Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 890 от 06.12.2019, Районен съд - Ямбол

Съд
Районен съд - Ямбол
Дело
Гражданско дело 1325/2018
Вид
Решение № 890
Подписан
06.12.2019
В сила
20.07.2020
Състав
СВЕТЛА РУСКОВА ДИМИТРОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47,ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.9 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.143 · Закон за защита на потребителите
  • чл.146 ал.1 · Закон за защита на потребителите
  • § 13 т.12 · Закон за защита на потребителите
  • § 13а т. 9 · Закон за защита на потребителите
  • чл.10а ал.2-ал.4 · Закон за потребителския кредит
  • чл.10а ал.2-ал.4 · Закон за потребителския кредит
  • чл.10а ал.2-ал.4 · Закон за потребителския кредит
  • чл.19 ал.4 и ал.5 · Закон за потребителския кредит
  • чл.19 ал.4 и ал.5 · Закон за потребителския кредит

Р Е

Ш Е Н

И Е №890/6.12.2019 г. гр. ЯМБОЛ.06.12.2019..г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ЯМБОЛСКИЯТ....................районен съд ................ гражданска колегия в публично заседание на ........07.11.2019 г........година в състав:

Председател:Св.ДИМИТРОВА при секретаря .......................С.М.…..........................……...........и в присъствието на прокурора..............................................................................…като разгледа докладваното от

........................................СЪДИЯ ДИМИТРОВА………….…...гр.дело N .1325... по описа за 2018 год. и за да се произнесе взе предвид следното............................................................

Производството по делото е образувано по първоначална искова молба на „Профи кредит България”

ЕООД, с която се претендира да се приеме за установено съществуването на вземането им срещу длъжника М.И.М. в общ размер на 1197.77 лв., включващ номинал от 1378.78 лв., включващ номинал от 1022.18 лв. и неустойка в размер на 256.60 лв., представляващи неизплатено парично задължение по Договор за потребителски кредит № ***, ведно със законната лихва от деня на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на вземането.

С последващи молби процесуалният представител на ищеца прави уточнение, че в цената на иска от 1122,18 лева, включва отделни неплатени задължения от ответника: главница в размер на 544,88 лева, договорно възнаграждение в размер на 118,53 лева, възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 458,77 лева. С уточнителна молба вх.№ ***г. ищецът е уточнил, че предявява установителен иск по чл.422 ГПК за вземане в размер на 544.88лв., представляващо неизплатена главница по договор за потребителски кредит № ***, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда до окончателното изплащане, а за вземанията му за сумата 118,53 лв. – договорно възнаграждение по договора за потребителски кредит и за сумата 458.77 лв. – възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги, предявява осъдителни искове.

Претендират за присъждане на направените разноски по заповедното производство и по настоящото дело.

Ищецът твърди, че на

22.10.2015г. е сключен Договор за потребителски кредит № *** между „Профи Кредит България” ЕООД като кредитор и М.И.М., като длъжник, при следните параметри:

Сума на кредита: 800 лв.;

Срок на кредита: 18 месеца;

Размер на вноската:

60.31 лв.;

Падеж на вноската: втори ден от месеца;

Годишен процент на разходите (ГПР): 49.85 %;

Годишен лихвен процент: 41.17 %;

Лихвен процент на ден: 0.11%;

Общо задължение по кредита: 1077.34 лв.

По избран и закупен пакет от допълнителни услуги:

Възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги: 786.59 лв.;

Размер на вноска по закупен пакет от допълнителни услуги: 44.44 лв.

Общо задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги:

Общо задължение:

1863.93 лв.;

Общ размер на вноска:

104.75 лв.;

Дата на погасяване: 2 ден от месеца.

„Профи Кредит България” ЕООД твърди, че изпълнява точно и в срок задълженията си по договора, като на 23.10.2015г. превежда парична сума в размер на 800.00 лв. по посочена от длъжника М.И.М. банкова сметка (***:, с дата 23.10.2015г.).

От своя страна длъжникът поема задължение по Договор за потребителски кредит № ***, като го сключва за срок от 18 месеца, с месечна вноска по погасителен план в размер на 104.75 лв. и падежна дата всяко 2-ро число на месеца.

Предвид факта, че длъжникът не е изпълнявал точно поетите с договора задължения и е направил само 2 пълни погасителни вноски, последната с дата 26.02.2016г., като след изпадането в забава и съгласно уговореното и прието от страните в т. 12.3. от Общите условия към договора за потребителски кредит, а именно: „....В случай, че КЛ/СД просрочи една месечна вноска с повече от 30 (тридесет) календарни дни, настъпва автоматично прекратяване на ДПК и обявяване на неговата предсрочна изискуемост,без да е необходимо КР да изпраща на КЛ/СД уведомление, покана, предизвестие или други.” Твърди, че на 12.04.2016г. договорът е прекратен автоматично от страна на ПРОФИ КРЕДИТ България ЕООД и е обявена неговата предсрочна изискуемост. На 13.04.2016г. на М.И.М. е изпратено уведомително писмо от страна на дружеството, с което той е уведомен, че договорът е прекратен и че е обявена неговата предсрочна изискуемост.

Размерът на непогасената главница по заема към датата на прекратяване на ДПК е в размер на 733.15 лв. /седемстотин тридесет и три лева и петнадесет стотинки/, като 35 % от нея се явява дължимата неустойка по заема. След прекратяването на договора от страна на длъжника са направени доброволно 5 пълни погасителни вноски и една непълна, които са погасили част от задължението по процесния договор.

Към настоящия момент размерът на погасеното от М.И.М. задължение по ДПК № *** е в общ размер на 775.37 лв. /седемстотин седемдесет и пет лева и тридесет и седем стотинки/. С плащанията си длъжникът е погасил част от номинала по заема в размер на 763.32 лв. /седемстотин шестдесет и три лева и тридесет и две стотинки/. Сумата от 12.05 лв. /дванадесет лева и пет стотинки/ е отишла за погасяване на лихвите за забава по кредита, на основание т.12.1 от ОУ: „ В случай, че клиентът просрочи плащането на месечна вноска, кредиторът начислява лихва за забава в размер на ОЛП + 10 % годишно, изчислена на всеки ден забава върху размера на просроченото плащане.". Лихвите са платени в пълния си дължим размер.

Поради неизпълнението на договорното задължение, „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД подава заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК образувано в ч.гр.дело № ***/2017г.по описа на ЯРС.Ответникът не е намерен за връчване на издадената от съда заповед за изпълнение, като на дружеството е дадено указание за предявяване на иск за установяване на вземането си, получено от заявителя на 02.03.2018г.

В хода на съдебното дирене исковата претенция се поддържа.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор от назначения от съда на ответницата особен представител, както и допълнителен, с който счита, предявеният иск е неоснователен и недоказан, поради което го оспорва изцяло по основание и размер. В съдебно заседание прави възражение за недопустимост на предявените осъдителни искове, т.к. същите не са предявени в условията на евентуалност.

Според особения представител към момента на сключване на договора, съгласно действащата разпоредба на чл.19 ал.4 и ал.5 от ЗПК, годишния процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения, а клаузите на договори надвишаващи този размер се считат за нищожни.

Твърди, че договорените проценти на лихва /било възнаградителна, било за забава/ противоречат на добрите нрави и клаузите от ДПК и ОУ към него се явяват нищожни в тази им част, тъй като ответникът, като икономически по-слаб се ползва от засилената защита на ЗЗП и не може да бъде третиран неравноправно.

Недостигът на материални средства на един правен субект не могат да се използват за облагодетелстване на друг правен субект. Ето защо счита, че тъй като нищожните уговорки не произвеждат никакво действие, то следва да се приеме, че лихвата не е уговорена между страните по процесния договор и такова задължение за ответника не е възникнало.

Излага твърдения за неравноправни клаузи съгл. ЗЗП, респективно нищожни, касаещи подписано от страните споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги на стойност 786.59 лв. Клаузите на споразумението определят задължение за ответника за плащане на сума за включен пакет от допълнителни услуги, които са нищожни, тъй като заобикалят закона, като въвеждат допълнителни разходи, недопустими по действащото законодателство и надхвърлящи значително допустимите разходи по кредита определени в ЗПК. В съотношение с искания кредит в размер на 800 лв. , допълнителното възнаграждение за ищеца в размер на 786.59 лв. дава основание за извода, че е налице противоречие с принципите на справедливост и равнопоставеност на участниците в облигационната връзка. Така определената сума по допълнителния пакет / почти равна на поискания размер на кредит/ реално оскъпява кредита и води до значително и драстично увеличение на тежестта на изплащане на задължението по договора за кредит. Ето защо счита, че и клаузите в споразумението се явяват нищожни и не могат да породят правно действие между страните по договора. Отделно от това тези клаузи са и в противоречие с разпоредбите на чл.10а ал.2-ал.4, чл.19 ал.4 ЗПК, както и се явяват неравноправни съгласно разпоредбата на чл.143 ЗЗП.

С оглед на изложеното счита, че клаузите включени в договора, които касаят задължение за заплащане на лихва, Допълнителния пакет от услуги, за нищожни, поради противоречие с разпоредбите на ЗПК, заобикаляне на законовите разпоредби, както и поради това че са неравноправни, съгласно ЗЗП и противоречат на добрите нрави.

Твърди, че ответникът е заплатил размера на отпуснатия му потребителски кредит, поради което и няма задължения към ищеца за плащане на допълнителни суми. Това е така тъй като кредитодателят неправилно е отнасял направените от кредитополучателя суми по вноските за погасяване на нищожни клаузи по ДПК.

Във връзка с изложеното счита за неоснователна и новозаявената в уточнителната молба осъдителна искова претенция за сумите от 118.53 лв. - договорено възнаграждение и 458.77 лв. възнаграждение за пакет от допълнителни услуги.

Поради изложеното, моли да се постанови решение, с което да се отхвърлят исковите претенции като неоснователни ведно със законните последици от това. В съдебно заседание възраженията се поддържат.

След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност съдът приема за установено следното от фактическа страна:

В подкрепа на иска ищецът е представил договор за потребителски кредит профи кредит стандарт №*** сключен с ответника М.И.М. на 22.10.2015г. за сумата от 800 лв., за срок от 18 месеца, размер на вноска по кредита от 60.31 лв., ГПР 47.85, годишен лихвен процент от 41.17 %, дължима сума по кредита 1077.34 лв. По избран и закупен пакет от допълнителни услуги е посочено общо задължение от 1863.93 лв. и общ размер на вноска от 104.75 лв.

Към него е приложено споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги от 22.10.2015г. и общи условия на ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД към договор за потребителски кредит, както и погасителен план. Ищецът е представил преводно нареждане за кредитен превод за сумата от 800.00 лв. на ответника, както и искане подадено от него за отпускане на потребителски кредит ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт. Представен е стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, както и извлечение по сметката към договора за потребителски кредит на ответника, според която общата сума на получените от него плащания по договора е в размер на 775.37лв., а остатъчното задължение към 30.03.2018г. е в размер на 1122.18лв.. Представено е уведомително писмо до ответника от 13.04.2016г. за едностранно прекратяване на договора, поради обявена предсрочна изискеумост.

Въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №***/28.12.2017г. издадена по ч.гр.д. № *** по описа на ЯРС за 2017г. М.И.М. е осъден да заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД сумата 1 378.78 лв., от които

1 122.18 лв. и неустойка в размер на 256.60 лв., по договор за потребителски кредит № ***до 12.04.2016 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението - 28.12.2017 г. до изплащане на вземането, както и направените по делото разноски в размер на 27.58 лв. - платена ДТ и 50.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение. Заповедта е била връчена на длъжника при условията на чл.47,ал.5 от ГПК, поради което с разпореждане № ***.2018г. на заявителя е указано да предяви установителния си иск в едномесечен срок. За това разпореждане заявителят е бил уведомен на 02.03.2018г., като на 03.04.2018г. същият е депозира иска си в съда в законоустановения срок.

При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи: