Решение № 1900 от 25.04.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1900 гр. София, 25.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 133 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА при участието на секретаря АЛБЕНА Г. МАРИНОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА Административно наказателно дело № 20211110209165 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по жалба от „**********“ ЕООД, ЕИК ***********, представлявано от управителя Н.Д.А., чрез адвокат И. Е. от МАК, срещу наказателно постановление № 566447-F571670 от 19.03.2021 г., издадено от Началник Отдел „Оперативни дейности“ – София в Централно управление на НАП, с което за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ и чл. 118, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, на основание чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДДС, на дружеството е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 500 лева.

Недоволен от наказателното постановление е останал жалбоподателят, който обжалва същото и сочи, че то е незаконосъобразно и неправилно.

Твърди, че е налице несъответствие между действителния адрес на проверения обект и този посочен в АУАН и НП. Не ставало ясно на основата на какви доказателства административният орган е преценил, че проверяваният търговски обект е бил стопанисван от санкционираното дружество. Сочи, че липсва описание на нарушението и от посочената санкционна норма не става ясно за какво нарушение е санкционирано дружеството. Поддържа, че не е констатирано какъв е произходът на средствата, представляващи разлика между оборот, спрямо фактическата наличност. Сочи, че в НП липсвал императивен реквизит - подпис и печат на 1 наказващия орган. Счита, че е налице явна несправедливост на наложеното наказание. Същевременно излага, че е налице маловажен случай. Иска отмяна на НП и присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адвокат Е.. Моли НП да бъде отменено. Претендира присъждане на направените разноски.

Въззиваемата страна – ЦУ на НАП в съдебно заседание редовно призован, се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител юрисконсулт И.. Моли жалбата да бъде оставена без уважение, а НП потвърдено. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

След преценка на събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

На 15.09.2020 г., в 12:59 часа инспектори по приходите извършили проверка в търговски обект - заведение за бързо хранене, находящо се в гр.

София, ул. „Поп Богомил“ № 1, стопанисван от „**********“ ЕООД, ЕИК ***********. Към този момент дневният оборот от монтираното в обекта фискално устройство, модел „Daisy Perfect S-01”, с ИН на фискалното устройство DY501779 и ИН на ФП № 366602522, бил в размер на 363,30 лв.

Била извършена проверка на касовата наличност - при преброяването била установена сума в размер на 264,50 лв. Констатирана била разлика в размер на 98,80 лв. Установено било, че промяната в касовата наличност не се отчитала с монтираното и работещо в обекта фискално устройство, което притежавало функциите „служебно въведени” и „служебно изведени“ суми.

Проверяващите констатирали, че търговецът не е изпълнил задължението си да отбележи всяка промяна в касовата наличност чрез операциите „служебно въведени“ и „служебно изведени“ суми. За извършената проверка бил съставен протокол от 15.09.2020 г., подписан от проверяващите инспектори М. И. и Г. Николов, както и Н.Д.А. - управител на дружеството и Д.Т..

При тези обстоятелства свид. М. В. И. съставила на „**********“ ЕООД, АУАН серия AN № F571670 от 25.09.2020 г., за това, че: на 15.09.2020 г., в 12:59 часа, при извършена проверка на ТО - заведение за бързо хранене, находящ се в гр. София, ул. „Поп Богомил“ № 1 и стопанисван от „**********“ ЕООД, като към този момент дневният оборот от монтираното в обекта фискално устройство, модел „Daisy Perfect S-01”, с ИН на фискалното устройство DY501779 и ИН на ФП № 366602522, бил в размер на 363,00 лв., а касовата наличност - при преброяването била установена сума в размер на 264,50 лв., т. е. била налице разлика в размер на 98,80 лв.

Дружеството не било изпълнило задължението си да отбележи всяка промяна в касовата наличност чрез операциите „служебно въведени“ и „служебно изведени“ суми. С описаното в АУАН свид. М. В. И. приела, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н18/13.12.200 г. на МФ. АУАН бил предявен и връчен на представляващ дружеството нарушител на датата на неговото съставяне, при което той не 2 вписал обяснения/възражения в съответната графа.

В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не е постъпило писмено възражение от „**********“ ЕООД.

Въз основа на съставения АУАН, началникът на Отдел „Оперативни дейности“-София в ЦУ на НАП, на 19.03.2021 г. издал оспореното наказателно постановление, в което възпроизвел фактическите и правни констатации по АУАН, като наложил на „**********“ ЕООД за нарушението на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.200 г. на МФ и на чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС във връзка с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС административно наказание „имуществена санкция” в размер на 500.00 лева.

По доказателствата:

Горната фактическа обстановка се установява и доказва от събраните по делото доказателства, а именно: документите, съдържащи се в административно наказателната преписка, както и показанията на свидетелката М. В. И. /актосъствител/.

Съдът кредитира свидетелските показания като обективни, безпристрастни и дадени под страх от наказателна отговорност. Същите се подкрепят и от събраните писмени доказателства.

Събраните по делото доказателства изясняват фактическата обстановка по случая, с оглед на което съдебният състав ги кредитира в цялост.

Доказателствените източници са еднопосочни, поради което е безпредметно подробното им анализиране.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Съдът намира подадената жалба за допустима, като подадена от надлежна страна в процеса и в законоустановения срок - чл. 59, ал. 2 от ЗАНН. Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна:

Административно наказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по- голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление (арг. чл.84 от ЗАНН във вр.с чл.14 ал.2 от НПК и т.7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща.

Спазени са предписанията на чл. 42, ал. 1, т. 1 и чл. 57, ал. 1, т. 1 от ЗАНН. Процесният АУАН е съставен от М. В. И. – на длъжност „инспектор по приходите“ в ЦУ на НАП. Със заповед № ЗЦУ-1149 от 25.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП органите по приходите са оправомощени да съставят актове за установяване на административни нарушения. Съгласно 3 разпоредбата на чл. 193, ал. 2 от ЗДДС наказателните постановления се издават от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. НП е съставено от Л.П.Х., който работи на длъжност Началник Отдел „Оперативни дейности“ в Централно управление на НАП, като със заповед № ЗЦУ-1149 от 25.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП е оправомощен да издава наказателни постановления. Административно наказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок.

Налице е словесно описание на нарушението, по безспорен начин е посочена и датата на извършване на нарушението - 15.09.2020 г. - датата на проверката. Правилно е посочено и мястото на извършване на нарушението, а именно адресът на търговския обект на ул. „Поп Богомил“ № 1 в гр. София, посочен и в приложените по делото фискален бон и разпечатка от дневен отчет, така както е бил деклариран от дружеството пред органите на НАП. В тази връзка съдът не споделя довода на жалбоподателя за несъответствие между действителния адрес на проверения обект и този посочен в АУАН и НП. Съдът не приема като доказателства представените с жалбата снимки, тъй като те не са събрани и проверени по реда на НПК, а от друга страна, не става на кой от изобразените на снимката три обекта е посочения адрес. Не са налице нарушения на правилата за съставянето на АУАН и неговото връчване, уредени в чл. 40 и чл. 43, ал. 1 ЗАНН, доколкото актът е съставен в присъствието на свидетели и на управителя на дружеството, на когото екземпляр от акта е бил връчен.

По съществото на спора:

Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, съгласно който извън случаите на продажби, всяка промяна на касовата наличност /начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата/ на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите „служебно въведени“ или „служебно изведени“ суми.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно се установява, че е осъществен съставът на нарушение по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ. При извършената проверка от контролните органи е констатирано, че е налице отрицателна разлика от 98,80 лв. между дневния оборот от монтирания в обекта ЕКАФП и фактическата наличност в касата. Така установената промяна в касовата наличност не е била отразена на фискалното устройство в момента на извършването чрез функцията „служебно изведени“, с което е нарушена разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ. Видно от съдържанието на акта за нарушение и обжалваното постановление липсват констатации установената разлика между фактическата наличност и разчетената касова наличност да е резултат от неотчетени продажби.

Разпоредбата на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС регламентира, че извън случаите 4 по ал. 1 на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 300 до 1 000 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3 000 до 10 000 лв. Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1.

С оглед гореизложеното, настоящият състав приема, че в случая приложение следва да намери разпоредбата на чл. 185, ал. 1, вр. ал. 2 от ЗДДС, тъй като не е установено нарушението на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н18/13.12.2006 г. на МФ да е довело до неотразяване на приходи.

Законосъобразно размерът на отговорността за извършеното от жалбоподателя нарушение е определен по по-леко наказуемия състав по чл.

185, ал. 2, изр. второ, вр. ал. 1 от ЗДДС, който предвижда, че на лице, което извърши нарушение на нормативен акт по неговото прилагане, когато нарушението не води до неотразяване на приходи се налага имуществена санкция за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 3 000 лв. Правилно административнонаказващият орган е посочил нарушената правна норма - по чл. 33, ал. 1 от Наредба №Н-18/2006 г. на МФ и е приложил санкционната норма на чл. 185, ал. 2, изр. второ, вр. ал. 1 от ЗДДС, тъй като не е установено нарушението да води до неотразяване на приходи.

Законосъобразно и справедливо размерът на наложената имуществена санкция е определен в минималния такъв по чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, а именно 500 лв.

Отговорността на юридическите лица е обективна и безвиновна, поради което не следва да бъде обсъждана субективната страна на нарушението.