Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 8216 от 05.05.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 45257/2025
Вид
Решение № 8216
Подписан
05.05.2026
Състав
БОРЯНА СТЕФАНОВА ШОМОВА СТАВРУ

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 139, ал. 1 · Закон за енергетиката
  • чл. 150 · Закон за енергетиката
  • чл. 153 · Закон за енергетиката
  • чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 1 · Закон за наследството
  • чл. 48 · Закон за наследството
  • чл. 60 · Закон за наследството

РЕШЕНИЕ

№ 8216 гр. София, 05.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БОРЯНА СТ. ШОМОВА СТАВРУ при участието на секретаря ИНА М. КИРИЛОВА като разгледа докладваното от БОРЯНА СТ. ШОМОВА СТАВРУ Гражданско дело № 20251110145257 по описа за 2025 година

Ищецът „Топлофикация София” ЕАД, с ЕИК *********, моли да се осъди ответникът Б. С.

И. да заплати следните суми: 1050.48 евро /2054.56 лв./ стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 1.05.2022 г. до 30.04.2024 г. ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане, 198.64 евро /388.51 лв./ лихва за забава от 15.09.2023 г. до 14.08.2025 г., 25.81 евро /50.48 лв./ цена на извършена услуга дялово разпределение за периода от 1.11.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане и 6.43 евро /12.58 лв./ лихва за забава периода от 15.01.2023 г. до 14.08.2025 г. Поддържа, че наследодателят на ответника, съответно последният като собственик от 27.12.22 г., са клиенти на топлинна енергия за битови нужди доставена в апартамен № 129 в гр. София, .............. Твърди, че продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни Общи условия, които имат характер на договор между топлопреносното предприятие и потребителя и регламентират отношенията във връзка с доставяне, разпределение, изчисляване, заплащане на топлинната енергия, които общи условия са надлежно публикувани и са влезли в сила за потребителя, без да е нужно изричното им приемане.

Ищецът твърди, че за процесния период доставил в имота топлинна енергия, която не е заплатена. Твърди, че е налице и забава за заплащане на задълженията, която настъпва 45 дни след изтичане на периода, за който се отнасят. Твърди, че е сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „Техем сървисис” ЕООД, като топлинна енергия за имота е начислявана по прогнозни месечни вноски, а след края на отоплителния сезон са изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. Поддържа, че за имота са издадени такива 1 изравнителни сметки. Ищецът претендира плащане на вземанията в горепосочените размери и разноските по делото.

В срока по чл.131 от ГПК е подаден отговор от назначения особен представител на ответника, в който се оспорват исковете. Оспорва се пасивната легитимация на ответника, тъй като не е доказано да е придобил имота, отделно е налице разминаване между сочения адрес на имота и този според писмените доказателства /писмото от СО/ по делото. Оспорва се доставката на ТЕ в претендираните количества и стойност и услугата дялово разпределение. Релевира се възражение за давност. Моли се за отхвърляне на исковете.

Третото лице помагач на страната на ищеца изразява становище за основателност на исковете.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.

Правото на ищеца да получи цената на доставената топлинна енергия произтича от установяване на: възникнало облигационно правоотношение между страните с предмет продажба на топлинна енергия, доставено конкретно количество топлинна енергия за процесния период и стойността й. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане.

Съгласно нормата на чл. 153 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие /чл. 150 ЗЕ/. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди и дължат цената на доставената топлинна енергия.

Възникването на облигационното отношение по продажба на ТЕ, съответно и качеството клиент на топлинна енергия, е обусловено от придобиването на правото на собственост или вещно право на ползване върху топлоснабден имот, явяващ се част от сграда - етажна собственост, и топлоснабдяването на имота, и се прекратява със загубването на същите.

Установява се от приетия по делото договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти, сключен на 14.2.1991 г., че С. И. И. придобил апартамент № 129 в гр. София, .............. Видно от удостоверение за наследници, С. И. починал на 27.12.2022 г., оставяйки за наследник син Б. И.. Доколкото това е станало през процесния период, до 26.12.22 г. вкл. наследодателят е бил задължено лице като собственик на имота. Тези задължения се включват в наследството и за тях отговаря наследникът.

Съгласно разпоредбата на чл. 48 ЗН, наследството се придобива с приемането му, а приемането произвежда действие с откриване на наследството. Съобразно чл. 60, ал.1, от този момент законните наследници носят отговорност за задълженията, с които е обременено наследството. Нормата на чл. 48 ЗН съставлява законова презумпция, по силата на която законните наследници носят отговорността по чл. 60 ЗН от откриването на наследството по смисъла на чл. 1 ЗН до доказване приемането на наследството по опис или 2 отказ от наследството. В случая ответникът не твърди и не доказа да е приел наследството по опис или да е направил отказ, поради което следва да се приеме, че след смъртта отговаря за задълженията на наследодателя. Отделно от това, по наследство ответникът е придобил и правото на собственост върху имота, с което е станал клиент на доставяната в имота топлинна енергия и дължи цената й. Т.е. за процесния период като клиент на ТЕ и по наследство задължено лице е ответникът.

За установяване доставянето на топлинна енергия са приети изравнителни сметки, формуляри за отчет и заключение на съдебно-техническа експертиза. От заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че за процесния период в сградата, в която се намира имотът, е доставяна и начислена топлоенергия, като при отчитането и разпределението й са спазени разпоредбите на ЗЕ и Наредбите за топлоснабдяването. В сградата е въведена система за дялово разпределение на топлинна енергия. До имота не е осигурен достъп през процесния период. В имота има две отоплителни тела с два топлоразпределителя с дистанционен отчет. Има щранг лира в банята, за която се изчислява служебна ТЕ. Ползва се топла вода, но поради липса на отчет, разходът за БГВ е изчислен служебно на база двама потребители. За имота е начислена ТЕ отдадена от сградната инсталация, която е разпределена между всички потребители пропорционално на отопляемия им обем по проект, съгласно ЗЕ и Наредбата.

По делото са представени от ФДР справки за топлинна енеригя за отчетните периоди и формуляри за отчет, видно от които не е осигурен достъп до процесния апартамент на датите за отчет.

Начисляването на служебен разход за БГВ представлява изключение от общото правило, че количеството на потребената от потребителите в сграда в режим на етажна собственост топлинна енергия се определя въз основа на отчет на водомерите за топла вода, което изключение е обусловено от фактическата невъзможност за реален отчет поради причини, за които отговаря съответният потребител - не е осигурен достъп, не са монтирани индивидуални водомери или са повредени - чл. 69, ал.2 Наредбата за топлоснабдяването. В случая в имота има възможност да се ползва топла вода, но поради неосигурен достъп, е налице основание за служебно изчисляване на разхода за подгряването й. Съобразно заключението на вещото лице, разходът е изчислен на база двама потребители.

По гореизложените съображения следва да се приеме, че в имота през процесния период е доставена топлинна енергия, чието количество е разпределено и изчислено законосъобразно в съответствие с правилата на действалата нормативна уредба и цената на ТЕ за месеците, попадащи в исковия период. Според заключението, стойността й възлиза на 2023.65 лв.

/1034.68 евро/.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ, разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл. 139 – чл. 148) и Наредбата за топлоснабдяването. По силата на чл. 22 от Общите условия на ищеца дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите 3 на ЕС. Клиентите заплащат на продавача стойността на услугата дялово разпределение, извършвана от избрания от тях търговец. Съгласно чл. 36 от Общите условия на ищеца, клиентите заплащат цена на услугата дялово разпределение, извършвана от избран от клиентите търговец, като стойността се формира по посочения начин. Редът и начина на заплащане на услугата се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение и се обявява по подходящ начин на клиентите. В случая измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода между топлоснабдените имоти в сградата в режим на етажна собственост е възложено от етажните собственици на Т. с договор, сключен на 03.06.2002 г. от упълномощен представител на етажните собственици.

Фирмата е осъществила услугата дялово разпределение за топлоснабдения имот за исковия период, която съгласно представеното по делото извлечение по абонатен номер възлиза на 50.48 лв. /25.81 евро/, за които искът следва да се уважи.

Ответникът своевременно е релевирал възражение за погасяване по давност на вземанията на ищеца, което е частично основателно. Задълженията за плащане на месечните вноски за ТЕ имат самостоятелен характер и не зависят от изравнителния резултат. Тези вземания са периодични и се погасяват с изтичането на 3-годишен давностен срок от настъпване на изискуемостта им. Съгласно одобрените с решение на ДКЕВР от 27.06.2016 г. Общи условия, клиентите са длъжни да заплащат месечните суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. След като исковата молба е подадена на 2.09.2025 г., всички вземания, чиято изискуемост е настъпила до 2.9.2022 г., са погасени по давност. Ето защо като погасен по давност следва да се отхвърли иска за ТЕ за периода 1.5.2022 г. - 31.05.2022 г. вкл. Дължима остава сумата за главница за ТЕ за периода 1.6.2022 г.-30.4.2024 г., която съобразно заключението възлиза на 1972.50 лв. – 1008.52 евро, за които искът следва да се уважи. По отношение на услугата дялово разпределение, предвид липсата на предвиден срок за плащане, изискуемостта настъпва с изтичане на съответния месец, за който се отнася, т.е. от деня, следващ месеца на извършване на услугата. Доколкото вземанията се претендират от м.11.22 г., не са погасени по давност.

Относно исковете по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:

Основателността на претенцията за мораторна лихва предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването му. Съгласно чл. 33, ал.1 и ал.2 от приложимите за процесния период Общи условия, публикувани през 2016 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а лихва за забава се начислява върху сумата по общата фактура след изтичане на 45-дневен срок от периода, за който се отнася. Т.е. клиентите не дължат обезщетение за забава върху прогнозно начисляваните месечни суми, а само върху сумата по общата фактура за съответния отчетен период.

Предвид установения срок, задължението за заплащане на стойността на потребената топлинна енергия възниква като срочно и изпадането в забава не е обусловено от изпращането на покана. Доколкото този срок не би могъл да тече преди изготвяне на изравнителните сметки и издаването на фактурата, следва да се приеме, че 45-дневният срок започва да тече от издаването на общата фактура за съответния период.