Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1253 от 15.05.2023, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно гражданско дело 2971/2022
Вид
Определение № 1253
Подписан
15.05.2023
В сила
15.05.2023
Състав
Камелия Първанова, Георги Иванов, Димитър Мирчев

Цитирани разпоредби

  • чл.248 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1253 гр. София, 11.05.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Георги Иванов

Димитър Мирчев като разгледа докладваното от Камелия Първанова Въззивно гражданско дело № 20221000502971 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.248 от ГПК.

Подадена е молба /наименована частна жалба/ от Министерство на правосъдиетоЦентрален орган по Хагската конвенция за граждански аспекти на международното отвличане на деца, като представител на молителя Р. Ш., чрез юрисконсулт П. Н., срещу определение № 1812/21.11.2022г по в.гр.д.№ 2971/2022г по описа на САС, ГО, 7 с-в, в частта за разноските, с което е осъден да заплати на Т. Х. Ш., родена на ********г в гр.Нюрнберг, ФРГ, сумата от 1500лв. за разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция с доводи, че е незаконосъобразно и неправилно. Сочи, че не е доказано плащане на адвокатското възнаграждение, тъй като в договора за правна помощ не е указан вида на плащане, а в представеното ПКО № 2989 от 21.11.2022г е посочена крайна сума от 1 500лв. с ДДС, а не както е уговорено по договор 1500лв. без ДДС. Поддържа, че съгласно чл.113 ЗДДС всяко данъчно задължено лице-доставчик е длъжно да издаде фактура за извършената от него доставка на стока или услуга, като съгласно ал.4 от същата разпоредба фактурата се издава задължително не по-късно от 5 дни от датата на възникване на данъчното събитие за доставката. В случая фактура не е издадена и плащане не е доказано, поради което неправилно е осъден да заплати разноски.

Сочи още, че в чл.3.2 от представения договор за правна помощ и съдействие от 27.04.2022г, сключен между Т. Х. Ш. и Адвокатско дружество „П., А. и партньори”, е уговорено възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната инстанция 1500лв. без ДДС. Производството по делото е по съдебна процедура по гл. трета „А“ от Закона за закрила на детето. В чл.20 от Наредба №1 от 9.07.2004г. за минималните адвокатски възнаграждения, в приложимата редакция към датата на сключване на договора27.04.2022г, обн. ДВ, бр.68 от 2020, е предвидено за процесуално представителство по съдебни процедури по ЗЗД минималното възнаграждение да е в размер на 400лв. Поддържа, 1 че неправилно съдът не е уважил направеното възражение за прекомерност на възнаграждението, като е приел, че делото е с фактическа и правна сложност.

Претендира да се отмени обжалваното определение или да се намали размера на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение.

Ответницата Т. Х. Ш., представлявана от адв.Д.С. от САК, е оспорила молбата. Сочи доводи, че по делото са представени доказателства за плащане на адвокатското възнаграждение и, че делото се отличава с фактическа и правна сложност, поради което възражението за прекомерност е неоснователно. Поддържа, че независимо, че молителят е оттеглил въззивната си жалба, то същият е създал с поведението си повод за образуване и водене на въззивното производство. Претендира да се остави молбата без уважение.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на дружеството, намира за установено следното:

С протоколно определение № 1812/21.11.2022г, постановено по в.гр.д.№ 2971/2022г по описа на САС, е прекратено производството по делото и е осъден Р. Щ. да заплати на Т.

Х. Щ. сумата от 1500лв. за разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.

Видно от представен по делото договор за правна помощ от 27.04.2022г, сключен между Т. Х. Щ. и Адвокатско дружество „П., А. и партньори”, е, че е уговорено възнаграждение за пред въззивната инстанция в размер на 1500лв. без ДДС, платимо в срок до 3 дни от възникване на основанието за представителство, както и е уговорено, че в случай на оттегляне или отказ от иска размерът на адвокатското възнаграждение не подлежи на корекция.

От представена ПКО /оригинал/ от 21.11.2022г, издадена от АД „П., А. и партньори”, е видно, че е заплатено в брой адвокатското възнаграждение в размер на 1500лв.

С оглед направеното възражение за прекомерност на уговореното адвокатско възнаграждение, следва да се отчете, че делото се отличава с фактическа сложност, множество доказателства и спецификата на отношения между родители и деца от различни държави. С оглед, че производството е прекратено поради оттегляне на въззивната жалба, че е проведено само едно съдебно заседание пред въззивната инстанция, следва да се уважи направеното възражение за прекомерност, като се съобрази, че съгласно чл. 20 от Наредба №1/9.07.2004г за минималните размери на адвокатските възнаграждения към датата на сключване на договора за правна защита и съдействие /27.04.2022г/ минималният размер на възнаграждението по дела за процесуално представителство, защита и съдействие в самостоятелните съдебни процедури по Закона за закрила на детето е 400лв. Настоящето производство е по глава III „а“ от Закона за закрила на детето“- „Производство за връщане на дете“. При съобразяване на изложените мотиви и минималният размер на адвокатското възнаграждение за производството, същото следва да се намали от 1500лв. на 1000лв.

Възражението, че възнаграждението не е заплатено е неоснователно, тъй като от 2 обсъдената ПКО се установява, че същото е заплатено в брой на 21.11.2022г.

Поради изложените съображения, съдът приема, че молбата по чл.248 ГПК е частично основателна и следва да се измени постановеното определение от 21.11.2022г за осъждане на Р. Ш. да заплати разноски за пред въззивната инстанция на Т. Х. Щ. вместо от 1500лв., на 1000лв.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ на основание чл.248 ГПК определение № 1912/21.11.2022г по в.гр.д.№ 2971/2022г по описа на САС, ГО, 7 с-в, в частта за разноските, с което е осъден Р. Ш. да заплати на Т. Щ., родена на ********г в гр.Нюрнберг, ФРГ, сумата от 1500лв. за разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА Р. Ш. ДА ЗАПЛАТИ на Т. Х. Щ., родена на ********г в гр.Нюрнберг, ФРГ, сумата от 1000лв. за разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата в останалата й част.

Определението може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок пред ВКС на РБългария.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3