Решение № 178 от 25.02.2025, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 178 гр. Стара Загора, 25.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Александър Георгиев при участието на секретаря Ралица Цв. Д. като разгледа докладваното от Александър Георгиев Гражданско дело № 20245530103426 по описа за 2024 година

Предявени са искове от Л. В. Л. с правна квалификация чл.3*****, ал.1 т.1,т.2 и т.3 от КТ – за признаване за незаконност на уволнение, извършено със Заповед № *****г. на Ректора на ТРУ за налагане на дисциплинарно наказание „Уволнение“ и за неговата отмяна, възстановяване на преди заеманата работа на длъжността „преподавател“ и „Декан“ във ВМФ при ТРУ. Претендира и заплащане на дължимото за оставане без работа обезщетение за оставане без работа на осн.чл.225,ал.1 КТ в размер на 33705,12лева – брутно трудово възнаграждение за шест месеца, ведно със законната лихва до окончателното заплащане на същата. Претендира заплащане на сумата от 5617,52лева заплатено от него обезщетение по чл.221,ал.2 от КТ, както и направените от него по делото разноски.

В срока по чл.131 от ГПК е представен писмен отговор, в който се оспорват изцяло претенциите на ищеца. Ответникът Тракийски университет – Стара Загора моли да бъдат отхвърлени предявените искове, като твърди, че е поискал писмени обяснения от служителя преди извършване на уволнението. Твърди, че е наложил законосъобразно дисциплинарното наказание, което обосновава последващото едностранно прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца. Претендира за направените по делото разноски.

В исковата си молба ищецът твърди, че на основание чл. 3*****, ал. 1 КТ и в законоустановения срок, оспорва законността на уволнението му, извършено със Заповед №***** г. на Ректора на Тракийски университет Стара Загора, на основание чл.195, ал.1 вр. чл. 188, т.3, чл.*****, ал.1, т.3, т.4, т.7 и чл.330, ал.2, т.6 КТ.

От 2000 г. ищецът работил като преподавател при ответника, а от 2023 г. бил Декан на Ветеринарномедицинския факултет. На 03.07.2024 г. ищецът бил подал молба с вх.№ 4147/03.07.2024 г. до ректора на университета за ползване на годишен отпуск. На ***** г. на ищеца му било връчено писмо с изх.№ 4513/17.07.2024 г. от Ректора, с което бил уведомен, че платения му годишен отпуск не бил разрешен. На същата дата на ищеца била връчена Заповед №***** г., с 1 която на основание чл. 188, т.3, чл.*****, ал.1, т.3, т.4, т.7, чл.330, ал.2, т.6 КТ на ищеца било наложено дициплинарно наказание „уволнение“ и било прекратено трудовото му правоотношение.

Счита, че не били налице основанията, посочени в горецитираната заповед и счита наложеното наказание за незаконосъобразно.

Сочи, че дейността на ответника се осъществявала най-вече въз основа на ЗВО, Правилника за структура и дейността на Тракийския университет и в частност Правилника за устройството и дейността на Ветеринарномедицинския факултет. В заповедта били посочени единствено разпоредби на КТ. Не били посочени нарушения на разпоредби на ЗВО и/или на цитираните правилници, които се явявали специално норми спрямо нормите на КТ. Видно от самата заповед, всички твърдени нарушения били извършени от ищеца в качеството му на Декан на Ветеринарномедицинския факултет. За тези действия, в качеството му на Декан и при установени нарушения следвало да бъде прекратено допълнителното споразумение сключено по чл.107 КТ.

Необосновани и недоказани били посочените в заповедта нарушения, извършени от ищеца.

Липсвало извършено нарушение на ищеца, свързано с изпратения от него доклад с вх.№ 289/01.07.2024 г. до Ректора на ТрУ, с копие до членовете на Академичния състав на ТрУ. В заповедта за уволнение било посочено, че ищецът „оспорва“ Заповед № ***** г. на Ректора, както и че не бил спазил установения ред за провеждане на заседания и обсъждане на въпроси от компетентността на Академичния съвет. Не било посочено какъв бил установения ред, който бил нарушен. Ищецът бил констатирал наличието на неясноти и неточности в горепосочената заповед, при което коректно бил уведомил съответните органи на управление на ТрУ, а именно Ректора и членовете на Академичния съвет. Наред с това, в заповедта било посочено, че с непознаването на нормативната уредба, ищецът в качеството си на Декан, злепоставял авторитета на Ректора. Неясно било как точно, още повече твърдяното непознаване на нормативната уредба от страна на ищеца би следвало да злепостави самия него.

Липсвало извършено нарушение от страна на ищеца, свързано с „отказа“ му да утвърди отчетна форма на Симулационен център по ветеринарна медицина VETSIM към УБВК. От заповедта не ставало ясно временно ли било и къде задължение на ищеца да утвърждава присъствените форми за явяване на работа на служителите на ВМФ. Не било ясно каква била процедурата за назначаване на служители в структурните звена на ТрУ и съответно изисквало ли се съгласуване с техните ръководители. Ако не се било изисквало, не било ясно как ръководителите на съответните структурни звена били уведомявани за назначаването на нов служител в тяхното структурно звено. В конкретния случай липсвала информация ищеца да бил уведомяван за назначаването на нов служител във ВМФ. В качеството си на Декан на ВМФ ищецът бил констатирал неясноти и неточности в представената му за утвърждаване отчетна форма.

Действайки професионално и коректно, още на същия ден бил информирал Ректора за констатирания проблем с цел решаването му.

Несъстоятелно било твърдението, че отказът на ищеца да предостави информация на Ректора за изпълнение на дейността си като Декан на ВМФ представлявало дисциплинарно нарушение. В заповедта било посочено, че с писмо №4312/11.07.2024 г. на Ректора била отправена покана по чл. 193 КТ до ищеца за представяне на отчет за изпълнените до момента дейности от мандатната му програма като Декан на ВМФ. Покана за отчет не съответствала на поканата по чл.193 КТ за изслушване или приемане на писмени обяснения от работодател преди налагане на дисциплинарно наказание, т.е. същата не била покана по смисъла на чл. 193 КТ.

2

Освен това съгласно цитираната в заповедта разпоредба на чл.193 КТ и по-конкретно на ал.3 /вр. с ал.2/: „Разпоредбите на предходната алинея не се прилагат, когато обясненията на работника или служителя не са били изслушани или дадени по негова вина“, т.е. изслушването или приемането на писмени обяснения било задължение, вменено на работодателя, а даването на обяснение от работника или служителя било правна възможност, която можело да не бъде упражнявана, т.е. недаването на обяснение не било нарушение от страна на работника или служителя, а негово законно право.

Не било ясно на какво основание се изисквал отчет от Декана на ВМФ. В заповедта не било посочено къде било вменено задължение на Декан на факултет на ТрУ да представя отчет на Ректора на Тру, т.е. коя конкретна разпоредба от кой акт бил нарушил ищецът.

Несъстоятелно било твърдението в заповедта, че ищецът бил уронил доброто име на ответника, чрез „харесване“ на публикуван материал в социалната мрежа „Фейсбук“ на материал „Кастрационен проект 2024“. Отделен бил въпросът доколко ответникът имал качеството на работодател на ищеца, с оглед приложението на разпоредбата на чл.*****, ал.1, т.4 КТ. От самата заповед за дисциплинарно уволнение ставало ясно, че освен евентуалното „харесване“ на посочения материал, качен във „Фейсбук“, отговорност за администриране и намеса в администрирането на посочената страница не можела да бъде вменена на ищеца. Дадените от него обяснения не били разгледани обективно от работодателя и не били взети предвид при налагане на дисциплинарното наказание.

Сочи, че посочените в заповедта нарушения, освен не били конкретизирани като нарушения на специалните норми на ЗВО, Правилника за структурата и дейността на ответника и в частност Правилника за устройството и дейността на ВМФ на ТрУ, в същността си не представлявали дисциплинарни нарушения.

Моли съда да признае уволнението на ищеца, извършено със Заповед №***** г. на Ректора на Тракийски университет Стара Загора за незаконно, същото да бъде отменено и ищецът да бъде възстановен на длъжността преподавател в Тракийски университет Стара Загора, както и на длъжността „Декан“ на Ветеринарномедицински факултет на ТрУ.

Моли съда да осъди ответника да заплати на ищеца обезщетение на основание чл.225, ал.1 КТ за времето, през което същият бил останал без работа в размер на 33 705,12 лева – брутното трудово възнаграждение за шест месеца, ведно със законната лихва до изплащане на сумата.

Моли съда да осъди ответника да заплати на ищеца заплатеното от него на основание чл.221, ал.2 КТ обезщетение в размер на 5 617,52 лева по сметката на ТрУ.

Претендира направените по делото разноски, включително и възнаграждение за един адвокат.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, който счита предявените искове за неоснователни предвид следните съображения:

Не оспорва твърдението на ищеца, че със Заповед № ***** от *****г. на Ректора на Тракийски университет - Стара Загора трудовото правоотношение на ищеца - доц.д-р Л. В. Л. за заемане на длъжността „Декан“ на Ветеринарно медицински факултет на Тракийски университет Стара Загора било прекратено на основание чл.330, ал.2, т.6 от Кодекса на труда поради наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“.

Заповед № ***** от *****г. на Ректора на Тракийски университет - Стара Загора била 3 връчена на ищеца лично на *****г., от който момент било наложено обективираното в нея дисциплинарно наказание и произтичащо от него едностранно прекратяване на трудовото правоотношение за заемане на длъжността ,Декан“ в Тракийски университет - Стара Загора.

Трудовото правоотношение на ищеца с Тракийски университет - Стара Загора било възникнало въз основа на трудов договор № *****, сключен на 07.03.2000г. за заемане на длъжността „Асистент“ във Ветеринарно медицински факултет на Тракийски университет - Стара Загора. С последващи допълнителни споразумения към този трудов договор, трудовото правоотношение на ищеца с Тракийски университет - Стара Загора, последователно били променяни трудовото възнаграждение и заеманата длъжност.

С Допълнително споразумение № ***** от 18.12.2023г. към трудов договор № ***** от 07.03.2000г. трудовото правоотношение на ищеца за заемане на длъжността „Ръководител катедра Доцент“ в Тракийски университет - Стара Загора било променено по отношение на заеманата длъжност и трудово възнаграждение, като считано от 18.12.2023г. ищецът бил преназначен на длъжност „Декан“ във Ветеринарно медицински факултет на Тракийски университет - Стара Загора.

Допълнително споразумение № ***** от 18.12.2023г. към трудов договор № ***** от 07.03.2000г. било сключено на основание чл. 119 от Кодекса на труда след като същият бил избран за Декан“ на Ветеринарно медицински факултет.

Чрез сключването на допълнително споразумение № ***** от 18.12.2023г. към трудов договор № ***** от 07.03.2000г., между страните по спора не било възникнало ново трудово правоотношение, което да било обект на прекратяване от страна на работодателя. Поради тази причина оплакването на ищеца, че работодателят неправомерно прекратил трудовото му правоотношение, тъй като следвало да прекрати „допълнителното споразумение, сключено по чл.

107 от КТ“ за заемане на длъжността „Декан“ намира за несъстоятелно.

Със Заповед № ***** от *****г. на Ректора на Тракийски университет - Стара Загора трудовото правоотношение на ищеца за заемане на длъжността Декан“ на Ветеринарно медицински факултет на Тракийски университет - Стара Загора било прекратено на основание чл.330, ал.2, т.6 от Кодекса на труда поради наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“.

Твърди, че работодателят законосъобразно бил упражнил предвиденото в чл.330, ал.2,т.6 от Кодекса на труда право на едностранно прекратяване на трудовото правоотношение поради наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“. Издадената от работодателят Заповед № ***** от *****г. обективирала наложеното на ищеца дисциплинарно наказание „Уволнение“, което било послужило като основание за едностранното прекратяване на трудовото му правоотношение.