Решение № 43 от 07.02.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 43 гр. Пловдив, 07.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Радка Д. Чолакова при участието на секретаря Катя Н. Митева като разгледа докладваното от Нестор Сп. Спасов Въззивно търговско дело № 20225001000743 по описа за 2022 година

Производство по чл. 258 и сл. ГПК.

Повод за образуването му е изходяща от Д. А. Ш., ЕГН **********, **** въззивна жалба против постановеното по т. дело №797/2021 г. по описа на П. окръжен съд решение № 312 от 06.10.2022 г., с което са отхвърлени предявени от Д. А. Ш., ЕГН **********, **** против „З.К.Л.И.“ АД, ЕИК *********, **** искове с правно основание чл.432 от КЗ за заплащане на следните суми:

- 65 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, болки и страдания, в следствие на обстоятелството, че на 21.12.2020 г. около 16, 00 ч. в гр. П. на кръстовището на бул. „Р.“ и ул.

„Д.Ц.“ настъпва пътно-транспортно произшествие, при което правещият десен завой автобус рег. № ** **** **, управляван от водача В. РА. В. не пропуска пресичащия на пешеходна пътека и зелен сигнал на светофара пешеходец Д. Ш. и го блъска, като му причинява размачкване на тъканите на лява подбедрица и глезен, обусловило необходимостта от оперативно 1 лечение, захарен диабет тип 2, усложнения вследствие кетоацидоза, разкъсно - контузна рана на пръстите на десен крак и контузия на ляво рамо, - 4 321,85 лв. имуществени вреди, равняващи се на разходите, направени от ищеца за лечението на горните увреждания по фактури №№ *******/20.01.21 г. на стойност 379,85 лв. за лекарствени средства, 3780/22.01.21 г. на стойност 1 290 лв. за настаняване и престой в частна болница, към която задължително е насочен пострадалият поради невъзможност спасяващите манипулации да се извършат в друго лечебно заведение, 396702/26.01.21 г. на стойност 393,36 лв. за лекарствени средства, 396911/28.01.21 г. на стойност 160,12 лв. за лекарствени средства, 397328/02.02.21 г. на стойност 393,36 лв. за лекарствени средства, № 397806/08.02.21 г. на стойност 329,57 лв. за лекарствени средства, 3813/09.02.21 г. на стойност 120 лв. за болничен престой, 398453/16.02.21 г. на стойност 329,57 лв. за лекарствени средства, 398538/17.02.21 г. на стойност 160,12 лв. за лекарствени средства, 399073/23.02.21 г. на стойност 445,66 лв. за лекарствени средства, 399276/26.02.21 г. на стойност 160,12 лв. за лекарствени средства, 400859/17.03.21 г. на стойност 160,12 лв. за лекарствени средства и

Д. А. Ш., ЕГН ********** е осъден да заплати на „З.К.Л.И.“ АД, ЕИК ********* гр. С. сумата от 480 лв. направени деловодни разноски.

В жалбата се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението, иска се отмяната му и постановяване на друго уважаващо исковете.

Въззиваемата страна излага становище за неоснователност на същата.

Съдът след като се запозна са акта предмет на обжалване и събраните доказателства намери за установено следното:

На 11.11.2021 г. в П. окръжен съд е постъпила изходяща от Д. А. Ш., ЕГН **********, гр. П. искова молба против З.К.Л.И.“ АД, ЕИК *********, гр. С..

В обстоятелствената част на същата се говори, че на 21.12.2020 г. около 16, 00 ч. в гр. П. на кръстовището на бул. „Р.“ и ул. „Д.Ц.“ ищецът пресичал улицата на пешеходна пътека и зелен светофар за пешеходците, а автобус рег.

2

№ ** **** **, управляван от водача В. РА. В. правел десен завой от булеварда към улицата. Водачът на автобуса не пропуснал пресичащия по пешеходната пътека пешеходец Д. Ш., блъснал го, съборил го на земята и му премачкал със задната дясна гума левия крак.

Твърди се, че вследствие на ПТП-то, ищецът получил размачквания на тъканите на лява подбедрица и глезен, разкъсно-контузна рана на пръстите на десен крак, контузия на ляво рамо, захарен диабет тип 2, усложнения вследствие кетоацидоза. По повод на това твърдение е направено проследяване на начина на установяване на същите, лечението им, необходимостта от пролежаване в болнично заведение във връзка със същото и то на два пъти. Описани са и извършените в болницата изследвания, медицински интервенции, вкл. и провежданото медикаментозно лечение.

Посочено е също, че лечението и възстановяването на ищеца се извършвало и в домашни условия като е направено подробно проследяване на изживяванията му във връзка със същото. Всички те основно се свързват с уврежданията на тъканите на лявата подбедрица и глезена и наложилото се оперативно лечение на същите. В тази връзка се говори за обездвижване и спазване на постелен режим особено през първите седмици с оглед наличието на постоянни болки в подбедрицата и глезена и указания, че легналото положение ще допринесе за липса на отоци в оперирания крак и намаляване на секретите от раната. Това било пречка ищецът да се обслужва сам и го правело зависими от чужди грижи. Така целият му нормален ритъм на живот бил нарушен, като се сочи, че през първите седмици след катастрофата имал чувство, че се задушава и не може да диша. Наред с това диабетът и появилата се след катастрофата инсулинова зависимост изисквали в периода януари-март да му се поставя по 3-4 пъти на ден инсулин, а преди въобще не вземал такъв.

Сочи се и че до предявяване на исковата молба, което било близо година след инцидента болките продължавали въпреки положените усилия, грижи, приети медикаменти и проведени рехабилитации. Увреденото му здравословно състояние се свързва и с невъзможността да изпълнява професионалните и трудовите си ангажименти. Всичко това довело до промяна в психиката му изразяващо се в напрегнатост, психическа нестабилност, потиснатост, намаляване на социалните контакти и т.н.

3

Психическите промени се свързват и с нуждата от средства за скъпото лечение, а и със страха от възможността раните да не заздравеят и да се наложи ампутация на крака.

На тази база е направен извод, че претърпените от него вреди следва да бъдат обезщетени от лицето, което с противоправното си и виновно поведение допринесло за настъпването им. В тази връзка се сочи, че това е водачът на автобуса, на когото било издадено наказателно постановление, което не било обжалвано от него и влязло в сила на 29.01.2021 г.

Във връзка с тези си разсъждения, ищецът сочи, че водачът бил застрахован за риска „Гражданска отговорност“ при ответното дружество и с оглед чл. 432 от КЗ той имал право да търси обезщетението си пряко от застрахователя.

В тази връзка на 05.05.2021 г. била отправена застрахователна претенция към ответното дружество за изплащане на обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди, но в определения от закона 3 м. срок нямало произнасяне. Едва на 11.10.2021 г. представител на ответника изпратил по ел. поща уведомление за определено обезщетение от 10 000 лв. за неимуществени вреди и 3031 лв. за имуществените.

Пострадалият възразил по отношение на тези размери и на 15.10.2021 г. било изпратено от ответника ново ел. съобщение, че обезщетението за им. вреди остава в първоначално определения размер, а това за неимуществени е увеличено на 15 000 лв.

В тази връзка се сочи, че ищецът не се съгласил с размерите на обезщетенията, а и че плащане на същите не били извършено от страна на ответника. Поради това се достига и до заключение, че за пострадалото лице е налице интерес да предяви претенция за заплащане на дължимите му се според него обезщетения по съдебен ред.

На тази база е поискано осъждането на ответника да заплати 65 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, болки и страдания и 4 321,85 лв. за имуществени вреди, съставляващи разходите, направени от ищеца по лечението му ведно със законната лихва от 21.12.2020 г. до окончателното плащане.

По отношение на претенцията за имуществени вреди в последствие по искане на съда е уточнено, че тя представлява сбора от направените разходи 4 за лечението му удостоверени с фактури №№ *******/20.01.21 г. на стойност 379,85 лв. за лекарствени средства, 3780/22.01.21 г. на стойност 1 290 лв. за настаняване и престой в частна болница, към която задължително е насочен пострадалият поради невъзможност спасяващите манипулации да се извършат в друго лечебно заведение, 396702/26.01.21 г. на стойност 393,36 лв. за лекарствени средства, 396911/28.01.21 г. на стойност 160,12 лв. за лекарствени средства, 397328/02.02.21 г. на стойност 393,36 лв. за лекарствени средства, № 397806/08.02.21 г. на стойност 329,57 лв. за лекарствени средства, 3813/09.02.21 г. на стойност 120 лв. за болничен престой, 398453/16.02.21 г. на стойност 329,57 лв. за лекарствени средства, 398538/17.02.21 г. на стойност 160,12 лв. за лекарствени средства, 399073/23.02.21 г. на стойност 445,66 лв. за лекарствени средства, 399276/26.02.21 г. на стойност 160,12 лв. за лекарствени средства, 400859/17.03.21 г. на стойност 160,12 лв. за лекарствени средства.

В отговора на ИМ не е оспорено наличието на сключен застрахователен договор по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ , но е изразено мнение за неоснователност на иска.

Оспорен е описаният в исковата молба механизъм на настъпване на произшествието. Твърди се, че водачът на автобуса не е извършил никакви нарушения на правилата за движение по пътищата по причина, че кръстовището, на което станало ПТП-то е със светофарна уредба и участниците в движенето следвало да съобразяват поведението си със светлинните й сигнали, т.е. наличието и на пешеходна пътека било без значение. По този повод се споменава, че ищецът пресичал кръстовището на забранен за него светофарен сигнал, че не е съобразил поведението със със скоростта и разстоянието на автобуса и че навлезнал в кръстовището внезапно.

Възразява се също, че липсва връзка между произшествието и извършените операции на ищеца. В подкрепа на това се споменава, че при прегледа в болница непосредствено след инцидента били установени единствено повърхностни наранявания на раменния пояс и мишницата. В тази връзка се прави извод, че всички други увреждания са в резултат на многобройни фактори обусловени от предходни заболявания на ищеца, възрастта му, общото му състояние, положените медицински грижи и т.н.

5

На тази база се прави извод, че не са налице предпоставките на чл. 45 от ЗЗД обуславящи отговорността на застрахования при ответника водач на автобуса, което и изключва и отговорността на застрахователя с оглед функционалния й характер.

В отговора е посочено, че ако се достигне до извод за наличие на предпоставки обуславящи отговорността на водача на автобуса, респ. на застрахователя то претендираното обезщетение е в завишен размер. Твърди се също и че в този случай следва да се вземе предвид и наличието на съпричиняване поради това, че ищецът е нарушил също правила за движение по пътищата с оглед внезапното му навлизане на пътното платно, на забранен сигнал на светофарната уредба, без да се съобрази със скоростта и разстоянието на приближаващото МПС.

ДИМ, респ. отговор на същата не са подавани.

Така съдът след събиране на поисканите от страните и относими към спора доказателства е постановил решението предмет на обжалване.

В него след обсъждане на доказателствения материал е направен извод , че липсва извършено противоправно деяние от страна на водача на автобуса и презумпцията за вина се явява оборена. В подкрепа на този си извод ПОС се е позовал на последното заключение на вещото лице от САТЕ, където се сочело, че Ш. е навлязъл от тротоара на платното за движение когато автобусът е бил буквално пред него със задната си част. Във връзка с това от първоинстанционния съд е посочено, че наличието на влязло в сила наказателно постановление не променя горния извод поради факта, че същото не е задължително за съда и не го обвързва.

Липсата на предпоставките за ангажиране гражданската отговорност на застрахования деликвент са обусловили и извода, че не са налице и тези за ангажиране отговорността на застрахователя и исковете са отхвърлени.

Недоволен от решението е останал ищецът и е подал жалбата станала причина за започване на настоящето производство.