Определение № 4 от 04.01.2023, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№4 гр. Бургас, 03.01.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в закрито заседание на трети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Събчо Ат. Събев

Членове:

Петя Г. Георгиева Стоянова

Радослава Н. Маждракова като разгледа докладваното от Петя Г. Георгиева Стоянова Въззивно частно наказателно дело № 20222100601549 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 341, ал. 2, вр. чл. 249, ал. 3 вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 и т.6 от НПК

Подадена е частна жалба от И. С. Г. чрез служебния му защитник срещу протоколно определение от 12.12.2022г. по НОХД № 4424/2022 по описа на РС – Бургас, с което е оставено без уважение искането за изменяване на взетата спрямо Г. най-тежка мярка за неотклонение „задържане под стража“ и същата е потвърдена.

Навеждат се доводи за отпадане опасностите от укриване и извършване на престъпление, в случай на прилагане на по-лека мярка за неотклонение по отношение на подсъдимия. В подкрепа на тази теза се посочват : наличие на постоянно местоживеене в гр.Варна, зряла възраст на Г., невисока обществена опасност на деянието в което е обвинен, както и лична такава. Акцентира се също на продължителността на срока от 7 месеца, в който се търпи задържането. Според защитата, неговото продължаване е необосновано и би могло да се превърне в предварително изпълнение на все още непостановено наказание, което води до засягане правата на подсъдимия.

Иска се , поради това, първоинстанционното определение в тази му част, като неправилно да бъде отменено, а вместо него постановено ново, с което се измени мярката за неотклонение спрямо подсъдимия Г. в по-лека от постановеното задържане в стража. Нови доказателства не се сочат и не се представят.

Наред с нея, постъпила е и частна жалба лично от подсъдимия Г., с която се настоява за отмяна на първоинстанционния съдебен акт както в частта относно отказът за 1 изменяване в по-лека на взетата постоянна мярка за неотклонение, но също и в частта относно неуважаването на направеното лично от него искане за връщане на делото на прокурора, поради допуснати на досъдебното производство съществени нарушения на процесуалните правила.

В срока по чл. 342, ал. 2 НПК не е постъпило писмено възражение от страна на прокурора .

Въззивните жалби са подадени в преклузивния срок по чл. 342, ал. 1 вр. чл. 249, ал.

3 НПК, от активно легитимирани страни и срещу акт, подлежащ на въззивна проверка, поради което се явяват допустими за разглеждане. По същество са неоснователни, по следните съображения:

Районна Прокуратура – Бургас е внесла обвинителен акт срещу И. С. Г. от гр.Варна, за престъпление по чл. 281, ал.1, т.1, пр.1, т.4 и т.5, във вр. с члал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК. По него е било образувано НОХД №4424/22 г. по описа на РС –Бургас, след отвод на съдиите в РС-Царево.

В разпоредително заседание, по направените от страните искания, съдът е постановил определение, с което приел, че на досъдебното производство не са били допуснати съществени и отстраними нарушения на процесуалните правила, с които да е ограничено правото на защита на подсъдимия Г. и на втория подсъдим, обвинен в съизвършителство на престъпното деяние визирано в обвинителния акт. Поради това и БРС отказал да върне делото на прокурора. Не намерил промяна и в обстоятелствата обосновали вземането на най-тежката мярка за неотклонени спрямо подсъдимите, с оглед на което потвърдил същите.

С обвинителният акт е повдигнато обвинение за престъпление по чл.281, ал.1, т.1, пр.1, т.4 и т.5 от НК, извършено в съучастие с втория подсъдим И. И., за това, че на 25.05.22г. в землището на гр.Приморско, по автомобилен път ІІ-992, в съучастие като съизвършител с подс.И. , с цел да набави за него и И. имотна облага, като осъществил превоз на 7 чужди граждани, в лек автомобил марка „Ауди“ с рег.0В*****ВК, с посока на движение от землището на с.Ясна поляна, общ.Приморско към вътрешността на страната, противозаконно подпомогнал 13 чужди граждани да преминат в страната в нарушение на чл.19, ал.1, т.1 от ЗЧРБ, като деянието е извършено чрез използване на две моторни превозни средства, по отношение на повече от едно лице и по отношение на две ненавършили ли 16-годишна възраст лица .

След като се запозна с наведените в жалбата доводи, доказателствата по делото и като извърши служебна проверка изцяло на правилността на обжалваното определение, Окръжен съд - Бургас прие, че на досъдебното производство не са били допуснати такива съществени нарушения на процесуалните права на подсъдимия, които да са ограничили правото му на защита и да са от категорията на отстранимите.

Съществени и отстраними съгласно разпоредбата на чл.249, ал.4, т.1 от НПК са само онези, които не позволяват на обвиняемия да научи за какво престъпление е привлечен, 2 да дава и да откаже да дава обяснения по обвинението, да участва в производството и да има защитник. Никое от изброените не се сочи от подсъдимия и защитата му. Не подлежат на обсъждане в разпоредителното заседание възраженията за други нарушения на процесуалните правила, в това число за нарушения свързани с процедурата по задържане на лицето, тези свързани с допускането , събирането, проверката и оценката на доказателствата и доказателствените средства, както и отказите по направено искане за отвод .

По отношение жалбата срещу потвърждаване на мярката за неотклонение на подсъдимия И. Г.:

Видно е, че е повдигнато обвинение в престъпление по чл.281, ал.2 от НК, извършено в съучастие и при три квалифициращи обстоятелства. Описана е фактология, включваща действия по незаконен превоз на голям брой чужди граждани преминаващи нелегално на територията на страната, с две превозни средства , за каквото се предвижда наказание лишаване от свобода от 1 до 6 години. Подсъдимият Г. е с постоянна мярка за неотклонение задържане под стража от 26.05.22г.

Според данните по делото, същия е на **години, с адрес в гр.Варна, ****, към датата на деянието не е бил трудово ангажиран, ****

При преценката за мярката за неотклонение, с която би се обезпечило нормалното протичане на делото, чрез осигуряване явяването му пред съда и изключваща извършването на престъпление, съдът несъмнено на първо място е изходил от вида и характера на описаното от прокурора с обвинителния акт престъпление. В случая се касае за такова с висока степен на обществена опасност, като критерий за същата не може да бъде само размера на предвиденото от законодателя наказание. С този вид престъпление се поставя в опасност сигурността на гражданите, поставя се в риск нормалното ежедневие на всеки един член от обществото , така също и на стабилитета на държавата като цяло. Този извод се налага , съобразявайки нарастващия в последните месеци и години миграционен натиск, който страната и нейните граждани в частност понася от навлизането на чужди граждани, незаконно, не през определените за това места /гранични пунктове/ . Именно тяхното престъпно поведение се подкрепя и подпомага с деяния, като описаното в обвинителния акт.

По този начин с навлизането , пребиваването и придвижването на тези нарушаващи правилата в държавата значителен брой чужди граждани с неуточнена самоличност, се затруднява допълнително и нормалния живот на всички граждани в България, поставени в риск от последващото поведение на тези лица невладеещи български език и неразполагащи със средства за съществуване. В този смисъл, активните действия за каквито е повдигнато обвинение на подсъдимия не са с ниска обществена опасност, както се сочи от защитата, а тъкмо обратно.

На следващо място, именно съобразявайки описаното от прокурора лично участие на подсъдимия в една мащабна, добре организирана и координирана между съучастниците деятелност , осъждан нееднократно според справката за съдимост, са показател за завишено обществена опасност и на дееца.

3

Наред с това, соченият постоянен адрес и трудоспособна възраст на подсъдимия Г. са били налични и към датата, за която се сочи да е било извършено инкриминираното деяние, но не са му въздействали възпиращо .

Според справката за съдимост Г. е търпял наказание лишаване от свобода за срок от 9години за грабеж и такова от 4 години и 11 месеца за тежка телесна повреда, като последното е изтърпяно на 23.09.13г. За тях Г. не е реабилитиран както поради размера на всяко от наказанията, но и поради това, че са повече от едно. Правилен поради това се явява и извода на първата инстанция, че е налице опасност от извършване на престъпление при изменяване на мярката за неотклонение на същия в по-лека.

Сам по себе си седеммесечния период на задържане не надхвърля разумния, с оглед вида, характера и спецификата на разследваната престъпна деятелност, а наред с това времевото ограничение на задържането за срок от 8 месеца по чл.64, ал.4 от НПК е неотносимо за съдебната фаза на процеса.

По изложените съображения, въззивният съдебен състав счита, че атакувания съдебен акт се явява правилен, постановен при спазване правилата на закона и съобразен с данните по делото, което същия следва да се потвърди, а съдопроизводствените действия по делото да продължат.

С оглед горното, Бургаският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 14.12.2022г. по НОХД № 4424 по описа на РС – Бургас, с което не са констатирани допуснати на досъдебното производство отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия И. С. Г. и е потвърдена взетата спрямо него мярка за неотклонение „Задържане под стража“.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4