Протокол № 344 от 24.10.2023, Окръжен съд - Сливен

ПРОТОКОЛ

№ 344 гр. С., 23.10.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – С. в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светослава Костова при участието на секретаря Пенка Сп. Иванова

Сложи за разглеждане докладваното от Светослава Костова Гражданско дело № 20232200100256 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 09:00 часа се явиха:

Ищецът Т. Г. В., редовно призован, се явява лично и с адв. Н. К. от АК С., с пълномощно по делото.

Ответникът ЗД „БУЛ ИНС“ АД, редовно призовано, не се представлява.

Адв. К.: Да се даде ход на делото.

Съдът счита, че няма процесуална пречка за даване ход на делото, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ход на делото.

Адв. К.: Поддържам исковата молба на посочените в нея основания.

Съдът ПРИСТЪПИ към устен доклад на делото по реда на чл. 146 от ГПК.

Предявена е искова молба от Т. Г. В., в която се твърди, че същата е сестра на загиналия при ПТП В. Г. Велев - б.ж. на гр. С.. ПТП- то е настъпило на 19.03.2022 г. в гр. С., на бул. „Панайот Хитов“, в района на тролейбусно депо, когато Т.Г.Г. при управление на лек автомобил „Мерцедес Е200“, с регистрационен № А 80 80 ММ, нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл. 119 ал. 1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на В. Г. Велев на 47 г. По повод на това е било образувано ДП № 424/2022 г. по описа на РУ МВР С.. Делото е внесено в съда, образувано е НОХД № 30/2022 г. по описа на ОС - С., приключило с постановяване на присъда № 14/30.09.2022 г., с която Т.Г.Г. е признат за виновен и са му наложени съответните наказания. Присъдата е влязла в законна сила на 13.02.2023 г.

Твърди се, че гражданската отговорност на водача е застрахована при ответното застрахователно дружество. Ищцата е сестра на загиналия при ПТП В. Велев и е от кръга на неговите най-близки хора. Същата страда от загубата на своя брат. Претърпяла е и продължава да търпи неимуществени вреди - болки и страдания, които са пряка и непосредствена последица от настъпилата смърт на нейния брат. Вредите са свързани с непрежалимата за 1 нея загуба на най-близкия й човек загинал по нелеп начин без той да има каквато и да била вина.

Сочи се, че загубата оставила дълбока и болезнена емоционална следа завинаги в нейното съзнание. Предизвикала е голяма и непреодолима мъка, отворила е огромна празнина в живота й. След смъртта на нейния брат ищцата е загубила моралната и физическа подкрепа, която той й оказвал.

Починалият е бил опора на семейството и между него и сестра му са съществували отношения на близост, обич и взаимна привързаност.

Претенцията е предявена пред ответното застрахователно дружество, като е образувана щета и постановен отказ на 05.04.2023 г. за изплащане на обезщетение.

Предвид гореизложеното от съда се иска да постанови решение, с което осъди ответното застрахователно дружество да заплати на ищцата сумата 50 0000лв., представляваща част от претендираното обезщетение в пълен размер 150 000лв., за претърпени психически болки и страдания, свързани със смъртта на нейния брат В. Г. Велев, ведно със законната лихва от 05.04.2023 г. до окончателното изплащане на сумата.

Претендира присъждане на съдебни и деловодни разноски.

В момента за ответника се явява адв. Д., редовно преупълномощен с пълномощно представено към отговора на исковата молба.

Исковата молба е редовно връчена на ответното застрахователно дружество, като в законоустановения срок е депозиран писмен отговор. В същия не се оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. Не се оспорва обстоятелството, че на 19.03.2022 г. е настъпило ПТП с участието на посочения автомобил, в резултат на което е причинена смъртта на В. Г.

Велев, а виновен за настъпването й е водачът на автомобила Т.Г.Г.. Оспорва се иска като неоснователен, като се твърди че ищцата не е от кръга на наследниците по закон, а между нея и загиналия й брат не са били налице изключително близки отношения, извън общоприетите такива. Оспорва се наличието на трайна и дълбока емоционална връзка между ищцата и починалия й брат.

Оспорват се и твърденията на ищцата за търпени неимуществени вреди под формата на изживян стрес и душевни страдания в резултат на загубата на сродника й. В условията на евентуалност се оспорва претендирания размер на иска, като прекомерен. Твърди се, че претендираното обезщетение в размер на 50 000лв. е силно завишено и не отговаря на трайно установената практика на съдилищата.

Моли се съда да постанови решение, с което отхвърли исковата претенция изцяло, като неоснователна и недоказана, евентуално да намали размера на претендираното обезщетение.

С определение № 505/25.09.2023 г. съдът е изискал НОХД №360/2022 г. на СлОС, приложено по делото. Допуснати са и поисканите гласни доказателства.

Правна квалификация на претендираните права – чл. 432 от КЗ във вр. с чл.380 от КЗ.

Факти и обстоятелства, които не се оспорват от страните - това е настъпилото ПТП на 19.03.2022 г. и причинената смърт на В. Г. Велев, както и 2 вината за настъпването на ПТП на водача Т.Г.Г.. Не се оспорва и наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.

Факти и обстоятелства, които не се нуждаят от доказване - това е постановената присъда по НОХД № 360/2022 г. на СлОС.

Съдът разпределя доказателствената тежест между страните, както следва:

Ищцата следва да ангажира доказателства във връзка с родството си с починалия В. Г. Велев, наличието на изключителна дълбока емоционална връзка между нея и починалия й брат, преживения психически стрес и страдания във връзка с внезапната загуба на своя брат по вид и интензитет.

Ответникът е длъжен да ангажира доказателства във връзка с наведените от него оспорвания изложени в отговора на исковата молба.

Адв. Д.: Не оспорваме механизма на процесното ПТП и в тази връзка нямам искания за назначаване на съдебна авто-техническа експертиза, както и медицинска такава, тъй като не оспорваме факта на смъртта вследствие на ПТП-то.

Адв. К.: Водим двама свидетели.

Съдът ПРИСТЪПВА към разпит на водените свидетели.

Самоличност на свидетеля:

С.И.С на 52 г., българин, бълг. гражданин, с основно образоване, разведен, неосъждан, живеем на семейни начала с ищцата Т. В.. Желая да свидетелствам.

ПРЕДУПРЕДЕН за наказателната отговорност, която носи по чл. 290 от НК, обещава да говори истината.

РАЗПИТАН КАЗА: За катастрофата Т. разбра от мен. На мен ми се обади приятел, който е присъствал в близост на мястото. Когато й се обадих тя се разстрои дълбоко. Казах й, че са го откарали в болница. Т. го преживя много тежко, беше в шоково състояние. Двамата с брат си имаха много близки отношения. За нея - нейният батко си беше батко. Тя още го преживява. Повече от една седмица, около 10 дни той беше в кома, носехме го на носилки от едно място на друго. Всеки ден постоянно ходехме ние да го повдигаме. В отношенията им един към друг - приживе Т. и брат й бяга в много близки отношения един към друг. За толкова години не съм ги видял дори да спорят за нещо помежду си. Нямаше празник където да не сме заедно, всичко това за мен са много близки отношения. Ако трябва да ги сравнявам с отношенията ми с моя брат и мен, не мога да си сравня, макар, че не сме скарани с него. В. нямаше семейство са съжаление. Той беше част от нашето семейство и ние част от неговото семейство. Винаги когато имахме нужда от него за нещо, той се отзоваваше и съответно ние, когато той имаше нужда, ние му помагахме. Двамата се включваха заедно в разни мероприятия свързани с тази дейност с птиците, той това работеше. На практика нямаше мероприятие, в което по един или друг начин двамата да не са съпричастни.

Двамата - брат и сестра разчитаха много един на друг. Преди години бяха го наръгали с нож, докато я защитавал от някакви хулигани, които са я нападнали да я изнасилват. Това е един от случаите. Той винаги е бил гърбът й, големият й брат. Той споделяше с нея, търсеше нейните съвети, тя също. В момента Т. не е същата, както като преди 2 г. Тогава тя беше една усмихната 3 жена, с постоянна усмивка, която усмивка вече я няма. Да не говорим за другите подробности - безсъние, има промени в настроението. Ние с нея се разбираме много добре, но от тогава комуникацията ни стана малко по затруднена, тя не е толкова общителна вече. Причината е очевидна! Тя сънува кошмари, става през нощта да яде, качи килограми. Аз не съм психолог, но то е ясно с какво е свързано. Според мен това е свързано със смъртта на брат й, очевидно. Тя си е позитивен човек, винаги нещата ги приема от позитивна гледна точка, негативите в живота тя ги вижда по философски начин. Винаги се старае, но това й дойде в повече.

С Т. живеем на семейни начала повече от 10 г. Живеем в моето жилище в гр. С., кв. „Дружба“ 6. В. живееше в кв. „Сини камъни“ - С.. Това беше неговото жилище. Т. в момента има фирма, работи за себе си. Това е от няколко години, преди това е работила в Общината, работела е в неправителствена организация. В. работеше в Дружество за защита на птиците, това му беше работата последно. От както аз живея на семейни начала с Т., имаме и общо дете – тя не е живяла другаде. Заедно си живеем с нея. Преди това е живяла с брат си. Брат и сестра се срещаха доста често, нямаше нужда от повод да се срещат. Аз често имах нужда от него да ми помага, да пренесе нещо. Той беше силен мъж и редовно идваше да ми помага. За празниците не пропускахме да се събираме и на почивка ходехме редовно заедно. Родителите на Т. живееха наблизо в кв. „Българка“, трите апартамента са на близко разстояние. В. не живееше заедно с тях. Той си имаше гарсониера в „Сини камъни“ и си живееше самостоятелно там.

Самоличност на свидетеля:

Д.И.И. на 56 г., българин, бълг. гражданин, с висше образование, женен, неосъждан, без родство със страните по делото

ПРЕДУПРЕДЕН за наказателната отговорност , която носи по чл. 290 от НК, обещава да говори истината.

РАЗПИТАН КАЗА: Т. я познавам от ученичка, В. беше мой много близък приятел и членувахме в една организация. Впоследствие и тя започна да се занимава с природозащитни инициативи – публични, обществени природозащитни, и я познавам от близо, както и него. След смъртта на В. имаше промяна при нея. Тя беше много весел човек, постоянно усмихната, винаги откликване. След смъртта му престана да контактува с мен. Канил съм я на някои събития, тя ми отказваше. Категорично се промени. Споделяла е с мен, че иска да му постави колелото на гроба, за да бъде до него, гледаше да оформи празното пространство.Това ми споделяше, нищо друго, просто почти нямахме други контакти. Тя престана да ме търси. Мисля, че тя спря да ми отговаря предполагам от скръб - нямам представа не съм я питал съвсем конкретно защо, тъй като знам случката какво предизвиква у нея и у майка й.

Тя постоянно се разплакваше когато контактувахме. В. и Т. първо са брат и сестра, второ той беше неин закрилник. Като журналист аз лично съм отразявал един случай когато тя беше задиряна от някакви наркомани.

Минаха повече от 10 г. от тогава и починалият Вальо беше наръган с нож.

Просто имаше късмет, тъй като се подхлъзва и не му създаде някакъв посериозен проблем. Тя му се обадила по телефона и той отишъл да я защити.

След това аз отразих случая в „24 часа“, като журналист. Приятел съм на В. и членувахме в една организация, която аз ръководех на областно ниво. В. беше винаги с много добро отношение към сестра си. Винаги гледаше когато тя имаше някаква инициатива да й помогне, особено природозащитни или 4 фестивали към „Карандила“, където участваше много активно. Просто те бяха много близки, знам, че празнуваха празниците си заедно. За В. семейството бяха сестра му и съпругът й, майка му и баща му. Не е бил женен, друго семейство не е имал. След ПТП ние бяхме в ежедневен контакт с Т., той живя около една седмица. Всички бяхме много притеснени, които бяхме около В., контактът ни беше ежедневен с нея. Тя плачеше постоянно по телефона. По едно време лекарите даваха някаква надежда първия – втория ден. Тя изпитваше скръб. Ходих на погребението и на 40-те дни и на годината. Т. беше там, беше скръбна, плачеше постоянно. Спомняхме си моменти и случки на струването, беше направила слайд шоу от снимки, на които се още веднъж се разплакваше пред всички когато ги пускаше. При срещите ни с Т. винаги е ставало въпрос за В.. За нея това е огромна загуба. Постоянно става дума за него когато се виждаме, въпреки се виждаме изключително рядко. Тя се затвори в себе си и не я виждам да излиза на публичните места, където съм свикнал да я виждам преди случката. Постоянно, ако се видим случайно си спомняме за него. Двамата са израснали по различно време - нямам спомен точно, защото тя е по-малка, но заедно бяха през цялото време. Празнуваха всички празници заедно, тези от календара, рождените дни. Доколкото знам имат някакъв момент на заедно израстване, но не съм влизал в подробности.