Определение № 356 от 07.03.2022, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Търговско дело 575/2021
- Вид
- Определение № 356
- Подписан
- 07.03.2022
- В сила
- 07.03.2022
- Състав
- Ралица Цанкова Райкова
Цитирани разпоредби
- чл.140 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 155 · Граждански процесуален кодекс
- чл.183 · Граждански процесуален кодекс
- чл.195, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 367 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 367, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 372 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 373 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 374 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.374, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 375, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 т.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.418 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 86 · Граждански процесуален кодекс
- чл.170 · Закон за задълженията и договорите
- чл.20а, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 1, пр. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143 · Закон за защита на потребителите
- чл.146 · Закон за защита на потребителите
- чл. 146, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 24, т. 9 · Закон за кредитите за недвижими имоти на потребители
- чл. 38 · Закон за кредитите за недвижими имоти на потребители
- чл. 3 ал.1 · Закон за кредитните институции
- чл.3, ал.2 · Закон за кредитните институции
- чл.60, ал.2 · Закон за кредитните институции
- чл. 33, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 1 · Търговски закон
- чл. 286, ал. 1 · Търговски закон
- чл. 286, ал. 3 · Търговски закон
Личните данни в текста са заличени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 356 гр. Варна, 07.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на седми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Ралица Ц. Райкова като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Търговско дело № 20213100900575 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Подадена е искова молба от:
ИЩЕЦ: „Ново финанс" ООД, ЕИК 203806803, със седалище и адрес управление: гр.
Варна, ***, представлявано от Б. П. – управител, действащи чрез адв.
Д.М. Т.; срещу
ОТВЕТНИК: ЕТ „Дом – Игнат Раденков“, ЕИК 103078165, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Чаталджа“ 5, представлявано от физическото лице търговец И.
В. Р., ЕГН **********, действащ чрез адв. С.Н.а;
След като съдът извърши проверка за редовността на разменените книжа, допустимостта на предявените искове, включително тяхната цена, съобрази исканията и възраженията на страните,на основание чл. 374 ал.1 от ГПК, намира, че следва да се произнесе по предварителните въпроси и по допускане на доказателствата.
По предварителните въпроси:
По отношение на реда, по който следва да се разгледа производството:
С разпореждане № 4115/29.09.2021 г., съдът е приел, че ответникът по делото няма качеството на потребител и че спорът подлежи на разглеждане по реда на глава XXXII от ГПК /Търговски спорове/. Ответникът е направил възражение в насока, че е потребител.
Твърди, че двата договора за кредит са сключени от него като физическо лице, извън рамките на осъществяваната търговска дейност. Ищецът твърди обратното, а именно, че договорите са сключени от физическото лице – едноличен търговец с оглед на осъществяваната търговска дейност и неприложима е потребителската закрила.
В настоящият случай ответник е едноличен търговец, а заявеното право е по договори за заем, сключени от него като кредитополучател и небанкова финансова институция, като кредитодател. В този случай, договорите за заем са извън банковите сделки и не попадат в 1 списъка на абсолютните търговски сделки по чл. 1 ТЗ, но са относителна търговска сделка по смисъла на чл. 286, ал. 1 ТЗ, когато е сключена от търговец и е свързана с упражняваното от него занятие. Съгласно чл. 286, ал. 3 ТЗ при съмнение се смята, че извършената от търговеца сделка е свързана с неговото занятие. Поради което и в тежест на ответника е да обори законоустановената презумпция и да установи, че договорите за кредит са сключени извън търговската дейност на едноличния търговец. Предвид, обстоятелството, обаче, че в хода на производството следва да се установи този факт, то и за гарантиране на правата на евентуалния потребител, производството следва да се разгледа по реда на общия исков процес, като съдът събере доказателства и по направените възражения за неравноправност и нищожност на клаузите и осигури възможност на страните да вземат становище по тези въпроси. С решението и с оглед на обстоятелствата, които съдът приеме за установени, респ. дали е оборена презумпцията по чл. 286 ал.3 от ТЗ, съдът ще се произнесе или не по въпросите за неравноправността и нищожността на клаузите от договора.
По отношение на възражението за нередовност на исковата молба, респ. за недопустимост на производството:
Не се констатира нередовност на исковата молба съобразно изложеното в отговора възражение. Посочени са фактите, на които ищецът основава претенцията си, като е направено доуточнение и в допълнителната искова молба. Нито в заявлението, нито в исковата си молба, а впоследствие и в допълнителната искова молба, ищецът не е твърдял да е развалил договора и съответно да търси сумата въз основа на дадена на отпаднало основание престация. Напротив, ищецът излага, че претенцията му е свързана с уговорка за предсрочна изискуемост, гарантираща на заемателя възможност да поиска изпълнението на задължение на заемателя да върне получена главница, въпреки че уговорен краен срок за ползването й.
Проведено е заповедно производство, чрез което кредиторът се е снабдил със заповед за незабавно изпълнение въз основа на нотариален акт относно съдържащите се в него задължения за заплащане на парични суми – чл. 417 т.3 от ГПК. Предметът на установяване в настоящото производство е очертан от ищеца абсолютно идентично с описанието на сумите, за които е издадена заповедта. В нотариалния акт за учредяване на договорната ипотека са посочени двата договора за заем, по които се дължат сумите и които са заявени за разглеждане пред състава на ВОС. Самата ипотека и издаденият въз основа на нея изпълнителен лист по реда на чл. 417 от ГПК, обаче, пораждат само право на привилегировано принудително удовлетворяване от конкретен имот, което се реализира в изпълнителен процес, като самото право на вземане като обезпечен дълг не произтича от ипотеката, а само е удостоверено в нотариалния акт за учредяването й. Установяването на материалното право следва да стане именно по реда на чл. 422 от ГПК, като не е налице установяване на „нещо различно“, когато ищецът се позовава именно на облигационното правоотношение, въз основа на което е и възникнало процесното, обезпечено с ипотеката, вземане.
Несъстоятелно е и възражението за липса на процесуална легитимация за ищеца, който 2 се явява финансова институция по смисъла на чл. 3 ал.1 от ЗКИ. Заповедното производство е проведено въз основа на документ по т.3, а не т.2 на ГПК, а ЗКИ намира приложение и по отношение на посочените финансови институции.
С оглед на гореизложеното и съдът приема, че исковата претенция на ищеца е допустима и редовна.
По доказателствата:
Съдът намира за относими и допустими доказателствените искания на ищеца, поради което и същите следва да бъдат уважени. Ответникът не е отправил искания по доказателствата.
В рамките на предоставения срок по чл. 367, ал. 1 ГПК, ответникът по делото е депозирал отговор на исковата молба, поради което и на основание чл.374, ал.2 ГПК, производството по делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните, на които да се съобщи проект за доклад по делото.
Предвид изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОСТАНОВЯВА разглеждането на делото по ОБЩИЯ ИСКОВ РЕД, като граждански спор.
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 11.04.2022г. от 09:30 часа, за която дата и час да се уведомят страните.
СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД НА ДЕЛОТО , на основание чл.374, ал.2 ГПК:
I.ОБСТОЯТЕЛСТВА, ОТ КОИТО ПРОИЗТИЧАТ ПРЕТЕНДИРАНИТЕ ПРАВА И
ВЪЗРАЖЕНИЯ:
ИЩЕЦЪТ твърди, че се е намирал в облигационни отношения с ответника по силата на два сключени договора за заем - Договор за заем №331-ВН-21.12.2018г. от 21.12.2018г., по който е предоставена заемна сума в размер на 196 000лв. и Договор за заем №327-ВН20.12.2018г. от 20.12.2018г., по който е предоставена заемна сума в размер на 4 000.00лв.
Описаните договори за заем са прекратени едностранно от заемодателя „Ново Финанс" ООД, поради неплащане на задължения от страна на заемополучателя, като са останали изискуеми и неплатени задължения, за което ищецът е инициирал заповедно производство по реда на чл. 417 от ГПК - чгр.д. № 264/2021г., по описа на Районен съд - Варна, Гражданско отделение, 53 състав.
Срещу издадената заповед е подадено възражение, поради което и ищецът предявява настоящия иск в срок.
I. По Договор за заем №331-ВН-21.12.2018г. от 21.12.2018г.
3
Съгласно текстовете на договор за заем №331-ВН-21.12.2018г. от 21.12.2018г. ищецът предоставили на ответника сумата от 196 000лв. по посочени от заемополучателя банкови сметки, при преференциален годишен лихвен процент по заема, фиксиран само за първите 12 (дванадесет) месеца - 15 % и фиксиран годишен лихвен процент след изтичане на преференциалния 12 месечен период - 25%. Длъжникът следвало да заплаща ежемесечно съгласно погасителен план към договора само дължимата лихва в размер на месечната вноска от 2 450.00лв.за първите дванадесет месеца и 4 083.33лв. за останалия период на договора, платими ежемесечно до 21-во число на месеца, като датата на първата вноска била 21.01.2019г., а главницата по предоставения заем в нейния пълен размер се дължала в края на срока уговорен между страните за изтичане на договора, а при предсрочно прекратяване по вина на заемополучателя, главницата в нейния пълен размер се дължала към датата на предсрочното прекратяване.
Длъжникът извършвал плащания, като заплатил дължима лихва само за първите 12 месеца, след което преустановил каквото и да е плащане. Тъй като съгласно чл.2.7. от договора за заем при забава в погасяването на дължимата вноска с повече от 30 дни, след изтичане срока на плащане, цялото вземане ставало предсрочно изискуемо и заемодателят с изявление за прекратяване на договор за заем и покана за доброволно изпълнение с изх. № 200/23.11.2020г., връчена лично срещу разписка на длъжника на 23.11.2020г., обявил предсрочна изискуемост на договора за заем поради неплащане на дължимите вноски на основание неплащане на дължимите суми по чл.2.2. б."ж" чл.2.2. б."з" и чл.2.2. б."и" в сроковете определени в чл.2.2. б"ж" и чл.2.7. от договора. Като прекратяването е считано от датата на получаване на уведомлението за прекратяване - 23.11.2020г.
Ищецът твърди, че ответникът му дължи:
1/ Главницата по договор за заем №331-ВН-21.12.2018г. от 21.12.2018г., в размер на 196 000лв.;
2/ Възнаградителна лихва в размер на 25% на годишна база, съгласно текстовете на чл.2.2.б."ж".(2). от договор за заем №331-ВН-21.12.2018г., изчислени върху главницата от 196 000лв. за периода от 21.12.2019г. до 23.11.2020г. или общо сумата от 46 005,56лв.;
3/ Договорна наказателна лихва за забава в размер на 5% на месечна основа съгласно чл.2.6. от договор за заем №331-ВН-21.12.2018г. от 21.12.2018г., считано от датата на настъпване на забавата 21.01.2020г. и до датата на прекратяване на договора 23.11.2020г. в общ размер на 80 033.33лв.;
4/ Договорна неустойка в размер на 60% от заемната сума по чл.2.7. от договор за заем №331-ВН-21.12.2018г. от 21.12.2018г. в размер на 117 600 лв.
5/ Законна лихва по договор за заем №331-ВН-21.12.2018г. от 21.12.2018г., върху главницата от 196 000 лв., считано от датата на прекратяване на договора 23.11.2020г. до датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК -11.01.2021г. в размер на 2 504.44лв.;
II. По договор за заем №327-ВН-20.12.2018г. от 20.12.2018г.
Съгласно текстовете на договор за заем №327-ВН-20.12.2018г. от 20.12.2018г., в 4 гр.Варна, ищецът предоставил на ответника сумата от 4 000лв. в брой при подписване на договора, при преференциален годишен лихвен процент по заема, фиксиран само за първите 12 месеца - 15 % и фиксиран годишен лихвен процент след изтичане на преференциалния 12 месечен период - 25%. Длъжникът следвало да заплаща ежемесечно съгласно погасителен план към договора само дължимата лихва с размер на месечната вноска 50лв за първите дванадесет месеца и 83.33лв. за останалия период на договора, платими ежемесечно до 21-во число на месеца, като датата на първата вноска била 21.01.2019г., а главницата по предоставения заем в нейния пълен размер се дължала в края на срока уговорен между страните, а при предсрочно прекратяване по вина на заемополучателя, главницата в нейния пълен размер се дължала към датата на предсрочното прекратяване. Длъжникът извършил плащания, като заплатил дължима лихва само за първите 12 месеца, след което преустановил каквото и да е плащане. Тъй като съгласно чл.2.7. от договора за заем при забава в погасяването на дължимата вноска с повече от 30 дни, след изтичане срока на плащане, цялото вземане ставало предсрочно изискуемо и заемодателят с изявление за прекратяване на договор за заем и покана за доброволно изпълнение с изх. № 199/23.11.2020г., връчена лично срещу разписка на длъжника на 23.11.2020г., обявил предсрочна изискуемост на договора за заем поради неплащане на дължимите вноски на основание неплащане на дължимите суми по чл.2.2. б."ж"(2), чл.2.2. б."з" и чл.2.2. б."и" в сроковете определени в чл.2.2. б"ж" и чл.2.7. от договора. Като прекратяването е считано от датата на получаване на уведомлението за прекратяване - 23.11.2020г.
Ищецът твърди, че ответникът му дължи:
Разпечатката съдържа 47 от 160 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/175b0f02-f783-49a1-90bb-6dbf07c360c3