Решение № 6317 от 21.10.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 6317 гр. София, 21.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Вергиния Мичева

Членове:

Валерия Банкова

Дамян Ив. Христов при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Вергиния Мичева Въззивно гражданско дело № 20241100500126 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК, II фаза на делба.

С решение № 20098598/26.07.2023г., постановено по гр.д.№ 29034/2016г. по описа на СРС, в дял на съделителката О. Е. са поставени два недвижими имота: Ателие № 26 , в гр.София,район „Овча Купел“ , ул.****, на кота +8,40 метра, със застроена площ от 105,50кв.м., от които 27,24кв.м. тераса, състоящ се от входно антре, баня-тоалетна, тоалетна,дневна с кухненски бокс, две спални и тераса, при съседи по архитектурен проект: ат.№25, улица, ап.№27, стълбищна клетка и коридор, заедно с 2,068% ид.ч. от общите части на сградата , 15,99кв.м., построена върху Парцел 1-453,772,773 от квартал 86 „Б“ по плана на гр. София, местност Овча Купел , при съседи : от три страни улица и Иван Табаков , имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри,одобрени със Заповед РД-18-51/15.07.2010год. на ИД на АГКК ,с адрес в гр.София,район Овча купел, ул.****, с предназначение : Ателие за творческа дейност, в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 68134-4339.453, същото е с площ от 105,50кв.м. , с 2,068% ид.части от общите части на сградата; и Гараж № 25 , гр.София, район „Овча Купел“ , ул.“Войводина могила“ № 44/45/, вх.2, на кота -6,00 метра , със застроена площ 16,43кв.м.,при съседи по архитектурен проект: от две страни вътрешен двор, паркомясто № 24 и подземна улица,заедно е 5,483% от ид.ч. от общите части на подземните паркоместа на ниво - 6,00кв.м.,15,92кв.м., имот с идентификатор 1

*** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-51/15.07.2010год. на ИД на АГКК ,с адрес в гр.София, район Овча купел, ул.“Войводина могила“ № 44, ет.2, гараж 25, в сграда № 1, разположена в поземлен имот е идентификатор 68134. 4339.453. Общата стойност на дела е 417 336лв.

В дял на съделителя П. К. е поставен Апартамент Б, в гр.София, ул.****, състоящ се от дневна с кухненски бокс, две спални, баня с тоалетна, склад и тераса , със застроена площ от 121,24кв.м., при съседи на апартамента : ап.1, ателие А, от две страни двор, заедно с 2,99% ид.ч. от общите части на сградата и съответните идеални част и от отстъпеното право на строеж върху мястото, върху което е построена сградата, съставляващо УПИ III-34,кв.31 по плана на гр.София,местност „Сухата река“ - Ботевградско шосе, район Подуяне, при съседи : ул.“Митрополит Пинарет“, ул.“Царева ливада“, УПИ IV-35,40, който апартамент е част от бивш Офис-Шоурум, целият с площ от 220,47кв.м., образуван след извършено преустройство и смяна на предназначението , имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри,одобрени със Заповед РД-18-4/09.03.201б год. на ИД на АГКК , жилище апартамент в гр.София,ул.**** се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор *** и е с площ от 121,24кв.м., с 2,99% ид.части от общите части на сградата.

Със същото решение съделителката О. Е. е осъдена да заплати на П. К. за уравнение на дела му сумата от 22 703лв. Исковете на съделителката Е. срещу съделителя К. за търсено обезщетение за ползване на съсобствени имоти са отхвърлени. Отхвърлени са и исковете по сметки на съделителя К. срещу съделителката Е.. Страните са осъдени да заплатят следващите се такси и разноски. Съделителят К. е осъден да заплати на О. Е. сумата от 200лв. разноски за депозит за вещо лице.

В необжалваната част, касеща разпределението на имотите и присъденото уравнение на дела на съделителя К., решението като необжалвано е влязло в сила. На същото е отразено за дата на влизане в сила 10.09.2025г. /спорна по делото/.

С определение № 20106283/23.10.2023г. , постановено по същото гр. № 29034/2016г. по описа на СРС съдът е уважил молбата по чл.248 от ГПК и е допълнил решението, като е възложил в тежест на съделителя К. сумата от 15 000лв., представляваща направените от съделителката Е. разноски за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство.

С решение № 20150058/10.02.2026г. постановено по същото гр. № 29034/2016г. по описа на СРС, районният съд е оставил без уважение молбата на съделителя П. П. К. за допускане поправка на очевидна фактическа грешка в отбелязването върху постановеното решение № 20098598/26.07.2023г. по гр.д.№ 29034/2016г. по описа на СРС, 65 с-в, че същото е влязло в сила не на посочената от съда дата -10.09.2025г., а на по-ранна дата - 8.09.2023г.

Срещу решението по извършване на делбата са постъпили въззивни жалби от двете страни. Постъпила е и частна жалба от съделителя К. срещу определението, постановено в производството по чл.248 от ГПК. Постъпила е и въззивна жалба от съделителя К. срещу решението на районния съд за поправка на явна фактическа грешка.

2

Срещу решението по извършване на делбата в частта, в която е отхвърлен иска й за обезщетение по чл.31 ал.2 от ЗС, е постъпила въззивна жалба от съделителката О. И. Е..

Същата оспорва извода на съда , че по делото не е установено тя да е изпратила писмена покана до ответника. Посочва, че такава е изпратена с връчване на исковата молба на съделителя К. през септември 2016г., като този следва да се счита и началния момент на претенцията й. Уточнява, че краен момент на претенцията й е датата на изготвяне на заключението на вещото лице. Посочва, че тя не е имала достъп до имотите и че те са били ползвани единствено от ответната страна, която е живеела в апартамент Б , и е отдавала под наем ателие № 26. Това обстоятелство е било установено и по водените между страните други дела във връзка с имотите. Излага подробни съображения в подкрепа основателността на предявената претенция. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и й присъди претендираните суми, тъй като, като съсобственик на имота, е била лишена от възможността да си служи с общите вещи съобразно своя дял за претендирания период от време.

Със същата въззивна жалба съделителката О. И. Е. е обжалвала решението в частта, в която е била определена пазарната стойност на нейния дял. Тъй като не е отстранила нередовността на въззивната жалба в тази част /не е представила доказателства за внесена държавна такса/, с разпореждане № 20136785/ 19.02.2025г. на районния съд въззивната жалба в тази част е била върната. Съделителката е обжалвала разпореждането за връщане. С определение № 15268/12.08.2025г. по ч.гр.д.№ 6654/25г. частната жалба на О. Е. е оставена без уважение. Определението й е връчено на 1.09.2025г.

Срещу решението на районния съд по извършване на делбата, в частта в която са отхвърлени исковете по сметки, е постъпила въззивна жалба от съделителя П. К.. Той счита, че неправилно съдът е приложил института на погасителната давност. Посочил е, че давност между съпрузи не тече, че претенцията по сметки може да се предяви съобразно правилото на чл.346 от ГПК само в първото по делото заседание след допускане на делбата. Счита , че погасителната давност по отношение на вземането му по сметки е започнала да тече от прекратяване на брака му със съделителката на 1.02.2016г. По време на производството по делото за делба, образувано на 1.06.2016г. , давност не тече. На следващо място посочва, че претенцията му касае увеличената стойност на имотите, тъй като подобренията са извършени със знанието, съгласието и изричното участие на съделителката Е.. Посочва, че размерът на претенцията му е 94 653,50 лв. или половината на 189 307 лв., /сборът от увеличената стойност на трите имота/, а не както неправилно съдът е посочил половината на 169 603,21лв.

В отговор на въззивната жалба на съделителя К., съделителката Е. е посочила, че решението на районния съд в обжалваната част е правилно. Извършените СМР са осъществени по време на брака между страните , поради което за същите се прилага режима на СИО. Т.е. бил е налице съвместен принос в придобиване на имотите, предмет на делба, което води и до СИО при влагане на средства, представляващи претенциите по сметка на другата страна. Тези подобрения са били извършени с нейно знание и без нейното противопоставяне, тъй като по това време страните са били съпрузи, а посочените СМР са 3 били нужни за довършване на имотите и ползването им по предназначение. От друга страна посочва, че своевременно е направила възражение за давност, което правилно е било уважено от районния съд.

Срещу определение № 20106283/ 23.10.2023г. е постъпила частна жалба от съделителя К., който го намира за неправилно. Сочи, че искът на съделителката Е. е бил отхвърлен, поради което разноски не й се следват. На следващо място, посочва, че неправилно съдът е приел, че той не е възразил по размера на претендирания адвокатски хонорар, тъй като списъкът с разноски не му е бил предоставен. В жалбата прави възражение за прекомерност на същия.

Моли съда да отмени обжалваното определение, евентуално, да намали присъдените разноски за адвокатско възнаграждение поради прекомерност, на основание чл.78 ал.5 от ГПК.

В писмения си отговор на частната жалба съделителката О. Е. оспорва същата. Намира частната жалба за просрочена, като подадена след изтичане на срока за обжалване на определението. На следващо място, по същество, оспорва твърденията на частния жалбоподател, че списъкът с разноски не му бил предоставен от съда в съдебно заседание, като твърди, че той не е направил възражения за прекомерност. Посочва, че претендираното възнаграждение включва изготвяне на отговор на насрещния иск, представителство и защита пред съда по насрещния иск, изготвяне на заключителни бележки по него. Моли съда да остави частната жалба без движение.

Срещу решение № 20150058/10.02.2026г. касаещо молба за допускане на явна фактическа грешка е постъпила въззивна жалба от П. П. К.. В жалбата се посочва, че същото е неправилно и незаконосъобразно. Посочва, че въззивната жалба срещу решението на съда по извършване на делбата е върната, не е отхвърлена, поради което връщането й заличава последиците от подаването й с обратна сила. Поддържа, че решението влиза в сила от деня, в който е изтекъл срока за обжалване. Иска се отмяна на обжалваното решение.

В отговор за въззивната жалба ответната страна О. Е. поддържа разбирането , че решението е влязло в сила с влизане в сила на определението, с което се оставя без уважение частната жалба и се връща въззивната жалба. Иска се обжалваното решение да бъде потвърдено.

За да се произнесе, въззивният съд установи следното:

Трите въззивни жалби са подадени в срока по чл.259 от ГПК, от легитимирани лица страните в процеса, срещу подлежащи на обжалване актове, поради което са допустими.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Частната въззивна жалба също е допустима, като подадена от легитимирано лице срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване. Същата е подадена в срока по чл.275 ал.1 от ГПК.

В този смисъл възражението на съделителката Е., че жалбата е подадена извън срока за обжалване, е неоснователно. Съобщението за определението по чл.248 от ГПК е връчено на 4 съделителя К. на 9.11.2023г. От този ден е започнал да тече 2 седмичния срок за обжалване на това определение, който изтича на 23.11.2023г., съобразно правилото на чл.60 ал.4 от ГПК. Частната жалба срещу определението е подадена на 23.11.2023г. в 11.33ч. чрез системата за сигурно електронно връчване /л.6 от ч.гр.д.№ 6654/25г. на СГС/. Няма правно значение направеното върху частната жалба отбелязване на датата 24.11.2023г., когато всъщност частната жалба е входирана в регистъра на съда. Частната жалба е редовна и следва да бъде разгледана по същество от въззивния съд, наред с другите три въззивни жалби.

При извършена служебна проверка по чл.269 от ГПК настоящият състав намира, че обжалваните съдебни актове са постановени от законен състав на родово компетентен съд, в изискуемата от закона форма, по допустими искове, предявени от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което са валидни и допустими.