Решение № 316 от 08.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 316 гр. София, 08.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на девети деке.и през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско дело № 20251110143523 по описа за 2025 година

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание с чл. 410, ал.1, т. 2 от КЗ и чл. 86 ЗЗД от . АД против . за сумата от 797.75 лева, представляваща регресна претенция за заплатено от ищеца застрахователно обезщетение по преписка по щета № . във връзка с настъпило на 13.03.2021г. в гр.. на ул. „.“ . ПТП, при което е било увредено МПС марка „.“ модел „.“ с рег.№ ., застраховано с застраховка „Каско“ при ищеца, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 14.08.2025г. до окончателното заплащане на сумата и сумата от 309.86 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 15.08.2022г до 14.08.2025г.

Ищецът твърди в исковата молба, че на 13.03.2021г. в гр.. на ул. „.“ ., е настъпило ПТП, при което е било увредено МПС марка „.“ модел „.“ с рег.№ ., след като е попаднало в несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно при извършване на маневра обратен завой, в следствие на което на автомобила са причинени щети по предната броня, по предна кора под двигателя и други увреждания. Поддържа, че за МПС с марка „.“ модел „.“ с рег.№ . към датата на ПТП имало сключен договор за застраховка „Каско“ при ищцовото дружество, поради което при ищеца била образувана преписка по щета № .. В исковата молба се твърди, че ищецът е заплатил във връзка с процесното ПТП застрахователно обезщетение в размер на 797.75 лева, тъй като ремонта на МПС бил възложен на автосервиз „.“. Отговорността на ответника се обосновава с твърденията, че именно . отговаря за поддръжката на пътя, където е настъпило процесното застрахователно събитие. Посочва се, че с уведомително писмо ответникът бил поканен да заплати дължимата сума, но и до настоящия момент плащане не било постъпило. Предвид това се моли исковете да бъдат уважени, като в полза на ищеца бъдат присъдени и сторените по делото разноски.

1

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Поддържа се,че по делото не е представен сключен застрахователен договор, съобразно изискуемата от Кодекса на застраховането форма, ведно с писмено приети от застрахованото лице общи условия.

Подчертава се, че от ищеца не е индивидуализирано по надлежен начин нито мястото на настъпване на застрахователното събитие, нито са описани характеристиките на пътното препятствие. Оспорва се, че на посоченото от ищеца място не е налице неравност на пътя.

По отношение на представения протокол за ПТП се поддържа, че същият няма обвързваща съда доказателствена стойност, тъй като съставилият го представител на . не е присъствал при настъпване на ПТП. С оглед това се оспорва и протокола за ПТП. Поддържа се, че не следва да се кредитира и приложеното по делото уведомление за настъпване на застрахователно събитие, тъй като същото представлява частен документ и посоченото в него не се подкрепя от други доказателства. Подчертава се и, че цената на заявените за увредени детайли на МПС е силно завишена, като не е съобразена тяхната амортизация при оценката им. Релевирано и възражение за съпричиняване, като се сочи, че водачът на увреденото ПТП е нарушил разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП. С оглед изложеното се моли исковете да бъдат отхвърлени, а в полза на ответника да бъдат присъдени сторените разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

За да бъде уважен искът с правно основание чл. 410 от КЗ следва да се установи при условие на пълно и главно доказване от страна на ищцовото дружество наличието следните юридически факти: 1. наличие на валидно възникнало застрахователно правоотношение между ищеца и собственика на увредения автомобил с покрит риск – настъпилото застрахователно събитие, 2. ищецът да е заплатил застрахователното обезщетение в посочения в исковата молба размер, 3. да са налице предпоставките за възникване на деликтна отговорност съобразно чл. 49 от ЗЗД, а именно: вреди; тези вреди да са причинени от лице, на което отговорният по чл. 49 от ЗЗД е възложил работа; вредите да са причинени вследствие противоправно деяние при или по повод на възложената работа; причинителят да е действал виновно. Вината се предполага – чл.45, ал.2 от ЗЗД.

Отговорността по чл. 49 ЗЗД е особен вид безвиновна и обективна отговорност за чужди противоправни и виновни действия, като тази отговорност има гаранционнообезпечителен характер. За да се ангажира отговорността на ответника по посочената разпоредба, следва да се установят общите предпоставки, при които за определено лице би възникнала деликтна отговорност, както и допълнителния факт на възлагане на работа на деликвента от ответника и причиняване на вредите при или по повод тази работа.

При съобразяване на така посоченото, Софийски районен съд приема, че от представената застрахователна полица № . от 23.09.2020г. (л.7 от делото) се установява, че към датата на настъпване на ПТП – 13.03.2021г. между ищеца и собственика на автомобил с 2 марка „.“ модел „.“ с рег.№ . е било налице валидно правоотношение по договор за имуществена застраховка „Каско“ на МПС при избран от застрахования обхват на покритите рискове - „клауза 1“ със срок на застрахователното покритие 27.09.2020г. – 26.09.2021г.

Неоснователно се явява възражението, че непредставянето на подписани общите условия /ОУ/, приложими към процесния застрахователен договор, може да обоснове извод, че не е налице валидно възникнало застрахователно правоотношение или че не е доказано, че дадено събитие е покрит застрахователен риск. В действителност съгласно разпоредбата на чл. 348, ал. 1 от КЗ е предвидено, че ОУ на застрахователя, установени предварително за сключването на определен застрахователен продукт, обвързват застраховащия, ако са му били предадени при сключването на застрахователния договор и той е заявил писмено.

Въпреки това приемането или наличието на ОУ не е задължително условие за възникване на застрахователното правоотношение, като този извод може да бъде направен при съобразяване на разпоредбата на чл. 344, ал. 1 от КЗ, съгласно която застрахователният договор се сключва в писмена форма като застрахователна полица или друг писмен акт.

Общите условия по застраховката, когато има такива, са неразделна част от договора.

Следователно наличието на ОУ не е от значение за валидното сключване на застрахователния договор, за който от значение е наличието на писмена форма като застрахователна полица. Когато ОУ няма, то просто същите не са неразделна част от договора за имуществено застраховане, но тази липса не влияе на наличието на облигационно правоотношение. Следователно наличието на първата посочена предпоставка от фактическия състав на нормата на чл. 411 КЗ е безспорно доказано от ищеца.

Следователно по делото е установено при условието на пълно и главно доказване, че е бил налице валидно сключен договор по застраховка „.т“.

Установено според Софийски районен съд е и обстоятелството, че на 13.03.2021г. в 11.45 часа в гр.., лек автомобил с марка „.“ модел „.“ с рег.№ ., се е движил по ул. „.“ в посока от ул. „.“ към ул. „. и пред . водачът предприема маневра за обратен завой, вследствие на което превозното средство попада в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно в страни. Така описаният механизъм на ПТП се установява както от заявеното пред съда от разпитания по делото свидетел – О. С., показанията на който съдът кредитира като непротиворечиви, последователни и логични, дадени от пряк участник в процесното ПТП, така и от представения по делото протокол за ПТП, съставен от посетилия мястото на ПТП представител на ., който протокол представлява официален документ с материална доказателствена сила относно извършените пред длъжностното лице изявления и действия (арг. чл. 179, ал. 1 ГПК). В този смисъл е и константната съдебна практика, обективирана в решение № 24 от 10.03.2011 год. на ВКС по т.дело № 444/2010 год., I т. о., ТК, решение № 85 от 28.05.2009 год. на ВКС по т.дело № 768/2008 год., II т. о., ТК, решение № 73 от 22.06.2012 год. на ВКС по т.дело № 423/2011 год., I т. о., ТК, решение № 98 от 25.06.2012 год. на ВКС по т.дело № 750/2011 год., II т. о., ТК и решение № 15 от 25.07.2014 год. на ВКС по т.дело №1506/2013 год., I т. о., ТК.

С оглед изложените от страна на ответника в отговора на исковата молба възражение 3 относно значението на съставения констативен протокол следва да се отбележи, че макар и автоконтрольорът да не е станал свидетел на събитието и изводите му относно механизма да нямат обвързваща доказателствена сила, той е посетил местопроизшествието и е констатирал на място наличието на необезопасена и несигнализирана дупка на платното за движение, както и че тази дупка е била на пътното платно в страни. От показанията на свидетеля С., водач на увредения автомобил, се установява, че ПТП е настъпило при движение в гр.., като се е движил по улица, която е била ужасно кална, тъй като е валял дъжд и самата улица е била разкопана за полагане на тръби. Подчертава, че автомобилът е попаднал в дупката с дясна гума. Свидетелката изрично посочва, че не си спомня подробности около ПТП, което съдът намира, че е причината, че С. не заявява, че е правила маневра – обратен завой. Настоящият състав изцяло кредитира показанията на свидетеля С. – в частта относно попадането и в процесната дупка и условията около това /дъжда, кал и разкопана улица/, доколкото заявеното от нея е непротиворечиво, последователно и съответства на останалите събрани по делото доказателства. Не са ангажирани доказателства, които да опровергават показанията и, като не е налице и основание да се приеме, че същата е заинтересована от изхода на спора, тъй като заплащането на застрахователно обезщетение на собственика не зависи от изхода на настоящи спор.

Същевременно съгласно заключението на приетата по делото автотехническа експертиза, която съдът кредитира по реда на чл. 202 от ГПК като изготвена от вещо лице притежаващо необходимата квалификация при съобразяване на всички събрани по делото доказателства, неоспорено от страните, отразените в протокола за ПТП щети на застрахования при ищеца автомобил съответстват на описания механизъм на ПТП и са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото застрахователно събитие. В тази насока са и показанията на свидетелката С., която си спомня, че уврежданията по МПС са били в дясната част и са свързани с калника. Именно същите щети – предна броня и преден десен подкалник са посочени и в протокола за ПТП. Следва изрично да се отбележи, че именно тези ведри по автомобила на свидетеля С. са били пряко възприети от посетилия мястото представител на .. Следователно в частта относно установеното наличие на мястото на ПТП на дупка и обстоятелството, че дупката е била „в страни на пътя“, както и на конкретните вреди причинени по МПС, съставения констативен протокол за ПТП има значение на официален свидетелстващ документ, чиято доказателствена стойност следва да бъде съобразена от настоящия състав. Ето защо, при съвкупна преценка на всички събрани по делото доказателства, следва да се приеме, че процесните вреди са настъпили именно при описания в протокола механизъм на ПТП и се намират в причинно-следствена връзка с ПТП.

Следва изрично да се посочи, че от събраните доказателства по делото се установява по категоричен начин, че водачът не бил могъл да възприеме своевременно дупката, доколкото от показанията на свидетелката С. се установява, че пътят е бил кален, поради наличието на изкопни работи и е валяло дъжд. Предвид това следва да се приеме, че е било 4 невъзможно за водача на увреденото МПС да възприеме процесната дупка и да я избегне.