Решение № 637 от 18.11.2024, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 637 гр. Ямбол, 18.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димчо Г. Димов при участието на секретаря С. С. М. като разгледа докладваното от Димчо Г. Димов Гражданско дело № 20232330103466 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба от К. Я. М. от с. К., обл. Я., чрез пълномощник - адв. С. Н. от АК – гр. П., против „Сити Кеш“ ООД – гр. София.

С исковата молба се твърди, че на 30.10.2023 г. ищцата е сключила с ответното дружество договор за потребителски кредит № *********, по силата на който и били представени в собственост заемни средства в размер на 1 600 лв.

Сочи се, че съгласно чл.5, ал.1 от договора, същият следвал да бъде обезпечен с поне едно от следните обезпечения: банкова гаранция или поръчител, а именно: едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия: имат осигурителен доход общо в размер на най-малко 7 пъти размера на минималната работна заплата за страната; в случай на двама поръчители, размерът на осигурителният доход на всеки един от тях да е в размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за страната; не са поръчители по други договори по заем, сключени от заемодателя; не са заематели по сключени и непогасени договори за заем, сключени със заемодателя; нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен“, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за размера на получаваният от тях доход.

На следващо място се сочи, че съгласно чл.11, ал.1 от договора, в случай на неизпълнени от страна кредитополучателя на условията визирани в чл.5, ал.1 от договора, същият дължи неустойка по кредита в размер на 923,08 лв., която следвало да се престира разсрочено заедно с погасителната вноска, към която се кумулира месечната вноска за 1 неустойка.

Поддържа се, че ищцата не дължи плащане за неустойка, поради заобикаляне материално-правните изисквания на чл.19, ал.4 от Закона за потребителския заем, че по този начин ответното дружество е реализирало допълнителна печалба в нарушение на ограниченията на чл.19, ал.4 от ЗПК.

Поддържа се още, че неустойката е в нарушение на изискванията на принципите на добросъвестността и е излязла извън присъщата й обезпечителна функция.

Иска се от съда да постанови решение, с което да прогласи нищожността на клаузата по договор за потребителски кредит № ********* към искане № ********* от 20.10.2023 г.

/обективиран в чл.11, ал.1/, сключен с ответника и предвиждаща заплащане на неустойка в размер на сумата от 923,08 лв., като противоречаща на принципите на добрите нрави, заобикалящи материално-правните изисквания на чл.19, ал.4 от ЗПК, накърняващи договорената равнопоставеност между страните и нарушаваща предпоставките на чл.11, т.9 и т.10 ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който се поддържа, че ищцовите претенции са неоснователни, като се излагат подробни съображения в тази насока.

Поддържа се, че оспорената неустойка е действителна, че не е налице противоречие на договорената неустойка с добрите нрави.

С отговора по чл.131 от ГПК се предявяват и насрещни искове при условията на евентуалност, като се претендира от съда да постанови решение, с което на осн. чл.79, ал.1 от ЗЗД ответникът по насрещният иск К. Я. М. да бъде осъдена да заплати на ищеца по него „Сити Кеш“ ООД сумата от 1010 лв., представляваща част от неизплатено задължение за главница в общ размер 1495,20 лв. по договор за потребителски кредит № ********* от 30.10.2023 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на насрещния иск, до окончателното плащане на сумата, а при условията на евентуалност, в случай, че целият договор бъде обявен за недействителен, да бъде осъдена ответницата по насрещния иск К. Я.

М. на осн. чл.23 от ЗПК, да заплати на „Сити Кеш„ ООД сумата от 1010 лв., представляваща част от неизплатено задължение за главница в общ размер на 1495,20 лв. по договор за потребителски кредит № ********* от 30.10.2023 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на насрещният иск до окончателното плащане.

В срока по чл.131 ГПК ответницата по насрещните искове е депозирала отговор по тях, с който се поддържа, че Договорът за кредит е нищожен поради противоречието му с добрите нрави – чл.26, ал.1, предл. 3 ЗЗД и поради това че е сключеин при неспазване нормите на чл.11, т.9 и т.10 ЗПК във вр.чл.22 ЗПК, поради което и с оглед разпоредбата на чл.23 ЗПК, потребителят дължи връщане само на чистата стойност на паричния заем, но не дължи лихви и други разходи по заема. Сочи се че формираната от ищеца печалба /възнаградителна лихва/ надвишава близо четирикратен размера на предоставения заем.

Сочи се че в настоящия случай договорената между страните лихва била в размер на 40.05 % 2 годишно, към която следвало да се прибави скритата лихва под формата на неустойка, надхвърля с над 10 пъти законната, което представлява нарушение на добрите нрави.

Поддържа се че е налице заобикаляне разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК като с уговорката да се заплаща неустойка и такса експресно разглеждане се е нарушило изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и валута, определена с ПМС № 426/2014 год. Поддържа се, че поради невключването на неустойката в ГПР последният не съответства на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение, тъй като реалния лихвен процент не отговаря на реализирания, увеличен със скрития добавък от неустойката. Сочи се че по силата на чл.23 ЗПК, в този случай потребителят дължи само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита, поради което ответникът няма правно основание да претендира исковите суми. На основание чл.103, ал.2 ЗЗД, между главницата по кредита със сумата от 332,96 лева, представляваща общия сбор на сумата получена от Сити Кеш ООД без правно основание въз основа на нищожни договорни клаузи от процесиня договор за паричен заем.

Претендира се адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.1, т.2 ЗА.

По делото страните ангажират като писмени доказателства: договор за потребителски кредит № ********* към Искане № ********* от 30.10.2023 г., ведно с погасителен план към него, пълномощно, договор за правна защита и съдействие и зав. копие а разписка № *********/28.12.2023 г.; пълномощно от 04.12.2023 г., пълномощно, уведомление за предсрочна изискуемост от 08.02.204 г., искане за сключване на договор за кредит № *********/30.10.2023 г., стандартен Европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити, извлечение за извършените и предстоящи плащания по договор за паричен заем № ********* от 30.10.2023 г., документ – електронен пакет с описание прикачени файлове; писмо изх. № *********/18.10.2024 г. на НАП ТД Б., Приложение 1 на Административен панел: Електронни услуги на НАП, Справка актуално състояние на действащи трудови договори за период от 01.07.2023 г. до 31.01.2024 г. на НАП на К. Я. М. от 18.10.2024 г., справка – данни за осигуряването по ЕГН за период от 01.07.2023 г. до 31.01.2024 г. на К. Я. М. от 18.10.2024 г., издадено от НАП ТД Б., писмо изх. № *********/ 18.10.2024 г. на НАП ТД Б., Приложение 1 към Административен панел: Електронни услуги на НАП, Справка актуално състояние на действащи трудови договори за период от 01.07.2023 г. до 31.01.2024 г. на НАП на М. Н. М. от 18.10.2024 г., справка – данни за осигуряването по ЕГН за период от 01.07.2023 г. до 31.01.2024 г. от 18.10.2024 г. на М. Н. М., издадено от НАП ТД Б. и Справка – данни за осигурените лица – период 7.2023 г. – 1.2024 г. от 15.10.2024 г.

По делото е допусната и приета, неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза, видно от заключението на вещото лице по която се установява, че: към датата на предявяване на насрещния иск – 08.02.2024 год., както и към 08.04.2024 год. /падеж на последната погасителна вноска/ по Договор за кредит № ********* към искане № ********* от 30.10.2023 год., за периода от 27.11.2023 год. до 13.11.2023 год. е платена сума в размер на общо 590 лева, с която сума са били погасени изцяло вноска от № 1 до № 5 от 3 погасителния план, от които: 147,89 лева – главница; 68,57 лева – договорна лихва за периода от 30.10.2023 год. до 04.12.2023 год. и 373,54 лева – неустойка по чл.11, ал.1. Към датата на предявяване на насрещния иск – 08.02.2024 год., падежиралите и непогасени задължения на К. Я. М. по Договор за кредит № ********* към искане № ********* от 30.10.2023 год. са в размер на общо 1 062,00 лева, от които: 697,96 лева – главница; 89,27 лева – договорна лихва за периода от 11.12.2023 год. до 05.02.2024 год. и 274,77 лева – неустойка по чл.11, ал.1 за периода от 11.12.2023 год. до 05.02.2024 год. Към 08.04.2024 год.

/падеж на последната погасителна вноска/, падежиралите и непогасени задължения на К. Я.

М. по Договор за кредит № ********* към искане № ********* от 30.10.2023 год. са в размер на общо 2 124,00 лева, от които 1 452,11 лева главница; 122,35 лева – договорна лихва за периода от 11.12.2023 год. до 08.04.2024 год. и 549,54 лева – неустойка по чл.11, ал.1 за периода от 11.12.2023 год. до 08.04.2024 год.

Съдът като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявения с първоначалната искова молба иск от К. Я. М. против „Сити кеш“ ООД, както и предявените като насрещни искове /вторият предявен при условията на евентуалност/ от „Сити кеш“ ООД против К. Я. М. съдът намери за процесуално допустими като предявени от и срещу процесуално легитимирани страни, страни по процесния ДПК, при липсата на отрицателни процесуални предпоставки от упражняването правото на иск.

Между страните не е спорно, че на 30.10.2023 год. между тях, от една страна „Сити кеш“ ООД в качеството на кредитор и от друга К. Я. М. в качеството на кредитополучател е бил сключен Договор за потребителски кредит № ********* към искане № *********, при следните параметри: размер на кредита – 1 600 лева, ГПР – 56.73 %, ФЛП – 44.5%. Не е спорно между тях и обстоятелството, че заемната сума от 1 600 лева е била усвоена от К. Я.

М.. Спорни между страните са нищожността на процесиня ДПК, респ. на отделни негови клаузи, съответно и дължимостта на възнаградителната лихва и уговорената между страните неустойка.

Предявеният с първоначалната искова молба иск от К. Я. М. против „Сити кеш“ ООД, да се прогласи от съда нищожността на клаузата по договор за потребителски кредит № ********* към искане № ********* от 20.10.2023 г. /обективиран в чл.11, ал.1/, сключен с ответника и предвиждаща заплащане на неустойка в размер на сумата от 923,08 лв., като противоречаща на принципите на добрите нрави, заобикалящи материално-правните изисквания на чл.19, ал.4 от ЗПК, накърняващи договорената равнопоставеност между страните и нарушаваща предпоставките на чл.11, т.9 и т.10 ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит, съдът намери за основателен, на следните съображения:

С чл.5, ал.1 от договора е предвидено, че страните по него се споразумяват, договорът за кредит да бъде обезпечен с поне едно от посочените обезпечения: Безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период от сключване на договора за кредит до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по 4 погасяване на кредита и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за кредит, включваща договорената главница и лихва или поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия: при един поръчител – осигурителният доход следва да е в размер на не по-малко от 7 пъти размера на минималната работна заплата за страната, при двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях следва да е в размер на не по-малко от 4 пъти минималната работна заплата за страната, да не е/са поръчител/и по други договори за кредит, сключен/и с кредитора, да не е, са кредитополучател/и по договори за кредит, сключени с кредитора, по които е налице неизпълнение, да нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „редовен“, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР и БНБ.