Решение № 261801 от 15.12.2020, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№ .................../15.12.2020г., гр.

София

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Софийски градски съд, Гражданско отделение, I-27 състав, в публичното заседание, проведено на осми юни през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА АНДРЕЕВА при участието на секретаря Вероника Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 9913 по описа за 2019г. на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявен от Л.Н.Д. ***, против П.на Р.Б.иск с правно основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 300 000лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди от поддържаното обвинение в извършването на престъпления по чл.214 ал.2 т.1 вр. ал.1 вр.чл.213а ал.2 т.1 и т.4 вр.ал.1 вр.чл.20 ал.2 вр.чл.26 вр.чл.18 от НК и по чл.321 ал.1 вр. чл.93 т.20 от НК, във връзка с водено разследване по ДП № 539/2008г. по описа на ОП - Бургас, по които обвинения е бил оправдан с влязла в сила присъда по НОХД № 1164/2013г. по описа на Специализирания наказателен съд, ведно със законната лихва, считано от 09.11.2017г., до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба се твърди, че на

15.10.2018г. е било образувано досъдебно производство/ДП/ № 539/2008г. по описа на Окръжна прокуратура – Бургас/ОП – Бургас/ срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.321а ал.1 и ал. 2 от НК, като с постановление от 19.02.2009г. към ДП № 539/2008г. на ОП - Бургас са обединени материалите по ДП № 3653/2008г. на РП – Бургас, образувано срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 131 ал.1 т.12 вр. чл.130 ал.1 от НК, ДП № 5093/2008г. на РП – Бургас, образувано срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.330 ал.1 от НК, ДП № 492/2008г. на БОП, образувано срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.330 ал.2 т.2, вр. чл.330 ал.1 от НК, ДП № 223/2008г. по описа на БОП, образувано срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.333 вр. чл.330 от НК и ДП № 3507/2008г. на РП – Бургас, образувано срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.325 ал.2 пр. 2 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.2 и по чл.131 ал.1 т.12 вр. чл.130 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. чл.23 ал.1 от НК.

С Постановление от

25.02.2009г. ищецът бил привлечен като обвиняем по ДП № 539/2008г. по описа на ОП - Бургас за престъпление по чл. 321а, ал.1 от НК и за престъпление по чл.213а ал.3 т.3 вр. ал.1 пр. 1 от НК, като бил задържан за срок от 72 часа. С Постановление от 27.03.2009г. към ДП № 539/2008г. на ОП - Бургас е обединено ДП № 3136/2007г. на РП – Бургас, образувано срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.214 ал.1 вр. чл.18 ал.1 от НК, като предмет на разследването били деянията на ищеца и на друг обвиняем. С Постановление от 14.10.2009г. на ищеца било предявено обвинение за престъпление по престъпление по чл.252 ал.2 вр.ал.1 от НК и за престъпление по чл.321 ал.3 вр. ал.1 вр. чл.93 т.20 от НК, както и за престъпление по чл.214 ал.2 т.2 вр. ал.1 вр. чл.213а ал.3 т.3 вр. ал.1 пр. 1 и 3 вр. чл.26 вр. чл.20 ал.2 вр. чл.18 от НК. С Постановление от 17.02.2010 г. са отделени материалите от том 22 до том 92, включително, заверени копия на материалите на том 19, заверени копия на материали том 20, л. 158 до 187 вкл. от ДП № 539/2008г. на ОП - Бургас в отделно производство, като е постановено същото да бъде заведено под нов номер и да се проведе срещу виновните лица, включително и срещу ищеца, за престъпление по чл.253 ал.1 от НК.

На 18.02.2010г. в

Окръжен съд – Бургас/ОС – Бургас/ е внесен обвинителен акт по ДП № 315/2008г. по описа на ОДМВР - Бургас, ДП № 539/2008 год. по описа на ОП — Бургас, с който ищецът е предаден на съд за осъществено престъпление по чл.321 ал.З вр. ал.1 вр. чл.93 т. 20 от НК и чл.214 ал.2 т.2 вр. ал.1 вр. чл.213а ал.З т.З вр. ал. 1 пр. 1 и 3 вр. чл.26 вр. чл.20 ал.2 вр. чл. 18 от НК и чл.252 ал.2 вр. ал.1 от НК.

С протоколно определение от 23.03.2010 по НОХД № 189/2010г. по описа на ОС – Бургас, производството по делото е прекратено и делото е върнато на ОП - Бургас, поради допуснати в досъдебното производство съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на подсъдимите.

С Постановление от

23.08.2010г. за трети път ищецът е привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл.321 ал.2 вр. чл.93 т.20 от НК, за престъпление по чл.214 ал.2 т.1 вр. ал.1 вр. чл.213а ал.2 т.1 и т.4 вр. ал. 1 вр. чл.26 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. чл.18 от НК, като с постановление от 07.12.2010г. наказателното производство е частично прекратено по отношение на Т.И.А..

С постановление от

07.02.2011г. за пореден път ищецът е привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 321, ал.1, вр. чл. 93 т.20 от НК и за престъпления по чл.214 ал.2 т.1 вр. ал.1 вр. чл.213а ал.2 т.1 и т.4 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. чл.26 вр. чл.18 от НК, като въз основа на внесен обвинителен акт е образувано НОХД № 296/2011г. по описа на ОС – Бургас.

Съдебното следствие продължило около една година, като в хода на съдебните прения прокурорът от ОП - Бургас поддържал изцяло обвиненията срещу ищеца и поискал да му бъде наложено наказание „лишаване от свобода" към средния размер - 5 години, и глоба към средния размер, както и конфискация на една втора от имуществото му.

С Присъда №

89/29.03.2012г./погрешно вписана 2011 година/ НОХД № 296/2011г. по описа на ОС – Бургас ищецът е бил признат за невинен и оправдан по повдигнатите му обвинения, като присъдата е била отменена с решение № 179/14.12.2012г. по описа на Апелативен съд/АС/ - Бургас и делото било върнато за ново разглеждане в отменените части на прокурор от ОП - Бургас от стадия на досъдебното производство.

Поради промяна в компетентността, нов обвинителен акт бил изготвен и внесен от Специализираната наказателна прокуратура/СпНП/, като въз основа на него било образувано НОХД № 1164/2013г. по описа на Специализирания наказателен съд/СпНС/, по което ищецът отново бил оправдан с присъда от 10.11.2015г. Въз основа на подаден протест от прокурор в СпНП било образувано ВНОХД № 118/2016г. по описа на Апелативния специализиран наказателен съд/АСпНС/, който с решение № 25/28.11.2016г. потвърдил оправдателната присъда по отношение на ищеца, като решението на въззивния съд не било протестирано от представителя на прокуратурата.

Предвид образуваното срещу ищеца наказателно производство, било поискано налагането на обезпечителни мерки от Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност/КУИППД/. С определение № 348/18.03.2010г. по ч.гр.д. № 448/2010г. по описа на БОС били допуснати няколко обезпечителни мерки - две възбрани върху недвижими имоти, две възбрани върху право на строеж, шестнадесет броя запори на банкови сметки, три запора на депозит Алианц детство и два запора на дружествени дялове, отменени с определение № 139/22.01.2018г., едва след решение на КУИППД, образуваното срещу ищеца производство за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност да бъде прекратено.

Твърди се в исковата молба, че наказателното производство срещу ищеца е продължило малко повече от осем години и осем месеца от задочното му привличане като обвиняем на 25.02.2009г. до постановяване на решение № 134/09.11.2017г. по н.д. № 597/2017г. на ВКС, III н.о. , като този продължителен и неразумен срок за провеждане на наказателно производство нанесъл непоправими морални и психически травми на ищеца и семейството му.

Излага се в исковата молба, че отсъствието на ищеца и воденото против него задочно производство не са обосновали продължителността на наказателното дело, тъй като е бил защитаван от упълномощен защитник и не е станал причина за отлагане на процесуални действия и в двете фази на наказателното производство. Убеден в невинността си и без вяра в обективността на П.на Република България, ищецът предпочел да остане в чужбина, където се намирал преди задържането на останалите лица, обвинени за участието им в организирана престъпна група, ръководена от него.

Ищецът бил принуден да живее разделен от семейството си - съпруга и двете им деца, малолетни към този момент. Страдал, че не може да бъде до тях и че отговорността за отглеждането и възпитанието им легнала на раменете само на съпругата му. Живеел в страх и се тревожел, че ще бъде задържан от властите на държавата, в която се намирал, като нямал никакво съмнение, че ще бъде задържан под стража в продължение на максимално предвидения срок, както се случило с по-голямата част от другите обвинени. Ищецът получил психически срив. Имал кошмари, спрял да се храни и отслабнал с около 20 килограма. Получил паническо разстройство, изпитвал ужас и повишена раздразнителност, страх от полудяване, потял се обилно, задушавал се и чувствал иглички в крайниците си. Имал фобия, че е следен когато за кратко напускал жилището, където се бил установил, а когато бил вътре, че входната врата се разбива и че нахлуват маскирани лица. Влошило се и физическото му здраве – страдал от високо кръвно налягане, получил световъртеж, сърцебиене и превишение на всички референтни стойности при кръвни изследвания.

Обстоятелството, че по-късно през годините при него пристигнали съпругата му и децата им, не довело до подобряване на психическото и физическото му здраве, като развил фобия, че и те ще бъдат задържани. Трудно намирал думи, с които да обясни на децата си защо са в чужда държава и защо при преминаване на границата били подлагани на щателни и продължителни проверки. Тревожел се, че не може да бъде подкрепа на майка си, която била на преклонна възраст. От години тя страдала от травмена епилепсия, която с времето била овладяна, но от 2009г. до 2016г., след като ищецът бил обвинен като извършител на престъпления, тя получила няколко рецидива, съпроводени със страхова напрегнатост, подозрителност и параноидна интерпретативност.

Баща му, с когото майката на ищеца се развела, също останал сам и загинал при трагичен инцидент – пожар, през месец януари 2011г., като ищецът се обвинявал, че ако бил до него това нямало да се случи и той би могъл да го предотврати.

До предявяване на обвинението ищецът бил съдружник и управител на множество търговски дружества, които осъществявали значителен търговски оборот и осигурявали прехраната на много хора. След 2009г. бил принуден да прехвърли при изключително неизгодни финансови условия дружествените си дялове, което затруднило издръжката на семейството му. Воденото наказателно производство било публично разгласено със съвместно прессъобщение на ОП - Бургас и ОДМВР - Бургас, което се отразило негативно върху личния му, обществен и професионален живот. Бизнес партньорите му се дистанцирали и това навредило на търговската му дейност. Настъпил значителен спад в продажбите на предлаганите от фирмите му имоти, което довело до затруднения в обслужването на кредитите към банките.

Необратимо били засегнати честта, достойнството и доброто му име в обществото. Близо две години след оправдаването му хората от обичайната му социална и бизнес среда контактували с ищеца с видимо подозрение в нравствените му и професионални качества, което оказало негативно влияние в емоционалната му сфера и пораждало психологически терзания. И до днес ищецът страдал от безсъние и бил в състояние на постоянна тревожност, ограничен бил в социалните си контакти, трудно му било да общува с близки и познати, защото смятал, че те му нямат доверие. Причина за интензитета на преживените от ищеца страдания бил изключително продължителния период от време, през който продължило наказателното производство - около осем години, както и тежестта на предявените обвинения на ищеца, предполагащи значителни по размер наказания лишаване от свобода и отнемане на имуществото.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с която оспорва предявения иск, като се излага, че не са ангажирани доказателства за твърдените неимуществени вреди, както и че същите са в причинно-следствена връзка с воденото наказателно производство срещу ищеца и неговата продължителност. Възразява се, че в производствата по ЗОДОВ на обезщетяване подлежат само лично претърпените от ищеца вреди, а не вредите на трети лица, каквито се явяват неговите родители, съпруга и деца, както и че ответникът не следва да носи отговорност за вреди, претърпени в резултат на действията и актовете на КУИППД и за журналистическите публикации и негативния отзвук от разгласяване на разследването, доколкото липсват доказателства П.на Р.Б.да е разпространявала официална информация относно разследването. Излага се, че задочно повдигнатите обвинения срещу ищеца били за тежки умишлени престъпления – ръководство и участие в организирана престъпна група, създадена с цел извършване на престъпления против личността, собствеността и финансовата система, както и системно осъществяване на изнудване. Поддържа се, че наказателното производство било с изключителна фактическа и правна сложност, като по него били извършени значителен брой процесуално-следствени действия, като се възразява, че П.следва да носи отговорност за забавянията в хода на съдебното производство. Излага се, че ищецът през цялото времетраене на наказателното производство се укривал от органите на реда, трайно се установил в чужбина и бил надлежно обявен за общодържавно издирване, като по отношение на него реално не била приложена мярка за неотклонение или друга мярка на процесуална принуда. Възразява се и срещу размера на претендираното обезщетение, като ответникът счита същия за прекомерен и несъответстващ на принципа за справедливост, закрепен в чл.52 от ЗЗД. В съдебно заседание писменият отговор се поддържа от представител на Софийска градска прокуратура.