Решение № 225 от 24.02.2022, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 225 гр. Пловдив, 24.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Членове:

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева

Дафина Н. Арабаджиева при участието на секретаря Пенка В. Г.а като разгледа докладваното от Виделина Ст. Куршумова Стойчева Въззивно гражданско дело № 20215300503201 по описа за 2021 година

Въззивно производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „Русев и Ко“ ООД, ЕИК 160070342 чрез пълномощника си адвокат С.Д. против Решение № 260339 от 14.10.2021г., постановено по гр. д. № 1892/2019г. по описа на РС Асеновград, II гр. с., с което се отхвърля предявеният иск от „Русев и Ко“ ООД за признаване за установено вземането му по отношение на „Дина Комерс“ ООД, ЕИК115103950, по Заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д.

№ 1265/2019г на АРС в размер на 19 000 лева - частичен иск от общо 28 382,86 лева, дължими по ф-ра № 1000001695/16.07.2015г, ведно с мораторна лихва за забава върху сумата от 19 000 лева считано от 13.06.2016г. до 12.06.2019г. в размер на 5 779,27 лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението, както и се осъжда „Русев и Ко“ ООД да заплати на „Дина Комерс“ ООД разноски по производството в размер на 1 510 лева.

Във въззивната жалба се излагат оплаквания, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Изводите на районния съд и извършеното от него тълкуване на доказателствената съвкупност се оспорват като погрешни и противоречащи на утвърдената съдебна практика. Позовава се на заключенията на ССчЕ и на комплексната СТЕ и ССчЕ, от които обосновава извод за доказаност на задължението на ответника.

Поддържа, че с осчетоводяването от ответника на фактура № 1000001695/16.07.2015 г. и 1 ползването на ДДС, е прието изпълнението от възложителя/ответника/ и признато задължението. Навежда се довода, че ищецът е изпълнил качествено и в срок дейностите, предмет на процесната фактура, с подписването на констативен акт за установяване на годността на строежа. Излага се становище по възражението на ответника за некачествено изпълнение, което се оспорва като преклудирано, а по същество като неоснователно.

Обосновават се доводи за приемане на изпълнението от ответника по договорения между страните ред, в която връзка жалбоподателят се позовава на констативен протокол № 4 от 13.07.2015 г., с посочени в него количество, единична цена и обща стойност на отделните видове СМР, предоставен за подпис на ответника. Твърди се за липсата на възражения от страна на ответника по отношение на сочения протокол. Коментира се възражението на ответника за ценообразуване по оферта, неразделна част от договора, която не била представена от ответника. Поддържа се, че дори и офертата да е била представена по делото, то цената се дължала по фактурата. В тази връзка се сочи, че стойността на СМР се установява със замерване на извършените работи на място, а разплащането на изпълнените СМР на база на фактура, представена пред възложителя. Моли изцяло да се отмени решението и вместо него да се постанови ново, с което да се признае съществуване на вземането на ищеца. Претендира се присъждането на разноските по делото пред ПОС, АРС и по ч.гр.д.№ 1265/2019 г. по описа на АРС.

В срока по чл.263 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от „Дина Комерс“ ООД, ЕИК115103950. С молба по делото въззиваемото дружество, чрез пълномощника си адвокат К.Г., оспорва въззивната жалба. Моли за потвърждаване на първоинстанционното решение по съображения, изложени в писмени бележки.

Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл.79, ал.1 вр. с чл.266, ал.1 ЗЗД, предявен по реда на чл. 422, ал.1 ГПК от „Русев и Ко“ ООД против „Дина Комерс“ ООД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 19 000 лв. с включен ДДС, представляваща частичен иск от общо 28 382, 86 лв. с включен ДДС, дължима по фактура № 1000001695/16.07.2015г изд. от „Русев и Ко“ ООД, ведно с мораторна лихва за забава върху сумата от 19 000 лв., считано от 13.06.2016 г. до 12.06.2019 г. в размер на 5 779,27 лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 ГПК, във връзка с което е образувано ч.гр. д.№ 1265/2019 г. на АРС, до окончателното й изплащане.

В исковата молба са изложени твърдения, че

2 между ищеца и ответника са съществували търговски отношения, във връзка с които ищецът е извършил редица СМР по поръчка на ответника. На 20.03.2015г между страните е подписан договор за извършване на СМР, по силата на който ответникът е възложил на ищеца да изпълни СМР на обект „Аквапарк Водоснабдяване и канализация“. В този договор били уговорени цени за СМР, като разплащането на извършените СМР се извършва на база на протокол обр.19 и фактура представена на възложителя. След подписване на договора възложителят се е задължил да преведе на изпълнителя аванс в размер на 65 000 лв. Във връзка с извършените СМР бил съставен констативен протокол № 4 от 13.07.2015 г. за действителните видове СМР(обр.19), а от ищеца били издадени няколко фактури, плащанията по които е следвало да се извършат по банков път. Констативният протокол е бил изпратен на ответника по електронен път и приет без възражения от него. На база на извършени строителни дейности по поръчка на ответника, ищеца е издал фактура № 1000001695/16.07.2015 г. на обща стойност 85 545,72 лева без включен в тази сума ДДС, дължима за „извършено СМР съгласно акт обр.19, водопровод за напълване на басейни“. От общата сума на издадената фактура от 85 545,72 лева без ДДС бил приспаднат заплатен от ответника аванс в размер на 45000 лева.

Остатъкът за плащане по посочената фактура, след приспадането на аванса, бил в размер на 40 545, 72 лева като върху същата бил начислен ДДС в размер на 8109, 14 лева, поради което общото задължение по фактурата останало в размер на 48 654, 86 лева с ДДС.

Фактурата била получена от представител на ответника веднага след издаването й, а дължимата сума е следвало да бъде заплатена по банков път. Ответникът е заплатил на ищеца част от дължащата се сума, като е останало задължение в размер на 28 382, 86 лева с ДДС. Ищецът търсил ответника за заплащане на сумата, изпратил му и нотариална покана, но плащане от ответника не било направено. Ищецът подал заявление по чл. 410 от ГПК за сумата от 19 000 лева с включен ДДС, претендирана частично от сумата 28 382, 86 лева с ДДС по фактура № 1000001695/16.07.2015 г. Претендираната мораторна лихва за периода от 13.06.2016 г. до 12.06.2019 г. се обосновава със задължението на ответника да заплати претендираната главница от датата на издаване на фактурата.

В срока по чл.131 ГПК, с отговора на исковата молба ответникът е изложил становище, че искът е допустим, но неоснователен. Не спори, че между страните са били налице правоотношения, свързани с възлагане на СМР на ищеца от страна на ответника, както и че е сключен процесния договор от 20.03.2015 г. Позовава се на раздел II от договора относно уговорените показатели за формиране на цената на отделните СМР.

Твърди, че след издаване на процесната фактура, възложителят е направил незабавно възражение за остойностените с фактурата видове работи и тяхната цена.Направено било и възражение, че не е представен акт обр.19 за отделните видове работа и подборна количествена сметка. Поискано било от управителя на дружеството да обоснове количествата и цените на отделните работи. Управителят обещал да представи фактура за закупените материали, за да обоснове цената, тъй като договорът предвиждал, че единичните цени на материалите се определят от цената, на която изпълнителят е закупил материалите, увеличена с 18 % транспортни и доставно-складови разходи и печалба.

Въпреки, че управителят не изпълнил задължението си да обоснове количеството и 3 единичните цени на видовете изпълнени работи, като се имало предвид, че имало действително извършени СМР, ответното дружество заплатило сумата 20 272 лв. по фактурата и 8 109, 14 лв. ДДС по фактурата. Оспорва получаването на приложения констативен протокол № 4 от 13.07.2015 г. като прави възражение, че описаните видове работи не са изпълнени в посочените количества, нито страните са уговаряли посочените в протокола единични цени за работа и материали. В подкрепа на това твърдение бил уговореният аванс в размер на 65 000 лв. без ДДС, който трябвало изцяло да покрие стойността на материалите по обекта и да се доплати само за положения труд.Само в оспорения констативен протокол ищецът начислил за материали 70 740, 90 лв. без ДДС и без печалба. Излага довода, че след като цената на материалите, уговорена с договора е общо 65 000 лева с ДДС за целия обект, е неясно, как след като ищецът не е изпълнил изцяло възложените му СМР е начислил материали 70 740 лева без ДДС и без печалба.

Сочи, че след като ищецът не е продължил изпълнението на СМР, ответникът е платил за същия обект допълнително материали на стойност от 20 831, 44 лева без ДДС. Заявява, че не е платил цената по фактурата, тъй като не бил съгласен с нея, което изрично заявил след получаването й, нито бил подписан акт обр.19.Възраженията били повторени и в писмения отговор по повод изпратената от ищеца нотариална покана.След като управителят на ищцовото дружество не обосновал цената, посочена във фактурата, изпълнителят преустановил и работата по обекта, без да довърши възложеното му. За съпоставка сочи, че ищцовото дружество е получило пълно плащане по изпълнените СМР в същия обект след доказване на единичните цени на вложените материали, както и обема на извършената работа. Моли за отхвърляне на исковете.

За да постанови обжалваното решение, РС е приел за установено, че страните са били обвързани от облигационно правоотношение по договор за извършване на СМР на обект Аквапарк водоснабдяване и канализация, сключен на 20.03.2015г. РС е отхвърлил предявените искове след като е приел, че не се доказва действителното извършване и доставяне на описаните в констативен протокол № 4 като вид и количество СМР и доставени материали. Тези си изводи районният съд е обосновал с клаузата на чл.6 от договора, според която стойността на СМР се установява със замерване на извършените работи на място и двустранно подписан протокол обр 19, а така и че представения по делото констативен протокол не носи подписа на възложителя и данни за неговото изпращане се съдържали единствено в показанията на св.К.. РС е заключил, че е недоказано действителното извършване на СМР в констативен протокол № 4, както и че не е налице приемане на работата, а така и че ищецът не е изправна страна по договора и не се дължи заплащане на претендираните суми.

При извършената служебна проверка по реда на чл.269 ГПК съдът намира решението за валидно и допустимо, поради което дължи произнасяне по същество на правния спор, като при въззивната проверка за нарушение на императивни материалноправни норми при постановяването му и при проверка на неговата правилност по изложените в жалбите оплаквания, както и като взе предвид възраженията и доводите, релевирани с отговорите на 4 въззивните жалба, Пловдивски окръжен съд намира следното:

Видно от приложеното ч. гр. д. № 1265/2019 г. на АРС за претендираните вземания ищецът се е снабдил със заповед срещу ответника за изпълнение на парично задължение.

Процесните вземания са идентични със заявените в заповедното производство, тъй като със заявлението за издаване на заповедта по чл.410 ГПК сумата от 19 000 лева е претендирана частично от 28 382,86 лева по горепосочената фактура за извършване на СМР съгласно акт обр.19, водопровод за напълване на басейн, като в исковата молба е уточнено извършването на СМР по фактурата по сключения между страните договор от 20.03.2015г. за обект „Аквапарк Водоснабдяване и канализация“, както и вземането за мораторна лихва е заявено за периода от 13.06.2016г. до 12.06.2019г. в размер на 5 779,27 лв. Исковата молба е подадена след депозиране на възражение от ищеца против заповедта по чл.410 г.ГПК и в предвидения от закона срок. Изложеното обуславя допустимостта на предявените установителни искове, поради което същите следва да се разгледат по същество.