Решение № 79 от 20.05.2026, Районен съд - Велики Преслав

РЕШЕНИЕ

№ 79 гр. Велики Преслав, 20.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ, II СЪСТАВ, ГО, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Соня Анг. Стефанова при участието на секретаря Женя С. Проданова като разгледа докладваното от Соня Анг. Стефанова Гражданско дело № 20253610100476 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявена положителна установителна искова претенция с правно основание чл. 422, ал.1, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 240 от ЗЗД, вр. с чл.79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 99 от ЗЗД от „А.П.С.Б.Б.“ ЕООД, представлявано по закон от управителите Х.М. и П.В. и по пълномощие от юриск. Б.Т. срещу Е. Е. М. за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 1200 лева главница по Договор за потребителски кредит № 1191267 от 20.12.2018 год., сключен между длъжника, от една страна в качеството на кредитополучател и „К.“ ЕАД, от друга страна в качеството на кредитор, вземанията по който са прехвърлени в полза на заявителя по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания (Цесия) от 02.03.2021 год., сключен между „К.“ ЕАД и „А.Т.т“ ЕООД, от една страна в качеството им на цеденти и заявителя, от друга страна в качеството му на цесионер, ведно със законната лихва върху сумата от датата на депозиране на заявлението – 18.03.2025 год. до окончателното изплащане на вземането, 355,80 лева - договорна лихва, начислена за периода 20.12.2018 год. – 31.03.2020 год., 770,22 лева - законна лихва за забава по Договора за кредит, начислена за периода 01.02.2019 год.- 27.02.2025 год., за които суми е издадена заповед № 102/21.03.2025 г. по ч.гр.д. № 190/2025 г. по описа на ВПРС.

Ищцовото дружество излага, че между „К.“ ЕАД, в качеството на кредитодател, и Е. Е.

М., в качеството на кредитополучател е сключен Договор за потребителски кредит № 1191267 на 20.12.2018 г. по електронен път по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. Сочи, че договорът бил сключен като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитодателя, при което от отправяне на предложението до сключване на договора страните са използвали средства за комуникация от разстояние. При сключването на процесния договор на ответника е предоставена цялата информация, изискуема по закон.

Поддържа, че договорът е действителен и отговаря на всички законови изисквания за валидност.

1

Ищецът подчертава, че длъжникът е кандидатствал онлайн за отпускане на потребителски кредит "К.", като за целта попълнил заявление за отпускане на кредит от разстояние, в което отразил личните си данни и данни за кореспонденция с него. Пълната преддоговорна информация относно кредита е била налице чрез хиперлинкове, в това число ОУ, Стандартен европейски формуляр, договора за кредит, ведно с Приложение № 1 към него и погасителен план. Същата информация е била изпратена и на имейл на кредитоискателя и след запознаване с нея, същият е отправил към кредитора обвързващо електронно волеизявление по чл. 2 от ЗЕДЕУУ на сайта чрез натискане на бутон "Декларирам, че съм получил СЕФ на посочения от мен e-mail, проверил съм въведените данни и приемам ОУ и Договора", като според т. 11 от ОУ, с извършване на горните действия, се считало че заявлението за кредит било подадено, а ОУ и договорът приети и подписани от кандидатстващия. След електронното изявление, договора, Приложение № 1 към него, ОУ и СЕФ автоматично били изпратени на имейла на длъжника, ведно с електронно изявление на кредитора за сключване на договора за кредит и приложенията към него. Така, по реда на ЗЕДЕУУ между "К." ЕАД като кредитор и длъжника като кредитополучател бил сключен договора, при лихва и условия, подробно уговорени в цитираните по-горе докумети. При кандидатстването за кредита ответницата сама избрала да обезпечи изпълнението на задълженията си чрез поръчителството на А.Т.т, като договорът за предоставяне на поръчителство не бил задължителен за сключване, и също бил сключен по реда на ЗЕДЕУУ чрез размяна на електронни изявления.

Ищецът обръща внимание, че разпоредбата на чл.13, ал.4, изр.2 от ЗЕДЕП допуска страните да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен. Акцентира, че в процесния случай извод за постигането на подобно съгласие може да се направи чрез тълкуване на т.III.11, вр. т.III.9., б."а" от Общите условия към договора за потребителски кредит, съгласно които ако кредитополучателят кандидатства за кредит на сайта и е съгласен да бъде обвързан от договора за кредит и ОУ, заявлението се подава с въвеждането на команда "Декларирам, че съм получил СЕФ на посочения от мен e-mail и приемам ОУ и Договора" на указаното за това място на сайта от кредитополучателя, като с извършване на посочените действия заявлението се счита подадено от кредитополучателя, а ОУ и Договорът - приети и подписани от същия.

Независимо от изложеното по-горе, дори и съдът да не приеме, че договорите не са сключени по електронен път, ищецът счита, че следва да бъде прието, че Договора за паричен заем по своето естество е реален договор и същият е сключен, считано от датата на получаване на паричната сума. Същата в размер на 1200 лева е била получена от ответника на 20.12.2018 г., като последният се е съгласил да я върне на 13 броя вноски по 103.72 лева всяка в срок до 31.03.2020 г., на която дата е падежирала последната вноска, съгласно Приложение № 1 към Договор за потребителски кредит, съдържащ Погасителен план, неразделна част от Договора за кредит. Уговорен е бил и фиксиран лихвен процент в размер на 41.24 %, както и годишен процент на разходите по кредита в размер на 50%.

Ищецът допълва, че в Раздел X, чл. 2 от Общите условия за предоставяне на кредити на Заемодателя /“ОУ“/, неразделна част от Договора за кредит, страните са се съгласили, че при забавяне на плащането на погасителна вноска Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска, ведно с всички разноски за извънсъдебното и/или съдебно събиране на вземането, направени от „К.“ АД. Сочи, че в Раздел VI, чл. 8 и Раздел X, чл. 5 от ОУ страните са постигнали съгласие Длъжникът да заплаща всички разноски, свързани с неизпълнението му.

В Раздел VIII, чл. 2.6 от ОУ е уговорено правомощие на „К.“ АД да уведомява Длъжника за забавата му чрез водене на кореспонденция, изпращане на съобщения, писма и стикери.

Ищцовото дружество подчертава, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания 2

/Цесия/ от 02.03.2021 г. „К.“ АД като цедент е прехвърлило своите вземания към Длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „А.П.С.Б.Б.“ ЕООД, като длъжникът бил уведомен за цесията на посочената от него в договора електронна поща с имейл от 01.04.2021 г.

В условие на евентуалност, ако съдът приеме, че уведомяването на длъжника - ответник на посочения от него имейл адрес не е извършено надлежно, моли да се приеме, че длъжникът е уведомен надлежно с връчване на уведомлението, извършено с исковата молба.

Доколкото ответникът и към датата на депозиране на исковата молба съда не е погасил задълженията си по договора за кредит, ищецът моли исковата му претенция да бъде уважена изцяло като бъдат присъдени в негова полза и сторените съдебно-деловодни разноски в заповедното и в исковото производство.

В последното открито съдебно заседание ищцовото дружество не изпраща представител.

Преди датата на съдебното заседание е депозирано становище от редовно упълномощения му процесуален представител, в което последният заявява, че поддържа претенциите и моли същите да бъдат уважени.

В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от особения представител ответника, в който взима становище по процесуалната допустимост, но неоснователност на исковата претенция. Особеният представител на ответника сочи, че видно от представените писмени доказателства по делото и съгласно твърденията на ищцовото дружество, процесният кредит е бил обезпечен с поръчителство от „А.Т.т“ ЕООД, като е бил сключен договор за поръчителство от 20.12.2018 год., според който поръчителят се задължил да отговаря солидарно със заемополучателя за всички негови задължения по договора срещу месечно възнаграждение в размер на 103.72 лева. Особеният представител на ответника сочи, че поради неплащане на задълженията на длъжника, поръчителят е погасил дължимите суми спрямо кредитора „К.” ЕАД и е встъпил в правата му срещу кредитополучателя. Акцентира, че от справка в Търговски регистър е видно, че принципал на „А.Т.” ЕООД е „К.” ЕАД, т.е. двете дружества са „свързани лица“ по смисъла на ТЗ.

Според представителя на ответника, това обстоятелство води до извод, че на Кредитора „К.” ЕАД е било известно наличието на допълнителни такси по договора под формата на уговорено възмездно поръчителство още към момента на сключването му. Изтъква, че заплащането на възнаграждение за поръчителство, вменено на ответника, представлява допълнителна услуга, която произтича от договора за кредит и която е задължително условие за усвояването му, в какъвто смисъл е клаузата в чл. 4 от същия. В уговорения ГПР не са включени всички действителни разходи (съгл.дефиницията на параграф 1, т.1 ДР на ЗПК за общ разход), а ако бъдат включени, то многократно ще надвиши нормативно установения размер.

Предвид гореизложеното, особеният представител на ответника прави възражение за недействителност на договор за потребителски кредит № 1191267 от 20.12.2018г. като сключен в противоречие с разпоредбата на чл.11, ал. 1, т.10 от ЗПК.

Моли за решение в съответствие с релевираното възражение.

В съдебно заседание особеният представител се явява лично и поддържа отговора на исковата молба. Моли исковатата претенция да бъде отхвърлена частично по доводите, изложени в отговора на исковата молба, поради недейсвителност на договора за кредит.

Счита, че исковата претенция е основателна само за претендираната главница.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

По силата на Договор за потребителски кредит № 1191267/20.12.2018 г., сключен между 3

„К.“ ЕАД, от една страна в качеството на кредитор и ответника, от друга страна в качеството на кредитополучател, на последния е бил предоставен кредит в размер на 1200 лева със срок за погасяване 15 месечни вноски с падеж на последната вноска 31.03.2020 год.

Лихвата е в размер на 355,80 лева. Договорен е фиксиран лихвен процент в размер на 41,24 % и ГПР от 50 %.

Представени са Договор за предоставяне на поръчителство от 20.12.2018 г., сключен между „А.Т.т“ ЕООД, от една страна в качеството на поръчител и ответника, от друга страна в качеството на потребител, както и Приложение № 1 към договор за предоставяне на поръчителство, възнаграждение на поръчителя, от което се установява, че договореното възнаграждение, дължимо на поръчителя възлиза на 1318,95 лева (по 87,93 лева месечно за период от 15 месеца).

Видно от ангажирания Договор за поръчителство от 20.12.2018 г., сключен между „К.“ ЕАД и „А.Т.т“ ЕООД, в качеството на поръчител, „А.Т.т“ ЕООД се е задължило да отговаря пред кредитора солидарно с потребителя за изпълнението на всички задължения на Потребителя, възникнали съгласно Договора за потребителски кредит, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на потребителя по договора.

Към делото е представен още Стандартен европейки формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити съдържащ необходимата информация относно предоставения кредит, както и Общите условия за предоставяне на кредити на „К.“ ЕАД.

По делото е приложена и разписка за извършено плащане на сумата от 1200 лева в полза на ответника по делото с наредител „К.“ ЕАД от дата 20.12.2018 год.

От приложения Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 02.03.2021 г., сключен между „К.“ ЕАД, от една страна в качеството на продавач/цедент и ищцовото дружество „А.П.С.Б.Б.“ ЕООД, от друга страна, в качеството на купувач /цесионер и Приложение № 1 към Договора за продажба и прехвърляне на вземания се установява, че вземането по процесния Договор за заем към ответника е прехвърлено в полза на ищеца.