Решение № 306 от 19.02.2025, Районен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 306 гр. Велико Търново, 19.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, IX СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЙОРДАН ВОДЕНИЧАРОВ при участието на секретаря ТАНЯ К. МАРГАРИТОВА като разгледа докладваното от ЙОРДАН ВОДЕНИЧАРОВ Гражданско дело

№ 20244110102793 по описа за 2024 година

За да се произнесе взе предвид:

Ищцата Ж. А. С. чрез пълномощника си адвокат А. Ч. от ВТАК, твърди , че заедно с ответника А. А. А. са деца и наследници по закон на А. А. Т., починал на **.**.**** г. и М. Б. Т., починала през **** г. бивши жители на с.***

Родителите им са владяли повече от 40 години/ от **** г./ и придобили по давност правото на собственост върху ***, в кв. *** по плана на ***, одобрен със заповед № 437/1927 г. и заповед № 2816/1924 г. , с площ от 630 кв.м. , с уредени регулационни отношения , при граници: *** заедно с построените от тях в този имот Къща и навес и *** одобрен със заповеди № 437/1927 и № 2816/1927 г. с площ от 630 кв.м. , с уредени регулационни отношения , при граници: *** След тяхната смърт владението е продължено от страните , без ответникът да е показвал по какъвто и да било начин , че не зачита правото й с намерение да свои принадлежащата й ½ идеална част от обема му .

Неочаквано обаче той се снабдява с констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка № *** на нотариус, вписан в регистъра на НК под № 582, с район на действие ВТРС , с който неправомерно и за притежаваната от нея ½ идеална част от правото на собственост върху имотите е признат за едноличен титуляр на цялото право на основание наследство и давностно владение.

Предвид горетвърдяното, моли съда да постанови решение , с което да приеме за установено по отношение на ответника , че притежава ½ идеална част от правото на собственост върху гореописаните имоти и съответно отмени нотариалния акт за собственост по обстоятелствена проверка до размер на тази идеална част , с присъждане на направените по производството разноски .

В с.з. пълномощникът й поддържа предявения иск.

Ответникът в срока по чл.131, ал.1 от ГПК не е подал отговор на исковата молба и впоследствие не е оспорил предявения иск.

Съдът като прецени събраните доказателства, приема за установено и обосновава решаващ правен извод за основателност на предявения по реда на чл. 124, ал.1 от ГПК и на основание чл.5, 1 ал.1, вр. с чл. 48 от Закона за наследството , вр.с чл.79, ал.1 , чл.77 пр.2-ро от Закона за собствеността, установителен иск за защита на право на собственост до размер на ½ идеална част от обема му.

Изложените в исковата твърдения, че страните са наследници по закон/ деца/ на починалите през **** г. А. А. Т. и М. Б. Т. и че родителите им повече от 40 години / от **** г./ до смъртта си са осъществявали непрекъсната фактическа власт върху частта от земната повърхност/ двор/ , включена по плана на селото в двата урегулирани поземлени имота и върху построените от тях в единия имот жилищна сграда и сграда с допълващо предназначение, са безспорни , логически несъвместими с оспорването / поради факта , че ответникът се е снабдил с констативния нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка, с който е обявен за едноличен титуляр на правото като придобито не само по давностно владение , но и затова , че е било елемент от наследството на родителите му, защото иначе губи смисъл да се употребява думата „наследство“, не би могло да се направи друго смислено заключение ,освен това , че той подразбираемо признава тяхното владение до смъртта им и то с продължителност над срока по чл.79, ал.1 от ЗС/ и установени с представените удостоверения за наследници и показанията на свидетелите С. Г. и Андрей Христов, обстоятелства.

Безспорни и установени с показанията на същите свидетели и на свидетеля С. С., са обстоятелствата, че след смъртта на родителите си , ищцата и ответникът не са изоставили фактическата власт върху имотите , ползвали и поддържали са ги , като вторият , премествайки се трайно да живее в къщата в с. *** през 2011 г. по никакъв начин не е пречил на сестра си да продължи да ги посещава и да й показва , че отрича правото й да го прави.

Макар и приживе наследодателите да не са се позовали на последицата на придобивната давност чрез снабдяване с констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка по реда на чл.483, ал.2 от ГПК/отм./, понеже фактическия й състав ,уреден с нормата на чл.79, ал.1 от ЗС/ владение по смисъла на чл.68, ал.1 от ЗС и срок на непрекъснатото му упражняване поне 10 години / е бил осъществен в тяхна полза, а той не включва елемента „ позоваване“пред съд или нотариус за настъпване на тази последица , изразена в придобиване на правото на собственост, то придобиването му е било юридически факт / основание/ по смисъла на чл.77, пр.2-ро от ЗС и впоследствие елемент от актива на наследственото им имущество.

По силата на наследяването по закон е общо придобито от страните при равни дялове – чл.

5, ал.1, вр. с чл.48 от ЗН , чл.30, ал.1 от ЗС.

По една стара традиция в правната теория и практика / идеята може да бъде извлечена от чл.184 от ЗН/отм./ и чл.309, ал.1 от ЗИСС/ отм./, възприети от Френския и Италианския граждански законници, постановяващи , че „владението се продължава по право в лицето на общи наследник” и „ владението на имуществата на умрелия преминава по право върху наследника”/ , се приема, че всеки наследник/ съсобственик е владелец на собствената си идеална част от имота и държател на идеалните части на останалите наследници , независимо, че той би могъл трайно и явно да го стопанисва и ползва единствен , т.е. самостоятелно да упражнява необезпокоявана фактическа власт върху него.

Това положение би могло да се обоснове правно логически така:

Щом собственикът притежава правомощието да обладава пълно фактическо господство / владение/ върху вещта , то особеното правно явление съсобственост/ общо право на собственост – чл.30, ал.1 от ЗС/ също дава това правомощие на съсобственика , но то е ограничимо до размера на участие/ правата/ на другите съсобственици , определен чрез идеалните им части в съдържателния му обем.

Оттук следва , че всеки съсобственик може правомерно да упражнява пълна фактическа власт/ владение/ върху идеалната си част, т.е до размера й да упражнява съдържанието на правото на собственост / аргументи от чл.31, ал.1, чл. 33 от ЗС, чл.76 от ЗН/ и дотам е нормално да се простира владението му.

Разбира се, практически немислимо е съсобственикът/ сънаследникът да извършва каквито и да било материални действия върху идеална част от вещта / да си служи с идеална част /.

Следователно той може и трябва да има реален досег до цялата вещ , за да упражнява правомощията си.

С други думи, този реален досег дава правото и сам по себе си разкрива наложителна ситуация съсобственикът да осъществява и фактическа власт на държане на идеалните части на 2 другите съсобственици.

Затова всеки от тях се счита за владелец на собствената си и държател на частта на другия от съсобствеността , което означава съвладение на цялата вещ лично и чрез другия съсобственик.

За да се превърне в изключителен владелец по смисъла на чл. 68, ал.1 от ЗС на идеалните части на другите , съответно да създаде положение – годно да го превърне в едноличен титуляр на правото на собственост като го придобие по давност, е нужно съсобственикът не само да осъществява сам или чрез с другиго/ несъсобственик/ въз основа на уговорка / обективно постигаща този резултат - наем, заем и др.съглашения / тази фактическа власт непрекъснато в продължение на най- малко 10 години , изразяваща се във всичко , което съдържанието на пълното вещно право дава - ползване , стопанисване , правене на необходим ремонт, подобрения, охрана и др.

Нужно е и намерението да схваща / познава целия имот като свой в съзнанието си / субективния елемент на владението/ да бъде явно и недвусмислено/ несъмнено/ доведено до знанието на другите сънаследници/ съсобственици чрез изява на конкретни действия или думи , които по същество отблъскват тяхното владение и разкриват отрицание на участието им в общото право / т.нар. противопоставимост, незачитане на правата им / , или с други думи- да е налице преобръщане на държането във владение на идеалните им части.

Тази демонстрация по своята същност своеобразно допълва признака явност на владението, обяснена като обективна възможност то да се види , узнае от другите съсобственици, а и от всички други лица- чл.302 от ЗИСС/отм./.

Ако няма създадено фактическо положение на противопоставимост / изразяващо се например в заключване , ограждане и/или застрояване на имота и/или в недопускане в него на другия съсобственик или съсобственици с недвусмислено показана им от владелеца отрицателна воля , че повече няма да зачита правата им/ е немислимо да се упражнява истинско владение/ примерно когато другият собственик има също ключ и посещава или използва имота , когато му е угодно /, тъй-като би се стигнало до смешението му с държането по смисъла на чл.68, ал.2 от ЗС и до невъзможност за разграничаването им .

В отношенията между съсобственици по наследяване правилото на чл.69, ал.1 от ЗС , предвиждащо , че отношението / намерението за своене, т.е. вещта да се третира в съзнанието на установилия фактическата власт като негова, се предполага като съществуващо до доказване на противното, а противното е , че я държи за другиго на някакво договорно основание или на основание повелено от закона, не се прилага , както би се прилагала в отношенията между собственик и обикновен владелец.

Такава противопоставимост в отношенията между ищцата и ответника назад във времето преди датата/ 18.05.2021 г./ на снабдяване на втория с нотариалния акт по обстоятелствена проверка/ факт, показателен за променено намерение с присвоителен относно идеалната част на ищцата, характер / , нито се твърди , нито се установява от доказателствата по делото, а напротив – установява се , че първата е имала напълно непрепятстван достъп до имотите . Не се твърди и установява да му е отстъпила по съглашение с него владението си .

Затова непрекъснатото им ползване от ответника за времето от 2011 г. до 18.05.2021 г., както и преди него , не съдържа субективния елемент на владението върху нейната идеална част от правото на собственост и в негова полза не е настъпила последицата на придобивната давност за тази част .

Съгласно изложените мотиви , правораздавателният резултат на предявения иск следва да бъде положителен.

Законоустановена последица от него/ чл.537, ал.2 от ГПК/ е отмяната на нотариалния акт по обстоятелствена проверка до размер на 1/2 идеална част от правото на собственост , принадлежаща на ищцата, която неоснователно е призната като придобита по давност от ответника.

При този правораздавателен резултат , той следва да бъде осъден да й заплати сумата от 1550 лева , представляваща направени по производството разноски – чл.78, ал.1 от ГПК.

Предвид горното , съдът

РЕШИ:

3

РЕШИ:

ПРИЕМА за установено по отношение на А. А. А. , с ЕГН: **********, с постоянен адрес : гр.

***, че Ж. А. С. , с ЕГН: **********, с постоянен адрес: *** притежава ½/ една втора/ идеална част от правото на собственост върху *** по плана на ***, одобрен със заповед № 437/1927 г. и заповед № 2816/1924 г. , с площ от 630 кв.м. , с уредени регулационни отношения , при граници:

***, заедно с построените от тях в този имот Къща и навес и *** по плана на ***, одобрен със заповеди № 437/1927 и № 2816/1927 г. с площ от 630 кв.м. , с уредени регулационни отношения , при граници: ***.

ОТМЕНЯ по реда на чл. 537, ал.2 от ГПК Нотариален акт за собственост върху недвижим имот по обстоятелствена проверка № *** на нотариус, вписан в регистъра на НК под № 582, с район на действие ВТРС- до размер на ½ идеална част от признатото като придобито на основание давностно владение и наследство от А. А. А. право на собственост.

ОСЪЖДА А. А. А. , с ЕГН: **********, с постоянен адрес : *** да заплати на Ж. А. С. , с ЕГН: **********, с постоянен адрес: ***, сумата от 1550 лева , представляваща направени по производството разноски.

Решението може да се обжалва пред ВТОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.