Определение № 1244 от 23.05.2023, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1244 гр. Пловдив, 23.05.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Радослав П. Радев

Иван Ал. Анастасов като разгледа докладваното от Анна Ив. Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20235300500530 по описа за 2023 година

Производство по чл.413/2/ вр. с чл.410 от ГПК.

Подадена е жалба вх.№261380/15.01.2021 г., от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК:203670940, със седалище и адрес на управление: град София, чрез юрк.И. Н., с която моли съда да отмени разпореждане №1770/21.01.2023 г. по ч.гр.д.№17431/2022 г. на Пловдивския РС,21 гр.с., с което е оставено без уважение заявлението по чл.410 ГПК срещу Г. Я. О., ЕГН:********** за издаване на заповед за изпълнение и ИЛ за присъждане на 843,89 лв. -неплатена главница по договор за кредит *** г., 15,82 лв.-договорна възнаградителна лихва за периода от 12.09.2021 г. до 12.05.2022 г., обезщетение за забава в размер на 40,75 лв. от 13.05.2022 г. до подаване на заявлението и законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното плащане. Иска се отмяна на обжалваното разпореждане като неправилно и незаконосъобразно и връщане на РС с указания за издаване на заповед за изпълнение.Претендира за разноски.

Съдът, като провери събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните по жалбата, намира за установено следното:

ЧЖ е подадена на 01.02.2023 г., а съобщението за оставяне на заявлението без уважение е връчено на 1.02.2023 г., поради което ЧЖ е подадена в срок, поради което е допустима, но разгледана по същество е неоснователна, съображения:

С атакуваното разпореждане на РС е оставил без уважение заявлението по чл.410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение и ИЛ поради това, че липсват надлежни фактически твърдения досежно настъпила ли е изускуемостта на на вземанията; че договор за кредит е недействителен съгл.чл.22 ЗПК поради нарушение на изискваниута на чл.11,ал.1,т.10 и т.11 ЗПК – липсва ясно разписана методика на фирмиране на ГПР от 1

44,90%,ГПР и общата сума на плащанията не съответсва на действителните, тъй като още при сключването му е предвидено плщане на редица такси, с които се постига скрито оскъпяване на кредита; налице е невярна информация относно обите разходи по кредита, сътавляващи нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.4,§1 от Дир.93/13/ЕО, водеща до недействителеност на договора /Р.№1510/13.12.2019г по в.гр.д.

№2373/2019г. на ПОС. Главница, съгл.чл.23 от ЗПК , обаче, РС не е присъдил, т.к. заявителят претендирал част от сумите по договора в резултат на извършени плащания, които въпреки дадените му от съда указания, заявителят не е е посочил, и в този смисъл заявлението не отговаряло на изискванията за редовност на ИМ.

В ЧЖ са направени следните оплаквания: че не са нарушение чл.11,ал.1,т.9 и т.10 от ЗПК, тъй като в процесния договор са посочени ГЛП и ГПР, които са в рамките на допустимото; по отношение на възнаградителната лихва –размера й не противоречи на добрите нрави; по отношение на извършените плащания – счита, че длъжникът носи доказателствената тежест в състатезателното производство по чл.422 ГПК.

По направените доводи ПОС намира следното:

В заявлението за издаване на ЗИ и ИЛ, заявителят е посочил, че претендира неплатени суми по договор за потребителски кредит ***, 15,82 лв.-договорна възнаградителна лихва за периода от 12.09.2021 г. до 12.05.2022 г., обезщетение за забава в размер на 40,75 лв. от 13.05.2022 г. до подаване на заявлението и законната лихва от подаване на заявлението, а е представил като доказателство - договор за потребителски кредит ***., в който са договорени други суми и условия. Заявлението е оставено без движение, но нередовностите не са отстранени смолба от 08.12.2022 г. /л.31 от д.РС/ и с молба от 21.12.2022 г., където е посочено, че вземането произтича от трети договор с № ***. с размер на кредита 749 лв. С молба от 18.01.2023 г. отново е казано, че вземането произтича от договор за кредитна карта ***, по който е усвоен кредит от 1000 лв., но тази последна уточнителна молба не кореспондира с данните от заявленито по отношение на сумите на претенираното паричновемане – главница, лихва, обезщетение за забава, за какво е паричното вземане и обстоятелства, от които поизтича вземането, поради което същото е нередовно от външна страна и правилно РС е отказал издаването на ЗИ.

Горното налага извода, че разпореждането на РС е правилно и законосъобразно – жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Предвид горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх.№2 61380/15.01.2021 г., от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК:203670940, със седалище и адрес на управление: град София, чрез юрк.И. Н., с която моли съда да отмени разпореждане №1770/21.01.2023 г. по ч.гр.д.№17431/2022 г. на Пловдивския РС,21 гр.с., с което е оставено без уважение 2 заявлението по чл.410 ГПК срещу Г. Я. О., ЕГН:********** за издаване на заповед за изпълнение и ИЛ за присъждане на 843,89 лв. -неплатена главница по договор за кредит ***, 15,82 лв.-договорна възнаградителна лихва за периода от 12.09.2021 г. до 12.05.2022 г., обезщетение за заабава в размер на 40,75 лв. от 13.05.2022 г. до подаване на заявлението и законнатала лихва от подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното плащане.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3