Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 27 от 02.01.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 58851/2024
Вид
Определение № 27
Подписан
02.01.2025
Състав
СВЕТЛОЗАР ДИМИТРОВ ДИМИТРОВ

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 27 гр. София, 02.01.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в закрито заседА.е на втори януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20241110158851 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба С. З. Г. срещу А. К. Н. и С. С. Г..

С исковата молба се иска да бъде признато за установено спрямо ответниците, че ищецът не дължи сумата от 2640лв., представляваща издръжка за периода м.11.2023г.-м.10.2024г. на С. Г.. В изпълнение на дадените от съда указА.я ищецът обосновава правен интерес от заведения иск спрямо А. Н. с обстоятелството, че изп. производство за събиране на вземА.ята е образувано по молба на същата, както и че прекратяването на изп. производство е отменено по нейна жалба. Признава, че тя не е носител на вземането за издръжка, но упражнява правата на другия ответник и в крайна сметка получава събрА.те суми.

Ответникът А. Н. е подал отговор на исковата молба, в който твърди, че не е пасивно легитимиран да отговаря по иска, тъй като не е носител на вземането за издръжка.

Съдът намира, че предявеният отрицателен установителен иск спрямо този ответник се явява недопустим.

Исковата претенция следва да бъде насочена срещу лице, претендиращо да е носител на вземането, което ищецът отрича да дължи. В случая не е спорно, че носител на вземането за издръжка е самото дете С. Г.. В бракоразводното решение от 22.02.2021г. по гр. д. № 51/2021г. по описа на РС – Костинброд, с което е утвърдено постигнатото между стрА.те споразумение, бащата С. Г. е осъден да заплаща месечна издръжка на малолетните си деца С. Г. и М. Г. чрез тяхната майка и законен представител А. Н.. Към датата на постановяване на решението и двете деца са били малолетни, поради което действия от тяхно име и за тяхна сметка извършват родителите. В издадения изп. лист от 29.11.2023г. ясно е посочено, че С. Г. е осъден да заплаща на децата месечна издръжка чрез тяхната майка, като тази воля съответства на решението. Обстоятелството, че във втория абзац от диспозитива на изп. лист е посочено, че този изп. лист се издава в полза на А. Н., не я прави носител на материалното право. Напротив, очевидно е допусната грешка (която подлежи на поправка), доколкото листът е издаден в полза на децата чрез тяхната майка. Самата тя обаче не е страна в материалното правоотношение, като този факт не се оспорва и от двете стрА. в настоящото производство – с молбата от 21.11.2024г. ищецът признава, че тя не е носител на вземането за издръжка. С отговора на исковата молба ответникът Н. също поддържа това становище. От това следва, че липсва правен интерес от предявения отрицателен установителен иск спрямо този ответник, а също така той не 1 се явява пасивно процесуално легитимиран да отговаря по този иск, след като не претендира да е носител на вземането, което ищецът отрича, и този факт не е спорен.

Не може да обоснове различен извод обстоятелството, че по жалба на А. Н. е отменено постановлението за прекратяване на изп. производство. Във всяко производство съдът извършва самостоятелна преценка за допустимост на същото и не е обвързан от изводите на други състави, още по-малко в производство по чл. 435 ГПК, което не се ползва с обвързваща сила спрямо исково производство, в който смисъл е установената съдебна практика. Следва да се посочи за пълнота, че в жалбата А. Н. отново се е легитимирала като майка и законен представител на двете деца, тоест като техен представител, а не в лично качество. Никъде не се твърди тя да е носител на вземането за издръжка, за да е налице правен интерес от завеждане на отрицателния установителен иск спрямо нея.

Предвид че правният интерес и процесуалната легитимация са предпоставки, за които съдът следи служебно, и в случая намира, че спрямо ответника А. Н. липсват, производството по отношение на тази страна се явява недопустимо и като такова подлежи на прекратяване.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по делото по отношение на ответника А. К.

Н..

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му на ищеца С. Г. и ответника А. Н. чрез процесуалните им представители.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2