Решение № 1265 от 26.09.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1265 гр. Варна, 26.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 2 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Димо Цолов при участието на секретаря София Н. Маринова като разгледа докладваното от Димо Цолов Административно наказателно дело № 20223110200896 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба от М. Т. Х., ЕГН **********, срещу Наказателно постановление №517 от 03.11.2021 г., издадено от зам. кмет на Община Варна, с което за нарушение по чл.94, ал.3 ЗДвП, на въззивника е наложено административно наказание „глоба“ в размер 50.00 лв.

Въззивникът оспорва визираната в НП фактическа обстановка. Твърди, неправилно е счетено за „тротоар“ по смисъла на ЗДвП мястото, на което е бил паркиран л. а. „Тойота“, рег.№С*Н. Претендира отмяна на оспореното НП и присъждане на разноски в полза на адвокат, за безплатно оказана адвокатска помощ чрез изготвяне на жалба срещу НП.

Въззиваемата страна, редовно призована, оспорва жалбата като твърди, че нарушението е извършено от обективна и субективна страна и моли съда, да остави същата без уважение като потвърди оспореното НП.

След преценка на приобщените доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 29.09.2020 г. около 13.15 ч. свид. А. П. – служител при „Общинска полиция“ към ОД МВР Варна, установил паркиран л. а. „Тойота“, рег.№СВ*Н, собственост на въззивника М. Х., на ул. „Драгоман“ срещу р-т „Ч*а“, върху обособена до пътното платно площ от около 90 кв. м. с положена настилка от бетонови решетъчни елементи, имаща неправилна, приблизително трапецовидна форма със средна дължина 20 м и средна ширина 4.5 м, 1 заключена между северния бордюр на улично платно, трафопост, имот №177 и градинка откъм източната страна, при което съставил срещу въззивника глоба с фиш №1000149013 от 29.09.2021 г., в който отразил, че съответния автомобил е паркиран върху тротоар на ул.

„Драгоман“ срещу р-т „Ч*а“, с което е осъществено нарушение по чл.94, ал.3 ЗДвП. За съставения фиш свид. А. П. поставил на уведомление на автомобила, с което въззивникът се запознал и на 30.09.2021 г. чрез система за електронно връчване подал възражение, в което изтъкнал, че съответното място е представлява паркинг и отправил претенция за отмяна на издадения фиш за глоба.

С рег.№ЗК21001696ВН от 08.10.2021 г. въззивникът бил уведомен, че на лице, оспорващо извършеното нарушение или размера на наложената глоба, се съставя акт или съгласно чл.188 ЗДвП посочва лице, на което е предоставено управлението на превозното средство от собственика и бил поканен да се яви за съставяне на акт.

На 22.10.2021 г., въз основа на издадения фиш №1000149013 от 29.09.2021 г., спрямо въззивника М. Х. бил съставен АУАН №0005469 за нарушение по чл.94, ал.3 ЗДвП за това, че на 29.09.2021 г. около 15.15 ч. в гр. Варна, на ул. „Драгоман“, срещу заведение „*“, е паркирал л. а. „Тойота“, рег.№СВ*, върху тротоар без разрешение от собственика на пътя или местната администрация, с което пречи за преминаване на пешеходците.

Въз основа на съставения акт било издадено и оспореното НП №517 от 03.11.2021 г. срещу въззивника М. Х., за това че на 29.10.2020 г. около 15.15 ч. в гр. Варна на ул.

„Драгоман“, срещу заведение „*“, е паркирал л. а. „Т*“, рег.№С*, върху тротоар, с което създава пречки за преминаването на пешеходците и виновно е нарушил чл.94, ал.3 ЗДвП, (допуска се паркиране на МПС с допустима максимална маса до 2.5 т върху тротоарите, само на определените от собствениците на пътя или администрацията места), и на основание чл.178е ЗДвП въззивникът бил санкциониран с наказание „глоба“ в размер 50.00 лв.

Визираната фактическа обстановка не се оспорва от страните и се установява по категоричен начин както от кредитираните като безпристрастно дадени в резултат на непосредствени възприятия показания на всеки един от свидетелите А. П., така и от приобщените документи по процесната административно-наказателна преписка – НП №517 от 03.11.2021 г., АУАН №0005469 от 22.10.2021 г., Глоба с фиш №1000149013 от 29.09.2021 г., писмо рег.№ЗК21001696ВН от 08.10.2021 г., извлечение №365000-41136 от 30.09.2021 г. от ССЕВ – система за сигурно ел. връчване, докладна записка от Г. Г., докладна записка от М. П., известие за доставяне от 01.02.2022 г., За повед №0506 от 07.02.2020 г., Заповед №4129 от 05.11.2018 г. Относно обстоятелството, налице ли е изграден тротоар срещу р-т „Чучура“ на ул. „Драгоман“ в гр. Варна, в хода на съдебното следствие е назначена съдебнотехническа експертиза, чието заключение, кредитирано от съда като компетентно и безпристрастно дадено, констатира, че съгласно предвижданията на ЧИРП на Община Варна от 1997 г., за обследваната зона е предвидена тротоарна площ, но същевременно, в КККР за гр. Варна от 2008 г. липсва отразяване, каква част от имота, в който попада обследваната зона, е предвидена за улично платно и каква част представлява тротоар, а в Генералния план 2 на гр. Варна за организация на движението липсват предвиждания за организация на движението за обследваната зона. Също така, експертизата констатира, че според фактическото положение на процесното място с положена върху него настилка от бетонови решетъчни елементи, използвани за обособяване на площи за паркиране на автомобили и изградена минирампа от уличното платно към разложената на по-високо ниво площ с настилка от бетонови решетъчни елементи, изпълнена за улесняване влизането и излизането на автомобили за същото място, обследваната зона е по-скоро обособена като площ за паркиране на автомобили, а не като тротоар за пешеходци.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Относно допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е приета от съда за разглеждане.

Относно компетентният орган:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – зам. кмет на Община Варна съобразно делегираните правомощия по Заповед №0506 от 07.02.2020 г.

Относно процесуалната законосъобразност на оспорения акт:

Процесните АУАН и НП са съставени в законоустановените срокове по чл.34 ЗАНН, съдържат изискуемите реквизити и преписи от тях са надлежно връчени.

От друга страна, съдът констатира налично в АУАН и в НП неясно и непълно описание на твърдяното нарушение и обстоятелствата, при които е извършено. В АУАН е посочено, че собственото на въззивника превозно средство е паркирано на ул. „Драгоман“ срещу заведение „*“ върху тротоар, без разрешение от собственика на пътя или местната администрация, с което се пречи на преминаването на пешеходците, а в НП е описано на съответното място същото превозно средство да е паркирано „върху тротоар, с което създава пречки за преминаването на пешеходците“. Преди всичко, в така формулираното описание се съдържат данни за елементи от фактически състави на две отделни нарушения, включени в хипотезата на чл.94, ал.3 ЗДвП. Първото е паркиране върху тротоар извън означените за това места от собственика на пътя или от администрацията, а второто е паркиране върху тротоар на определено за това място, но по начин, при който откъм страната на сградите не остава разстояние най-малко два метра за преминаване на пешеходците. Наред с това, в съответното описание липсва яснота за основното обстоятелство - дали с АУАН и с НП се счита, че паркирането върху тротоар е осъществено на определено за това място или е сторено извън означено за паркиране място.

Действително в описателната част на НП е посочено, че с установеното паркиране „върху тротоар, с което създава пречки за преминаването на пешеходците“ въззивникът виновно е нарушил чл.93, ал.3 ЗДвП като в скоби е възпроизведена част от текста на съответната норма, сочеща изискването за паркиране само на местата, определени от собственика/администрацията на пътя. Но, така възпроизведеното частично съдържание на 3 посочената като нарушена норма не представлява и не може да се третира или съотнася като описание на нарушението, защото този текст не представлява посочване на приети за установени поведение на въззивника и фактическа обстановка при осъществяване на твърдяното нарушение.

Така констатираната липса на индивидуализация на нарушението чрез посочване на съставомерни факти в НП съгласно изискването п о чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН е довела до нарушаване на правото на защита на санкционираното лице поради невъзможност да се защитава срещу непълно и неясно твърдените факти п о нарушението. Поради това, установеното процесуално нарушение е от категорията на съществените и представлява самостоятелно основание за отмяна на оспореното НП.

Относно материално-правната законосъобразност на обжалвания акт:

При приетата за установена фактическа обстановка съдът намира, че приобщените доказателства не установяват по несъмнен и категоричен начин, процесното място да представлява тротоар по смисъла на §6, т.6 от ДР на ЗДвП. Независимо от предвижданията в ЧИРП на Община Варна от 1997 г., трайно изградената инфраструктура на съответния обект сочи предназначение за паркиране на превозни средства, а не преминаване на пешеходци, каквато е основната обективна характеристика на тротоарната площ.

Недоказаността на това основно фактическо обстоятелство сочи неправилност на констатацията за осъщественост на твърдяното нарушение, при което оспореното НП се явява и материално-правно незаконосъобразно и подлежи на отмяна и на това основание.

За пълнота на изложението следва да се изтъкне, че дори процесното място да притежаваше характеристиките на тротоар, доколкото в оспореното НП се съдържат фактически твърдения които реално сочат установеност само на част от обективните елементи на твърдяното нарушение, не би могло да се направи извод за цялостна установеност с АУАН и с НП на така описаното нарушение.

При този изход на спора, съобразно чл.63д, ал.1 ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 АПК и предвид представен договор за правна защита и съдействие, в полза на предоставилия безплатна правна защита адвокат следва да се присъди възнаграждение за изготвяне на жалба срещу НП в размер 150.00 лв съгласно чл.18, ал.1, вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯВА Наказателно постановление №517 от 03.11.2021 г., издадено от зам. кмет на Община Варна, с което за нарушение по чл.94, ал.3 ЗДвП, на М. Т. Х., ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба“ в размер 50.00 лв, на основание чл.63, ал.2, т.1, вр. ал.3, т.1 и т.2 ЗАНН.

ОСЪЖДА Община Варна, ДА ЗАПЛАТИ на адв. И.И. Ц. – АК София, л. н.

4

1000512910, сумата 150.00 лв (сто и петдесет лева, 00 ст.), представляваща разноски за възнаграждение на адвокат, на основание чл.63д, ал.1 ЗАНН.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.

Варна в 14-дневен срок от съобщаването до страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

5