Определение № 493 от 02.07.2026, Окръжен съд - Хасково

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 493 гр. ХАСКОВО, 02.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на втори юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА

Членове:

ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ

ГЕОРГИ М. МИХАЙЛОВ като разгледа докладваното от ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ Въззивно частно гражданско дело № 20265600500318 по описа за 2026 година Производството е по реда на Глава ХХI, чл.274 от ГПК Обжалвания акт

С определение №85/09.II.2026 г. постановено по гражданско дело №890/2025 г. Районен съд-Свиленград прогласява, че не е международно компетентен да разгледа и реши гр. дело № 890/2025 г. по описа на същия съд и прекратява производството по гр. дело № 890/2025 г. по описа на Районен съд - Свиленград.

С определение №160/18.III.2026 г. постановено по делото съдът допълва горното определение в частта за разноските, като осъжда С. Д. С., ЕГН ********** да заплати на адвокат Е. Г. М. от АК – Разград, с л.н. 1800017372, с адрес на упражняване на дейността – гр.***, сума в размер на 255.64 евро – възнаграждение за адвокат за оказана безплатна правна помощ на Е. Х. С., съгласно чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.

Обстоятелства по обжалването

Недоволен от съдебния акт о пределение № 85 от 09.02.2026 г., е останал С. Д. С., ЕГН **********, адрес: гр. ***, поради което го обжалва като неправилен,с искане за отмяната му и продължаване на производствените по делото действия.

Гражданското дело пред РС Свиленград произтичало от първоначално подадена обща искова молба, която съдът служебно разделил и образувал две самостоятелни производства - гр. д. № 890/2025 г., и гр. д. № 878/2025 г.,.

Съобразно изискната от съда справка, разпоредена само по едното дело – 878/2025г., но не и по настоящото – гр. д. 890/2025г., въпреки идентичността 1 на страните, релевантността на обстоятелствата. От тази справка се установявало, че постоянните адреси на майката и детето били регистрирани в Република България, без данни за регистрирани адреси в Кралство Нидерландия.

Според документа адресната регистрация и настоящия адрес на ответницата и на детето били именно твърдяната от ищеца в исковата молба в гр. ***.

Според жалбоподателят с определение от 16.12.2025 г., постановено по гр. д. №878/25 г. по описа на Районен съд - Свиленград, съдът изрично е приел, че първоначално подадената искова молба съдържа иск с правно основание чл. 59, ал. 9 СК, съединен с молба с правно основание чл. 127а, ал. 2 СК, като е разпоредил тяхното разделяне на основание чл. 210, ал. 2 от ГПК В това определение съдът недвусмислено разпоредил производството по гр. д.

№ 878/2025 г. да продължи по иска с правно основание чл. 59, ал. 9 СК, а молбата с правно основание чл. 127а, ал. 2 СК да бъде отдЕ. в самостоятелно производство, по което впоследствие е образувано гр. д. № 890/2025 г.

Според С. предметът на гр. д. № 890/2025 г. бил изключително и само по чл. 127а, ал. 2 СК, представляваща производство по спорна съдебна администрация, а не исково производство за родителска отговорност или определяне на местоживеене на дете. Въпреки това, с обжалваното определение по гр. д. № 890/2025 г. съдът приложил критерии и съображения, относими към исково производство по чл. 59 СК, като анализирал въпроси за „обичайно местопребиваване“, международна компетентност по спорове за родителска отговорност и дело приложимост на Регламент (ЕС) 2019/1111, без да отчете, че прекратява същия с различен предмет, по което тези съображения не били приложими .По този начин съдът е допуснал вътрешно процесуално противоречие между собственото си определение за разделяне на чл. 127а СК, и последващото прекратяване, като е прекратил делото мотивирайки се с аргументи, които предпоставят разглеждане на иск по чл. 59 СК. Това процесуално несъответствие само по себе си самостоятелно основание за отмяна на обжалваното определение, тъй като съдът е отказал да разгледа надлежно образувано самостоятелно.дело.

Според жалбоподателят изявленията на ответницата, че детето има местоживеене и обичайно местопребиваване в Нидерландия, се основавали единствено на нейни становища , включително представени декларации в превод, които не установяват нито адресна регистрация, нито законна промяна на местоживеенето.

При времето на подаване на исковата молба ищецът не е знаел и не е имал обективна възможност да знае, че детето се намира извън страната. Това твърдение било въведено едва в хода на производството от ответницата.

Декларацията била частен документ. и подлежала на пълна доказателствена преценка.

Първата инстанция необосновано извела само предположения относно действителното местоживеене на детето,което не можело да се цени като правилно приложение на закона.Посочва се от С.,че действащото между страните Решение № 72/09.05.2023 г. по гр. д. № 99/2023 г. на РС - Свиленград изрично определяло местоживеенето на детето в Република България - в гр.

***, в него не се съдържала клауза, че детето следва адреса на майката, не се допускала едностранна промяна на местоживеенето от страна на майката.

2

Според жалбоподателят от представените от ответницата по делото документи, се установявало, че детето пребивава извън определеното със съдебно решение местоживеене. Въведените от ответника сведения не само, че не отнемали компетентността на съда, а давали още по — голям довод и потвърждавали, че следва да се уважи искането на бащата по чл. 127а СК .

РС-Свиленград неправилно се произнесъл и по н аправеното възражение за международна компетентност от майката на детето,като приел също така за установени релевантни обстоятелства в тази насока недоказани твърдения.

Това възражение било голословно,нямало никакви данни,че местоживеенето му е в Кралство Нидерландия,което би било и недопустимо майката да черпи права от собственото си поведение,което съставлява неизпълнение на съдебно решение.

Е. Х. С. представя отговор на частната жалба,като извежда нейната неоснователност и иска потвърждаването на постановеното определение.

Своевременно било направено възражнеие за подсъдност на основание чл.85 от Кодекса на МЧП и, тъй като делото не е подсъдно на Районен съд – Свиленград.Настоящият адрес на детето Н. бил в Нидерландия. Съгласно чл.85 от Кодекса на МЧП, отношенията между родители и деца се уреждат от правото на държавата, в която е тяхното обичайно общо местопребиваване, отношенията се уреждат по обичайното местопребиваване на детето, а то към момента бил в Нидерландия.

Н е било спорно между страните, че същите са български граждани, както и че детето им Н.С. се намира в Нидерландия. Правилно съдът приел, че приложение към отношенията, свързани с родителската отговорност, намира Регламент (ЕС) 2019/1111 относно компетентността, признаването и изпълнението на решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, и относно международното отвличане на деца, който действа от 01.08.2022 г. и отменя Регламент (ЕО) 2201/2003 на Съвета относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност.

Водещо в случая било фактическото пребиваване на детето, като определението,обект на въззивната процедура бил в синхрон с разпоредбата на чл. 7, параграф 1 от Регламента, но съгласно параграф 2, то се прилага при спазване условията на чл. 8, чл. 9 и чл. 10 от Регламента, уреждащи изключения от общото правило за компетентност, които обаче не били налице въпреки твърденията на ищеца - С. Д..

С. Д. С. обжалва и определение №160/18.III.2026 г. постановено по делото в режима на чл.248 от ГПК.Същото било постановено при неправилно установена фактическа обстановка, необсъждане на релевантни доказателства и становища, неправилно приложение на материалния закон ,липса на същински правен анализ, както и при постановяване на акта при неправилно приложение на процесуалните правила.Поради изложеното се иска се отмени същото изцяло.

Правни съображения

Жалбоподателят е активно легитимирана надлежна страна да предяви настоящите частни въззивни жалби,тъй-като е носител на субективното процесуално право,предвид разпоредените негативни за правната му сфера 3 последици с атакуваните определения на Районен съд-Свиленградпрекратяване на образуваното по негова искова молба производство и произнасяне по реда на чл.248 от ГПК относно разноски.

Производството по първоинстанционното гр.дело №890/2025 г. на РССвиленград е с предмет произнасяне на съда в хипотезата на чл.127 А от СК,по искане на С. Д. С. против Е. Х. С. относно отмяна на даденото разрешение с решение №72/09.V.2023 г. по гр.дело №99/2023 г. на РССвиленград,с което е допуснато детето да напуска пределите на Републрика България и да пребивава в чужбина до навършване на пълнолетие от майката,както и да му се издават документи без съгласие на бащата.

Постановеното определение на РС-Свиленград е правилно и законосъобразно.Безспорно е,че искането по чл.127А от СК съставлява спорна съдебна администрация на граждански отношения.В чистия случай без наличие на международни елементи е компетентен съдът по настоящия адрес на детето,какъвто официално е този в гр.***,Хасковска област,ул.***.

В настоящото производство несъмнено е изведено,че малолетната Н.С.С. не пребивава фактически на установените постоянен и настоящ адрес.В тази насока са изложените твърдения в самата искова молба ,представена от С. С.,са че майката едностранно е променила фактическото местоживеене на детето,напуснала адреса в гр.***,което към настоящия момент не живеело там.Самият ищец сочи,че по негови сведения детето пребивава в чужбина за продължителни периоди от време с майката.

От друга страна с представения отговор на исковата молба от майката Е.

Х. С. се излагат твърдения,че тя оспорва предявените претенции,както и че тя с детето живеят в Кралство Нидерландия,поради което и се прави изрично възражение за липсата на международна компетентност на РС-Свиленград.В тази насока са представени документи на нидерландски език и в превод,както следва- удостоверителен документ от Община **,Кралство Нидерландия,от който е видно,че същата от 26.VI.2025 г. е с адрес на територията на тази община-***,както и видно от друг удостоверителен документ,че С. работи по трудово правоотношение от 17.VII.2023 г. на територията на тази държава.Представена е и нарочна декларация от 03.II.2026 г. от страна на майката Е. С.,че детето Н.С. посещава детска градина *** от 05.I.2025 г. в гр.***.

При съвкупен анализ на горното се налага извода,че фактическото местоживеене на детето Н.С. не е в гр.***,Република България,а е на територията на гр.***,Кралство Нидерландия Очевидно е,че детето към момента на подаване на молбата не живее на територията на Република България и то за доста продължителен период от време.Ето защо не е изпълнено условието на чл.127А ал.II от СК относно компетентността на съда в гр.***

Същевременно при тези данни е налице международен елемент при осъществяване на търсените права.Това активира действието на Регламент (ЕС) 2019/1111 относно компетентността, признаването и изпълнението на решения по брачни въпроси и въпроси, свързани с родителската отговорност, и относно международното отвличане на деца,изцяло приложим и в решаването на съдебни администрации по чл.127А от СК,като част от родителската отговорност,обхваната от този регламент. В тази насока и Решение от 21.Х.2015 г. на съда на ЕС,С-215/15 по запитване на ВКС.

4

Чл.7 от Регламента изрично извежда,че съдилищата на държавитечленки също са компетентни по отношение на родителската отговорност в производството..В настоящия случай действително са налице хипотезите на този текст-малолетната Н.С. има основна и трайна връзка с държава-членка на ЕС,Кралство Нидерландия, майката на детето Е. С.,като основен носител на родителска отговорност съобразно решението на съда в гр.*** относно упражняването на родителските права върху това дете има обичайно местопребиваване същата държава.Същевременно по делото няма изрично приемане на българския съд като изрично компетентен в случая поради липсата на изискуемото изрично волеизявление на другия съпруг. Следва да се има предвид и че е във висш интерес на детето производството да се разгледа по обичайното му местопребиваване,където е трайно интегрирано,какъвто е общия принцип по българското и международното право.В тази насока и чл.10 т.1 А - съдилищата на държавата членка имат компетентност по въпроси, свързани с родителската отговорност, когато детето има тясна връзка с тази държава членка поради това,че поне единият от носителите на родителската отговорност има обичайно местопребиваване в нея.Така и чл.11 т.1 -когато не може да се установи обичайното местопребиваване на детето и компетентността не може да се определи основата на член 10, компетентни са съдилищата на държавата членка, в която се намира детето .Ето защо в случая очевидно компетентни са съответните съдилища в Кралство Нидерландия,а който е да е български,вкл. и РС-Свиленград не е.