Определение № 3548 от 18.12.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3548 гр. Пловдив, 18.12.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Николай К. Стоянов

Иванка П. Гоцева като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно частно гражданско дело № 20245300503279 по описа за 2024 година Производство по реда на чл.413, ал.2 от ГПК.

Образувано въз основа на частна жалба депозирана от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД,ЕИК:203670940, против Разпореждане №28184/06.10.2024г., постановено по ч.гр.д.№16844/2024г. на РС-Пловдив, с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК против В. И. Т., ЕГН ********** , за вземания в размер от 900 лева -главница, 97,62 лв. – договорна лихва и 743,75 лв.- обезщетение за забава, дължими по договор за паричен заем №456057 от 30.09.2020г., сключен между длъжника и „Сити Кеш“ ООД, прехвърлени по силата на Приложение №1/14.06.2023г. към договор за покупко-продажба на вземания от 14.06.2023г. в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД. Основните наведени доводи са, че в договора не са налице клаузи, които могат да се квалифицират като неравноправни. Моли съда да отмени разпореждането на първоинстанционния съд и да постанови издаване на заповед за изпълнение по подаденото заявление в цялост.

Окръжен съд Пловдив, като взе предвид постъпилата частна жалба и събраните по делото доказателства, намира следното: Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество, съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

Обжалва се разпореждане, с което е оставено без уважение заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по отношение на претендираните по договор за паричен заем суми.

Според законодателните изменения в ГПК, винаги когато спорът се основава на права от договори с потребители, съдът е длъжен да извършва проверка за неравноправни клаузи. В случаят правата на заявителя се претендират от договор за потребителски кредит, т.е. длъжникът се явява 1 потребител по смисъла на ЗЗП , поради което и заповедният съд е процедирал правилно, извършвайки проверка за наличие на неравноправни клаузи в договора.

В настоящия случай с оглед данните по делото се налага извод за наличие на обоснована вероятност, отразеният размер на ГПР в процесния договор, да не съответства на действителния, прилаган по договора, определен съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК и изразяващ общите разходи по кредита, като в тази насока изцяло се споделят доводите на заповедния съд.При това положение потребителят няма яснота относно действителната финансова тежест по договора, което следва да се окачестви като нелоялна и заблуждаваща търговска практика по см. на чл. 6, § 1 от Директива 2005829/ЕО, както и нарушение на изискването за добросъвестност.Това налага и извод за неравноправност на договорните клаузи по см. на чл. 143, ал.

1 от ЗЗП. Касае се за недействителност на целия договор, като в тази хипотеза съгласно чл. 23 ЗПК потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита.Заповедният съд в случая обаче не би могъл да определи какъв е размера на невърнатата главница, тъй като е поискано издаването на заповед за изпълнение и за други вземания, основаващи се на вероятно неравноправни клаузи – възнаградителна лихва, обезщетение за забава.

Отделно от изложеното по делото не са представени доказателства, че заявителят има качеството кредитор – не са представени доказателства за извършената цесия, респективно – че длъжникът е уведомен за нея. Не е ясно и какво е цедирано на заявителя (явяващ се жалбоподател в настоящето производство). Сам по себе си този факт е самостоятелно основание за отказ да се издаде заповед за изпълнение.съгласно задължителните разяснения в т.

4г от ТР № 4/18.06.2014г. на ВКС, в хипотезата на частно правоприемство на страната на кредитора /в случая цедиране на вземанието/, на общо основание трябва да са представени доказателства за уведомяване на длъжника, тъй като в противен случай прехвърлянето на вземането няма действие по отношение на него /чл. 99, ал. 4 от ЗЗД/. А в хипотеза на настъпило частно правоприемство, преди надлежното уведомяване на длъжника за прехвърлянето на вземането, легитимиран да подаде заявлението е цедентаправодател, който е носител на спорното право към този момент /в този см. определение № 492/30.07.2014г. на ВКС, II т. о., постановено по т. д. № 3933/2013г./.

Предвид горното настоящият състав намира, че разпореждането, с което е отхвърлено заявлението, следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, а частната жалба като неоснователна следва да се остави без уважение.

По изложените съображения съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №28184/06.10.2024г., постановено по 2 ч.гр.д.№16844/2024г. на РС-Пловдив, XXIV гр. с.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3