всички необходими надписи, означения и защитни стикери върху техническото средство. Изяснява се още, че максимално допустимата грешка при измерване на скоростта е +/- 3 % при движение над 100 км/ч.

От Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система с рег. № 1030р-17706/23.07.2024 г. се установява, че на дата 20.07.2024 г. преносима система за видеоконтрол тип ARH CAM S1 с № 120CCA8 е заснела статични изображения с поредни номера от 0310583 до 0310812, с начален час на работа 08:40 ч. и краен час на работа 10:59 ч. и с място на контрол гр. *, бул. „*“ срещу № с посока на движение на контролираните МПС от запад към изток, където е действало общото ограничение на скоростта за движение в населено място от 50 км/ч.

От снимка № 0310591 от радар с № 120ССА8 (лист 15 от делото) се изяснява, че е измерена скоростта на движение на лек автомобил с рег. №** **** ** като заснемането е извършено на 20.07.2024 г. в 08:40:44 часа в посока „приближаване“ спрямо техническото средство. От снимка № 0310592 (лист 16 от делото) се изяснява, че стойността на измерената скорост е 103 км/ч, а заснемането е извършено на 20.07.2024 г. в 08:40:44 часа.

От справка за собственост на МПС с рег. № ** **** ** се установява, че същото е собственост на жалбоподателя Г. Д. Г. и представлява лек автомобил с марка и модел „Ауди А 6“.

От списък с рег. № 1030р-15356/26.06.2024 г. (лист 44-46 от делото) се изяснява, че полицейският служител В. Г. Г., който е разположил на пътя и е настроил техническото средство, когато то е заснело процесното деяние, е преминал обучение за работа с АТСС от модел ARH CAM S1 на дата 30.06.2024 г.

От Ръководство за работа с техническо средство – видеокамера модел ARH CAM S1 (лист 30-40 от делото) се установява, че преносимият скоростомер от тип ARH CAM S1 притежава функция за автоматично разпознаване на регистрационни табели на МПС. Съгласно фиг. 29 при стартиране на мониторинг на ППС скоростомерът изпълнява автоматично разпознаване на регистрационни табели на всички ППС, преминали през лазерния лъч на уреда, които са видими за камерата и не са повредени или силно замърсени. Установява се още, че разпознатият регистрационен номер на МПС се генерира на бланка с пореден номер на стандартизиран формат и 3 по утвърден образец за електронен фиш. Изготвените чрез техническото средство снимки съдържат информация за разпознат номер на МПС и метаданни, характеризиращи нарушението като GPS координати, дата и час на нарушението, посока „от-към“, установена скорост на движение на МПС с техническото средство).

При така установените факти съдът приема следното от правна страна:

Обжалваният електронен фиш е издаден в съответствие с изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП за задължителните реквизити на съдържанието си. В същия са посочени: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението – ОДМВР Пловдив; мястото – гр. *, бул. „*“ срещу № * в посока изток; датата – 20.07.2024 г.; точният час на извършване на нарушението – 08:40 часа; регистрационният номер на МПС – ** **** **; собственикът, на когото е регистрирано превозното средство – жалбоподателят Г. Д. Г.; описание на нарушението – управление на лек автомобил с превишена скорост от 100 км/ч при максимално разрешена скорост от 50 км/ч; нарушената разпоредба – чл.

21, ал. 1 от ЗДвП; размерът на глобата – 600 лева; срокът, сметката и мястото на доброволното й заплащане – четиринадесет дневен срок, в БНБ, по указаната банкова сметка.

Основното възражение на жалбоподателя от представеното му допълнително становище е за недоказаност, че измерената като превишена скорост принадлежи именно на управлявания от него автомобил. Твърди се да възниква съмнение кое от двете попадащи в кадър превозни средства се е движило с измерената от АТСС превишена скорост. Това възражение е неоснователно. Изготвеният снимков материал във вид на статични изображения съдът намира, че е редовен и затова се ползва с присъщата си доказателствена стойност по чл. 189, ал. 15 от ЗДвП. Вярно е, че на снимката, на която е измерена скоростта (снимка № 0310592), не е четлив в цялост регистрационният номер на автомобила. Той е изцяло четлив на всички останали снимки, на които обаче не е посочена измерената скорост. Съдът намира, че изготвените снимки следва да се съобразяват не изолирано една от друга, а в тяхната съвкупност и цялост. От вписаните метаданни в снимките за точен час на нарушението се установява, че всички те са изготвени в рамките на четири десети части от секундата – от 08:40:44.0 ч. до 08:40:44.4 ч. Това позволява да се направи сигурен и категоричен извод, че лекият автомобил, който се вижда на снимка № 0310592 (л. 16 от делото) и скоростта му е измерена от АТСС, е същият автомобил, който една десета от секундата порано се вижда на снимка № 0310591 (л. 15 от делото), където регистрационният му номер е четлив.

За доказано по несъмнен начин съдът приема и че движението с превишената скорост от 100 км/ч е осъществено при управлението на лекия автомобил „Ауди А 6“ с рег. № ** **** **. От приетото като писмено доказателство по делото ръководство за работа с АТСС от тип ARH CAM S1 се 4 установява, че заснемането на нарушението е извършено от преносима система за контрол на скоростта на МПС, която разполага с функция за разпознаване на номера и комуникации. Измерването е в периода на валидност на последната премината периодична проверка от АТСС.

Засичането на скоростта е направено на датата, точния час и мястото, за които е издаден електронният фиш. На снимката като разпознат е посочен процесният лек автомобил с рег. № ** **** **.

Относно начина на функциониране на използваната в настоящия случай преносима система за видеоконтрол от тип ARH CAM S1 в съдебната практика е изяснено, че:

„принципът на работа на системата е основан на лазерен модул, който възпроизвежда стойност на базата на излъчен лазерен лъч, отразен от преминаващото ПС. Освен това системата може да наблюдава няколко превозни средства, като чрез предаваните няколко лазерни импулса се изчислява скоростта на автомобила. След всички измервания и направени изчисления от устройството се предоставя една валидно измерена текуща скорост на всяко от наблюдаваните МПС. Ако е налице некоректно измерена скорост, самата система игнорира измерването. Всички заснети МПС с регистрирана превишена скорост се съхраняват в системата с разпознати рег. табели и данни. Системата изготвя 5 бр. фотоси на заснетото нарушение на автомобила, като маркерите в средата на страните на изображението, показват, че в момента на заснемане на изображението лазерният лъч е измервал скоростта на преминаващото ПС, определено от пресичането на тези маркери. Видно от представения фотос на изображението и средата на маркерите на същото е, че лазерният лъч е измервал скоростта именно на автомобила на жалбоподателя. Лазерната измервателната зона, покрита от лазерния лъч, попада именно на процесния лек автомобил, който се намира в центъра на изображението, между хоризонталните и вертикалните насочващи маркери“ (така Решение № 2387 от 14.12.2022 г. по к.а.н.д. № 2318/2022 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 866 от 16.05.2022 г. по к.а.н.д. № 541/2022 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив). Тези указания са изцяло спазени при изготвяне на процесните статични изображения, като лекият автомобил с рег. № ** **** ** единствен попада в кадър по начин, годен за идентификация, като е в центъра на изображението и между хоризонталните и вертикални насочващи маркери. По тези съображения съдът приема, че изготвеният от АТСС снимков материал е редовен и надлежно съставен, а доказателствената му сила не е опровергана.