Решение № 70 от 17.04.2025, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 70 гр. Плевен, 17.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЕМИЛ СТ. БАНКОВ

Членове:

КРИСТИНА АНТ. ЛАЛЕВА

БОРИСЛАВА ИЛ. ЯКИМОВА при участието на секретаря АНЕЛИЯ Й. ДОКУЗОВА в присъствието на прокурора В. Д. Ф. като разгледа докладваното от КРИСТИНА АНТ. ЛАЛЕВА Въззивно наказателно дело от общ характер № 20254400600175 по описа за 2025 година

Производството е по реда на глава „Двадесет и първа” от НПК.

Въззивното производство е образувано по протест на РП Плевен и жалба на подсъдимия В. Е. Ц. срещу Присъда № 1 3 9 о т 25.11.2024 г.

Постановена по НОХД № 20244430201161 по описа за 2024 година на Районен съд Плевен.

С обжалваната и протестирана присъда Плевенския районен съд е признал подсъдимия В. Е. Ц., роден на *** в гр. Плевен, живее в гр. Плевен, ул. ***, българин, българско гражданин, с висше образование, неженен (живее на семейни начала), работи, неосъждан, ЕГН ********** за виновен в това, че на 21.08.2023г., около 22:50 часа в град Плевен, ул. „Плевенска епопея“, като водач на моторно превозно средство – лек автомобил „Ауди А3“ с peг. № ***, противозаконно пречил на органи на властта – старши полицай в група „Охрана на обществения ред“ при 01 РУ Плевен Д. В. Д., полицай в група „Охрана на обществения ред“ при 01 РУ Плевен В. Б. И., старши полицай в група „Охрана на обществения ред“ при 01 РУ Плевен С. Д. Г., да изпълнят 1 задълженията си по контрол на безопасност на движението, а именно да му извършат проверка като водач на моторно превозно средство, като не спрял на своевременно подадени звуков и светлинен сигнал от полицейски автомобил „Шкода Рапид“ с регистрационен номер *** с отличителни знаци на МВР и надпис „ПОЛИЦИЯ“ и увеличил скоростта на управлявания от него автомобил при предприетото от полицейските служители проследяване, като продължил движението до дома си в гр. Плевен, ул. *** -престъпление по чл.270, ал.1 от НК, поради което и на основание чл.270, ал.1 от НК, във вр. с чл.54 от НК го осъдил на наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от 8 /ОСЕМ/ МЕСЕЦА, като на основание чл.66, ал.1 от Н К отложил изтърпяването на наказанието с ТРИГОДИШЕН ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК. С присъдата районния съд се произнесъл по въпросите по чл.189 от НПК като възложил в тежест на подсъдимия разноските по наказателното производство.

Във въззивната жалба се съдържа оплакване за несправедливост на наложеното наказание и се иска налагане на алтернативното наказание „глоба“, което се предвижда в разпоредбата на чл.270 от НК. Навеждат се доводи, че районният съд не е ценил правилно и в пълен обем данните за личността на подсъдимия, като лице със изключително ниска степен на обществена опасност, както и приноса му за разкриване на престъплението изразяващ се според защитата в това, че в последствие подсъдимия сам съобщил къде се намира и съответно къде е лоциран автомобила, които управлявал по време на осъществяване на твърдяното от прокуратурата престъпление. В открито съдебно заседание жалбата се поддържа на същите основания.

Във въззивния протест на РП Плевен се прави оплакване относно размера на наложеното наказание „ лишаване от свобода“, като се твърди, че последното е занижено спрямо тежестта на самото деяние. Сочи се, че престъпната дейност е била упорита, продължителна по време и практически била преустановена, когато подсъдимият успял да се отклони от полицейския автомобил, така че органите на реда практически да нямат обективна възможност да преустановят движението на автомобила.

Пред въззивния съд представителят на Плевенска окръжна прокуратура посочва, че присъдата на първоинстанционния съд следва да бъде изменена в частта относно наказанието, така както е направено искане и 2 в протеста.

Плевенският окръжен съд като взе в предвид оплакванията, съдържащи се в жалбата и протеста, становищата на страните и като провери изцяло правилността на невлязлата в сила присъда по реда на чл.314, ал.1 НПК, намира за установено следното:

Въззивната жалба и протеста са подадени в срока по чл.319 НПК, отговарят на изискванията на чл.320 от НПК, поради което са процесуално допустими и следва да бъдат разгледани.

За да постанови атакуваната присъда, първоинстанционния съд е извършил пълноценен анализ на събраните в хода на съдебното следствие доказателства и е приел за установено от фактическа страна следното:

В тъмната част на денонощието на 21.08.2023г. свидетелите Д. В. Д.,В.

Б. И. и С. Д. Г. - полицейски служители при Първо РУ Плевен изпълнявали служебните си задължения по предварително утвърден план по контрол на безопасност на движението в районна на гр.Плевен. Използваният от полицейските служители автомобил бил отличен с знаци поставени върху моторно превозно средство – лек автомобил „Шкода Рапид“ с peг. № ***.

Около 22.50 часа, в гр. Плевен, по ул. „Плевенска епопея“ подсъдимият В. Ц. управлявал лек автомобил „Ауди АЗ“ с peг. № ***, като по същото време, полицейския автомобил се намирал на същата улица. След като възприели лекия автомобил марка „Ауди А3“ с peг. № ***, полицейските служители решили да извършат проверка на водача. В изпълнение на това свое намерение по осъществяване на дейност възложена им по повод служебното им положение, подали светлинен и звуков сигнал на водача на автомобила, но подсъдимият, въпреки че възприел подадения сигнал за спиране, продължил движението си с автомобила. Ц. с цел осуетяване на проверката увеличил скоростта на движение на управлявания от него автомобил, след което извършил маневра завой наляво, при която свидетелите Д. и И. успели визуално ясно да възприемат и да огледат водача на автомобила - мъж на видима възраст около 40 г., носещ диоптрични очила, късо подстриган.

Полицейските служители последвали автомобила из града, като минали през улиците „Плевенска епопея“, „Бузлуджа“, ,,Антим I - ви“, „Шейново“, „Юмрукчал“, „Бачо Киро“, „Христо Ботев“, „Чаталджа“, „Сан Стефано“, „Скопие“, „Вардар“, „Петко Каравелов“, „Христо Ботев“ и „Перуника“. През 3 цялото време полицейският автомобил се движел на разстояние около 20-30 метра зад въпросният автомобил и дори скъсявали дистанцията, като светлинният и звуков сигнал от светлинната и звуковата уредба на служебният автомобил „Шкода Рапид“ с peг. № *** с отличителни знаци на МВР и надпис „Полиция“ бил непрекъснато включен. Докато осъществявали действия, които да мотивират водача да преустанови движението на автомобила, полицейските служители подали сигнал до останалите екипи в града.

Многократно посредством техническото средство тип „трубка“ на водача било разпореждано да спре и отбие безпроблемно вдясно, но след всяко разпореждане, той ускорявал скоростта и не изпълнявал разпореждането. В района на ул.Перуника, на разклона за село Къшин, полицейските служители изгубили визуален контакт с автомобила. Междувременно била извършена справка с ОДЧ на ОДМВР и масивите на АИС МВР, от която било установено, че собственик на процесния автомобил е подсъдимия Ц.. Същевременно свидетелите П. Ф. Б. и В. А. Ц. - полицейски служители при Второ РУ Плевен, изпълняващи служебните си задължения, чули по радиостанцията как автопатрул от Първо РУ Плевен обявил преследване на лек автомобил, който не спрял на подаден сигнал за спиране. Малко след това преследваният автомобил преминал покрай тях. Св.В. Ц., който бил извън патрулният автомобил, успял да го огледа. Преминавайки покрай него, водачът се обърнал към св.Ц. и дори го погледнал. Тогава св.Ц. успял да огледа лицето му подробно, като забелязал, че е мъж на видима възраст около 40 г., късо подстриган, с набола брада и с очила. След като разбрали от полицейската информация, че процесният автомобил се намира на адрес ул.Добри Чинтулов № 24а, веднага се насочили натам, като при пристигането си възприели вече паркирания л.а.“Ауди А3“. На мястото били и полицейските служители при Първо РУ Плевен. Св.Б., св.Ц., както св.Д., като при допир на ръка върху капака на автомобила, установили, че бил топъл на допир, от където си направили извод, че автомобила е бил в движение. Същото възприятие получили и при допир до спирачните дискове. Първоначално бащата на подсъдимия заявил, че той е управлявал автомобила, като полицейските служители го помолили да седне на шофьорското място. След слизането на подсъдимия до автомобила, последните го разпознали като водача управлявал автомобила и отказал да изпълни даваните му указания да преустанови движението на МПС-то. Свидетелите възприели и двете лица като 4 неадекватни и със силен мирис на алкохол. За констатираното, на 22.08.2023г. св.Д. В. Д. съставил на В. Е. Ц. - Акт за установяване на административно нарушение бл. № 379668 /л.12/, който Ц. отказал да подпише, като обяснил, че не той управлявал въпросният автомобил. С мотивирана резолюция от 28.08.2023г. на Началника на Първо РУ Плевен, административнонаказателното производство по съставеният АУАН било прекратено поради данни за извършено престъпление.

Доказателствата, върху които съдът изгражда своите изводи относно фактите, са събрани по време на съдебното производство чрез подробен разпит на свидетелите и приобщаване на писмените доказателства по реда на чл.283 от НПК. Следва да се отбележи, че районният съд е положил необходимата доза процесуална активност, като са събрани и проверени всички възможни източници на данни, които биха имали значение за установяване на фактите от значение за наказателното производство.

Проверени са и защитните тези на подсъдимия, така както ги поддържа от момента на установяването му като водач на автомобила в инкриминирания период. Показанията на свидетелите – полицейски служители са напълно логични както самостоятелно, така и във връзка с целия събран по делото доказателствен материал / изводите по експертните заключения/ . Не възникват никакви съмнения относно тяхната обективност, доколкото напълно си кореспондират помежду си. В тази насока въззивната инстанция напълно се солидаризира със изводите на първата инстанция да ги кредитира с доверие.

От тези показания се установява с категоричност наличието на елементите от обективната страна на деянието, а именно, че подсъдимият е управлявал автомобила, че му е било давано многократно разпореждане, със всякакви помощни средства, да преустанови движението на автомобила и факта, че последният не е сторил това, а е ускорявал скоростта на движение и в крайна сметка е успял да се укрие от полицейския автомобил, така че последвалата му траектория на движение да остане неясна за полицейските служители. От показанията на полицейските служители се черпят данни и относно самоличността на извършителя. Всички полицейски служители, които са го възприели визуално дават идентично описание. Безспорно се установява, че полицейските служители пристигнали пред жилищния имот, където бил паркиран автомобила, категорично не разпознали бащата на подсъдимия като водач, а именно подсъдимия, когато той слязъл пред дома си. В тази насока 5 правилно съдът не е кредитирал с доверие показанията на съпругата на подсъдимия и неговия баща, не поради роднинските им връзки, а с оглед на това, че техните твърдения за местонахождението на подсъдимия през инкриминирания период на деянието, не се потвърждават от съвкупния безспорен доказателствен материал по делото, а напротив напълно се опровергават. В този смисъл оценъчната дейност на районния съд във връзка с доказателствата не търпи никакъв укор. Районният съд е извършил един задълбочен анализ на всички доказателствени източници и е направил правилни изводи по фактите.В тази насока следва да се отбележи, че между страните няма спор и защитата на подсъдимия пред въззивната инстанция не навежда възражения срещу присъдата в частта относно оценъчната дейност на първия съд по фактическата обстановка. По тези съображения въззивният съд приема, че изводите на първата инстанция относно фактите по делото са правилни, обосновани и законосъобразни, поради което възприема фактическа обстановка, идентична с тази, приета от първата инстанция.

От така установените факти районният съд е направил правилния извод, че с действията лицето, спрямо което се провежда наказателното производство В. Е. Ц . е осъществило престъпния състав по чл. 270, ал. 1 от НК. Съдът правилно е приел, че са налице както елементи от обективната, така и от субективна страна на деянието.Въззивният съд счита, че правните изводи, направени и изложени от решаващия съд, относно квалификацията на деянието и извършителя, са правилни и последователни.